Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 21.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 620 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Д.Б. ЕГН ********** срещу НП № 23-0000352 от 22.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” – В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 предложение второ от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.02.2020г. около 14.35 часа в гр. Д. на изхода на гр. Д., в посока гр. В. срещу бензиностанция „***“ извършва обществен превоз на товари /в момента на извършване на проверката, без товар/ по маршрут от гр. Д. до гр. К., видно от пътен лист № 0040361/05.02.2020г., с влекач марка „***, с прикачено ***и двете собственост на превозвача.

При подаден сигнал за спиране със „стоп палка“ от контролен орган, водачът на МПС не спира на посоченото от представителя на службата за контрол място, в обсега на служебния автомобил, оборудван с видеонаблюдение, като отбива преди мястото за проверка в близка бензиностанция.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съобразно която при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни, логични, последователни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящия случай, съдът намира, че наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказание „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер на максималния, при определяне на което именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено с оглед на факта, че не са налице вредни последици от извършеното от жалбоподателя нарушение.

Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно: глоба в размер на 50 лв. По същите съображения, определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, следва да бъде определено в минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от един месец.

Административно наказание от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ НП № № 23-0000352 от 22.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” – В., с което на Е.Д.Б. ЕГН ********** за нарушение по чл. 103 предложение второ от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като:

Намалява размера на наложените административни наказания по чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на - глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

Председател:

/М. Момчева/