О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-1897
град Бургас ,09.10.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............09.10..................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Таня
Маркова-Русева
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от............................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 1494 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418
ал. 4 от ГПК и е образувано по частната
жалба на В. Г. Г. ,гражданин на ******* ********* ,с адрес – гр. *** против
разпореждане от 24.04.2019 г г. постановено по
ч.гр.д. № 418/2019 г. по описа на Несебърския районен съд , с което е постановено незабавно изпълнение и издадена заповед за незабавно изпълнение № 207/24.04.2019 г. и
изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 от ГПК против длъжника-частен жалбоподател В.Г. в
полза на молителя „Голдън
пик„ЕООД ,представлавано от управителя Ирина Котлярова от гр. ***,
за сумата 2671,20 евро –неизплатена
главница –такса за управление и поддръжка за 2017,2018 и 2019 г. съгласно т.
2.1 от сключен между страните договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно
око резиденс“ от 14.07.2011 г.с нотариална заверка на
подписите –рег. № 3709 от 14.07.2011 г. по описа на нотариус Л.Чуткина ,с рег. № 600 на НК ,ведно със законната лихва
върху главницата ,начиная от датата на подаване на
заявлението -22.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и за
сумата от 801,36 евро –неустойка в размер на 30% върху дължимата главница по т.
8.1 от цитирания договор,както и сумата 636 лв. – разноски в заповедното
Сочи
се в частната жалба ,че разпореждането е незаконосъобразно ,тъй като е издадена
в нарушение на чл. 411 ал. 2 т. 3 и т. 4 от ГПК –длъжникът не е български
гражданин ,няма постоятелен
адрес в България ,нито обичайно местопребиваване в страната .Освен тва представеният по делото документ –договор за поддръжка
и управление с нотариална заверка на
подписите –основание по смисъла на чл.
417 ал. 1 т. 3 от ГПК , не представлява основание за възникване на
вземането и не прави дори вероятна неговата изискуемост към определен момент,тъй като срокът му е
изтекъл още преди настъпването на падежа
на претендираните суми /освен това
длъжникът е изпратил предизвестие
още през 2016 г. за прекратяването на договора /.Прави се възражение ,че
със заповедта е присъдена законна лихва върху главницата ,каквато не е поискана
,както и че в договора е посочена несъществуваща дата за падеж – 31.06. Моли се
за отмяна на разпореждането и обезсилване
на издадената заповед .
Ответникът
по частната жалба Голдън
пик„ЕООД ,представлавано от управителя Ирина Котлярова от гр. *** не взема становище по същата.
След
преценка на изложените в частната жалба
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частнага жалба е процесуално допустима-депозирана е от
легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419 ал. 1 ГПК
Производството
е било образувано по заявлението на „„Голдън пик„ЕООД
за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ал. 1 т. 3 от ГПК против В. Г. Г. ,гражданин на ******* ********* ,с
адрес – гр. ***, за сумата 2671,20 евро
–неизплатена главница –такса за управление и поддръжка за 2017,2018 и 2019 г.
съгласно т. 2.1 от сключен между страните договор за управление и поддръжка на
общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „Златно око резиденс“ от 14.07.2011 г.с
нотариална заверка на подписите –рег. № 3709 от 14.07.2011 г. по описа на
нотариус Л.Чуткина ,с рег. № 600 на НК ,както и за
сумата от 801,36 евро –неустойка в размер на 30% върху дължимата главница по т.
8.1 от цитирания договор.
, Като
е приел ,че представеният от заявителя договор
за поддръжка и управление на
общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резиденс“от
14.07.2011 година ,сключен с нотариална заверка на подписите удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/произтичащо от задължението на длъжника като собственик на
самостоятелен обект –апартамент в сочения комплекс от затворен тип да
заплаща годишна такса за управление и
поддръжка в размер на 12 евро на
квадратен метър,която съгл.т.3.1 от договора се дължи авансово не по-късно от 31.06. на съответната година /,както
и приемайки ,че длъжникът е в забава поради неизплащане в срок на
дължимите такси за 2017,2018 и 2019 години ,при което дължи и уговорената в т.
8.1 от договора неустойка за забава а , първоинстанционният съд е уважил
искането и издал исканата заповед и
изпълнителен лист .
Разпореждането
е неправилно .
Съгласно чл. 417,
т. 3 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато
вземането, независимо от неговата цена, се основава на договор с нотариална
заверка на подписите, относно съдържащите се в него задължения за заплащане на
парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК,
изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В
случая е представен договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип „Златното око резидънс“от 14.07.2011 г. ,с нотариална заверка на
подписите рег. № 3709 от 14.07.2011 г. на нотариус Л.Чуткина
,,вписан в СВ-под № 263 т. 2 ,вх. Рег. № 5608 от 14.07.2011 г. Именно на базата
на този договор се претендира от заявителя ,че произтича задължението на
длъжника ,визирано в т. 3.1 от същия за заплащане на такса за поддръжка на общите части в
сочения комплекс ,което да става в уговорения размер и авансово – на посочения
падеж .
В
т.7.1 от договора обаче се сочи ,че същият влиза в сила от
датата на сключването на договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт на самостоятелен обект в комплекса и се сключва за срок от 5 години ,след
изтичането на които страните подписват
предложен от управителя нов договор за
управление и поддръжка .
Не
се спори от длъжника ,че същият е собственик на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 11538.2.37.2.14 –апартамент
от 55,65 кв.м. ,находящ се в гр.С. ,м.“Ю.“
,к-с„З. р.“,чх.*,ет. * ,ап. ****.Доколкото
съобразно т.7.1 от обсъждания
договор началото на срока на неговото
действие е постановено в зависимост от датата на извършената покупко-продажба
на обекта с нотариален акт и тъй като
този нотариален акт не е представен към заявлението /за да се прецени дали срокът на договора е изтекъл/,съдът не е
могъл да прецени изискуемостта на
задължението по този договор и като е сторил това е постановил неправилен акт
.Независимо от това ,дори и да се приеме ,че
договорът има даействие от датата на
подписването му , респ.нотариалната заверка на подписите върху него и
вписването му ,то към датата на подаване на заявлението ,срокът
на договора е изтекъл ,включително и
длъжникът не е бил обвързан за плащане на таксите след 2016 година,които
именно се претендират със заявлението по чл. 417 от ГПК. Ето защо настоящият състав не споделя изводите
на първоинстанционния съд, че приложения към заявлението договор с нотариална заверка на подписите,
удостоверяват съществуване на претендираното вземане
на заявителя против длъжника.
Съгласно чл. 411,
ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря
на изискванията на чл. 410; 2. искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България. Поради безспорния, формален и едностранен
характер на производството по издаване на заповед за изпълнение, проверката по
чл. 411, ал.2 от ГПК се изразява в това дали е налице законоустановено и
редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява
изпълняемо право. В конкретния случай заявлението на "Голдън пик" ЕООД не отговаря на
изискванията по чл. 417 и чл. 410 от ГПК- поискано е издаване на заповед за
изпълнение за вземане, което се основа на договор
с нотариална заверка на подписите с
изтекъл срок Нещо повече – към възражението на длъжника по чл. 414 от ГПК е
приложено предизвестие ,получено от заявителя-кредитор на 09.05.2016 г. ,с
което длъжникът Г. в съответствие с клаузата на чл.7.2 от договора е уведомил молителя-кредитор ,че счита
договора за прекратен .Затова и
доколкото липсва представен надлежен документ , удостоверяващ
подлежащо на изпълнение вземане , неправилно е било постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист .
По отношение възражението на частния
жалбоподател, че заповедта е
издадена в нарушение на чл. 411, ал.2,
т.3 и т. 4 от ГПК може да се отбележи следното :
Съгласно т.3б от ТР № 4/18.06.2014 г.,
постановено от ОСГТК на ВКС, преди да издаде заповедта съдът не може да провери
всички предпоставки за издаването й. Когато издава заповедта, съдът не
разполага и не може да изисква от заявителя информация за регистрирания
постоянен и настоящ адрес на длъжника, а и не всеки регистриран постоянен адрес
е "местожителство" /местоживеене по смисъла на Регламент /ЕО/ №
44/2001 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела/. Съдът издава заповед за изпълнение след като се
увери, че заявлението е редовно и претендираното
вземане е в приложното поле на чл. 410, ал.1 от ГПК, както и че искането не е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Наличието на постоянен адрес или
седалище, както и на обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България може да бъде установено едва след издаването
на заповедта - при нейното връчване и ако установи надлежно, отсъствието на коя
да е от предпоставките на чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, съдът е длъжен да
обезсили издадената от него заповед.
На второ място,
постоянен адрес в страната по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК могат да
имат само местните лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване
или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал.2, т.4
от ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически и юридически
лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в чл. 411, ал.2, т.3 или т.4
от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника по териториален признак. Това произтича и от
възможността, при наличието на обичайно местопребиваване в страната,
принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение срещу
физическото лице да се проведе на територията на страната от съответните за
това органи. В този смисъл е определение № 547/22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. №
1355/2013 г., ІІ ТО.
В настоящия случай от
представените по делото доказателства, се установява, че длъжникът Г. действително няма постоянен
адрес на територията на Република България, но притежава право на собственост
върху недвижим имот, находящ се в гр.С., Видно от приложените към
заявлението доказателства (Регистрационно
удостоверение № *********/20.07.2011 г. от Регистър Булстат, издадено от
Агенцията по вписванията, СВ - БУЛСТАТ Бургас), длъжникът Г. , гражданин на *******
********* е подал заявление за регистрация, като е заявил „седалище/адрес на управление“: гр.С. ,м.Ю. ,ПИ11538.2.37.2.14.,ап. * ** / Наличието на „седалище/адрес на
управление“ в страната съдът намира за „обичайно местопребиваване“ по смисъла
на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, още повече, че така
посоченият адрес е на собствения на длъжника
недвижим имот.Затова в тази връзка
не е налице пречка по смисъла на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против частния жалбоподател ..В
посочения смисъл е практиката на Бургаския окръжен съд ,обективирана
в
определение № 2164/16.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1369/2015 г.,
определение № ІІ-1012/04.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 598/2016 г. и
определение № 1392/23.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1029/2016 г.
Ето защо
настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че приложения към заявлението
договор с нотариална заверка на подписите, удостоверяват съществуване на
претендираното вземане на заявителя против длъжника.Затова ,без да обсъжда останалите наведени в нея
аргументи/като настоящият състав споделя възражението относно присъдената
законна лихва върху главницата ,присъдена в полза на заявителя/ , съдът намира
частната жалба за основателна, поради което обжалваното разпореждане за
незабавно изпълнение следва да бъде отменено, а издаденият
Затова
Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение от 24.04.2019 г.постановено по ч.гр.д. №
418/2019 г. по описа на РС-Несебър , обективирано в заповед за незабавно изпълнение № 207/24.04.2019 г. по същото ч.гр.дело и изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 от ГПК против длъжника-частен жалбоподател В.Г.Г. ,гражданин на *******
********* ,род. на **.**.**** г. ,БУЛСТАТ 1761*****,с адрес – гр. С. ,п.к. 8***,к-с“З.
р.“,бх.* ,ет-* ,ап. * **
Б,м.“Ю.“ в полза на молителя „Голдън пик„ЕООД ,ЕИК *********,със седалище гр.Свети Влас ,общ.Несебър ,м.“Юрта“ ,г-с“Голдън Ай Резиденс“ ,вх.Б,партер ,ап. 4 ,представлавано
от управителя Ирина Зигфридовна Котлярова от гр. ***, чрез пълномощника си –адв. Драгомир Ошавков от
АК-Бургас ,адрес – к-с“Славейков „ бл. 155 ,вх. 1 ,ет. 3,ап. 5 за сумата
2671,20 евро –неизплатена главница –такса за управление и поддръжка за
2017,2018 и 2019 г. съгласно т. 2.1 от сключен между страните договор за
управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резиденс“
от 14.07.2011 г.с нотариална заверка на подписите –рег. № 3709 от 14.07.2011 г.
по описа на нотариус Л.Чуткина ,с рег. № 600 на НК ,ведно
със законната лихва върху главницата ,начиная от
датата на подаване на заявлението -22.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата ,както и за сумата от 801,36 евро –неустойка в размер на 30% върху
дължимата главница по т. 8.1 от цитирания договор,както и сумата 636 лв. –
разноски в заповедното.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителния лист ,издаден под № 269 на
24.04.2019 г. въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение от 24.04.2019 г.постановено по ч.гр.д. №
418/2019 г. по описа на РС-Несебър ,обективирано в заповед за незабавно изпълнение № 207/24.04.2019 г. по същото ч.гр.дело и изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 от ГПК против длъжника-частен жалбоподател В.Г.Г. ,гражданин на *******
********* ,род. на **.**.**** г. , БУЛСТАТ 1761*****,с адрес – гр. С. ,п.к. 8***,к-с“З.
р.“,бх.* ,ет-* ,ап. * **
Б,м.“Ю.“ в полза на молителя „Голдън пик„ЕООД ,ЕИК *********,със седалище гр.Свети Влас ,общ.Несебър ,м.“Юрта“ ,г-с“Голдън Ай Резиденс“ ,вх.Б,партер ,ап. 4 ,представлавано
от управителя Ирина Зигфридовна Котлярова от гр. ***, чрез пълномощника си –адв. Драгомир Ошавков от
АК-Бургас ,адрес – к-с“Славейков „ бл. 155 ,вх. 1 ,ет. 3,ап. 5 за сумата
2671,20 евро –неизплатена главница –такса за управление и поддръжка за
2017,2018 и 2019 г. съгласно т. 2.1 от сключен между страните договор за
управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резиденс“
от 14.07.2011 г.с нотариална заверка на подписите –рег. № 3709 от 14.07.2011 г.
по описа на нотариус Л.Чуткина ,с рег. № 600 на НК
,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная
от датата на подаване на заявлението -22.04.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата ,както и за сумата от 801,36 евро –неустойка в размер на 30% върху
дължимата главница по т. 8.1 от цитирания договор,както и сумата 636 лв. –
разноски в заповедното.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.