О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 13.07.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в
закрито заседание на 13 юли
през 2022 год. в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ДИАНА
КАЛОЯНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА ч к.а.н.д. № 286 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХІІІ от АПК. Същото е образувано по
жалба на А.Б.А. против определение №207/11.03.2022г. по АНД №1899/2021г. на
Районен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на А. за допълване на
решение №12/11.01.2022г., постановено по АНД №1899/2021г. в частта за
разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспореното
определение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата – РД „Автомобилна администрация“, представлявана
от директора на РД АА, взема становище за неоснователност на частната жалба, а
в случай на уважаването й, прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски и иска намаляването им.
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирано
лице, притежаващо интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С наказателно постановление №38-0002318/13.08-2021г. на А.Б.А.
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. НП е
обжалвано пред РРС, като във въззивната жалба са формулирани искане на отмяна
на постановлението, а в условията на евентуалност-намаляване на размера на глобата.
С решение №12/11.01.2022г. по АНД №1899/2021г. въззивният съд е приел, че
нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, но размерът на
глобата не е правилно индивидуализиран, поради което го е намалил на
законовоустановения минимум от 1500 лева.
С решението не са присъдени разноски на
жалбоподателя.
С последваща молба жалбоподателят е поискал такива в размера,
посочен в представения преди второто съдебно заседание списък /стр.48 от
въззивното дело/. С отговора по искането ответната страна е посочила, че
разноски се дължат само при отмяна на акта, не и при неговото изменение, поради
което, според нея, искането за допълване на решението е неоснователно. Съдът,
като е възприел изцяло тезата на ответника, оставил без уважение искане за
допълване на решение №12/11.01.2022г., постановено по АНД №1899/2021г. по описа
на РРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Последният предвижда в чл.143, ал.1, че при отмяна на обжалвания
административен акт държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В конкретния случай
въззивната жалба е подадена на три самостоятелни основания, последното от които
– за явна несправедливост на наложеното наказание с изрично формулирано искане
за изменение на НП и намаляване на глобата до законовия минимум/, районният съд
е приел за основателно и го е уважил. Така налице е частична отмяна на
наказателното постановление за размера на глобата над 1500 лв. до 3000 лева.
Поради това претенцията за присъждане на разноски е основателна.
Видно от представения
списък на разноските, искат се такива в размер на 780 лв. – възнаграждение за
адвокат. В придружителното писмо към въззивната жалба, както и в отговора на
частната касационна жалба ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че от две съдебни заседания процесуалният представител се е явил само на
първото, на което не е бил даден ход на делото, намира възражението за
прекомерност за основателно. Съгласно чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Изчисленото по този ред минимално
възнаграждение е в размер на 440 лева без ДДС или 528 лева с ДДС. Предвид
частичното уважаване на въззивната жалба, искането е основателно до размер
264лв. с ДДС.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение като
неправилно следва да бъде отменено, като на частния касационен жалбоподател
следва да се присъдят разноски за проц. представителство в размер на 264 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение
№207/11.03.2022г. по АНД №1899/2021г. на Районен съд Русе, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ИА
„Автомобилна администрация“
да заплати на А.Б.А.,
ЕГН **********, сума в размер на 264 /двеста шестдесет и четири/ лева разноски
по делото – адвокатски хонорар, с включено ДДС.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.