Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 26.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на втори май две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Павлин Вълчев от Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия Сн.
Чолакова КАНД № 68 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от И.В.В.-П., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана срещу
Решение № 41/09.02.2023г., постановено по АНД № 2230 по описа за 2022г. на
Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0869-002435/30.09.2022г., издадено от Началника на сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР - гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на И.В.В.-П.
е наложена «глоба» в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2,
т.11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП. Със същия съдебен акт е изменено НП № 22-0869-002435/30.09.2022г.,
издадено от Началник на сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - гр.Шумен, както
следва:
- в
частта по пункт втори, с която на касационната жалбоподателка са наложени
административни наказания «глоба» в размер от 80 /осемдесет/лева и «лишаване от
право да управлява МПС» за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като размерът на
наложените наказания е намален съответно на «глоба» в размер на 50 /петдесет/
лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 /един/ месец;
- в
частта по пункт трети, с която на И.В.В.-П. са наложени административни
наказания «глоба» в размер на 50 /петдесет/ лева и «лишаване от право да
управлява МПС» за срок от 2/два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.»в» от ЗДвП, като наложеното наказание «лишаване
от право да управлява МПС» е намалено за срок от 1/един/ месец;
- както и в частта по пункт четвърти, с която на касационната жалбоподателка
са наложени административни наказания «глоба» в размер на 50 /петдесет/ лева и
«лишаване от право да управлява МПС» за срок от 2/два/ месеца на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.2 от ЗДвП, като
нарушението е преквалифицирано като такова по чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от ЗДвП
и наказанието « лишаване от право да управлява МПС» е намалено на 1 /един/
месец.
Касационната
жалбоподателка релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение
поради постановяването му в противоречие с материалния закон, застъпвайки
тезата, че не е осъществила вменените й административни нарушения. В тази
връзка твърди, че по делото не е установено по безсъмнен начин, че тя, в
качеството си на водач на МПС, е станала участник в ПТП на посочените в АУАН и
НП дата и място, респективно, че е осъществила виновно вменените й нарушения. По
тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно
призована, се явява лично и поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение, както и на цялото
наказателно постановление.
Ответната страна, Началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт И.С., която аргументира становище за неоснователност
на оспорването. Отправя искане за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за постановяване на решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 29.08.2022г. около 12.05
часа в гр. Шумен, по ул.
Сан Стефано № 2, в посока от ул.Добри Войников към ул.Стефан Караджа,
касационната жалбоподателка управлявала МПС л.а. - “***”, с рег.№ ***, собственост
на В.И.В., като:
1. По време на
движението си назад не е наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство,
в резултат на което управляваното от нея МПС блъснало паркиран лек автомобил “***“
с рег. № ***, с което реализирала ПТП.
2. Като участник в ПТП,
не спряла да установи какви са последиците от ПТП.
3. При причинени
имуществени вреди в ПТП напуснала местопроизшествието, без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР, на територията, на която е настъпило ПТП.
4. Като участник в ПТП,
не уведомила собствениците на имуществото, което е повредила в резултат на
произшествието.
След уведомяване на
органите на МВР от водача на ударения автомобил и установяване самоличността на
водача на МПС л.а.“***“ с рег. № ***, бил съставен Протокол за ПТП №1817760/29.08.2022г.
и били снети обяснения от очевидец на инцидента. За установените нарушения
срещу И.В.-П. бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №
736176, Серия GA от 29.08.2022г., в който актосъставителят посочил, че с
описаните в него деяния касационната жалбоподателка е нарушила разпоредбите на чл.40,
ал.1, пр.2 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП и чл. 123, ал.2 от ЗДвП.
Актът бил подписан от
нарушителката без отразени възражения, такива не били депозирани и впоследствие
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка,
на 30.09.2022г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен издал Наказателно
постановление № 22-0869-002435, с което на И.В.-П. били наложени следните административни
наказания:
- „глоба“ в размер на 20
лева на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП;
- „глоба“ в размер 80
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП;
- „глоба“ в размер на 50
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание
чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1,т.3, б.“в“ от ЗДвП;
- „глоба“ в размер на 50
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание
чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 123, ал.2 от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна, при което съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
законоустановените в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са
издадени в предвидените за това срокове. Съдът е посочил още, че визираните
нарушения са описани достатъчно ясно, в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Съдебният състав е извел
и решаващия извод относно безспорната установеност на описаните в акта и в НП
деяния, като е преквалифицирал нарушението по пункт 4 от такова по чл.123, ал.2
от ЗДвП, в нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. По отношение на
нарушението, описано в п.1 от НП, съдът е приел, че същото е определено в
законово регламентирания абсолютен размер, поради което е потвърдил оспорения пред него правораздавателен
акт в тази му част. Същевременно е констатирал, че при индивидуализацията на
наказанията за нарушенията по пунктове 2, 3 и 4 от НП наказващият орган не е
спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е изменил размера на
определените наказания до законово предвидените минимуми в приложимите
санкционни разпоредби.
Касационната инстанция се
солидаризира със становището на районния съд относно липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
Настоящият състав намира също, че въз
основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд
е направил правилни и законосъобразни изводи досежно съставомерността на
нарушението по п.1 от НП, които напълно се споделят от касационната инстанция.Събраните
по делото доказателства обосновават по категоричен начин, че при управление на
л.а. с рег.№ ***, при движение назад, И.В.-П. е блъснала паркирания на мястото
л.а. с рег.№ ***, осъществявайки визирания в
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, във вр.с чл.40, ал.2 от ЗДвП
административнонаказателен състав. Решението на районния съд в тази му част кореспондира
с доказателствения материал по делото, като е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства. Съдът е изложил подробни и убедителни
мотиви както досежно съставомерността на въпросното нарушение, така и относно
размера на наложеното наказание, поради което касационната инстанция препраща към
тях, на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.
Същевременно обаче касационният
съдебен състав намира, че решението в останалата му част, с която е изменено НП
в частта му по п.2, п.3 и п.4, е постановено в нарушение на материалния закон.
С описаните пунктове от НП касационната жалбоподателка е наказана по административнонаказателния
състав, визиран в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП (п.2); на чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП,
го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й
(п.3) и чл.123, ал.2 от ЗДвП – като участник в ПТП не дава данни за
самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и не уведомява собствениците на
имуществото, което е повредил (п.4 от НП). Нарушението по пункт 4 е
преквалифицирано от районния съд като такова по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП – задължава водач, който е участник в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието“, като наказващият орган не е депозирал касационна жалба срещу
осъществената промяна в правната квалификация на това деяние. За
съставомерността на описаните три нарушения е от съществено значение
установяването на факта, че касационната жалбоподателка, при движението си
назад, е възприела факта, че е предизвикала ПТП с паркиран на
местопроизшествието лек автомобил. В тази връзка касационната инстанция намира,
че посоченото обстоятелство не е установено по безсъмнен начин. Доказателства в
тази насока не се съдържат в показанията на разпитаните като свидетели
полицейски служители Е.С.Б., Н.Т.Н.и С.М.Д., които не са и очевидци на ПТП, а
са пристигнали на местопроизшествието след извършването му. От друга страна,
свидетелката П.Х.К., която е очевидец на нарушението и пряко е възприела
поведението на водача на МПС, причинило ПТП, не споделя възприятия, от които
може да се направи категоричен извод, че водачът на това МПС е разбрал, че е
причинил ПТП с друго МПС. Категорични данни в тази насока не могат да се
извлекат и от показанията на св.М.Ф.И.. Обстоятелството, че след удара между
двете МПС нарушителката е потеглила веднага, не означава задължително, че
същата е разбрала за настъпилото ПТП. Този извод не се променя от факта, че в
приложената по делото Молба-становище с рег.№ 15422 от 1611.2022г. по описа на
ШРС И.В.-П. е заявила, че е усетила допир на управлявания от нея автомобил.
Това е така, защото последната веднага пояснява, че паркираният зад нейното МПС
автомобил се е намирал доста назад, поради което е счела, „че се е подпряла на
бордюра“, поради което е продължила движението си. Тези нейни твърдения не са
опровергани от събраните в хода на съдебното производство доказателства,
доколкото, както беше посочено по-горе, трима от свидетелите изобщо не са
очевидци на ПТП, а двете разпитани свидетелки не са възприели обстоятелства,
въз основа на които да може да се направи категорично заключение, че
нарушителката е възприела факта на причиняване на ПТП с паркирания автомобил и
въпреки това е продължила движението си, напускайки ПТП. Нещо повече, св.С.Д.дори
потвърждава тезата на касационната жалбоподателка, че не е разбрала за
настъпилото съприкосновение между двете МПС, доколкото споделя, че я е чул да
казва, „че е усетила нещо, но не е разбрала, че е ударила автомобила и по тази
причина е потеглила“. В същото време от приложения снимков материал се
установява, че в резултат на ПТП са причинени незначителни имуществени вреди
върху паркирания лек автомобил, при това в резултат не на пряко съприкосновение
между двете МПС, а от удара между теглича на л.а., управляван от нарушителката
и паркирания автомобил. При това положение изглежда напълно логично нейното
твърдение, че след като усетила допир и се е огледала, е видяла, че паркираното
МПС е далеч от нейното, респективно не е разбрала, че го е блъснала. Още
повече, че с оглед спецификата на конкретната фактическа обстановка – удар при
движение назад, предполагащ движение с ниска скорост, сблъсък между движещо се
и паркирано МПС и причинените незначителни вреди, ясно сочат, че се касае за
съприкосновение, което може изобщо да не се почувства от водача на движещото се
МПС. В обобщение на изложеното и в разрез с доводите на районния съд, и на
наказващия орган, касационната инстанция намира, че по делото не е доказано по
безсъмнен начин, че И.В.П. действително е разбрала, че е предизвикала сблъсък с
паркираното МПС. След като не е доказано, че е възприела причиняването на ПТП,
не може да се приеме за доказано, че е нарушила задълженията си като водач на МПС,
взел участие в ПТП, респективно, че виновно е нарушила законовите разпоредби, за
които е подведена под отговорност по п.2, п.3 и п.4 от НП.
В обобщение на изложеното
касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – гр.Шумен в частта
му, с която е потвърдено обжалваното пред него НП в частта му по п.1, е
постановено при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон,
поради което следва да бъде потвърдено в тази му част. В останалата му част, с
която е изменено НП в частта му по п.2, п.3 и п.4 от НП, решението е
постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменено в тази му част, респективно НП в изменената му от районния съд част
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение на разноските по делото:
С решението си районният съд е
присъдил в полза на ОДМВР-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
определено в минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приложима съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ. С оглед обстоятелството, че решението на районния
съд е правилно само в частта му, с която е потвърдено НП в частта му по пункт 1,
респективно се отменя в изменителната му част, касаеща НП в частта му по п.2,
п.3 и п.4, с оглед изхода на правния
спор, настоящият съдебен състав намира, че на ОДМВР-гр.Шумен за въззивното и касационното производство се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер по 20 лева за всяка съдебна инстанция
(съобразно отхвърлената част от жалбата). Ето защо първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта досежно присъденото юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция за сумата над 20 лева, като същевременно
в полза на ОДМВР-гр.Шумен следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 20 лева за осъщественото процесуално представителство пред касационната
инстанция.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 41/09.02.2023г., постановено
по АНД № 2230 по описа за 2022г. на Районен съд – град Шумен, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление
№ 22-0869-002435/30.09.2022г., издадено от Началника на сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР - гр.Шумен, както следва:
- в частта по пункт втори, с която на И.В.В.-П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания «глоба» в
размер от 80 /осемдесет/лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като размерът на
наложените наказания е намален съответно на «глоба» в размер на 50 /петдесет/
лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 /един/ месец;
- в частта по пункт трети, с която на И.В.В.-П.,
с ЕГН **********, с адрес *** са наложени административни наказания «глоба» в
размер на 50 /петдесет/ лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
2/два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като наложеното наказание
«лишаване от право да управлява МПС» е намалено на за срок от 1/един/ месец;
- в частта по пункт четвърти, с
която на И.В.В.-П., с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания
«глоба» в размер на 50 /петдесет/ лева и «лишаване от право да управлява МПС»
за срок от 2/два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по
чл.123, ал.2 от ЗДвП, като нарушението е преквалифицирано като такова по
чл.123, ал.1, т.3, б. «а» от ЗДвП и наказанието « лишаване от право да
управлява МПС» е намалено на 1 /един/ месец;
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0869-002435/30.09.2022г., издадено от Началника на сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР - гр.Шумен, както следва:
- в частта по пункт втори, с която на И.В.В.-П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания «глоба» в
размер от 80 /осемдесет/лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП;
- в частта по пункт трети, с която на И.В.В.-П.,
с ЕГН **********, с адрес *** са наложени административни наказания «глоба» в
размер на 50 /петдесет/ лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
2/два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП;
- в частта по пункт четвърти, с
която на И.В.В.-П., с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания
«глоба» в размер на 50 /петдесет/ лева и «лишаване от право да управлява МПС»
за срок от 2/два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Решение № 41/09.02.2023г., постановено по АНД № 2230
по описа за 2022г. на Районен съд – град Шумен в частта досежно присъденото в
полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение за сумата над 20 (двадесет) лева, до пълния присъден от районния
съд размер от 80 (осемдесет) лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 41/09.02.2023г.,
постановено по АНД № 2230 по описа за 2022г. на Районен съд – град Шумен, в останалата му част.
ОСЪЖДА
И.В.В.-П.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на
МВР – гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция
в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.05.2023г.