Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч,
07.05.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на четвърти март, през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №1631 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 , вр.
чл.240 и чл.86 от ЗЗД :
Производството е образувано по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представл. от Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,чрез
пълномощника: Боянка Ненчева Рахнева, юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев " № 25, офис сграда "Лабиринт", ет. 2, офис №
4,против Б. К. Кр., относно: ч.гр.д. № 857/2019 г., IX състав, по описа на
Районен съд – Ловеч, основание: чл. 415 от ГПК, цена на иска: 1163,70 лева от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София. Излага се,че на 1.10.2018г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране
на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3180115/20.03.2018г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД / в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника, е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3180115 от
02.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че
пратката е непотърсена от получателя. До ответникът е изпратено второ писмо за
станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3180115 от
07.08.2019 г., изпратено чрез куриер на постоянния/настоящ адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница
68498149 , писмото отново се е върнало в цялост и не е намерен на адреса.
Твърденията по
исковата молба са, че на 20.03.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и Б.К.К. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 3180115,
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на
Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 681,36 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 81,36
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 18.11.2018г. на 8 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 85,17 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
22.04.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.11.2018г.
Ищецът изтъква ,че
на основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят е
декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
като в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв., и на
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
На основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 23.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 43,18 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Твърди се ,че
длъжникът не е извършвал плащания по дължимия паричен заем. С оглед изтичането
на падежа на последната погасителна вноска , кредита не е обявяван и за
предсрочно изискуем.
Подадена е и Молба
вх.№9875/11.09.2019г. , по която е уточнен петитума както следва : да се
постанови съдебен акт, по силата на който да признаете за установено по
отношение на ответникът Б.К.К., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 600,00 лв.
(шестстотин лева), представляващи главница по договор за паричен заем; 81,36
лв. (осемдесет и един лева и 36 стотинки), представляващи договорна лихва: от
22.04.2018г. до 18.11.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 43,18 лв.
(четиридесет и три лева и 18 стотинки), представляващи обезщетение за забава за
периода от 23.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението; да им бъдат присъдени разноските
направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК; да
им бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство -
заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
……………..
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил писмен
отговор.
Изпълнил е
производството по чл.140 ГПК и представил проекто – доклад по чл.146 ГПК.
В о.с.з. ищeцът –
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. Депозира писмени
молби като последната със списък на разноските чрез юриск. Б. Рахнева.
Ответникът ,
редовно призован при условията на чл.40, ал.1 ГПК не взема лично участие в
процеса, становище по иска.
Съдът, като извърши
преценка на събраните по делото писмени доказателства и становищата на ищцовата
страна, преценени поотделно и в тяхната съвкупност взаимна връзка и
обусловеност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Активната си
легитимация ищецът обосновава с това ,че на На 1.10.2018г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3180115/20.03.2018г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция
за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника, е
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3180115 от
02.10.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния/настоящ адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че
пратката е непотърсена от получателя. До ответникът е изпратено второ писмо за
станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3180115 от
07.08.2019 г., изпратено чрез куриер на постоянния/настоящ адрес на длъжника,
посочен в договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница
68498149 , писмото отново се е върнало в цялост и не е намерен на адреса.
Съдът приема ,че
същата е връчена на длъжника на 02.10.2019г. лично на адреса по договора, която
е датата на получаване на ИМ лично от ответника, към която се съдържа
ПОТВЪРЖДЕНИЕ за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД от продавача „Изи Асет
Мениджмънт" АД. Приема основателно изложението по ИМ, досежно постоянната
практика на ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК - Решение № 3/16.04.14 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004Г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
С оглед липсата на
каквито и да е възражения , съдът приема твърденията по исковата молба, че на
20.03.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.К.К.
/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 3180115, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора
и Общите условия към него.. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на
датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 681,36 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 81,36
лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 18.11.2018г. на 8 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 85,17 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
22.04.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.11.2018г.
Длъжникът не е
извършвал плащания по дължимия паричен заем. С оглед изтичането на падежа на
последната погасителна вноска, кредита не е обявяван и за предсрочно изискуем.
Или съдът приема,
че възникването на облигационната връзка и условията по договора , подписването
му не са оспорени от ответника в допустимия за отговора срок .
С оглед двустранния
характер на договора е видно от доказателствата , че длъжника след усвояване на
заемната сума от 600,00 лева , което не оспорва да е сторил, е изпаднал в
забава за задължението си и дължи претендираните суми по размер, който също не
е оспорен от него. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника, който не
оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за
кредит.
Страните са
уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава.
Договорната лихва е начислена от датата на падежа 22.04.2018г. до датата на
последната погасителна вноска – 18.11.2018 г. и е претендирана в размера по т.7
от договора 81,36 лева съобразно ГПР – 40,75%.
Обезщетението за
забава , което се претендира в размер на 43,18 лева е дължимо съгласно чл.8 от
договора размера е неоспорен от ответника.
Съдът е постановил
ЗИПЗ №474/09.05.2019г. с която е разпоредил длъжника да заплати на кредитора
сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/– главница, 81,36 лв. /осемдесет и един
лева и тридесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 22.04.2018 г. до
18.11.2018 г., 43,18 лв. /четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 23.04.2018 г. до 07.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 07.05.2019 г. до изплащане на вземането и сторените разноски
в размер на 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/.
Съдът е приел ,че
заповедта е връчена на осн. чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на ищеца да предяви
иска.
Указано е на ищеца,
че носи доказателствената тежест за доказване на установителния иск по
основание и размер; на ответника ,че следва да докаже онези твърдения по делото,
от които черпи изгодни за себе си правни последици и в случая съдът приема това
за сторено , поради което следва да се уважи иска изцяло.
По разноските:
Ищеца е направил разноски в
заповедното п-во – 46,50 лева ; а в исковото :175,00 лева . д.т. и 350,00 лева
– юриск. в-е .
С оглед изхода на
процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част
от иск Съгласно новата задължителна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца
съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния
разноски по заповедното производство и в исковото производство или в случая
общо за двете 571,50 лева, а претенцията досежно пълния претендиран размер на
сумата 75,00 лева – разноски в заповедното производство , като неоснователна и
недоказана, следва да се отхвърли с оглед отхвърлителната част на Разпореждане
№1722 на заповедния съд.
Мотивиран от
горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , по отношение на Б.К.К., ЕГН **********,***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представл. от Изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника: Боянка Ненчева Рахнева,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по
чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис
сграда "Лабиринт", ет. 2, офис № 4, следните суми:
600,00 лв. (шестстотин лева), представляващи
главница по договор за паричен заем; 81,36 лв. (осемдесет и един лева и 36
стотинки), представляващи договорна лихва: от 22.04.2018г. до 18.11.2018г.
(падеж на последна погасителна вноска); 43,18 лв. (четиридесет и три лева и 18
стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 23.04.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 07.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
Б.К.К., с горните данни, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА”ЕАД - гр.София, с горните данни,
сумата 571,50 лева - разноски по настоящото производство и в заповедното
производство, а претенцията досежно пълния претендиран размер на сумата 75,00
лева – разноски в заповедното производство, като неоснователна и недоказана,
отхвърля .
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка
от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. №857/ 2019 г. по описа на Ловешки РС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: