Р E Ш Е Н И Е
№ 01.11.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 септември 2021 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 4251
по описа на съда за 2019 година
Предявен е
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД - София,
чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че предявява настоящия установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията си срещу солидарните длъжници З.Г.Н. и Ж.В.М., в общ размер на
4108.91 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № ХХХ. Твърди, че на 04.10.2013г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, в качеството на кредитор, и З.Г.Н. и Ж.В.М., като
солидарни длъжници, бил сключен Договор
за револвиращ заем (ДРЗ) № ХХХ, с общо
задължение по договора от 6795.31 лева, включващо: сума за изплащане на заема -
3000 лв.; срок на заема - 48 месеца; размер на вноска - 139.20 лв.; дата на
погасяване - 5-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) - 55.28
%; годишен лихвен процент - 46.81 %; лихвен
процент на ден - 0.13%. Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/, неразделна
част от договора, които са били предадени на клиента при подписването им и той
е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДРЗ/.
Сочи, че съгласно Буква „Г” от договора, на
кредитополучателя бил предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и
разбираема форма, на български език, стандартен европейски формуляр. Чрез него
се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко
предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово
състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор,
както и общата сума, която следвало да се заплати по кредита. Още на този
предварителен етап длъжникът бил запознат с цената на кредита.
На основание чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, Ж.В.М.,
в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се
задължил да отговаря за задължението на З.Г.Н., състоящо се в погасяване на
заема. Съгласно Общите условия задълженията на солидарните длъжници спрямо
кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите условия, били
поети при условия на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение
от които и да е от тях.
„ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
07.10.2013г. превел на кредитополучателя З.Г.Н., по посочената от него банкова
сметка, ***, в общ размер на 3000.00 лв., за което представя с исковата молба
преводно нареждане (документ за кредитен превод № 6537052 с референция:
270PMWP132800001 от 07.10.201 Зг.). От своя страна длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем.
Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на
139.20 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и направил 19 пълни погасителни вноски
и една частична, изпаднал в забава съгласно погасителния план към договора,
като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на дата 05.11.2017г.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ
изтекъл на 05.11.2017г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта
на задължението на длъжника в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжниците задължение по ДРЗ № ХХХ било в общ размер на 2703.80 лв. С плащанията си длъжниците погасили част от
номинала по заема в размер на 2686.40 лв. Сумата от 17.40 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.10.1 от ОУ.
Поради неизпълнението на цялото договорно
задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в
Районен съд- гр. Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело №
2145/2019г., по което е издадена заповед за изпълнение. На дружеството било
изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, получено от заявителя на 16.07.2019г.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по Договор за револвиращ заем № ХХХ срещу
солидарните длъжници З.Г.Н. и Ж.В.М. в размер на 4108.91 лв., от която сума 2392.31 главница по договора и
1716.60лв. договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендира за направените в заповедното и в настоящото производства разноски.
В законоопределения срок, ответникът З. Стоянов Н.,
чрез пълномощника си, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който навежда доводи за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане. Счита, че процесния договор е прекратен от
05.04.2014г. / в съдебно заседание заявява, че е допусната техническа грешка
при изписването на датата, като договорът е прекратен на 05.03.2014г./ като излага доводи за това. Оспорва
твърдението на ищеца, че са платени по договора 11 вноски. Счита клаузата за
лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, начислена на всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане за нищожна, както и клаузите за ГЛП 55,28%
на разходи, ГЛП върху вземането 46.81% и ЛП на ден 0.13%. Моли съдът да
отхвърли иска, поради изтекла погасителна давност, алтернативно да отхвърли
частично същия, като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Ж.В.М., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не
оспорва факта на сключване на договор за револвиращ заем № ХХХ от 04.10.2013г.
с кредитополучател първия ответник, и солидарен длъжник – втория ответник. Счита
обаче, че Договорът съдържа нищожни клаузи, поради което и същите не могат да
породят правни последици. Такава е клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 55,28
%, както и уговорката за заплащане на ГЛП в размер на 46,81 %. Счита, че
посочените стойности за определяне на ГПР и ГЛП са прекомерни, поради което и
съответните клаузи счита за нищожни, поради противоречие с добрите нрави с
оглед нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Навежда доводи, че Общите условия към
договора не са подписани от ответниците, като на солидарния длъжник – отв. М. не е бил връчен препис от тях.
Отделно в исковата молба се
твърди, че на ответниците е предоставена информация за кредита във формата на
стандартен европейски формуляр, посочващ всички параметри на бъдещия договор,
както и общата сума, която потребителят трябва да заплати по кредита, чиято цел
била разясняване и запознаване с всички параметри на поеманото задължение.
Представения като доказателство по делото стандартен европейски формуляр не
носел подписа на нито един от ответниците. Нещо повече ответникът М. не бил включен по никакъв начин в него. Твърди,
че има съществено разминаване в някои клаузи между този европейски формуляр и
сключения ДРЗ, например: в европейския формуляр е посочено, че в договора не се
изисква никакво обезпечение, вкл. не е необходимо поръчителство, посочен е и
различен процент на ГПР, както и цялостната сума, подлежаща на връщане не
отговаряла на посочената в договора, същата била по - ниска от тази, посочена в
ДРЗ. От изложеното следвало, че посредством този стандартен европейски формуляр
ответниците /ако изобщо са уведомени за него/ са били заблудени за бъдещите
параметри на договора, както и за сумата, която ще трябва да се заплати по
кредита от кредитоискателя, което пък от своя страна представлява нарушение
разпоредбите на ЗПК. При посочен по - висок размер на ГПР, в европейския
формуляр е посочена по - ниска дължима сума.
В исковата молба ищецът
признавал, че ответниците са изплатили 19 пълни погасителни вноски, но
претендираната от него сума не съответствала на това твърдение. Твърдението, че
общото задължение по договора възлиза на 6795,31 лева, от която била изплатена
сумата от 2703,80 лева не съответствало на претендираната сума.
Според ответника, съгласно
разпоредбите на чл. 10.3.1 от Общите условия към договора, в случай на
просрочие на една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, договорът
се прекратява автоматично. От приложеното по делото извлечение по сметка било
видно, че ответникът е изпаднал в забава още след плащане на първата вноска, а
именно към 05.02.2014г. По силата на цитираната разпоредба от ОУ, договорът
следвало да се счита прекратен към тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо на
05.02.2014г., когато ДРЗ безусловно е бил прекратен и цялото остатъчно
задължение по договора е станало изискуемо изцяло. От тази дата е започнала да
тече погасителната давност, преклудираща правото на ищеца да претендира
вземането си. Макар да счита, че в случая приложима е кратката - три годишна
давност, тъй като се касае за периодични плащания, то и общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД е изтекла на 05.02.2019г., съотв. към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - ХХ.04.2019г. давността вече е била изтекла.
Изтекла е и тригодишната давност по чл.111, ал.1, б."б" за неустойки,
лихви и други акцесорни задължения.
Счита претенцията на ищеца за
лихва за забава на основание т. 10.1 от ОУ
за прекомерна, противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, респ. за нищожна.
От друга страна начисляването на лихва за забава върху дължимата месечна
вноска, която пък от своя страна включва освен главницата и лихви, представлява
пряко нарушение на забраната за начисляване на лихви върху лихви, което намери
своята опора в Решение № 66/29.07.2019г. по ТД № 1504/20ХХг. на ВКС, ТК, IIo.
Предвид изложеното, ответникът М.
моли, съдът да обяви за нищожни следните клаузи от ДРЗ, а именно: размер на ГПР
% - 58,26 и ГЛП 46,81 % или лихвен процент 0,13 % на ден. Счита, че посочената
лихва е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 2 ЗПК чл.143 ал.2
т.5 от ЗЗП.и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради прекомерност и следователно -
противоречие с добрите нрави.
Моли, съдът да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана, като присъди в негова полза
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество
„Профи Кредит България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С
депозирана от представителя му молба заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът З. Стоянов Н.
не се явява. Пълномощникът му е депозирал молба, с която навежда доводи за неоснователност
на иска.
В съдебно заседание ответникът Ж.В.М. не се
явява. Същият се представлява от упълномощения си представител.
В хода на производството ответникът Ж.М. е
починал, като на негово място е конституирана неговата наследница П.Ж.Д..
Същата се представлява от пълномощника си, който се явява в съдебно заседание и
моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира за
разноски по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 2145/2019г., по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в
полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу солидарно отговорните длъжници Ж.В.М. и З.Г.Н.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 4 108.91 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № ХХХ/07.10.2013г., за сумата от 2 170.29 лв. –неустойка, ведно със законна лихва върху главницата от ХХ.04.2019г.
до изплащане на вземането, както и за разноските в общ размер на 200.58 лв.
Всеки от длъжниците е
депозирал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, като на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си.
В законоустановения едномесечен срок,
заявителят – ищецът по настоящото дело, предявява настоящия установителен иск
срещу длъжниците – ответниците по делото.
Производството е по
предявен установителен иск по отношение на присъдената в заповедното
производство главница от 4 108.91 лв. / видно от постановеното в закрито
заседание на 01.03.2021г. по настоящото дело определение, потвърдено с
определение от 10.06.2021г., постановено по ч.гр.д. № 1352/2021г., по описа на
СтОС, заповедта за изпълнение е обезсилена по отношение на присъдената
неустойка в размер на 2 170.29 лв./.
Видно от
представения по делото договор за револвиращ
заем № ХХХ/04.10.2013 г., сключен между "Профи кредит България"
ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна – З.Н., в
качеството на кредитополучател, и Ж. М.,
в качеството на солидарен длъжник, кредиторът е предоставил на заемополучателя
револвиращ заем от 3000 лв., със срок на заема от 48 месеца, при размер на
всяка вноска от 139. 20 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР%/
55. 28%, годишен лихвен процент /ГЛП%/ 46. 81%, лихвен процент на ден 0,13%. Общото задължение по
заема възлиза на 6 795.31 лв. Представени са подписани от длъжниците декларация
във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. С преводно нареждане от
07.10.2013г. на ответника З.Н. е преведена отпуснатата заемна сума от
3 000 лв.
Видно от заключението на изслушаната съдебно
икономическа експертиза, се установява, че по процесния договор за заем има извършено
плащане, в общ размер на 2 703.80 лв. От същата сума са погасени 19 пълни
погасителни вноски по договора, а по 20 – тата има частично плащане, в размер
на 41.60 лв., като от платената сума 607.69 лв. са за главница, а 2 078.71
лв. за договорна лихва. Вещото лице е изчислило, че към датата на изготвяне на
заключението общата дължима сума по процесния договор възлиза на 4108.91 лв.,
от която сума 2 392.31 лв. – главница, и 1716.60 лв. – договорна лихва за
периода 05.07.2015г. – 05.11.2017г.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. За да се уважи предявеният
иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция - наличието на сключен договор
за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната
сума, при което за ответниците е възникнало задължение за нейното връщане. Също
така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответниците следва да
проведат насрещно доказване по тези факти, както и да докажат всички факти,
които сочат да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция, по
смисъла на чл. 3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото
договор за паричен кредит, подписан от кредитополучател и солидарен длъжник,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, като с
преводно нареждане от 07.10.2013г. заемната сума е усвоена от кредитополучателя
– отв. З.Н.. От данните по делото се установява, че кледитополучателят е
погасил 19 пълни месечни вноски по кредита и частично плащане по 20 – та, като
погасената сума възлиза общо на 2 703.80 лв.
Безспорно е, че между
ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл. 11, ал. 2
от ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От
събраните по делото доказателства се установява, че цитираните изисквания не са
спазени- видно от договора, изписаният текст е с размер на шрифта по малък от 12,
а в представените общи условия липсват подписи на страните.
Ищецът твърди, че търсената главница се
формира от сумата 2 392.31 лв.- главница, и 1716.60 лв. – договорно
възнаграждение. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът
на справедливост и са създадени условия
за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален
размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна
практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от
2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава (в този смисъл решение № 378 от ХХ.05.2006 г на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г.. II г о, и др). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в
размер 46.81 %
надхвърля размера на законната такава, поради което уговорката противоречи на
добрите нрави и е нищожна.
Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 58.26%, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ищеца. В този смисъл заплащане на възнаградителна лихва в размер
на 46.81% годишно, противоречи на добрите нрави. В процесния договор
уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема /ГЛП/ и годишен
процент на разходите /ГПР/ надвишават трикратния размер на законната лихва. По
делото не се установява, не се и твърди наличие на обстоятелства, които да
дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя от
неизпълнение задължения на заемателя. Следователно, уговарянето на
възнаградителна лихва в размер неколкократно над законната значително надхвърля
размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по
договора услуга /предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните/,
следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите. В тези случаи се дължи само законната
лихва.
Освен изложеното, договорът за потребителски кредит обаче, е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът
единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.
Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 58.26 % /. Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко
дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В процесния договор
за кредит яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Следва да се посочи, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ответниците дължат
връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит,
която е в размер от 3000 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по договора има платена сума в общ размер на
2703.80 лв., то съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 296.20 лв.
По направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност:
Погасителната
давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на
давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Освен това действието на давността е относително спрямо солидарните длъжници,
като спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е
без правно значение за останалите – чл. 125, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД
започва да тече нова давност. Поради това, съдът следва да се прецени дали към
датата на подаването на заявлението по чл. 411 ГПК,
имащо значението на правно действие по чл. 116 ЗЗД,
е била изтекла 5-годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД
и оттам дали исковете са основателни. При договора за кредит /заем/ е налице
общо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за частични
плащания по договора. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не
му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, като не променя характера им и не ги прави
периодични /така решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III
г. о., решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
решение № 103/16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., решение
93/27.10.2016 г. по т. д. ХХ82/2015 г. на I т. о. и др. /. Поради изложеното
по-горе, в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
който се изчислява от крайния падеж за връщане на заемната сума. В тази връзка,
съдът намира, че падежът на вземането за вноските по договора за кредит е
настъпил с изтичането на срока на договора – 05.11.2017 г, като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците ХХ.04.2019
г. не е изтекла петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответниците, че вземането е станало изискуемо
по – рано- още при забава в плащането на
първата вноска – 05.02.2014г. По делото липсват данни вземането на
длъжниците да е било обявено за предсрочно изискуемо при спазване на
съответните изисквания за това.
Предвид
гореизложеното, съдът следва да признае по отношение на ответниците, че дължат
на ищеца сумата от 296.20 лева –
главница по договор за револвиращ
заем № ХХХ/04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от ХХ.04.2019г.
до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1167/22.04.2019г.
по ч.гр.д. № 2145/2019г., по описа на СтРС.В останалата част до претендираната
сума от 4 108.91 лв. предявения установителен иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските, съразмерно с уважената част от иска, които в настоящото
производство възлизат на 29.03 лв., съобразно списъка на разноски, и в заповедното производство - 9.46 лв.
На осн. чл.
78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, които
за отв. З.Н. възлизат на 915.85 лв./ за възнаграждение за в.л. от 100 лв. и за
адв. хонорар 887 лв./, а за отв. П.Д. -
575.31 лв. / за възнаграждение за в.л. 100 лв. и за адв. хонорар 520
лв./.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Г.Н., ЕГН **********,***, и П.Ж.Д., ЕГН **********
*** Д.А. № ХХ, ет.8, ап.31 / в качеството й на наследник на Ж.В.М., поч.на
08.03.2021г./ че солидарно дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх.В, сумата от 296.20 лева –
главница по договор за револвиращ
заем № ХХХ/04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано
от ХХ.04.2019г. до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение № 1167/22.04.2019г. по ч.гр.д. № 2145/2019г., по описа на СтРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част за сумата над 296.20 лв. до
претендираната главница от 4108.91 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на З.Г.Н., ЕГН **********, сумата от 915.85 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на П.Ж.Д., ЕГН **********,
сумата от 575.31 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
З.Г.Н., с п.а., и П.Ж.Д., с п.а., да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление
гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 29.03 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата от 9.46 лв., представляваща разноски
по ч.гр.д.№ 2145/2019г., по описа на РС
– Стара Загора.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: