ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 18.12.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети декември 2019г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3248 по описа за 2019 година:
Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София против Т.Н.К..
Ответникът Т.Н.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е
допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените
писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по
отношение на предмета на спора.
Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез
медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: договор за
мобилни услуги от 27.11.2014г. с приложение към него, допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 30.07.2016г., договор за лизинг от от 30.07.2016г. с приложение
към него, 5бр. фактури, спогодба от 2018г., Общи условия.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №5655/2018г. по описа на СтРС.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят
и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора,
като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не
е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок
отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява
(чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права,
изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София твърди
в исковата си молба, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 27.11.2014г.
сключен за мобилен номер 0893/684447 по програма Резерв 23.99лв., ответникът Т.Н.К.
е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
абонатен номер №********* за уговорения срок на действие на предпочетената
абонаментна програма до 27.11.2016г.
Отношенията по повод мобилен номер 0893/684447 са новирани
с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 30.07.2016г.
с уговорен срок на действие 24 месеца до 30.07.2018г., като абонатът е
предпочел да ползва абонаментен план Нон Стоп
40,99/30,99лв. промо June.
При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 6.79лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0893/684447 е
фактурирано под абонатен номер №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. “.
За потребените от абоната-ответник услуги за
мобилен номер 0893/684447 за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2017г. ищецът издал
следните фактури с абонатен номер №*********:
Фактура №**********/01.12.2016Г. за отчетения период на потребление 01.11.2016г.
– 30.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 42,68лв. с ДДС; от които 25,82лв. без ДДС за месечен абонаментен план
Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска, 1 24лв. за такса Временно възстановяване
на изходящия трафик и потребление, разходвано извън пакета в размер на 2.10лв. без
ДДС, от които 1,62лв. без ДДС за Други услуги (номера 0700/0800/00800), 0,48лв.
без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS). Във фактурата бил отразен и баланс
от предходен период с ДДС в размер на 0,11лв. Дължимата сума била платима в
срок 16.12.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Фактура №**********/01.01.2017г. за отчетения
период на потребление 01.12.2016г – 31.12.2016г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 59,24лв. с ДДС, от които 25,82лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска, 17,49лв.
за такси „Плати с Теленор от Google
Play Store” и потребление, разходвано извън пакета в
размер на 2.56лв. без ДДС, генерирани за Кратки текстови съобщения (SMS). Дължимата сума била платима в срок
16.01.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Фактура №**********/01.02.2017г. за отчетения период на потребление 01.01.2017г. – 31.01.2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 37,77лв. с ДДС, от които 25,82лв. без
ДДС за месечен абонаментен план Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска. Дължимата
сума била платима в срок 16.02.2017г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност 139,58лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец 11.2016г. , за месец 12.2016г., за месец 01.2017г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
С Кредитно известие № **********/01.03.2017г. за извършена корекция по
дълга, била сторнирана сума в размер на - 8.86лв. с
ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 6,79лв. и
отразен незаплатения баланс в размер на 139.58лв., за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на
137,51лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 137,51лв., на
основание чл. 75, вр.с чл. 196б) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил
едностранно индивидуалния договор на Т.Н.К. за ползвания абонамент и издал по
абонатен номер №********* на дата 01.04.2017г. крайна фактура №********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 842.73лв. Начислената сума
представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
137,51лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер 0893/684447 в размер на
596.58лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 108.64лв.
Датата на деактивация на процесния
абонамент била 21.02.2017г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента до 30.07.2018г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 30.07.2016г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване
на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита
на потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
С оглед изложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни
за ползваната Програма Стандарт 40.99лв. (3 х 40.99лв. = 122.97лв.), за мобилен
номер 0893/684447 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 122,97лв.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен
номер 0893/684447, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При сключване на процесния договор била посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл. 12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след м.04.2017г., когато е издадена крайната
фактура №**********/01.04.2017г„ съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
- За устройство SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold, взето във връзка е мобилен номер 0893/684447, се дължала
цената в размер на 108,64 лв. след м.04.2017г.,
съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м.04.2017г. до м.06.2018г.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Т.Н.К. се съгласила и е приела Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Т.Н.К..
Ищецът сочи, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги!
В конкретният случай ответникът подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилен номер 0893/684447 и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Ищецът заявява също, че допирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело №5655/2018г. била издадена
заповед за изпълнение, но тъй като същата била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 ГПК, на ищецът било указано да предяви иск за
установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника Т.Н.К., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ“ ЕАД София, в размер на 137,51 за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
01.11.2016г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл.41 ГПК до окончателното плащане
на сумата.
Моли съда да осъди ответника Т.Н.К. да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД: сума в размер на 122,97лв., представляваща начислена договорна неустойка
за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0893/684447 с абонатен номер
№*********; сума в размер на 108,64 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.04.2017г. до м.06.2018г. по Договор за лизинг от
30.07.2016г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold. Претендира направените в заповедното производство и по
настоящото дело разноски.
Ответникът Т.Н.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който заявява, че ищецът е прекратил
едностранно действието на сключения между страните договор. Исковата молба е
подадена в съда на 20.06.2019г. В исковата молба се твърди, че ответникът се е
съгласил с Общите условия на ищеца, но по делото липсвал представен екземпляр
от Общите условия подписан от ответника. По отношение на претенцията за
заплащане на лизинговите вноски за закупено устройство, по делото липсвал
представен подписан от ответника приемо-предавателен
протокол удостоверяващ, че устройството предмет на договора за лизинг е
предадено на ответника от ищеца, поради което претенцията на ищеца е
неоснователна.
Заявява също, че предявеният иск е погасен по давност и следва да бъде
отхвърлен на това основание. Позовава се на чл.111 б.В ЗЗД и заявява, че вземанията
за периодични плащания, каквото представлява вземането на ищеца за заплащане на
сумата от 137.51 лв. - представляващо незаплатена далекосъобщителна услуга, се
погасяват с изтичане на три годишна давност. Претенцията за заплащане на
сумата, представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор също счита за
погасена по давност /чл.111 б.Б ЗЗД/.
Счита претенцията за заплащане на сумата представляваща неустойка за
предсрочно прекратен договор за неоснователна, като съображенията са, че неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение. Сочи, че
според ищецът страните са уговорили, че ако в срока на действие на договора
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от настоящия договор или Общите
условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка
в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока
по този договор.
Заявява, че съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично
изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните
неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се
запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната
неустойка - за частта от договора, която се прекратява. Сочи, че в решение №
228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр.1 и пр.З ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна
от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора. Константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че
съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при
разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й - в този смисъл
решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II Т. О. и решение №
229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г„ на ВКС, II Т. О.
Претендираната от ищеца
компенсаторна неустойка противоречала на добрите нрави, тъй като уговореният
размер, формиран от всички месечни абонаментни такси (без отстъпки) до
изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и
добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по
т. д. № 203/2015 г., ТК, I Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за
финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати
лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока
на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на
неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението,
обуславяла извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй
като съвпада с обезпеченото главно задължение. Размера на вредата на мобилния
оператор, съизмеряваща се с размера на вноските
(цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създавал само
илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника — потребител,
т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора
от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг
потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на
същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за
компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника
и предявеният иск следвало да се отхвърли като неоснователен.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск за посочените в петитума на
исковата молба суми.
Изложените обстоятелства дават основание първия иск
да се квалифицира с правно основание чл.422 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за мобилни услуги, в това производство ищецът следва да докаже
наличието на договорни задължения с ответника и изпълнението на задълженията си
по него.
Исковете за неустойка са с правно основание чл.92 ЗЗД. По тях в тежест на ищеца е да
докаже осъществяването на фактическия състав на отговорността за неустойка, който
включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно
задължение и на вина за неизпълнението. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 11.02.2020г. от 10,30ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: