№ 137
гр. Велико Търново, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500219 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Е. Й. Ц. и В. М. Ц. лично и в
качеството му на ЕТ „В. Ц. – Валема“ против Решение № 93/ 22.03.2021 г. по Гр. дело
№ 336/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявения от тях иск
за приемане за установено спрямо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че й не
дължат солидарно сумите по изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 9879/ 2012 г. по
описа на РС – Русе, за принудително събиране на които суми е образувано изп. дело №
978/ 2019 г. по описа на ЧСИ В. М., както следва: сумата 100 642.47 лв. – главница по
договор за банков кредит от 26.05.2008 г. и анекси към него и сумата 69 909.33 лв. –
лихви върху главницата. Считат обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.
Неправилно в диспозитива на решението се посочвал ЕТ „Е. Ц. – Ема“, който бил
заличен търговец. Изводът на съда, че давностният срок за принудителното събиране
на процесните суми не е бил изтекъл към датата на образуването на изп. дело № 978/
2019 г. по описа на ЧСИ В. М., бил в противоречие с ТР № 2/ 26.06.2015 г., което
разяснявало, че образуването на изп. дело не прекъсва давността. Неправилно съдът
приел за ирелевантно постановлението на ЧСИ за прекратяване на предходно
образуваното изп. дело № 75/ 2013 г. на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК по съображение,
че това дело вече е било прекратено по право поради перемция след изтичане на 2-
годишен срок от последното изпълнително действие. Във всеки случай на
1
прекратяване на изп. производство съдебният изпълнител следвало да отрази този факт
в нарочен акт, което той сторил с конкретното постановление, надлежно връчено на
страните и влязло в сила на 03.12.2019 г. Съдът не се произнесъл по наведения довод,
че изпращането на запорно съобщение до банка, на която длъжниците не са клиенти,
не представлява валидно изпълнително действие, прекъсващо давността. Молят
решението да бъде отменено. Процесуалният им представител претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е подала отговор, в който заема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита за правилен извода на съда, че за принудително събиране на
вземането му не е изтекла предвидената 5-годишна давност, защото последното
валидно изпълнително действие по изп. дело № 75/ 2013 г., прекъсващо давностния
срок, било извършено на 13.03.2015 г. и от този момент започнала да тече новата 5-
годишна давност, която била прекъсната на 20.11.2019 г. с поискване на конкретни
изпълнителни действия по новообразуваното изп. дело № 978/ 2019 г. Излага, че дори
да се приеме тезата на жалбоподателите за прекратяване на изп. дело № 75/ 2013 г. на
основание влязлото в сила постановление на ЧСИ, към датата на предявяване на иска
не е настъпила погасителна давност за събиране на процесните суми. Моли решението
да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На основание договор за цесия „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
придобила от „УниКредит Булбанк“ АД вземане, произтичащо от договор за кредит от
26.05.2008 г. и анекси към него, солидарно срещу Е. Й. Ц. и В. М. Ц.. За това вземане
Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 6412/ 27.12.2012 г. и
изп. лист по Ч.гр.д. № 9879/ 2012 г. по описа на РС – Русе и е предприела действия за
събирането му по изп. дело № 75/ 2013 г. по описа на ЧСИ В. М., образувано на
25.01.2013 г. По делото е предприето изпълнение срещу ипотекирания в полза на
2
Банката недвижим имот, наложен е запор върху банкови сметки на ЕТ „В. Ц. –
Валема“ и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц.. Последната
преведена от работодателя по сметка на ЧСИ сума е на 05.04.2015 г., като от тази дата
до 26.02.2019 г., когато като взискател на мястото на Банката е конституиран
цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и след това до 20.11.2019 г. не са
извършвани изпълнителни действия. По искане на взискателя с Постановление от
19.11.2019 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело № 75/ 2013 г. и на
20.11.2019 г. по негова молба е образувал изп. дело № 978/ 2019 г. за събиране на
непогасения остатък от задълженията по изп. лист – главница в размер на 100 642.47
лв. и лихва в размер на 69 909 лв. Видно от съдържанието на молбата за образуване на
изп. дело, взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху всички банкови
сметки на длъжниците в Те-Дже Зираат Банкасъ АД, във връзка с което ЧСИ е
изпратил запорни съобщения до банката на 20.11.2019 г., получени от нея на
21.11.2019 г. Не е спорно и това се установява и от изисканите от ЧСИ справки на л.45
и л.46 от изп. дело, че в тази банка длъжниците не са имали и нямат банкови сметки. На
02.03.2021 г. взискателят е отправил искане до ЧСИ /л.33/ след извършване на справки
да наложи запор върху всички банкови сметки на длъжниците, върху трудовите им
възнаграждения/ пенсии и възбрана върху всяко налично имущество. На 04.03.2021 г.
ЧСИ е изпратил запорни съобщения до ТБ Инвестбанк АД, ЦКБ АД и Юробанк
България АД, получени от Банките на 05.04.2021 г., на 12.03.2021 г. е наложен запор на
МПС – два леки автомобила, собственост на длъжниците, а на 24.03.2021 г. – и запор
върху трудовото възнаграждение на Е. Ц..
При така изяснената фактическа обстановка съдът в настоящия му състав
намира за неоснователен предявения от ищците – жалбоподатели пред ВТАС –
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за приемане за установено спрямо
взискателя по висящото изп. дело № 978/ 2019 г. по описа на ЧСИ В. М., че вследствие
на изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
послужила като изпълнително основание, изпълняемото му право е престанало да
съществува. Съгласно чл.439 ал.2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иска по чл.439 ГПК, позовавайки се само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и
макар в заповедното производство да не се провежда съдебно дирене, разпоредбата е
приложима и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /в
този смисъл Определение № 956/ 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. I т. о. на ВКС,
Определение № 831/ 17.10.2013 г. по ч.гр.д. №7393/2013 г. IV г.о. на ВКС, Определение
№ 501/ 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4150/2015 г. III г. о. на ВКС, Решение № 6/
21.01.2016 г. по дело № 1562/ 2015 г. I т. о. на ВКС/. В случая срещу издадената по
Ч.гр.д. № 9879/ 2012 г. по описа на РС – Русе заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК № 6412/ 27.12.2012 г. не са подадени възражения от длъжниците по реда на
3
чл.414 ГПК и тя е влязла в сила за длъжника Ц. на 06.02.2013 г. и за длъжника Ц. на
08.02.2013 г. Съгласно нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД давностният срок за вземане,
установено със съдебно решение, е пет години, като това се отнася и до вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, защото при неподаване на
възражение против нея в преклузивния законов срок се получава крайният ефект на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съобразно
даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване на
нормата на чл.116 б. „в“ ЗЗД, погасителната давност за вземането по заповедта за
изпълнение е прекъсната с образуването на изп. дело № 75/ 2013 г. и давността не тече
докато трае изпълнителното производство. Това постановление е обявено за изгубило
сила с т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС, с което е разяснено, че образуването на
изп. дело не представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по
смисъла на чл.116 б. „в“ ЗЗД и не води до прекъсване на погасителната давност, а тя се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ. Поради противоречие в съдебната практика по
въпроса от кой момент действа отмяната на ППВС № 3/ 1980 г. и прилага ли се ТР № 2/
26.06.2015 г. за вземания по изп. дела, образувани преди приемането му, е образувано
тълкувателно дело № 3/ 2020 г., по което към настоящия момент няма постановено
решение. Настоящият състав споделя становищата, възприети в Решение № 170/
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г. и Решение № 51/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/
2018 г. – и двете на IV г.о. на ВКС, че отмяната на ППВС поражда действие от датата
на обявяване на ТР № 2/ 26.06.2015 г., предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага по отношение на висящите към този момент изп. дела и от тази дата за тях се
прилага новото разрешение. Отнесено към казуса това означава, че до 25.06.2015 г. за
вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, респ. на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД давност не е текла, но считано от тази дата е започнала да тече новата 5-годишна
давност. Следва да се отбележи, че с оглед предмета на настоящия правен спор,
настъпилата перемция и прекратяване на изп. дело № 75/ 2013 г. на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК поради бездействие на взискателя в продължение на 2 години е
ирелевантна за давността. Перемцията и давността са два различни правни института с
различни правни последици. Перемцията е основание за прекратяване на конкретно
изп. дело, като прекратяването настъпва по право, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за констатиране на прекратяването и кога ще
направи това и няма пречка взискателят да поиска образуването на ново изп. дело. За
разлика от перемцията давността изключва възможността за предприемане на
принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на кредитора, което
обуславя и правния интерес на длъжниците от водене на настоящото дело.
Тъй като изп. дело № 75/ 2013 г. е прекратено по право на 05.04.2017 г. /две
години след последното предприето изпълнително действие/ и по него не е можело да
4
се извършват изпълнителни действия, правилно за продължаване на изпълнението е
образувано ново изп. дело - № 978/ 2019 г. по описа на същия ЧСИ. Започналият да
тече на 26.06.2015 г. давностен срок е прекъснат на 21.11.2019 г. с налагането от ЧСИ
на запор върху банкови сметки на длъжниците в Те-Дже Зираат Банкасъ АД.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че изпращането на запорно
съобщение до банка, на която те не са клиенти, не представлява валидно изпълнително
действие, прекъсващо давността. По този въпрос е налице произнасяне на ВКС в т.5 на
ТР № 3/ 10.07.2017 г. в смисъл, че съществуването на вземане на длъжниците от
съответната банка не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от
значение само за постигане на предвидените в закона последици – да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. Съгласно разпоредбите на чл.450 ал.3 и чл.507
ГПК запорът се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Изпращането на
запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в
случаите, в които е върнато уведомление по чл.508 ГПК, че длъжникът не разполага
със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици. В случай, че вземането не съществува,
запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се
реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще
остане неудовлетворено. Към датата на налагане на запора – 21.11.2019 г. 5-годишният
давностен срок по отношение на процесното вземане, започнал да тече на 26.06.2015 г.,
не е изтекъл.
За пълнота на изложението, във връзка с оплакването на жалбоподателите, че
неправилно в диспозитива на съдебния акт се посочвал ЕТ „Е. Ц. – Ема“, който бил
заличен търговец, следва да се посочи, че се касае до един и същ правен субект, защото
ЕТ е само качество на физическото лице, а не самостоятелен правен субект.
По изложените съображения исковата претенция на Е. Й. Ц. и В. М. Ц. е
неоснователна и като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на въззивното производство в полза на
ответното дружество, на основание чл.78 ал.8 ГПК, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, съобразно липсата на фактическа сложност
на делото пред въззивния съд и правна сложност, участие в производството само чрез
подаване на писмен отговор, почти идентичен по съдържание с отговора на исковата
молба, определя юрисконсултското възнаграждение в размер на сумата 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93/ 22.03.2021 г. по Гр. дело № 336/ 2021 г. по
описа на ОС – Русе.
ОСЪЖДА Е. Й. Ц. с ЕГН ********** и В. М. Ц. с ЕГН ********** да заплатят
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, сумата 150 /сто и
петдесет/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6