№ 2333
гр. Варна , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501516 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба от
„ТИ БИ АЙ БАНК“ АД с ЕИК ********* гр. София против Определение №
1358/28.04.2021 г. на ВРС по гр.д. № 4161/2021 г., с което производството е
прекратено в частта по предявените от жалбоподателя срещу Ф.К. А., с ЕГН
********** и настоящ адрес гр.Варна, ул. „Петко Напетов“ № 28А искове с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 206976/20.10.2020г. по ч.гр.д. № 13132/2020г. по описа на ВРС,
както следва: - за разликата над 4329.59 лева до пълния претендиран размер
от 5529.96 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
**********/10.12.2018 г.; - за разликата над 1053.48 лева до пълния
претендиран размер от 1349.45 лева - договорна лихва от 15.04.2019 г. до
05.06.2020 г. и - за разликата над 412.69 лева до пълния претендиран размер
от 527.11 лева - обезщетение за забава от 15.04.2019 г. до 01.10.2020 г., на
основание чл.130 ГПК и издадената заповед за изпълнение е обезсилена в
тази част.
1
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен и
незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Изложените съображения
са по основателността на исковете, като се поддържа валидност на клаузите
за застраховка и такса оценка на риска.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, с ЕИК ********* гр. София срещу Ф.К. А., с ЕГН **********,
гр.Варна, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 206976/20.10.2020г. по ч.гр.д. №
13132/2020г. по описа на ВРС: сумата 5529.96 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № **********/10.12.2018 г.; сумата 1349.45
лева договорна лихва от 15.04.2019 г. до 05.06.2020 г., сумата 527.11 лева
обезщетение за забава от 15.04.2019 г. до 01.10.2020 г. и законната лихва
върху главницата от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
След оставяне на исковата молба без движение и във връзка с дадени
указания, ищецът е изложил твърдения, че в сумата от 5529.96 лева, освен
главница в размер на 4329.59 лева са включени и вземания за застраховка
„Живот“ в размер на 607.87 лева и такса „оценка на риска“ в размер на 592.50
лева. Посочено е, че акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение
за забава също включват суми, изчислени върху претедираните вземания
върху застраховка „Живот“ и върху такса „оценка на риска“.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в
документа по чл.417, т.2 ГПК, послужил за постановяване на разпореждането
за незабавно изпълнение, вземането от 5529.96 лева е индивидуализирано
единствено като главница по договора за кредит, без да е посочено, че същото
представлява консолидиран дълг с няколко различни основания.
Според настоящия съдебен състав, така предявена, исковата претенция
е частично недопустима, поради липса на правен интерес у ищеца от
2
предявяване на установителен иск – абсолютна процесуална предпоставка, от
категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно,
докато трае висящността на процеса.
В разпоредбата на чл.422 от ГПК е предвидена изрична възможност за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането, предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и при своевременно
възражение от страна на длъжника. Доколкото се касае за установителен иск,
същият се подчинява на общите правила за предявяване, в т.ч. и на
процесуални предпоставки за предявяването му. В случая правният интерес
за заявителя от водене на установителен иск се извежда от наличието на
издадена заповед за същото вземане, която при уважаване на иска би била
годно изпълнително основание. Това от своя страна предполага пълна
идентичност на вземането по заповедта, с вземането, установено в исковия
процес със сила на пресъдено нещо. Липсата на издадена заповед за
конкретно вземане, респ. липсата на идентичност, закономерно води до липса
у ищеца на правен интерес от предявяване на установителен иск. За ищеца не
е налице правен интерес от установяване по този ред съществуването на
вземане, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед
естеството на тази защита. При предявяване на иск по чл.422 от ГПК е
недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната
характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни
правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
В случая заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена
единствено за главница по договор за кредит в размер на 5529.96 лева, а в
исковото производство в рамките този общ сбор се претендират вземания с
три различни основания, които не са диференцирани в заповедното
производство. Вземанията за застраховки и такси оценка на риска имат
различен правопораждащ фактически състав от този за връщане на заемната
сума, поради което е недопустимо въвеждането им в спора под формата на
уточнение на исковата молба. Посочването на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при
условията на евентуалност, с какъвто в случая съдът не е бил сезиран.
3
С оглед формирания извод за липса на правен интерес от водене на
настоящия установителен иск по отношение на онази част от вземанията, за
които не е налице обективно тъждество с тези от заповедното производство,
същият се явява недопустим в тази част и производството по него следва да
бъде прекратено.
Поради идентичност в крайните изводи на двете инстанции
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1358/28.04.2021 г. по гр.д. №
4161/2021 г. по описа на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4