Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260013………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 25.01. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
№ 748 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба
подадена от В.В. Д. , ЕГН **********,***
,действайки в процеса , като
непълнолетен,
лично и със съгласието на своя попечител А.К.А.,
ЕГН **********,
против К.А.М.
, ЕГН **********,*** .
С Решение № 260009/ 26. 08.2020г. на
районен съд Пазарджик ,постановено по
гр. д. № 1919/2019г. по описа на същия съд, предявения главен
иск е уважен изцяло , а
акцесорния иск за лихви за забава е уважен частично .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство ,
подадена чрез пълномощника на страната. Решението на съда се обжалва в
отхвърлителната част. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемата страна . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
.
В открито съдебно
заседание жалбоподателя чрез
пълномощника си поддържа становището си
във въззивната жалба .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във
въззивната жалба , като взе предвид
становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно
основание на предявения иск и фактически
състав на правната норма .
Правното основание на предявения иск за
връщане на заетата сума пари е текста на
чл. 79 ал. І от ЗЗД във вр. чл.
240 ал. І от ЗЗД- осъдителен иск за
реално изпълнение на задължението за връщане на заета сума пари по договор за
паричен заем за потребление от 14. 05.2014г.
Фактическият
състав на правната норма е
следният :
1./Валидно
сключен договор за заем за потребление, което предполага да се
установи и докаже възникването на
следните юридически факти :
-
постигане на
съгласие едната страна( заемодател) да заеме( да предаде в собственост) ,а другата страна (заемател) да получи в заем
пари или заместими вещи и да се задължи да върне заетата сума пари
или заместимите вещи ;
-
въз
основа на постигнатото съгласие заетите
пари или заместими вещи да бъдат
предадени на заемателя . Договорът за заем за потребление не е
консенсуален , а реален договор ;
-
форма на договора . Валидността на
договора за заем за потребление не е
обусловена от спазването на някаква форма . Съгласието на страните върху
предмета на договора и предаването на парите или заместимите вещи са достатъчни елементи, за да се приеме
валидното сключване и действителността
на договора .Писмената форма е необходима
обаче за “доказване” сключването
на договори за заем , на стойност над 5000 лв. / чл. 164 ал. І т.3 от ГПК/. Формата не е за
действителност на договора , а за доказване;
2./ Заемодателят да е “изправна страна” по договора за заем , което означава да е предал в
собственост на заемателя заетите пари или заместими вещи .
3./ Заемателят да е “
неизправна страна “ по договора за заем , което означава “да не
е изпълнил точно “ задължението си да
върне на падежа заетата сума пари или
вещи – да не е изпълнил изцяло задължението( пълно неизпълнение ) или то да е
изпълнено със забава в количествено , качествено или срочно отношение( частично неизпълнение ) .
4./Според
установеното в чл. 154 ал. І от ГПК разпределение
на доказателствената тежест ,
ищеца следва да установи и докаже:
-
валидното сключване на договор за
заем за потребление ;
-
предаването на заетата сума пари ;
В
тежест на ответника е да установи връщане
на заетата сума пари , при направено
възражение от негова страна за изпълнение на
договорното задължение;
От събраните по
делото доказателства се установява ,че на 14. 05. 2014г. между наследодателя на
ищеца, неговата майка И.А.К.( в качеството на „заемодател“) и ответника К.А.М.(в качеството на“заемател“) е
сключен валиден договор за заем за потребление.
В чл. 1 на договора е материализирано съгласието на страните
заемодателя да предостави в собственост на заемателя паричен заем в размер на 5600 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума пари. Посочено е ,че договора служи като разписка
за получаване на сумата ;
В чл. 2 на договора страните са
приели ,че за заетата сума пари
заемателя няма да дължи лихва по чл. 240
ал. 2 от ЗЗД. При просрочие на вземането
заемателя ще дължи лихва за забава в размер на законната лихва за забава върху просрочената част , до
погасяване на вземането;
В чл. 5 на договора страните
са приели ,че срока за връщане на заема е 24 месеца / 2 години / , от датата на получаване на заема ,но не по
късно от 5 дни , след като заемателя получи продажната цена за Комплексен трансформаторен пост /КТП/ от ЧЕЗ
„Електроразпределение „ АД;
Договорът за заем е подписан от двете страна по
сделката .
С отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК ответника К.А.М. е оспорил истинността на
договора по отношение на неговата автентичност. Твърдението на ответната страна е ,че договора за заем не е подписан от
него ,нито по отношение на подписа ,
положен в графата „Заемател“ ,нито по
отношение на ръкописно изписаните имена
на заемателя под подписа. Твърденията на ответника са,че той не е сключвал
процесния договор за заем ,не е подписвал такъв договор и не е получавал
заемната сума , посочена в договора .
С протоколно
определение от 30. 10. 2019г. районния съд е открил производство по чл. 193 от ГПК за проверка истинността на документа. По делото е прието заключение на съдебно-графологична експертиза / СГЕ/
,според която подписа под текста
Заемател „ в договора за заем е положен от лицето К.А.М..Ръкописно изписаните имена „К.М. „ под
положения подпис също са написани от
лицето К.А.М..
От съдържанието на договора за заем, от заключението
на приетата по делото СГЕ и от всички доказателства по делото въззивната инстанция прави следните изводи
:
1./На 14. 05.
2014г. наследодателката И.А.К. и
ответника по иска К. А.М.
са сключили в писмена форма валиден и действителен договор за заем за
потребление;
2./ В изпълнение
на задължението си по договора , заемодателя е предал в собственост на
заемателя сумата от 5600 лв. в деня на сключването на договора , като договора
за заем материализира предаването на сумата под формата на „разписка „. Това прави „заемодателя „ изправна страна по договора за заем;
3./ Заемодателят е
неизправна страна по договора за заем, тъй като в сроковете по чл. 5 от
договора не е върнал заетата сума пари . По делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 5 от
договора .
Обстоятелствата ,
които са изложени от ответника в обясненията му, дадени пред съда
по реда на чл. 176 от ГПК ( виж протокол от с.з. от 18. 12. 2019г. ),в писменото становище на пълномощника на страната,депозирано пред първоинстанционния съд с молба вх. №
30039/23. 12. 2019г. и във въззивната жалба не следва да се обсъждат от съда . Ответната страна излага тези обстоятелства в
подкрепа на твърдението си ,че не е сключвала процесния договор за заем. Това
изрично е посочено в цитираните по –
горе документи и в обясненията на
ответника. При наличието на писмен договор за заем за потребление, подписан и от
двете страни по договора,обясненията на ответника,материализирани в описаните
по – горе документи не следва да се
ценят и обсъждат от съда на първо място с оглед на забраната по чл. 164 ал. 1 т. 5 от ГПК . Не са допустими свидетелски
обяснения за установяване сключването , изменението или прекратяването на съглашения , в които страната , която иска свидетелите е участвала
. Освен това съдебната практика
еднозначно приема ,че никакво правно значение за валидността и действителността
на договора за заем нямат вътрешните
мотиви на страната за сключването на
договора . Договорът за заем за потребление е действителен дори ,ако е сключен от
несобственик на заетата сума пари или на заместимите вещи .
Основателността на
главния иск води до основателност и на акцесорната претенция за заплащането на
лихви за забава ,до размера, установен от първоинстанционния съд.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да
се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 700 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един
адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260009/ 26. 08.2020г. на районен съд Пазарджик
,постановено по гр. д. № 1919/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.А.М. , ЕГН
**********,***, да заплати в полза на В.В. Д. , ЕГН **********,*** ,действайки в процеса , като
непълнолетен, лично и със съгласието на своя попечител А.К.А., ЕГН **********, сумата 700 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един
адвокат пред въззивната инстанция .
На
основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване( гражданско дело с цена на иска над
5000 лв. ) в едномесечен срок от съобщението на страните за
изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :