№ 1157
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223100101328 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД на „Х.И."
ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр. Варна, ул. „В.Л." №68, за осъждане на „Е.С."
АД, ЕИК*********, със седалище гр. Варна, бул. В.В. № 258, „В.Т.", кула Е, за сумата
от 168050,01 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер с
определение от съдебно заседание проведено на 27.04.2023г.), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от ответника от ползване на собствен на
ищеца трафопост 630kV идентификатор №*****.****.***.*.**г. по КК и КР на Варна,
находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„Д.И." №23, за периода от 16.03.2016г. до
14.02.2022г., формирано по Методика за определяне на цените за предоставен достъп
на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху сумата от депозиране на исковата молба - 21.06.2022г. до пълното й
изплащане.
Ищецът твърди, че с предварителен договор от 19.02.2007г. „М.Б." ООД и „Е.С."
АД са се задължили да сключат окончателен договор за присъединяване на строящата
се от първото дружество жилищна сграда към електропреносната мрежа, като
договорили и условията за това присъединяване. С разрешение от 19.01.2010г. на
началника на ДНСК построената сграда ведно с трафопоста и изградените ВиК и ел.
системи била допусната за ползване.
Ищецът сочи още, че по силата на НА за №**/**.**.****., том I, peг. №2176,
дело №**/**** г. на н-с Г., е придобил правото на собственост по отношение на
обособен обект в жилищна сграда с вграден трафопост, а именно - трафопост 630kV с
идентификатор №*****.****.***.*.**г. по КК и КР на Варна, находящ се в сграда в
гр.Варна, ул.„Д.И." №23.
Твърди, че както след искане на ищеца от 28.10.2010г., така и до днес, не са
1
изпълнени задълженията на ответното дружество по ЗЕ и по Наредба №6, както за
сключването на договор за присъединяване, така и за сключването на договор за
ползване от ответника на трафопоста на ищеца срещу цена.
Същевременно поддържа, че за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г.
ответното дружество е ползвало без основание горепосочения и собствен на ищеца
трафопост в сградата, в резултат на което е реализирало приходи чрез доставяне на
преминаваща през трафопоста ел. енергия до трети лица. Поради това моли за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, което е формирано по
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или
разпределителното предприятие от потребители през собствените уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, в размер на процесната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не
оспорва правото на ищеца на собственост върху исковия трафопост, както и не
оспорва липсата на сключен договор с ищеца за ползване на трафопоста (като факти).
Предявеният иск обаче оспорва изцяло с доводи за: 1/ изтекла давност, считано от
2016г.; 2/ липса на обедняване на ищеца, което счита за решаващо по искове по чл.59
от ЗЗД; 3/ липса на твърдения и доказателства за направени от ищеца разходи по
поддръжка на трафопоста и съоръженията в него; 4/ липса на доказаност на размера на
иска; 5/ наличие на правно основание ответникът да ползва трафопоста, а именно
предварителния договор от 2007г. и поставяне под напрежение на съоръженията със
съгласие на титуляря тогава „М.Б." ООД; 6/ приложение на чл.70, ал.3 ЗС вр. чл.71 ЗС;
7/ ищецът не е станал страна по предварителния договор, макар да е придобил обекта.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор от 18.04.2007г., по силата на който търговското
дружество „М.Б.“ ООД в качеството му на възложител, възлага, а дружеството „Е.-
МД“ ЕООД в качеството му на изпълнител да осъществи изграждане на вграден
трафопост 630 кВ, намиращ се в жилищна сграда в гр. Варна, ж.к. Л., УПИ *-***, кв.18,
23-ти м.р. на града, при стойност на уговорените СМР в размер на 85000 лева. С анекс
от 18.04.2007г. към договора е уговорена окончателната стойност на СМР в размер на
98500 лева без ДДС.
Представен е предварителен договор за присъединяване на обект на потребител
към електроразпределителната мрежа № ДАМВ 07 -0032/09.02.2007г. сключен между
„Е.ОН Б.М.“ АД и М.Б.“ ООД, с който са определение условията за присъединяване
към електроразпределителната мрежа на оператора по отношение на жилищна сграда в
гр. Варна, кв.18, УПИ –*-****, с предназначение за битова и стопанска дейност.
С договор за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа ДАМВ 07-0032/09.02.2007г. сключен между „Е.ОН
Б.М.“ АД и „М.Б.“ ООД – ДАМВ07-0119/30.10.2007г. са уговорени необходимите
условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект: жилищна
сграда в гр. Варна, УПИ *-***5, кв.18, по плана на 23 –ти м.р. на града. Уговорено е, че
2
присъединяването ще се извърши посредством изграждане на една трафомашина 630
кВ, вградена в сградата, уговорени са и съответните технически условия, при които
следва да се извърши и присъединяването.
Представено по делото е разрешение за ползване от 19.01.2010г. на жилищна
сграда с трафопост, същите изградени в УПИ *-***5, кв.18, по плана на 23-ти м.р. на
гр. Варна.
С договор за покупко- продажба от 09.03.2010г., оформен в нотариален акт № 97,
том І, рег. №2176, дело № **/****г. по описа на нотариус А. Г. с район на действие
ВРС, търговското дружество „М.Б.“ ООД в качеството му на продавач, продава на
ищцовото търговско дружество „Х.И.“ ЕООД – инфраструктурен обект в сграда:
Трафопост, с идентификатор *****.****.***.*.**0, същия разположен в сграда
изградена на груб строеж, намираща се в УПИ *-***5, гр. Варна, район Приморски,
ж.к. Л..
С писмо изх. № 6531/08.12.2010г. „Е.ОН Б.М.“ АД уведомява ответника, че
съобразно договора за присъединяване е постигнато споразумение, съобразно което
следва да бъде осъществено изграждане на съответните присъединителни съоръжения
от страна на потребителите. Отчетено е, че дължимата сума от 58152 лева не е платена,
като е посочено, че следва да бъде осъществено предаване на съоръженията в
собственост „Е.ОН Б.М.“ АД, като едновременно с това следва да бъде заплатена
дължимата цена за присъединяване чрез насрещно ликвидно прихващане.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Р. С., в което се посочва, че стойността на обезщетението дължимо от ответника,
което е изчислено по реда и правилата на „Методика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносното или разпределително предприятие от потребителите
през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и
на преноса на природен газ“, за периода от 16.03.2016г. до 14.02.2022г., възлиза на
общо 168050,01 лева. В обясненията си в съдебно заседание при приемане на
заключението експерта пояснява, че с оглед необходимостта за изготвяне на
заключението се е запознал със счетоводните записвания при ищеца, в чието
счетоводство същия е констатирал, че процесния трафопост е счетоводно заведен като
стока, а не като дълготраен материален актив (ДМА). Разликата между двете
осчетоводявания на трафопоста пояснява, че се състои в това, че в случай на
завеждането му като ДМА, то следва да бъдат отчислявани и съответните амортизации.
Доколкото трафопоста е бил предназначен за изкупуване от ответника, то счетоводно
той не е отразяван като ДМА на ищцовото дружество, при което не са отчислявани и
съответните амортизации.
В допълнителната си съдебно – счетоводна експертиза вещото лице посочва, че
3
първоначално трафопостът при ищеца е заведен през 2010г., като към 09.03.2010г.
стойността на осчетоводената сума от трафопоста в частта сграда е отразена в размер
на 28151,17 лева, а сумата в частта оборудване в трафопоста в размер на 98500 лева.
Съответно общата стойност възлиза на 126651,17 лева, която стойност е използвана
при приложение на Методиката за определяне стойността на дължимото обезщетение.
С решение № 194/18.11.2014г., постановено по гр. дело № ***/2017г. по описа на
Апелативен съд – Варна, „Е.П.М.“ АД е осъдено да заплати на ответника сумата от
25001 лева представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез
използване на трафопост намиращ се в сграда в гр. Варна, ул. Д.И. №23, с
идентификатор *****.****.***.*.**0, със ЗП от 32,80 кв.м., за периода 09.03.2010г. –
01.03.2013г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
С решение от 27.02.2017г., постановено по гр. дело № 1314/2016г. по описа на
ВОС, „Е.П.М.“ АД е осъдено да заплати на ответника сумата от 52342,40 лева
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на
трафопост намиращ се в сграда в гр. Варна, ул. Д.И. №23, с идентификатор
*****.****.***.*.**0, със ЗП от 32,80 кв.м., за периода 02.03.2013г. – 16.03.2016г., на
осн. чл. 59 ЗЗД.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За да е основателен предявен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД следва ищецът в
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните
кумулативно предвидени предпоставки, а т.е., че ищецът е собственик на вещата, респ.,
че в негова полза е учредено ограничено вещно право, че вещта се ползва от ответника,
липсата на правно основание за ползване на тази вещ, както и настъпило в резултата от
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Със съдебно Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., ІІ – ро
т. о. на ВКС, се приема разбирането, че при отсъствието на сключен договор между
енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби
и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на
неоснователното обогатяване. Ползването на такъв достъп без наличието на
постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради
което се дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на
неоснователното обогатяване е не само източник на облигационни задължения, но и
принцип на гражданското право. Обезщетението се дължи за периода от време, през
който ищецът е бил собственик на трафопост и съоръженията в него и през което време
ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението
представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на
неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл, 117, ал. 7 ЗЕ, и с
която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения
законов текст. Като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва
да се използват приетите от КЕВР Методики за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
4
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и
на преноса на природен газ от 2004 год. и от 2008 год., които се прилагат до уреждане
на взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните енергийни
предприятия и потребителите/собствениците, които предоставят достъп до собствените
си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, в приложимата за процесния период
редакция.
При приложение на цитираната съдебна практика към настоящия казус следва
да бъде установена собствеността на ищеца по отношение на процесния трафопост,
както и обстоятелството, че ответникът ползва неоснователно същия, като захранва с
ел.енергия след преобразуването и от средно в ниско напрежение и други потребители,
различни от собственика на съоръжението.
От анализа на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че по възлагане на „М.Б.“ ООД в жилищна сграда
намираща се в гр. Варна, ж.к. Л., УПИ *-***5 е изграден вграден в жилищната сграда
трафопост с мощност от 630 кВ. Жилищната сграда и намиращият се в нея трафопост
са въведени в експлоатация въз основа на разрешение за ползване от 2010г., като не е
спорен фактът по делото, че по силата на договор за покупко- продажба от
09.03.2010г., оформен в нотариален акт № 97, том І, рег. №2176, дело № **/****г.,
търговското дружество „М.Б.“ ООД в качеството му на продавач, продава на ищцовото
търговско дружество „Х.И.“ ЕООД процесния трафопост.
От изложеното следва извода, че собственик на трафопоста, считано от момента
на осъществяване на разпоредителната сделка през 2010г. е ищецът.
От съдържанието на представеното по делото писмо изх. № 6531/08.12.20210г.
от „Е.ОН Б.М.“, чийто правоприемник е ответника може да бъде прието, че процесният
трафопост обслужва повече от един потребител в сградата, в която е изграден. Не е
спорен също така и въпросът, поради което е приет за безспорно установен и
ненуждаещ се от доказване, че договор между страните по спора, който да има за
предмет уреждане правата на ползване по отношение на процесния трафопост не е
сключван.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че по силата на договор за
присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа от
2007г., който е сключен между „Е.ОН Б.М.“ АД и „М.Б.“ ООД, с който са определение
условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на оператора по
отношение на жилищна сграда в гр. Варна, кв.18, УПИ –*-****, с предназначение за
битова и стопанска дейност, е възникнало правото на ответника да ползва трафопоста.
От анализа на представения по делото договор става видно, че страните в
разпоредбата на чл. 29, ал.1 от договора са препратили към действащата към момента
на сключване на договора (2007г.) разпоредба на чл. 20, ал.7 Наредба №6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.), която си редакция
правната норма е предвиждала, че изградените съоръжения за присъединяване по ал. 5
се прехвърлят възмездно в собственост на преносното или съответното
разпределително предприятие на база на взаимно признати разходи.В тази връзка
страните са уговорили, че прехвърлянето на изградените присъединителни съоръжения
и техните сервитути следва да бъде осъществено на база взаимно признати разходи
след приемането им с разрешение за ползване. За самото предаване на владението
страните са уговорили в разпоредбата на чл. 29, ал.2 от договора, че следва да бъде
изготвен приемо – предавателен протокол, към който да бъдат представени и
съответните документи свързани с прехвърляне собствеността върху на съоръжението.
От доказателствата, които страните са представили по делото не се установява
наличието такъв приемо – предавателен протокол, предвиден по реда на чл. 29, ал.2 от
договора от 2007г. да е бил съставен, от който да бъде прието, че ищецът или негов
5
частен праводател са осъществили предаване владението на трафопоста на ответното
търговско дружество, съответно на дружества, на които той е правоприемник.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, също така, че и по
отношение на процесния трафопост, същия е упражнява добросъвестно владение,
което владение, като факт да е установено със сключване на процесния договор от
2007г. с праводателя на ищеца. Доказателства, че ответникът е установил владение над
процесната вещ, а в случая трафопоста по делото не се представиха. Изрично съдът
посочи, че страните са уговорили начина, по който следва да бъде извършено
фактическото предаване на владението над трафопоста, а това е със съставяне на
приемо – предавателен протокол след въвеждане на съоръжението в експлоатация.
Макар и да се установи, че сграда и трафопоста, в която същият се намира са въведени
в експлоатация считано от 2010г., то не се установи фактическо предаване на
владението да е осъществено било то от ищеца или неговият частен праводател в полза
на ответника.Вещнопрехвърлителния ефект на разпоредителната сделка оформена в
нотариален акт от 09.03.2010г., с който договор ищецът придобива собствеността
върху трафопоста, му дава всички права, които са възникнали за неговия праводател по
отношение на процесната вещ, която е предмет на договора, в това число и да
осъществява фактическа власт върху самостоятелния енергиен обект, който е изграден
в жилищната сграда. Макар и ищецът да няма качество на възложител на трафопоста
към момента на неговото изграждане, то той се ползва от всички права на собственик
върху съоръжението, каквито права са възникнали и е притежавал неговия праводател,
който от представените по делото доказателства следва да бъде прието, че има
качество на възложител при изграждане на трафопоста. Облигационните отношенията,
които са възникнали между праводателя на ищеца и ответника, респ. търговските
дружества, чийто правоприемник е ответника с предмет процесния самостоятелен
енергиен обект, напълно запазват действието си и по отношение на ищцовото
дружество, доколкото последното за процесния период се легитимира за надлежен
собственик на веща.
Въз основа на изложеното следва да бъде направен извода, че ищецът е
собственик на трафопоста, че това съоръжение се използва от ответника за процесния
период за пренос на ел. енергия до други потребители без съответно да е заплащал на
собственика за ползването му, че между ищеца и ответника не е сключен договор за
достъп по реда на чл. 117, ал.8 ЗЕ (ред. ДВ бр.54/2012г.), съответно разпоредбата на чл.
117, ал.7 ЗЕ преди изменение на закона. Обедняването на ищеца съставлява в случая
стойността, която той би получил в качеството си на собственик в размер на
дължимото обезщетение при ползване на трафопоста, а обогатяването на ответника се
изразява в спестените от него разходи, които той дължи на собственика на вещта за
използването й по предназначение.
За установяване стойността на дължимото обезщетение приетите от КЕВР (с
предходно наименование ДКЕВР) Методики за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители, съдът прие
заключение по съдебно – счетоводна експертиза (основана и допълнителна) на вещото
лице Р. С.. Експертът посочи в заключението си, че при приложение на Методиката,
стойността на дължимото обезщетение за процесния период възлиза на 168050,01 лева.
В допълнителното си заключение посочи, че за остойностяване на обезщетението
следва да бъде взето в предвид стойността на трафопоста, която стойност същия
извежда от счетоводното записване на съоръжението в счетоводството на ищеца, като
собственик на тази вещ, и която стойност възлиза на 126651,17 лева, от които 28151,17
лева стойност на сградата и 98500 лева стойност на оборудването в трафопоста. Не е
оспорен от ответника осчетоводения размер на трафопоста, като съвкупност от сграда
и машини, както и обстоятелството, че същия счетоводно е заприходен като стока, а
6
не като дълготраен материален актив, което да обоснове начисляване на
амортизационни разходи. При така приетото неоспорено от страните първоначално и
допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът намира, че
вещото лице е изготвило задачата си съобразно приетата Методика за изчисляване на
дължимото обезщетение, поради което напълно дава вяра на установения в
заключението размер.
По отношение на възражението за погасяване по давност на дължимото
обезщетение:
Претенцията по чл. 59 ЗЗД не е претенция за обезщетение по неизпълнен
договор, нито такава за периодични плащания, а за заплащане на обезщетение при
неоснователно обогатяване, поради което се погасява с изтичане на общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД.При така изложеното следва да бъде прието, че вземането
основано на обезщетение поради неоснователно обогатяване се явява погасена по
давност за период от 5 години преди завеждане на исковата молба в съда.
Исковата молба в съда е депозирана на 21.06.2022г., поради което всяко вземане,
което е възникнало 5 години преди този момент, а т.е. това се вземания преди
21.06.2017г. се явяват погасени по давност. В случая това се вземанията на ищеца за
обезщетение за неоснователно обогатяване по реда на чл. 59 ЗЗД за периода от
16.03.2016г. до 21.06.2017г.
При тези съображения възражението за погасяване по давност на претенцията с
правно осн. чл. 59 ЗЗД е частично основателна за периода 16.03.2016г. до 21.06.2017г.
За този период следва да бъде включено цялото обезщетение за 2016г., което вещото
лице е посочило в основното си заключение, като и обезщетение за 6 месеца и 21 дни
от посоченото за 2017г. Общото обезщетение съобразно експертизата за 2016г. възлиза
на 23762,42 лева. Обезщетението до 21.06.2017г. възлиза на 15094,09 лева, която
стойност съдът извежда отново от заключението на в.л. С., като взима в предвид
общото посочено обезщетение за 2017г. в размер на 27034,28 лева за общо 12 месеца,
разделяне на това обезщетение за 1 календарен месец, при което то възлиза в размер на
2252,85 лева на месец, съответно на база 30 дневен период в рамките на един месец,
същото възлиза от по 75,095 лева на ден. При така приетото и при уважаване на
възражението за погасяване по давност за 2017г. в размер на 6 месеца и 21 дни, то
общия размер за 2017г. от обезщетението, което се явява погасено възлиза на 15094,09
лева. При прибавяне на погасеното обезщетение за 2016г. в размер на 23762,42 лева и
това за 2017г. в размер на 15094,09 лева, то следва извода, че за периода от 16.03.2016г.
– 21.06.2017г. общия размер на погасеното по давност вземане възлиза на 38856,51
лева.
По изложените съображения предявения иск се явява частично основателен за
сумата от 129193,35 лева, като разлика между общо предявения размер от 168050,01
лева и погасената по давност стойност на дължимото обезщетение от 38856,51 лева.
При тези мотиви ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
129193,35 лева, представляваща дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване
от ответника от ползване на собствен на ищеца трафопост 630kV идентификатор
№*****.****.***.*.**г. по КК и КР на Варна, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„Д.И."
№23, за периода, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.06.2022г.
до окончателно изплащане на задължението, като искът следва да бъде отхвърлен
в частта за разликата над уважения размер от 129193,35 лева до пълно
предявения размер от 168050,51 лева, като и за периода 16.03.2016г.-21.06.2017г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск. При присъждане на
разноските следва да бъде обсъдено и възражението на ответника за прекомерност на
7
възнаграждението за процесуално представителство на процесуалния представител на
ищеца. По отношение на последното е представен договор за правна защита и
съдействие от 21.06.2022г. по силата на който е уговорено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 10000 лева. Видно от отразеното в договора
уговорената сума е заплатена в брой на процесуалния представител на ищеца, при
което договорът в тази част има характер на разписка за заплатената сума.
При разглеждане на възражението за прекомерност се взима в предвид видът на
спора, неговата правна и фактическа сложност,цената на иска, брой на съдебните
заседание, като и осъществените процесуални действия с участие на процесуалния
представител на страната. Съдът намира, че настоящото производство не се отличава с
висока правна и фактическа сложност на спора. Между страните вече са проведени две
идентични съдебни производства, които обхващат различни периоди на обезщетението
за неоснователно обогатяване. Общия брой на проведени съдени заседания по делото
са три, съответно цената на иска след допуснато увеличение възлиза на 168050,51 лева.
Минималният размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство
възлиза на 4891,01 лева, на осн. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакция
ДВ бр.68/2020г. (преди последно изменение ДВ бр.88/04.11.2022г.), съответно 100 лева
на осн. чл.7, ал.9 от Наредбата за проведено повече от две съдебни заседания. При
изложеното следва, че минималния размер на дължимото възнаграждение за
процесуално представителство възлиза на 4991,01 лева. Съдът посочва, че приложение
в случая намира Наредба №1/09.07.2004г. в редакция съобразно ДВ бр.68/2020г.,
доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие, с който се
уговоря възнаграждението за процесуално представителство е изготвен на
21.06.2022г., който момент предхожда изменението на Наредбата, същото осъществено
по-късно на 04.11.2022г. Наредбата по своята същност е материален закон, който
следва да намери приложение в редакцията си към момента на възникване на
съответното гражданско правоотношение.
При тези съображения съдът намира, че възражението за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство е основателно и като такова
следва да бъде уважено, като за основа на разноските в частта заплатено
възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде взета в предвид
минимално посочената от наредбата сума от 4991,01 лева. При прибавяне към тази
сума на стойността на заплатената държавна такса от 6722 лева и 200 лева
възнаграждение за вещо лице, общия размер на сторените разноски от ищеца възлиза
на 11913,01 лева. Уважената част на предявения иск възлиза на 129193,35 лева,
размера на сторените разходи на ищеца възлизат на 11913,01 лева, а размерът на
предявения иск е 168050,51 лева, при което съразмерно уважената част на ищеца се
дължат разноски в размер на 9158,44 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Съразмерно отхвърлената част на предявения иск на ответника се дължат
разноски. Отхвърлената част възлиза на 38856,51 лева, разноските на ответника
възлизат на 840 лева, от които 300 лева съдебно – деловодни разноски и 540 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. По изложените
съображения на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част в размер
на 194,22 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „В.В.”, № 258, Варна Таурс – Е ДА ЗАПЛАТИ на „Х.И." ЕООД,
ЕИК*********, със седалище гр. Варна, ул. „В.Л." №68 сумата от 129193,35 (сто
двадесет и девет хиляди сто деветдесет и три лева и 35 ст.) лева, представляваща
8
обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост 630kV с
идентификатор *****.****.***.*.**0, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„Д.И." №23,
за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявени иск в
частта, за разликата над уважения размер от 129193,35 лева до пълно предявения
размер от 168050,51 лева, като и за периода 16.03.2016г.-21.06.2017г., на осн.чл.59
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „В.В.”, № 258, Варна Таурс – Е ДА ЗАПЛАТИ на „Х.И." ЕООД,
ЕИК*********, със седалище гр. Варна, ул. „В.Л." №68 сумата 9158,44 (девет хиляди
сто петдесет и осем лева и 44 ст.) лева представляващи съдебно – деловодни
разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Х.И." ЕООД, ЕИК*********, със седалище гр. Варна, ул. „В.Л."
№68 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В.В.”, № 258, Варна Таурс – Е сумата от 194,22 (сто
деветдесет и четири лева и 22 ст.) лева представляващи съдебно – деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати задължението си
към ищеца: ***********************, „Ю.Б.“ АД („П.Б.“ АД).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9