РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. гр. Хасково, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102160 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Е. Д. Г. с правно основание чл. 459, ал.
4, вр. с чл. 448, ал. 7, вр. с ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ срещу
„Животозастрахователен институт“ АД.
Ищецът твърди, че бил служител на НАП-Хасково повече от 20 години
- заемал длъжността „Главен инспектор по приходите“ в ИРМ-Хасково, и
като такъв се явявал страна по сключен на 14.02.2020 г. от НАП с ответника
Договор № 26 за изплащане на обезщетения на служители на НАП при
възникнали застрахователни събития. Сочи се, че в т.4, т.5 и т.7 от таблицата
„Покрити рискове“ от техническата спецификация към договора, описана
като Приложение № 1, били описани рисковете „Настъпване на временна
загуба на трудоспособност вследствие на заболяване над 20 до 100 дни“,
„Болничен престой на застраховано лице над 5 дни до 100 дни.“ и
„Медицински разноски във връзка с настъпила нетрудоспособност вследствие
1
заболяване над 20 дни, настъпила нетрудоспособност вследствие злополука
над 10 дни или болничен престой над 5 дни“. В т.5 от таблица
„Застрахователни суми и лимити на отговорност", „Покрити рискове" било
предвидено: „Болничен престой на застраховано лице над 5 дни до 100 дни -
дължимо обезщетение на ден не по-ниско от 10 лв., а в т. 7 на същата
таблица: „Медицински разноски - 1000 лв“. В Приложение № 1 към договора
в „Специални условия“ било предвидено също така, че заболяването
представлявало застрахователно събитие; че застрахователните суми за
покритите рискове представлявали лимит за едно лице, за всяко едно събитие
и т.н., а щетите във връзка с различни заболявания или злополуки на едно
лице следвало да се третират, като различни събития, което се
удостоверявало с болничен лист. В края на 2020 г., поради болки и замъглено
виждане с дясното око, ищецът посетил „ОМЦ Трошев“ ООД-гр. Стара
Загора, където след преглед бил посъветван да се оперира спешно. Това се
случило на 20.11.2020 г., за което била издадена епикриза с ИЗ № 898/20 г. и
болничен лист с № Е20206015533 от същата дата до 19.12.2020 г. След
проведен на 14.12.2020 г. контролен преглед, се установило че лявото око на
ищеца също било с намалено зрение и му било препоръчано от лекарския
екип да направи операция. Такава била направена на 15.12.2020 г. в същата
клиника, за което била издадена отделна епикриза с ИЗ № 923/20 г. и отделен
болничен лист с № Е 20206015550 от 20.12.2020 г. до 18.01.2021 г. Във връзка
с горното и след съответната проведена кореспонденция, ответникът в
качеството му на застраховател отказал да заплати на ищеца две
застрахователни обезщетения от по 1 000 лв. за двете очи и 2 застрахователни
обезщетения от по 300 лв. за двата издадени болнични листа, всеки от които
по 30 дни, с довода, че се касаело за само за едно застрахователно събитие и
че вторият болничен лист бил издаден като продължение на първия. До
настоящия момент ответникът бил изплатил на ищеца сумата от 399,40 лв. за
болничен престой на 21.04.21 г. и сумата от 999,40 лв. на 07.07.21 г. за
медицински разходи, но ищецът не бил съгласен с това, тъй като видно от
издадените епикризи било, че били извършени две операции - първата на
20.11.2020 г. на дясното око, заведена под № 898 в оперативния журнал, а
втората - 25 дни по-късно на 15.12.2020 г., заведена под № 923 в оперативния
журнал, тоест - съществували две застрахователни събития заради две
заболявания на два различни органа - дясно око и ляво око. Предвид
2
изложеното, се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 200 (хиляда и
двеста) лева, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й
заплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло - както по основание, така и
по размер. Поддържа се, че в документацията на ищеца били приложени
оригинални фактури на обща стойност от 3 000 лева за заплатени медицински
консумативи, които се отнасяли за едно и също събитие, а именно - временна
загуба на работоспособност от общо заболяване, както и първичен болничен
лист № Е20206015533/23.11.2020 г., издаден от „ОМЦ Трошев" ООД за
периода 20.11.2020 г. - 19.12.2020 г., с диагноза „Усложнена катаракта", и
продължение на болничен лист № Е20206015550/21.11.2020 г. от същото
медицинско заведение за периода 20.12.2020 г. - 18.01.2021 г., отново с
диагноза „Усложнена катаракта“. Съгласно т.3.15 и т.3.1.6. на Раздел ІІ от
Приложение № 1 към застрахователния договор, застрахователното събитие
се удостоверявало с издаване на надлежни документи, като такъв при загуба
на трудоспособност, вследствие на злополука или заболяване се явявал
болничния лист, а за момент на настъпване на временната загуба на
трудоспособността се считала датата на издаване на болничния лист, който се
явявал първи в срока на застраховката. Видно от гореизложеното и
приложените болнични листове било, че не били налице условията,
предвидени в Техническата спецификация за определяне на събитието, за
което се претендирало изплащане на обезщетение, да бъде определено като
отделно застрахователно събитие. Освен това, обезщетение за едно
заболяване се дължало до определения лимит от 1000 лв., а с оглед изплатено
на ищеца на 08.07.2021 г. обезщетение за заболяване „Усложнена катаракта“,
по отношение него било налице изчерпване на лимита за възстановяване на
разходи вследствие на заболяване „Усложнена катаракта“, каквито се
претендирали и в настоящия случай. Предвид изложеното се моли да бъде
отхвърлена исковата претенция, като се претендира присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
3
По делото са представени Договор за възлагане на обществена поръчка
за услуги № 26/14.02.2020 г. между НАП и „Животозастрахователен
Институт“ АД; Технически спецификации от НАП; Техническо предложение
и Ценово предложение за участие в открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Застраховане на служителите на НАП с
групова застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“ за 2020 г. и 2021
г. от „Животозастрахователен Институт“ АД; Застрахователна полица
Застраховане на служителите на НАП–ТД Пловдив с групова застраховка
срещу злополука и застраховка „Живот“ за 2020 г. и 2021 г. №
**********/**********, ведно с Общи условия по рискова застраховка
„Живот“ и по застраховка „Злополука“ и „Заболяване“; Епикриза на Е.. Д. Г.,
издадена от „ОМЦ ТРОШЕВ“ ООД гр. Стара Загора, постъпил на 20.11.2020
г. и изписан на 20.11.2020 г.; Фактура № ********** от 20.11.2020 г. за
сумата от 1 500 лв., ведно с касов бон към нея и касов бон от 25.11.2020 г. за
сумата от 20.00 лв.; Спецификация към фактура № ********** от 20.11.2020
г.; Епикриза на Е.. Д. Г., издадено от „ОМЦ ТРОШЕВ“ ООД гр. Стара Загора,
постъпил на 15.12.2020 г., изписан на 15.12.2020 г.; Фактура № ********** от
15.12.2020 г. за сумата от 1500 лв.; Спецификация към фактура № **********
от 15.12.2020 г.; Болничен лист № Е20206015533; Болничен лист №
Е20206015550; 2 бр. Извлечения по сметка на Е.. Д. Г. за периода от
20.04.2021 г. до 21.04.2021 г., и от 30.06.2021 г. до 07.07.2021 г.; Служебна
книжка № 66 от 01.06.2009 г. на Е.. Д. Г., и от тях е видно, че имат
изложеното в исковата молба и отговора и посочено по-горе съдържание,
поради което и доколкото не се оспорват, не е необходимо то да се излага
отново, като при необходимост същите ще бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът
счита, че не следва да обсъжда, доколкото се явяват неотносими към изхода
на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и
обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 459, ал. 4, вр. с чл. 448, ал. 7, вр.
с ал. 1 КЗ, който е процесуално допустим.
4
Разгледан по същество, искът е основателен, като съображенията за това
са следните:
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между НАП и ответника е бил сключен валиден
застрахователен договор за групова застраховка „Злополука“ и „Живот“ на
всички служители на първия от тях. Сред покритите застрахователни рискове
по него са били временна загуба на трудоспособност вследствие заболяване
над 20 до 100 дни и медицински разноски във връзка с настъпила
нетрудоспособност вследствие заболяване над 20 дни, като за първия от тях е
предвидено обезщетение в размер на 10 лв. на ден, а за втория – 1 000 лв. Не
се спори между страните, а и се установява по делото, че ищецът е бил
служител на НАП, поради което има качеството на застраховано лице по
гореописания застрахователен договор. На следващо място, от приетите по
делото и неспорени от ответника епикризи, фактури, касови бонове,
спецификации към фактурите и болнични листове се установява, че в срока
на застрахователното покритие на ищеца е проведено последователно – на
20.11.2020 г. и на 15.12.2020 г., оперативно лечение на дясното око, а после и
на лявото око поради усложнена катаракта, вследствие на което се е намирал
в разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода от 20.11.2020
г. до 18.01.2021 г., или общо 60 календарни дни без прекъсване. Безспорно е,
че тези заболявания на ищеца и направените медицински разноски във връзка
с тях представляват покрит застрахователен риск по процесния договор, както
и че е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилите
застрахователни събития, като е представил всички необходими документи.
Следователно, действително в тежест на ответното дружество е възникнало
задължение да му заплати застрахователно обезщетение като фиксирана
парична сума, а именно сума в общ размер на 2 600 лв., като от нея следва да
се приспадне заплатената вече сума в размер на 1 400 лв., или остава дължима
сума в размер от 1 200 лв. Основният спорен въпрос е дали се касае за едно
или за две отделни застрахователни събития, като в тази връзка настоящият
състав споделя изцяло доводите на ищеца, че доколкото са били налице две
заболявания на два отделни човешки органа, са се осъществили две събития в
срока на действие на процесния договор.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло
5
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в претендирания
му размер.
Върху тази сума се дължи и поисканата законна лихва, но от датата по
подаване на исковата молба – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
доколкото по делото не са ангажирани надлежни доказателства за датата, на
която ищецът е представил доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 50 лв. за платена държавна такса. На основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния му представител следва да бъде присъдена
сумата от 314 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., район" Лозенец", бул. " Черни
връх" № 51Д, адрес за кореспонденция: гр. София, бул. "симеоновско шосе"№
67А, на основание чл. 459, ал. 4, вр. с чл. 448, ал. 7, вр. с ал. 1 КЗ, да заплати
на Е. Д. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Х, ул. ****** № **, ет. **, ап. **,
съдебен адрес: гр. Х., ул. ****** № **, офис № *, адв. К. К., сумата от
1 200,00 лв., представляваща дължимо и неплатено застрахователно
обезщетение по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №
26/14.02.2020 г. между НАП и „Животозастрахователен Институт“ АД със
Застрахователна полица Застраховане на служителите на НАП–ТД Пловдив с
групова застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“ за 2020 г. и 2021
г. № **********/**********, за настъпила временна загуба на
трудоспособност над 20 дни вследствие на заболяване на 15.12.2020 г.,
претърпяно от Е.. Д. Г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.09.2021 г. до окончателното й
6
изплащане.
ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., район "Лозенец", бул. " Черни връх"
№ 51Д, адрес за кореспонденция: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.. Д. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. Х., ул. ****** № **, ет. **, ап. **, съдебен адрес: гр. Х., ул. *******
№ **, офис № *, адв. К. К., сумата от 50,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район "Лозенец", бул. "Черни
връх" № 51Д, адрес за кореспонденция: гр. София, бул. "Симеоновско шосе"
№67А, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на адв. К. Х. К. от Адвокатска колегия - Х., адрес на кантората: гр. Х., ул.
****** № **, офис № *, сумата от 314,00 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
7