Р Е Ш Е Н И Е
№ 262445/6.8.2021 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.07.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11921 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова претенция от ищеца К.И.Т., ЕГН **********
, с адрес: *** срещу ответника „Е.М." ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***/ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6 , с която
се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което
да се приеме за установено , на осн. чл. 124 ал.1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумите , които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20187190401315,
по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719
на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от
26.06.2014г, издаден на основание чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 5704/2014 г., по
описа на Районния съд Варна, в полза на „Банка ДСК" , както следва:
- договорна
лихва в размер на 1542,75 евро
за периода от 17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.;
-
санкционираща лихва в размер на 374,96
евро лева за периода от 25.02.2014 г. до 30.04.2014 г. ,
- неплатена
такса / изискуемост/ в размер на 30,00
евро към 30.04.2014г. , на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 30.04.2014 г. до 17.01.2016г.,
както и сумата от 1878,64 лева, представляваща реализирани от заявителя
разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, поради настъпила погасителна давност на посочените вземания.
Ищецът
излага , че с изпълнителен лист от 26.06.2014г., издаден на основание чл. 417
от ГПК, по ч.гр.д. № 5704/2014 г., по описа на Районния съд Варна, К.Т. е
осъдена да заплати на „Банка ДСК", ЕАД с ЕИК ********* сумите, както
следва: 17 753.99евро.(седемдесет хиляди седемстотин петдесет и три евро и
деветдесет и девет евроцента) евро, представляваща главница, произтичаща от
договор за кредит за текущо потребление от 13.02.2012г.; договорна лихва в
размер, на 1 542.75евро (хиляда петстотин четиридесет и две евро и седемдесет и
пет евроцента) евро за периода от 17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.; санкционираща
лихва в размер на 37 4.96евро (триста седемдесет и четири евро и деветдесет и
шест евроцента) лева за периода от 25.02.2014 г. до 30.04.2014 г., неплатена
такса / изискуемост/ в размер на 30,00евро. /тридесет евро/ евро
към 30.04.2014г. , на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
30.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 1 878,64(хиляда осемстотин седемдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща реализиран-/, от
заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа
на сключен договор за цесия на датата 16.09.2014 г. Банка ДСК", ЕАД с ЕИК
********* прехвърля вземането на „ОТП Факторинг"
ЕАД, за която цесия ищцата по никакъв начин не е уведомена.
На датата
18.12.2018 г. „ОТП Факторинг" ЕАД подава молба
до ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 и
образува изпълнително дело № 20187190401315.
За същото
изпълнително дело К.Т. по никакъв начин не е била уведомена, както и за
поисканите и предприети действия по нея. По същото изпълнително дело на датата
17.01.2019 г. налага запор на всички банкови сметки на нашата доверителка, а на 22.01.2019г. налага възбрана на недвижим имот с
идентификатор 10135.1506.463.1.2. собственост на същата, за които действия
доверителката ни не е била уведомена.
След тази
дата няма информация по кориците на изпълнителното дело за извършени други
изпълнителни действия от страна на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719.
На датата
19.03.2020 дружеството „ОТП Факторинг" ЕАД цедира вземането си към Е.М." ЕООД вписано в Агенция
по вписванията-Търговски регистър с ЕИК: *********, със седалище и адрес ***,
сграда Матрикс Тауър, ет.6,
представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството на управител. За същата цесия ищцата,
отново не е уведомена.
На датата
към Е.М." ЕООД подало молба за конституиране като взискател
и за опис на движимите вещи находящи се в дома на
длъжника.
Счита се, че
до 17.01.2019 г. (до датата на която е наложен запор на банковите сметки, по
молба на взискателя ОТП Факторинг),
са изминали повече от 3 години, поради което за част от вземанията по
изпълнителния лист от 26.06.2014 г., а именно акцесорните
вземания, които са предмет на настоящото производство, са погасени с изтичането
на 3-годишната давност.
Ответната страна „Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***-6, е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Не
се оспорва подробно изложеното от ищеца първоначално движение на съдебните
книжа, представляващо хронология на взаимоотношенията между страните с начален
момент - начало на заповедното производство, приключило с издаване на ЗИ и ИЛ,
впоследствие основание за образуване на ИД 20187190401315 по описа на ЧСИ
СТАНИСЛАВА ЯНКОВА.
Оспорва
се настъпването на погасителната давност
към датата на подаване на настоящия иск по изложените по -долу съображения.
Не
се оспорва изложеното в исковата молба, че на 26.06.2014г. е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца, по силата на който след извършена цесия, цесионерът е образувал на 18.12.2018г. цитираното
изпълнително дело. С молбата за образуване са поискани конкретни изпълнителни
действия. Както е посочено в исковата молба и всички уточняващи молби на
17.01.2019г. ЧСИ е извършил реално изпълнително действие с налагането на запор
на банковите сметки на ищеца.
След
последващо придобиване на вземането ответното
дружество - „Е.М." ЕООД е поискало конституиране по делото като нов взискател /правоприемник/. Със същата молба ответното
дружество е поискало и предприемането на принудителни изпълнителни действия.
След
направените уточнения исковата молба обхваща само акцесорните
вземания по изпълнителния лист, за които се твърди, че следва да се приложи
кратката погасителна давност.
В
този смисъл спорният въпрос е , дали за вземанията, за които е издадена влязла
в сила заповед за изпълнение, е приложима давността по чл.117, ал.2 ЗЗД или е
приложима давността за самото вземане, като в случая за вземанията за лихви
това е тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Излага
се, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, като при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката ,
дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или изобщо не е подадено
възражение, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването
на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено
нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен
двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до
СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията
по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Т.е. с
изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайният ефект на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила. С оглед на това, съдебната практика и аналогиите по отношение на
несъдебните изпълнителни основания по отменения ГПК нямат отношение към
настоящото производство, към който намира приложение актуалната съдебна
практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален
закон заповедно производство.
По
изложените съображения се счита исковата претенция за неоснователна. Счита се,
че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
влязла в сила , поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока
по чл. 414, ал.2 ГПК, което обстоятелство изрично се твърди от ищеца в исковата
молба и уточняващите молби.
Съгласно
т.14 от TP №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната
със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава
презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение
влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата
на чл. 416 ГПК.
Предвид
изложеното от ищцата заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.06.2014г.,
когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени
доказателства от същата за подадено от нея възражение в двуседмичния срок по
чл.414, ал.2 ГПК срещу заповедта. Също така следва да се съобрази, че ищцата не
е обжалвала и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считала,
че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или изводът, който се налага е,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК. От
този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на
26.06.2019г. В посочения срок по ИД 20187190401315 е предприето и извършено
валидно изпълнително действие.
Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10
от TP №2/26.0б.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения
лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно TP №2/2015г. на
ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и ДР.
Счита
се , че с предприемането на действие по налагане на запора от съдебния
изпълнител на 17.01.2019г., петгодишната давност по отношение на вземанията за
лихви е прекъсната , на основание чл.116, б."в" ЗЗД и е започнала да
тече нова давност.
С
оглед на гореизложеното, изпълняемото право (ликвидно
и изискуемо притезание) и правото на принудително
изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение
да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. Ищецът дължи процесното вземане.
При
твърдения за погасяването по давност на вземането такъв иск се явява допустим,
но неоснователен - вземането продължава да съществува, но се погасява
възможността да бъде събрано по съдебен ред. В исковата молба ищецът не оспорва
неизпълнението си по сключен договор за кредит, нито дължимостта
на сумата, а единствено липсата на притезателно право
на принудително изпълнение.
С
оглед на гореизложеното, се считат за неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, поради което се
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид
обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени, се прави възражение за
прекомерност на същите , с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в законна сила
Заповед № 3045/07.05.2014 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ,
постановена по ч.гр.д.№ 5704/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, е разпоредено на длъжника
длъжника К.И.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителни директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, чрез
пълномощника им юрисконсулт Дарина И., сумите от 17 753.99евро.(седемдесет
хиляди седемстотин петдесет и три евро и деветдесет и девет евроцента) евро,
представляваща главница, произтичаща от договор за кредит за текущо потребление
от 13.02.2012г.; договорна лихва в размер на 1 542.75евро(хиляда петстотин
четиридесет и две евро и седемдесет и пет евроцента) евро за периода от
17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.; санкционираща лихва в размер на 374.96евро
(триста седемдесет и четири евро и деветдесет и шест евроцента) лева за периода
от 25.02.2014 г. до 30.04.2014 г., неплатена такса / изискуемост/ в размер на
30,00евро. /тридесет евро/ евро към 30.04.2014г., на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.04.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
както и сумата от 1 878,64(хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет
и четири стотинки) лева, представляваща реализирани от заявителя разноски по
делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждание, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Постановено е незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1
от ГПК и да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора, като за издаването му се направи надлежна бележка
върху представения документ по чл.417, т.2 ГПК и върху заповедта за изпълнение,
на осн. чл.418, ал.2 ГПК.
Съдът
е изискал за прилагане към доказателствения материал ч.гр.д.№
5704/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Варна , но видно от постъпилата справка
от Служба“
Архив“ при РС –Варна, в което се посочва че гр.д.№ 5704/2014г. по описа на ВРС,
10 състав е архивирано през 2014г. и след изтичане на законоустановения
петгодишен срок за съхранение е унищожено.
Не
е спорно в отношенията между страните, че въз основа на издадената Заповед №
3045/07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 5704/2014 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано от изпълнително
дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на действие ВОС.
Видно
от преписката по изпълнително дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ Станислава
Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на
действие ВОС, изпълнителното производство е образувано по молба от 18.12.2018
г. на взискателя „ОТП Факторинг
България” ЕАД , като правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД , въз основа на Договор
за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 16.09.2014г. срещу К.И.Т. с ЕГН **********
и с адрес: *** , въз основа на изпълнителния лист , издаден на26.06.2014 г. по Заповед
№ 3045/07.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК , постановена по ч.гр.д.№ 5704/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
Видно
от представената преписката по изпълнително дело № 20187190401315, по описа на
ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с
район на действие ВОС, съдебният изпълнител е извършил справка за еднолично
търговско дружество на длъжника. С разпореждане от 11.01.2019г. е наложен запор
на банковите сметки на К.И.Т.. С разпореждане от 17.01.2019г. е вписана
възбрана върху недвижим имот ПИ с идентификатор № 10135.1506.463 , собственост
на К.И.Т.. С молба от 01.06.2020г. „Е.М.“ ЕООД
моли да бъде конституиран като взискател, на
основание чл.429 от ГПК, предвид Договор за покупко-продажба на вземания/
цесия/ от 19.03.2020г.
Видно
от книжата по преписката по изпълнително дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ
Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район
на действие ВОС, поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника и е
залепено уведомление. С молба с вх.№ 1499/11.06.2019г. по изпълнителното дело К.И.Т. моли да й бъдат издадени сметки за дълга. С
молба с вх.№ 10218/11.09.2020г. по изпълнителното дело от адв.В.Бельов , в качеството му на процесуален представител на К.И.Т.
се моли да бъде предоставено копие от молбата за образуване на изпълнителното
дело и изпълнителния лист. Посочва се, че е запознат с делото, получил е копие
от молба за образуване, издадена заповед и извлечение от счетоводните книги,
както и призовката за доброволно изпълнение.
На
25.06.2019 г. е депозирана молба от взискателя , с
която се сезира съдебния изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение,
като насрочи дата на извършване на опис на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника по делото.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на
отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително
дело в качеството му на взискател срещу ищеца в
качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ
несъществуване на изпълняемото право; т.е. наведените
от него правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника, които се основават на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В тежест на ответника по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени
от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер,
както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва
задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия
случай ищцата твърди погасяване на изпълняемото право
на основание изтекла тригодишна погасителна давност.
От изисканото в преписка изпълнително
дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на действие ВОС се установява,
че на 18.12.2018 г. взискателят е подал молба за
образуване на изпълнително дело.
По отношение на материалноправните
последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете
разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето
на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли
се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението
действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са
били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното
производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата
му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 18.12.2018 г.
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от
тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
Видно от книжата по изпълнително
дело № 20187190401315, по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на действие ВОС, поканата за
доброволно изпълнение не е връчена на длъжника и е залепено уведомление. С
молба с вх.№ 1499/11.06.2019г. по
изпълнителното дело К.И.Т. моли да й
бъдат издадени сметки за дълга. С молба с вх.№ 10218/11.09.2020г. по
изпълнителното дело от адв.В.Бельов
, в качеството му на процесуален представител на К.И.Т. се моли да бъде
предоставено копие от молбата за образуване на изпълнителното дело и
изпълнителния лист. Посочва се, че е запознат с делото, получил е копие от молба
за образуване, издадена заповед и извлечение от счетоводните книги, както и
призовката за доброволно изпълнение. Вследствие на изложеното съдебният състав
намира, че от 11.09.2020г. тече
едномесечният срок за подаване на възражение от страна на длъжника по
издадената заповед. Доколкото , видно от извършената справка в деловодната
система, не е подадено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 от ГПК, то заповедта е влязла в законна сила след изтичане на месечния срок.
С ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. се
приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Дори и да се приеме, че заповедта е
влязла в законна сила по-рано, то с предприемането от съдебния изпълнител на
изпълнителното действие “възбрана“ на 17.01.2019г г. е прекъснато теченето на
давността , преди изтичането й и е започнала да тече нова погасителна
давност-чл.116 б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на т.10 на
ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
С налагането на възбраната е
извършено последно валидно изпълнително действие, с което се прекъсва давността
за вземането и е започнало теченето на нова такава. Към него момент нито
вземането за лихва, нито това за главница е погасено. До приключване на
съдебното дирене давностният срок по отношение на
вземането не е изтекъл, поради което предявеният отрицателен установителен иск подлежи на отхвърляне.
Вследствие
на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
не претендира съдебно-деловодни разноски, нито са представени доказателства за
извършването им , поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от
ищеца К.И.Т., ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника „Е.М." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***/ул.
Рачо Петков-Казанджията № 4-6 отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА следните суми, които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20187190401315 по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова peг. № 719 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-гр.Варна,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2014г., издаден на
основание чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 5704/2014 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, както следва:
- договорна
лихва в размер на 1542,75 евро
за периода от 17.08.2013 г. до 30.04.2014 г.;
-
санкционираща лихва в размер на 374,96
евро лева за периода от 25.02.2014г. до 30.04.2014 г. ,
- неплатена
такса / изискуемост/ в размер на 30,00
евро към 30.04.2014г. , на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 30.04.2014 г. до 17.01.2016г.,
както и сумата от 1878,64 лева, представляваща реализирани от заявителя
разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради настъпила погасителна
давност на посочените вземания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: