Определение по дело №891/2018 на Районен съд - Ловеч
Номер на акта: | 244 |
Дата: | 25 март 2019 г. (в сила от 2 април 2019 г.) |
Съдия: | Йорданка Христова Вутова |
Дело: | 20184310200891 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 10 август 2018 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към присъда по НОХД № 891/2018
год. на РС Ловеч,
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият В.Т.В., било
предявено обвинение за престъпление по чл.343б ал. 4 във вр. с ал. 3 , предл.
1-во във вр. с чл. 28 ал. 1 НК, за това, че
на 29.07.2018 г. около 12,00 часа в гр. Ловеч, на кръстовището на бул.
„Освобождение" и бул. „Мизия", при условията на повторност,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Опел Астра" с peг. № …….,
собственост на С.Г.Р. ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство „DRUG TEST 5000" с
фабричен № ARJM0035.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че от фактическа страна е
изяснено и доказано. Излага, че при проведеното съдебно следствие макар и в
отсъствието на подсъдимия, били събрани
доказателства, които определили по един категоричен начин фактическата
обстановка кореспондираща си с тази описана в обстоятелствената част на
обвинителният акт. Излага, че не съществува съмнение и относно констатациите за
употреба на наркотични вещества - метамфетамин, като свидетелските показания от една страна в тази насока били категорични, а от друга страна извършената проверка от
полицейските органи установено по надлежния ред с техническо средство „DRUG
TEST 5000" с фабричен № ARJM0035 доказвали употребата на наркотични
вещества. Излага, че се касае за умишлено престъпление, което е извършено след
като подсъдимия е бил осъден за такова и по този начин се определяло и
квалифициращото обстоятелство формулирано в диспозитива на обвинението. Счита
за безспорно доказано авторството на деянието, както от обективна така и от
субективна страна, и моли съда да признае подс. В. за виновен в извършване на
престъплението за което е предаден на съд и да му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначално строг режим и
глоба в размер на 1000,00 лева, както и да му възложи направените в хода на БП
и съдебното следствие разноски за преводач.
Подсъдимият
В.Т.В., редовно призован не се е явил в с.з. Във всички с.з. за подсъдимия се е
явявал упълномощения от същия още в хода на БП защитник - адв. Вл. М. от ЛАК,
който се е явил и в последното с.з. Съдът съобразявайки обстоятелството, че
подсъдимия е редовно призован за с.з., че упълномощения от него защитник, е
направил искане делото да се гледа в отсъствие на подсъдимия, както и
съобразявайки обстоятелството, че в случая не се касае за тежко умишлено
престъпление от общ характер и отсъствието на подсъдимия няма да попречи за
разкриване на обективната истина по делото, е дал ход на делото при условията
на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НК, а именно в отсъствие на подсъдимия. Защитникът
на подсъдимия адв. М. в пледоарията си е изложил, че преценявайки от своя
страна събраните доказателства в тяхната
съвкупност не би могъл да оспори квалификацията и осъществяване на деянието,
както от обективна така и от субективна страна. Изложил е, че може да изтъкне
само обстоятелствата касаещи смекчаващи вината такива за да бъде наложено за
извършеното от подсъдимия справедливо
наказание. Моли при определяне на наказанието съда да се съобрази с
разпоредбата на чл. 35 и чл.36 от НК и да наложи справедливо и съответно на
извършеното наказание. Изложил е, че подсъдимия е млад, че е съдействал за
разкриване на обективната истина по делото. Изложил е, че независимо от
отсъствието на подсъдимия през двете
фази на процеса след разговорите, които е провел с него в хода на БП е
установил, че същия е осъзнал противоправността на деянието и обществено
опасните последици. Изложил е, че предупредителното и превантивното въздействие
към него би могло да бъде постигнато като му бъде наложено наказание към
минимума, който предвижда за лишаване от свобода, като смята, че целите на
наказанието ще бъдат изпълнени. Моли съда, ако прецени, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Моли съда при тази оценка на личността му да постанови своя съдебен акт.
От
събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства, от показанията на свидетелите Й.К.П., Д.Д.Ц. и И.Р.И., от
вещественото доказателство по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.Т.В., ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с
постоянен адрес-***, адрес във ФРГ - гр. Б… ул. „Г."№….а, със средно
образование, неженен, работи като почистващ офиси в ПУЦ „З."- гр. Б., Г.
осъждан.
За
времето от 08,00 часа до 20,00 часа на 29.07.2018 г. свидетелите Д.Ц. и И.И. –
и двамата служители на РУ на МВР - Ловеч, били на работа и изпълнявали
служебните си задължения за проверка на моторни превозни средства и лица,
съгласно утвърден план за специализирана полицейска операция. Около 12,00 часа същите
се намирали в гр. Ловеч, на бул. „Освобождение", до Затвора Ловеч, където
забелязали лек автомобил „Опел Астра" с peг. № …., който идвал от бул.
„Мизия" и на кръстовището завил по бул. „Освобождение", като минал
покрай тях. Св. Д.Ц. разпознал водача на лекия автомобил – подс. В.Т.В., като
лице от криминалния контингент, за което имал служебна информация, че не
притежава свидетелство за управление на МПС. Двамата свидетели последвали
управляваният от подсъдимия лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ., и след
около двеста - триста метра, приближавайки го му подали светлинно - звуков
сигнал от служебния автомобил, за да спре. Подсъдимия В. отбил управлявания от
него автомобил вдясно на пътното платно, където му била извършена проверка. В
хода на проверката било безспорно установено, че водач на автомобила е именно подс.
В.В.. В автомобила на предна дясна седалка пътувала собственика на автомобила -
св. С.Р.. Подсъдимият В. не представил свидетелство за управление на МПС, като
след извършена справка с дежурен ОДЧ при РУ на МВР - Ловеч се установило, че
е неправоспособен водач, тъй като
свидетелството му за управление на МПС било отнето и иззето. На св. Д.Ц. му
направило впечатление, че водачът на автомобила- подс. В., бил със силно
разширени зеници и тъй като бил лице от криминалния контингент по линия на
наркотици поискал съдействие от Сектор „ПП" при ОД на МВР – Ловеч, за да
бъде да извършен тест и за употреба на наркотични вещества. Няколко минути по -
късно на мястото пристигнал св. Й.К.П. - инспектор в Сектор „ПП" при ОД на
МВР - Ловеч. Същия изпробвал подс. В. за употреба на алкохол с техническо
средство „Алко тест 7510", с фаб. № ARBB 0039, като дисплея отчел
отрицателен резултат. На подс. В. бил направен и тест за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „DRUG TEST 5000" с фабричен № ARJM0035,
като дисплея отчел положителен резултат за „метамфетамин". На подсъдимия В.,
св. Й.П. съставил акт за установяване на административно нарушение /серия
„Д" с бл. № 613611/ за извършените от него нарушения на ЗДвП, който В.
подписал без възражения. На подс. В. били издадени талони за медицинско
изследване с бл. № 0004719 и 0004720, като същия бил съпроводен от служители на
РУ на МВР - Ловеч до „Спешно отделение" при МБАЛ „П. Стоянов" АД -
гр. Ловеч, където видно от отговор на Началник „Спешно отделение" при МБАЛ
„П. Стоянов" АД- гр. Ловеч, на 29.07.2018 г. в 13,20 часа в спешното
отделение се явил В.Т.В., ЕГН **********, за вземане на кръв и урина за
употреба на наркотици с талон № 0004719 и с талон № 0004720, който отказал да
даде кръв и урина за изследване за употреба на наркотици.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. В.В. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.343б ал. 4 във
вр. с ал. 3 , предл. 1-во във вр. с чл. 28 ал. 1 НК, като на 29.07.2018 г.
около 12,00 часа в гр. Ловеч, на кръстовището на бул. „Освобождение" и
бул. „Мизия", при условията на повторност, управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ….. собственост на С.Г.Р. ***,
след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния
ред с техническо средство „DRUG TEST 5000" с фабричен № ARJM0035.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние като на
посочената в обвинителния акт дата, при условията на повторност, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра" с peг. № BFW8755,
собственост на С.Г.Р. ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин,
установено по надлежния ред с техническо средство „DRUG TEST 5000" с
фабричен № ARJM0035.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съдът намира, че обвинението срещу подс. В. е
доказано по безспорен и несъмнен начин,
и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от вещественото
доказателство по делото може да се
направи категоричен извод, че подс. В. е автор на престъплението за
което е предаден на съд.
Съдът намира, че цялостния доказателствен материал и
обективните данни по делото доказват приетата по - горе фактическа обстановка.
Съдът стигна до този извод анализирайки събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Й.К.П., Д.Д.Ц. и И.Р.И., които приема за
непротиворечиви, логични и убедителни, съответстващи на събраните по делото
писмени доказателства, и на установената с техническо средство „DRUG TEST 5000" с фабричен №
ARJM0035, употреба на наркотични вещества – метамфетамин.
От показанията на
свидетелите Й.К.П., Д.Д.Ц.
и И.Р.И. се установява, че на процесната дата и час св. Ц. и св. И. били на
смяна като автопатрул, като на кръстовището на бул. „Освобождение" и бул.
„Мизия", спрели за проверка управлявания от подсъдимия В. л.а. Установява
се, че след като била извършена документална проверка на водача, при която се
установило, че подсъдимия е неправоспособен водач, и предвид факта, че
разполагали с оперативна информация, че същия употребява наркотици, а и самото
поведение на подсъдимият навело в тях съмнение за употреба на наркотици. Установява
се, че свидетелите Ц. и И. нямали право да извършват тези проверки, както и да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП поради което поискали съдействие от Сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч. Установява се, че на място пристигнал св. П., който
поканил В. да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и да му бъде
направен тест за употреба на наркотици, при което последният се съгласил. Установява се, че свидетелят П. извършил
необходимите проби, като за алкохол използваното техническо средство отчело
0.00 промила в издишания въздух, а за наркотици теста отчел наличие на
метамфетамин. Установява се, че св. П. съставил на подсъдимия В. АУАН за
нарушения по чл.150 и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, като на същия били
издадени и 2 бр. талони за медицинско изследване. В тази връзка са и
свидетелските показания на свидетелят П., от които се установява, че въпросния
ден колегите му от автопатрула Ц. и И. го извикали за съдействие на
кръстовището на бул. „Освобождение" и бул. „Мизия". Установява се, че при отиването му на място установил,
че колегите му били спрели л.а., като същите имали съмнение, че водача е
употребил наркотици. Установява се, че направил проба за алкохол, която била
отрицателна, и тест за наркотици на подс. В., който отчел наличие на наркотично
вещество, при което съставил АУАН и издал 2 бр. талони за медицинско
изследване. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че подсъдимия В. *** указаното в издадените му талони за медицинско
изследване време, като същия отказал да даде кръв и урина за изследване. В
подкрепа на показанията на цитираните по – горе свидетели е съставения в хода
на БП АУАН с бл. №613611 от 29.07.2018 г., от който е видно, че на 29.07.2018
г. св. П., в присъствието на св. Ц. и св. И. съставил на подс. В. цитирания по
– горе АУАН за нарушение на чл.150 и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от
съставения АУАН подс. В. не е вписал възражения.
Съдът
намира, че за състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е без значение
обстоятелството, кога точно е употребено упойващото вещество от водачите на
МПС. Безспорно от доказателствата по делото, се установява употребата на
наркотично вещество – метамфетамин от страна на подс. В., като в това състояние
последния не е следвало да управлява МПС. Обстоятелството, кога точно е взето
упойващото вещество, дали непосредствено преди деянието или преди това е без
значение за състава на престъплението за което подсъдимия е предаден на съд.
Метамфетаминът,
е включен в Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
Постановление на МС № 293/27.10.2011 година, обн. В ДВ бр. 87 от 04.11.2011
година, в сила от 10.11.2011 година, като, в случая употребата му е установена
по надлежния ред с техническо средство „DRUG TEST 5000" с фабричен №
ARJM0035.
Законодателят
изисква упойващо вещество в кръвта да бъде установено по надлежния ред. В
случая употребата на наркотично вещество „метамфетамин" от подс. В. при
управление на МПС е установено по надлежния ред съгласно чл.1 ал.3 и сл.,
регламентиран в Наредба №1 от 19 юли
Видно от
приложената по делото справка за съдимост подс. В.В. е осъждан няколкократно, в
т.ч. и със споразумение № 69/03.06.2014 г. по НОХД № 609/
Причини
за извършване на престъплението, съдът намира в нежеланието на подсъдимия да се
съобразява със законоустановената забрана за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, както и в подценяването от негова страна на обществено
опасните последици от това му противоправно поведение.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от показанията на разпитаните по
делото свидетели, приобщените писмени доказателства и вещественото
доказателство по делото.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия В., съдът взе в
предвид обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия,
който към момента на извършване на деянието е бил осъждан за престъпления вкл.
и по чл.343б, ал.3 от НК, процесуалното му поведение, както и начина на
извършване на деянието.
Ето
защо настоящия състав на осн. чл.343б, ал.4 във вр.
с ал.3, пр. 1-во във вр. с чл.28, ал.1
от НК, осъди В. на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, както и
на ГЛОБА в размер на 1000.00/ хиляда/ лв., която да заплати в полза на
държавата по сметка на Бюджета на
съдебната власт.
Съдът
наложи именно такива наказания “Лишаване от свобода“ и „Глоба”
в посочения размер вземайки предвид всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът не
намери за необходимо да приложи разпоредбите на чл.55, ал.1 т.1 и на чл.55,
ал.3 НК от НК, тъй като не намери нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито изключително такова, поради което намери, че не прилагането
на тези разпоредби би изиграло съществено превантивно действие върху
подсъдимия.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.343г от НК и не лиши
подс. В. от право да управлява МПС, тъй като от данните по делото безспорно се
установява, че към датата на извършване на деянието, предмет на настоящето
делото, същия е бил неправоспособен водач, а
никой не може да бъде лишаван от права, които няма.
На осн.
чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подс. В. е бил
задържан със заповед № 1762зз-195/29.07.2018 г. на МВР Ловеч за срок от 24
часа.
Съдът
намира така наложените наказания на подсъдимия В. за справедливи, и че
съответстващи на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез
тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този
изход на процеса съдът осъди подс. В. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч
сумата от 60.00 лв., представляваща разноски за преводач.
При този
изход на процеса съдът осъди подс. В. да заплати по сметка на ЛРС сумата от
400.00 лв. представляваща разноски за преводач.
При този
изход на процеса, съдът присъди вещественото доказателство по делото: „DRUG TEST 5000" с фабричен № ARJM0035,
да бъде отнето в полза на държавата, и след влизането на присъдата в сила да
бъде унищожено по предвидения в закона ред.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: