Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 21.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 620 по описа на Добричкия районен съд за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Д.Б. ЕГН **********
срещу НП № 23-0000352
от 22.04.2020г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА”
– В.,
с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 103 предложение второ от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е
съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН
от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели.
Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и
не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение
на жалбоподателя
е вменено това, че на 05.02.2020г.
около 14.35
часа в гр. Д. на изхода на гр. Д., в посока гр. В. срещу
бензиностанция „***“ извършва обществен превоз на товари /в момента на
извършване на проверката, без товар/ по маршрут от гр. Д. до гр. К., видно от
пътен лист № 0040361/05.02.2020г., с влекач марка „***, с прикачено ***и двете
собственост на превозвача.
При подаден сигнал за спиране със „стоп палка“ от контролен орган, водачът
на МПС не спира на посоченото от представителя на службата за контрол място, в
обсега на служебния автомобил, оборудван с видеонаблюдение, като отбива преди
мястото за проверка в близка бензиностанция.
С посоченото жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съобразно която при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по
АУАН, които като еднопосочни, логични, последователни и безпротиворечиви, се
кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин,
че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, с оглед на което следва да
бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съвсем
обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 175 ал. 1 т.
4 от ЗДвП.
Съгласно чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
При определяне на административните наказания следва да
се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и
обществената опасност на съответния вид административни нарушения.
В настоящия случай, съдът намира, че наложеното предвидено
от законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказание „глоба”,
чийто размер е индивидуализиран в размер на максималния, при определяне на което
именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено с оглед на
факта, че не са налице вредни последици от извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Ето защо, настоящият състав намира, че административното
наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно:
глоба в размер на 50 лв. По същите съображения, определеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, следва да бъде определено в минималния, предвиден в
закона размер, а именно за срок от един месец.
Административно наказание от посочения вид в размер на
минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението
и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в
чл. 12 от ЗАНН -
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № № 23-0000352
от 22.04.2020г.,
издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА”
– В.,
с което на Е.Д.Б. ЕГН ********** за нарушение
по чл. 103 предложение второ от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като:
Намалява размера на наложените административни наказания по чл. 175 ал. 1
т. 4 от ЗДвП на - глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/М. Момчева/