№ 11
гр. П., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102819 по описа за 2020 година
и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №2819/2020г. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 вр. чл.258 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4665.28лв., представляваща обезщетение за вреди от
неточно (некачествено) изпълнение на договорно задължение, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.10.2020г., до плащането.
Ищецът „Тотал” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Г.Г.“ №6, ет.3, офис 20, твърди да е във валидно
облигационно отношение с ответника Н. К. Л. с ЕГН ********** от гр.П., ул.
„Т.“ №4, произтичащо от неформален договор за консултантски услуги, по
който е възложил на ответника извършването на данъчни и счетоводни
консултации по правилното прилагане на ЗС и ЗДДС през периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г., срещу заплащането на месечно абонаментно
възнаграждение в размер на 250лв. Поддържа, че въз основа на договора на
28.07.2020г. е поискал от ответника конкретна консултация, касаеща
облагането с ДДС на предстояща продажбата на притежаван от дружеството
1
недвижим имот – офис в гр.П., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.485.1 по КККР на града, ведно с полагащите се
64.84/454 ид. части от поземления имот с идентификатор 55155.503.485, в
който е построена сградата. В изпълнение на поръчката още същия ден
ответникът изготвил устна и писмена консултация, като предложил три
варианта за прилагането на ЗДДС. Според първия от тях, продажбата на
самостоятелния обект била освободена от облагане с ДДС. Страните по
договора за продажба избрали този вариант и сключили сделката на
03.08.2020г. В последствие се установило, че ищецът дължи ДДС за
продадения обект, тъй като при построяването на сградата е ползвал данъчен
кредит, но това обстоятелство не било посочено в консултацията. Наложило
се ищецът да начисли и да внесе за своя сметка данъка в размер на 4665.28лв.
Ищецът твърди, че поради неправилно изготвената от ответника
консултация не е съобразил дължимия за възстановяване ДДС при
определянето на продажната цена на недвижимия имот и не го е включил в
нея, за да бъде заплатен от купувача. Поддържа, че от това за него е
настъпила вреда в размер на платения данък, който е внесъл за своя сметка.
Претендира осъждането на ответника да му заплати обезщетение за вредата,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до плащането.
Претендира съдебни разноски.
Ответникът предявява възражение за недопустимост на иска, тъй като
ищецът не разполага с процесуална легитимация за неговото предявяване.
Оспорва иска, отричайки сключването на договора, получаването на
възнаграждение по него и възлагането на консултантски услуги въз основа на
същия, както и отрича да е консултирал ищеца по приложението на ЗДДС при
продажбата на имота. Оспорва настъпването на заявената от ищеца вреда.
Твърди, че заплащането на ДДС върху стоките не е ценообразуващ елемент и
не би следвало тяхната пазарна цена да зависи от това дали същият се дължи
или не. Изтъква довода, че ДДС следва да се прилага спрямо определената
вече или договорената пазарна цена въз основа на закона, поради което
пропускът този данък да се начисли може да има единствено
административни, но не и гражданскоправни последици под формата на
имуществени вреди за продавача от продажбата на стоката по занижена цена.
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на съдебни
2
разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
от некачествено изпълнение на договорно задължение. Допустимостта на
иска се определя от твърденията в исковата молба, а неговата основателност
зависи от установяването в процеса на доказване на заявените от ищеца
правопораждащи факти на правото, чиято защита се търси. В случая ищецът
„Тотал“ ООД твърди да е претърпял вреда от неизпълнен от страна на
ответника договор и претендира нейното обезщетяване. Именно тези
твърдения пораждат неговата активна процесуална легитимация за
предявяване на иска, поради което същият е допустим и съдът е длъжен да го
разгледа.
Фактическият състав на вземането за обезщетение за вреди от
неизпълнението на договорно задължение включва следните обстоятелства:
наличието на договор; неизпълнение, което може да се вмени във вина на
длъжника; вреда; причинна връзка между неизпълнението и вредата; вредата
да е предвидима или длъжникът да е действал умишлено; вредата да не би
могла да бъде избегната от кредитора при полагане на грижата на добрия
стопанин /чл.83, ал.2 ЗЗД/; ако вредата е във формата на пропусната полза –
да е налице сигурност в реализирането на дохода, който не е получен в
резултат от неизпълнението.
Тежестта за доказването на тези обстоятелства лежи у ищеца.
Ищецът обляга претенцията си на сключен между страните договор за
консултантски услуги за 2020г. с предмет данъчни и счетоводни консултации
по правилното прилагане на ЗС и ЗДДС и в частност - изготвянето на
консултация по конкретен въпрос, касаещ облагането с ДДС на продажбата на
недвижим имот. В практиката на ВКС се приема, че договорът за
консултантски услуги представлява вид договор за изработка по чл.258 и сл.
ЗЗД, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд /решение по
т. д. №239/2012 г. на ВКС, I т.о., решение по т. д. №767/2008 г. на ВКС, II т.о.,
решение по т. д. №390/2009 г. на ВКС, I т.о./.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален и неформален
договор, за чието доказване са допустими всички доказателствени средства, с
3
изключение на свидетелските показания в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3,
предл.2 ГПК, когато неговата стойност е над 5000лв. В случая ищецът твърди,
че стойността на договора е по-малка, поради ограничението не следва да се
прилага.
Страните не спорят, установява се и от показанията на разпитаните
свидетели А.Г.Д. и И.Т.К., че управителят на ищцовото дружество „Тотал“
ООД А.А. е участвал в управлението и собствеността на няколко свързани
търговски дружества, сред които „Вам Трон“ ООД, „Вам Логистик“ ООД и
„Вам Петрол“ ООД. Безспорно е и това, че тези дружества, с изключение на
ищцовото, са одитирани по реда ЗНФО от отв. Н.Л., която е дипломиран
експерт-счетоводител и правоспособен регистриран одитор. Във връзка с тези
одити между ответника и одитираните дружества са съществували
облигационни отношения, произтичащи от поетите ангажименти за финансов
одит по чл.48 ЗНФО, които не са предмет на разглеждане по делото. Във
връзка с тези одиторски ангажименти отв. Л. е посещавала сградата, в която
са се помещавали офисите на одитираните фирми. Тези фирми, както и ищеца
„Тотал“ ООД, са имали назначени по договор оперативни счетоводители,
които са отговаряли за текущото счетоводно отразяване на търговската
дейност. До 2017г. такъв счетоводител на „Тотал“ ООД е била св.А.Д., а от
2019г. тази дейност е започнала да изпълнява св.И.К.. От показанията на
свидетелите се установява още, че те често са искали съвети от отв. Л. по
различни въпроси, касаещи текущото счетоводство на дружествата от
търговската група, които не са били свързани с дейността на ответника като
одитор. Установява се и това, че ответникът е давал консултациите.
Спорният въпрос между страните е дали отв.Л. е била задължена да
консултира текущата счетоводна дейност на тези дружества по силата на
конкретен консултантски договор, в частност такъв, който е сключен с ищеца,
или е правила това на добра воля, подтиквана от съображения за
колегиалност и лоялност. Като подвъпрос стои спорът между страните дали
ищецът, респ. негов служител, е възлагал на отв.Л., и то въз основа на
договор, да изготви становище за прилагането на ЗДДС при продажбата на
процесния недвижим имот.
В обясненията си по чл.176 ГПК отв.Л. признава, че по настояване на
св.И.К. е обяснила на последната принципните възможности за съставяне на
4
фактури във връзка с продажбата на процесния имот и за начисляването на
ДДС. Това обстоятелство се потвърждава и от признатия от отв.Л. факт, че тя
е авторът на представения от ищеца ръкописен текст върху лист хартия /на
л.15/, съдържащ три варианта за начисляване на ДДС по сделката.
Доказателства, че консултацията е изготвена в изпълнение на сключен между
страните договор за консултантска услуга се съдържат само в показанията на
св. И.К.. Същата твърди, че знае за такъв договор от управителя на ищцовото
дружество, но не е присъствала при сключването му и не са и известни
подробности. Твърди, че съгласно договора отв.Л. трябвало да консултира
дружествата „Тотал“ ООД и „ВАМ Трон“ ООД срещу месечно
възнаграждение от 250лв., което свидетелката изплащала на ответника на
ръка, без да съставя разписки. Срещу това отв.Л. трябвало всеки понеделник
да посещава офиса и да консултира св.Кошлукова по счетоводни въпроси,
които не са й ясни. Възнаграждението се заплащало с лични средства на
управителите на двете дружества, които се отчислявали от техните
възнаграждения. Относно данъчното облагане на процесната сделка
свидетелката твърди, че по заръка на управителя А.А. е питала отв.Л., която й
била представена от него като консултант, какви са вариантите за
начисляване на ДДС. От нея получила писменото становище, което е
приложено по делото.
Съдът счита, че въз основа на тези свидетелски показания и написаната
на ръка консултация не може да се направи категоричен извод, че страните са
сключили процесния договор, на който ищецът се позовава. Още по-малко
може да се приеме, че в рамките на съществуващо облигационно отношение
ищецът е възложил на ответника да изготви срещу възнаграждение
консултация за облагането на сделката с ДДС. Установи се, че между отв.Л. и
част от търговските дружества в групата, с изключение на ищеца „Тотал“
ООД, са съществували облигационни отношения породени от одитите. Видно
е, че в процеса на одитирането между управителите и одитора са възникнали
неформални отношения. Не е изключено дори на ответника да е било
възложено да консултира оперативните счетоводители на търговските
дружества по отделни счетоводни въпроси срещу възнаграждение, което носи
белезите на договор за изработка. Няма обаче никакви доказателства кой е
възложителят по този договор и дали това е някое от дружествата или някое
от физическите лица, които са техни управители. Липсват категорични
5
доказателства за уговарянето и заплащането на възнаграждение на ответника
във връзка с осъществяваните консултации – в тази връзка показанията на
св.Кошлукова следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК, като се
има предвид нейната зависимост от ищеца, за когото работи, както и
заинтересованост да се прехвърли на ответника отговорността за неудачно
избрания вариант за данъчно облагане на сделката. Самият начин на
изготвяне на консултацията /написана на ръка, без посочване на заданието и
възложителя, както и без да е посочено името на изпълнителя/ говори за това,
че се касае до съвети и разяснения между колеги без претенция за
изчерпателност, а не до резултат от умствен труд, който е престиран в
изпълнение на консултантски договор, по който ищецът е страна. Следва да
се посочи, че доказването на договора трябва да е пълно и не може да се
предполага. Липсата на категорични доказателства за такъв договор изключва
материалната легитимация на дружеството като носител на претендираното
материално право.
Освен липсата на доказателства за наличието на облигационно
отношение между страните, липсват доказателства и за настъпването на
посочената от ищеца вреда.
От приетите писмени доказателства /нот. акт №118 от 07.08.2020г., том
І, рег. №2095, н.д. 109/2020г. по регистъра на нотариус Н.И.-П., рег. №679 в
НК, фактура №1034 от 03.08.2020г., фактура №1035 от 03.08.2020г. и
протокол по чл.117, ал.2 ЗДДС от 03.08.2020г./ се установява, че на
07.08.2020г. ищецът „Тотал“ ООД е продал на А.Д.С. свой недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.485.1 по КККР на гр.П., ведно с полагащите се 64.84/454 ид. части
от поземления имот с идентификатор 55155.503.485, в който е построена
сградата. Сделката е отразена в две фактури: ф-ра №1034 от 03.08.2020г.,
касаеща продажбата на самостоятелния обект, е на стойност 48100лв. и в нея
не е начислен ДДС; ф-ра №1035 от 03.08.2020г., която отразява продажбата
на ид. част от поземления имот, е на стойност 2956.50лв., върху които е
начислен ДДС в размер на 591.30лв. Общата сума по двете фактури в размер
на 51647.80лв. е посочена като продажна цена в нотариалния акт. С протокола
по чл.117, ал.2 ЗДДС продавачът „Тотал“ ООД е начислил ДДС за
продажбата на самостоятелния обект в размер на 4665.28лв. и е внесъл същия
в полза на бюджета, което се установява от приетото заключение на ССчЕ.
6
От заключението на експертизата се установява още, че продаденият
самостоятелен обект е въведен в експлоатация на 10.07.2009г., а стойността
му към този момент е била 58316.05лв. При строителството ищецът „Тотал“
ООД е ползвал данъчен кредит в размер на 20% върху тази стойност, който
възлиза на 11 663.21лв. Сградата не е нова по смисъла на чл.45, ал.3 ЗДДС,
тъй като към момента на продажбата са изтекли 5 години от нейното
въвеждане в експлоатация.
От горното може да се направи извод, че по отношение на
самостоятелния обект сделката представлява освободена доставка по смисъла
на чл.45, ал.3 ЗДДС и върху нея по начало не се дължи ДДС от купувача, но
такъв данък може да се начисли по волята на доставчика /продавача/ върху
продажната цена - чл.45, ал.7 ЗДДС. Когато не се възползва от изключението
по цитирания текст, а приложи правилото за освободена доставка
доставчикът, ако е приспаднал данъчен кредит по време на строителството,
дължи неговото възстановяване, но в размера по чл.79, ал.3 вр. ал.2 ЗДДС, т.е.
не в пълен размер, а след отчитане на амортизационните отчисления.
Видно от заключението на ССчЕ, подлежащият на възстановяване от
ищеца данък по чл.79, ал.3 вр. ал.2 ЗДДС е в размер на 4665.28лв.
Следователно в конкретния случай възстановеният данък е само част от
приспаднатия при строителството данъчен кредит в размер на 11 663.21лв.
От горното може да се направи извод, че задължението за
възстановяване на приспаднатия по-рано данъчен кредит реално не е довело
до намаляване на имуществото на ищеца, тъй като той е изпълнило едно свое
отложено във времето данъчно задължение за заплащане на дължим ДДС при
строителството, при това в размер, който е значително по-малък от
ползваното данъчно облекчение по приспаднатия данъчен кредит.
Формалната логика е тази, че ако по време на строителството ищецът не бе
приспадал ДДС, нямаше да дължи такъв данък при продажбата на строежа
/вж. чл.79, ал.2 ЗДДС/. След като частичното възстановяване на данъчен
кредит не е намалило активите в патримониума на ищеца, то той не е
претърпял загуба. Вярно е, че ако по волята на ищеца сделката със
самостоятелния обект беше обложена по реда на чл.45, ал.7 ЗДДС, данъкът
върху продажната цена щеше да бъде заплатен за сметка на купувача, а за
ищеца не би възникнало задължението да възстановява частта от
7
приспаднатия при строителството данъчен кредит. Това обаче само би
увеличило ползата за ищеца от данъчното кредитиране при строителството
до пълния размер на приспаднатия данъчен кредит от 11 663.21лв., вместо
само до разликата между приспаднатия и внесения ДДС. И в двата случая
обаче не става дума за претърпяна загуба, а за пропусната полза.
При обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи трябва
да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, а трябва да бъде доказана по категоричен начин.
Освен това, на обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя
ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към
момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена
последица от неговото неизпълнение.
В конкретния случай ползата за ищеца би се изразила в избягване
заплащането на данъчно задължение за частично възстановяване на данъчен
кредит в размер на 4665.28лв. Същата би настъпила при условие, че
купувачът на имота в хипотезата на предложена му от продавача облагаема
сделка по чл.45, ал.7 ЗДДС приеме да заплати дължимия ДДС, който следва
да се начисли върху продажната цената на сградата в размер на 48100лв.
Съгласно заключението на ССчЕ, този данък е в размер на 9620 лв.
Следователно реалността и сигурността за увеличаване на имуществото на
кредитора /ищеца/ зависи от доказването на факта, че договорът за продажба
на сградата щеше да бъде сключен и на цена от 57720 лв. с ДДС, което прави
обща цена за целия имот от 61267.80лв. с ДДС. Според съда, убедителното
доказване на това обстоятелство може да стане само чрез предварителен
договор за продажба на недвижимия имот на посочената цена, тъй като
единствено той изключва възможността да не се постигне съгласие между
страните по съществените елементи на договора за продажба в т.ч. и цената.
Намерението на договарящите за неговото сключване, дори да се установи в
процеса на доказване, не може да обоснове извода, че увеличаването на
имуществото на ищеца е било реално и сигурно. От друга страна,
съществуването на такъв предварителен договор не може да се установява със
свидетелски показания поради изискването за форма на договора по чл.19,
ал.1 ЗЗД и забраната на 164, ал.1, т.1 ГПК. По тази причина не е допуснат
поискания от ищеца разпит на купувача А.Д.С. като свидетел.
8
Ето защо съдът приема, че по делото не е установено увреждане на
ищеца, произтичащо от твърдяното в исковата молба договорно задължение
на ответника да го консултира по въпроса за данъчното облагане на
процесната сделка с данък добавена стойност.
При така очертаната липса на достатъчно доказателства за наличие на
договор и за произтекла вреда от неговото некачествено изпълнение искът
следва да се отхвърли.
При този изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника
направените съдебни разноски в размер на 1060лв., от които 960 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение и 100лв. – заплатено възнаграждение за
вещо лице.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Тотал” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „Г.Г.“ №6, ет.3, офис 20, против Н. К. Л. с ЕГН
********** от гр.П., ул. „Т.“ №4 по чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.82 вр. чл.258
ЗЗД за заплащане на сумата от 4665.28лв., представляваща обезщетение за
вреди от неточно (некачествено) изпълнение на договорно задължение по
сключен между страните консултантски договор за 2020г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.10.2020г., до плащането.
ОСЪЖДА ищеца „Тотал” ООД, ЕИК ********* да заплати на ответника
Н. К. Л. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 1060лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9