Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5928 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.280 ЗЗД от Р.С.Б. срещу В.Н.М. за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №**/07.02.**., издадена по
ч.гр.д. №1765/**. по описа на ВРС, 33 с.
в полза на ищеца, а именно : сумата от 8500,00 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за
поръчка от 28.03.**г., с нотариална заверка на подписите рег.№ */28.04.**г.
на Нотариус Юлия Каменова-Костадинова, с район на действие РС-Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в
съда – 06.02.**. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди,че на 28.03.**. между ищцата като доверител и ответника
като довереник бил сключен договор за поръчка с предмет - закупуване от довереника от името и за
сметка на доверителя от Италия на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, произведен
2007г., дизел, 2000 куб. в техническо състояние съгласно сервизна документация.
Съгласно т.2 от договора за изпълнение на поръчката при подписване на договора
ищцата предала на довереника сумата от 8500 лева, което било удостоверение в
самия договор. Съгласно т.5 от договора поръчката следвало да бъде изпълнена в
срок от два месеца от подписването на договора или до 28.05.**. По силата на уговореното в същата точка,
ако след изтичане на този срок, поръчката не бъде изпълнена и автомобилът,
предмет на договора не бъде внесен в България и предаден на ищцата, то
довереникът дължи незабавно връщане на получената по договора парична сума в
размер на 8500 лева. Въпреки, че падежът на задължението за доставяне на вещта
и за предаването й настъпил на 28.05.**. до настоящия момент довереникът нито доставил
автомобила, нито върнал сумата от 8500 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за
неоснователност на иска.
Твърди се, че процесният
договор е прекратен на 28.05.**., тъй като бил сключен за срок от два месеца по
аргумент на т.5 от договора. След като облигационната връзка била прекратена,
то не можело на основание прекратен договор да се дължи процесната сума. Същата
се дължала на основание чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД.
Дори и да не бъдел споделен този извод, то ищецът следвало да развали
договора за поръчка поради неизпълнение и на това основание да иска връщане на
сумата. В този смисъл следвало да бъде прието, че искането за връщане на
даденото по договора, инвокирано с депозираното заявление по чл.417 ГПК,
представлявало изявление за разваляне на договора, тъй като от анализа на
всички факти по делото можело да се приеме, че имало недвусмислена воля за
прекратяване на облигационното правоотношение. Това била така, защото
възстановяването на съществуващото положение било последица от неизпълнението,
поради и което искането за връщане на даденото съдържало имплицитно изявление
за разваляне. Защитата на ищеца била свързана с прекратяване на договора и искане
за връщане на даденото на отпаднало основание, защото главницата по договор за
поръчка не представлявала връщане на предадени от доверителя суми на
довереника, а извършване на определени в договора действия от името и за сметка
на доверителя.
Оспорва се твърдението,
че на 23.07.**. ищцата е предала на ответника сумата от 8500 лева. Нотариалното
удостоверяване на нотариуса установявало подписването на договора. Пред
нотариуса липсвало удостоверяване на
получаване на парична сума от страна на ответника. В противоречие с тези факти
в договора било записано, че при подписването му била предадена сумата от 8500
лева т.е. твърдяло се това да е станало по едно и също време вкл. и че това
било станало пред нотариуса. Затова било налице противоречие между официален
документ и частния документ. Поради това следвало да се приеме, че не били
предавани никакви парични суми при подписването на договора. Отделно било
напълно възможно договора да е изпълнен, поради което следвало да се изиска
информация за регистрираните МПС-та на името на ищцата.
Сочи се, че евентуалното
задължение на ответника да предаде получената за изпълнение на поръчката сума
не представлявало главница по договора, а представлявало отчет по мандатното
правоотношение. Неиздължена главница по договор за поръчка представлявала
единствено осъществяване на възложените от доверителя действия в т.1 от
договора, които представлявали закупуване на МПС марка и модел БМВ Х5 от Италия
на името и за сметка на доверителя.
С подаденото заявление
ответникът бил поставен в неразбиране кое действие се твърди да не е изпълнил,
тъй като главница по договора за поръчка означавало изпълнение на възложените
му действия.
Оспорва се да е налице нотариално удостоверяване. Оспорва се верността на съдържанието на договора за поръчка в частта, в която е инкорпорирано изявление за знание, че при подписване на договора ищцата е предала на ответника сума в размер на 8500 лева. Твърди се, че в тази си част този частен свидетелстващ документ противоречи на официални документ, съставен от нотариуса, в който било обективирано единствено полагане на подпис, но не и извършване на плащане в брой.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
С Договор за поръчка от 28.03.**., заверен нотариално с рег.*/28.03.**. от нот.№434-Юлия Каменова –Костадинова, Р.С.Б. е възложила на В.Н.М. да закупи от нейно име и за нейна сметка от Италия МПС модел БМВ Х5, произведен 2007г., дизел, 2000 куб. В договора е посочено, че за изпълнение на поръчката доверителят предава на довереника сумата от 8500 лева, за което договорът представлява доказателство.съгласно чл.5 от договора поръчката следва да бъде изпълнена в срок от два месеца от датата на договора и ако в случай, че поръката не бъде изпълнена и автомобилът по договора не е внесен в България и предаден на доверителя, довереникът дължи незабавно връщане на получената по договора сума.
Съгласно представената справка от КАТ – Варна ищцата притежава л.а. Ауди А4 от 2015г., както и е притежавала други автомобили до 2013г. и 2014г.
Съгласно писмото на нот.№434 преписка по нотариално заверяване на договори не се образува и съхранява при нотариусите. Представено е извлечение от регистъра на нотариуса, в което е удостоверена извършената нотариална заверка на процесния договор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
В производството по
установяване съществуването на вземането си, кредиторът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, доставката на материалите и монтажа им,
дължимостта на заявените за заплащане суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че страните са сключили договор за поръчка от 28.03.**.,
с който ищцата е възложила на ответника закупуването от автомобил от
Италия.
Сключеният между
страните договор по естеството си представлява договор за поръчка, с който съобразно
разпоредбата на чл.280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия в случая по закупуването на лек
автомобил.
Ищецът се позовава на чл.5 от договора, предвиждащ задължение за ответника
да върне получената по договора сума в случай, че не изпълни задължението в
срок от два месеца от подписване на договора.
Подписаният от
ответника документ е частен
свидетелстващ такъв и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и същият установява наличието на
валидно възникнало и изискуемо вземане в ползва на ищеца вземане
в сочения от него размер. На основание чл.180 ГПК договорът
като подписан от ответника го обвързва изцяло с изложените в същия факти и
обстоятелства, а именно получаване на сумата от 8500 лева, предадена от
доверника за изпълнение на поръчката и поемане на задължението за връщане на
сумата при неизпълнение на поръчката в двумесечен срок.
Несъстоятелни са твърденията на ответната страна, че договорът бил
прекратен на 28.05.2017г. Срокът поставен в чл.5 от договора касае падежа на
задължението на ответника и не представлява хипотеза на автоматично
прекратяване действието на договора. Изтичането на този срок би могло да
обоснове правото на ищеца да развали договора по правилата на чл.87 ЗЗД, което
в случая той не е реализирал, поради и което се позовава на наличната
облигационна връзка, обвързваща ответника да върне полученото по договора при
неизпълнение, каквото се установява да е налице.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи, като същите следва да възложат в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно представения списък, както следва: 172.67 лева за заплатена д.т.; 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; 755 лева за заплатен депозит за особен представител.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** дължи на Р.С.Б., ЕГН: ********** с адрес *** заплащането на присъдените
със Заповед
за изпълнение №**/07.02.**., издадена по ч.гр.д. №1765/**. по описа на ВРС, 33
с. в полза на ищеца, а именно: сумата от 8500,00лв., представляваща
неиздължена главница по Договор за поръчка от 28.03.**г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ */28.04.**г.
на Нотариус Юлия Каменова-Костадинова, с район на действие РС-Варна, ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда – 06.02.**. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Р.С.Б., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1327.67 /хиляда триста двадесет и седем лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :