РЕШЕНИЕ
№ 1724
гр. Варна, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110111351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявени са от „Е. – П. П.” АД, ЕИК * срещу „С. *“ ЕООД, ЕИК * обективно
кумулативно съединени специални осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
1./ 392.03 лева, представляваща цена на ел. енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана мощност за обект с
клиентски № * и кодов номер на обекта *, находящ се в *, за която сума е издадена фактура
№ **********/14.03.2023 г., с падеж на 22.03.2023 г. и фактура № **********/15.03.2023 г.,
с падеж на 22.03.2023 г.;
2./ 21.72 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
392.03 лева за периода от падежа на всяка фактура до 04.09.2023 г.,
3./ 2.70 лева, представляваща цена на реално доставена и потребена ел. енергия и
мрежови услуги за обект с клиентски № * и кодов номер на обекта *, находящ се в *, за
която сума е издадена фактура № **********/14.03.2023 г., с падеж на 22.03.2023 г.;
4./ 0.15 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 2.70
лева за периода от падежа на всяка фактура до 04.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2023 г. до окончателното
погасяване на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от който му е връчен надлежно на 17.11.2023 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от
ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. Н. Б.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
1
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. д. № 7324/2023 г. по поиса на РС-
Варна. С разпореждане № 25378 от 06.07.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на ищеца и
в тази връзка у последния се породил правният интерес да предяви настоящите осъдителни
искове.
Сочи се, че ответникът е небитов клиент на „Е. – П. П.” АД, доколкото е собственик
на обект с кл. № * и кодов номер на обекта *, находящ се в гр. В., чието предназначение е за
стопански нужди. Навежда се, че между страните е учредено облигационно правоотношение
с предмет покупко-продажба на ел. енергия от доставчик от последна инстанция, което се
регламентира от ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П.
П.” АД, Правилата за търговия с електрическа енергия и решенията на КЕВР, по силата на
които потребителят се задължава да заплаща както стойността на използваната в имота ел.
енергия, така и цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена
резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа през целия период
на фактуриране /14.03.2023 – 15.03.2023 г./. Ищецът твърди, че е доставил на ответника
посочените във фактурите количество ел. енергия и мрежови услуги, измежду които и
достъп и пренос на ел. енергия по елетроразпределителната мрежа по цени, определени по
Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна
инстанция, приета от КЕВР. Наред с това се излага, че при потребление за небитови нужди,
каквото е осъществявано в обекта на ответното дружество, цената за достъп е определена на
ден съобразно предоставената резервирана мощност и се дължи за всеки ден, през който
продължава присъединяването, без да е обвързано от количеството потребена ел. енергия.
Именно заради това в някои от фактурите не е начислена стойност на потребена ел. енергия,
тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен достъп до разпределителната
мрежа при резервирана мощност от капацитета й. Излага се, че ищецът е изправна
страна по облигационната връзка, като ответникът не е изпълнил насрещните си задължения
за заплащане на претендираните суми в уговорения срок, поради което е изпаднал и в
забава.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения в срока по чл. 131 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 7324 по описа за 2023 г. на РС-Варна, като
ищецът е представил и следните писмени доказателства, а именно ОУ на „Е.-П. П.“ АД;
фактура от 14.03.2023 г., фактура от 15.03.2023 г.; справка за потреблението през последните
12/24/36м от 03.08.2023 г.; методика за определяне на цените на ел. енергия на доставчика от
последна инстанция; констативен протокол № 924711-1/17.02.2023 г.; извлечение от сметка;
заключение по назначена КСчТЕ, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 1 230.00 лева, от които: 75.00 лева – разноски по ч.
гр. д. № 7324 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева за държавна такса и 50.00
лева за възнаграждение за юрисконсулт и 1 155.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 175.00 лева за държавна такса; 480.00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение и 500.00 лева за депозит за КСчТЕ.
2
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „С. *“ ЕООД, ЕИК * да заплати в полза на „Е. – П. П.” АД, ЕИК
* следните суми:
1./ 392.03 лева, представляваща цена на ел. енергия и мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена резервирана мощност за обект с
клиентски № * и кодов номер на обекта *, находящ се в *, за която сума е издадена фактура
№ **********/14.03.2023 г., с падеж на 22.03.2023 г. и фактура № **********/15.03.2023 г.,
с падеж на 22.03.2023 г.;
2./ 21.72 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
392.03 лева за периода от падежа на всяка фактура до 04.09.2023 г.,
3./ 2.70 лева, представляваща цена на реално доставена и потребена ел. енергия и
мрежови услуги за обект с клиентски № * и кодов номер на обекта *, находящ се в *, за
която сума е издадена фактура № **********/14.03.2023 г., с падеж на 22.03.2023 г.;
4./ 0.15 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 2.70
лева за периода от падежа на всяка фактура до 04.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2023 г. до окончателното
погасяване на вземанията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. *“ ЕООД, ЕИК * да заплати на „Е.
– П. П.” АД, ЕИК * сумата в общ размер от 1 230.00 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- 75.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 7324 по описа за 2023 г. на РС-Варна, а именно
25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за възнаграждение за юрисконсулт и
- 1 155.00 лева – разноски сторени в настоящото производство, а именно 175.00 лева
за държавна такса; 480.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 500.00 лева за депозит
за КСчТЕ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3