№ 3
гр. Смолян, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 10027/27.04.2021г., постановено по гр.дело № 124/2019г.
по описа на Районен съд – гр.М., първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 109 ЗС ответниците АНТ. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Р., ул. „В.А.“ 37; Т. АНТ. Р., ЕГН ********** и адрес: гр. Х., ул. „Ш.“ 4; З.
АНТ. К., ЕГН ********** и адрес: гр. Р., ул. „Б.“ 32 и СТ. Р. Т., ЕГН
********** и адрес: гр. П., ул. „Н. Х.“ 21, вх. 2, ап. 6, да преустановят
действията, с които пречат на Х. АС. С., ЕГН ********** и Р. Ш. С., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ №32 да упражняват правото
си на собственост, като ответниците да премахнат стрехата на сграда с
идентификатор № 63207.506.140.2, находяща се в ПИ с идентификатор №
63207.506.140 по КККР на гр. Р., с дължина от 8,16 м и широчина от 0,35 м,
находяща се над втория етаж на гаража, с идентификатор № 63207.506.141.2,
построен в ПИ с идентификатор № 63207.506.141 по КККР на гр. Р. и
извършат ремонт на покрива на сградата, като изградят покрива така, че
същият да не попада във въздушното пространство на собствения на ищците
имот с идентификатор № 63207.506.141.2 по КККР на гр. Р. и атмосферните
води от покрива да не се вливат в имота им.
С първоинстанционния съдебен акт ответниците са осъдени да заплатят
на Х. АС. С., ЕГН ********** и Р. Ш. С., ЕГН ********** и двамата с адрес:
1
гр. Р., ул. „В.А.“ №32 парична сума в размер на 1610 лева, представляваща
сторени по делото разноски.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 10213 от 20.05.2021г., депозирана от АНТ. З. Т., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул “В.А.“ № * и Т. АНТ. Р., ЕГН ********** от гр.Х., ул. „Ш.” № 4, чрез
процесуалния им представител – адв. Д.Н.К. - АК С., със съдебен адрес:
гр.С., бул.”България” №26А с оплаквания за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първостепенният съд не е
обсъдил възражението в отговора на исковата молба, че предявеният от
ищците иск е недопустим, доколкото същият е депозиран от лица без правен
интерес. Поддържа се в жалбата, че от твърденията на ищците и
представеният с исковата молба нотариален акт № *, том *, рег.№ 234, дело
№ 12/19 г. на нотариус Семир Бозов се констатира, че ищците са закупили на
25.01.2019 г. имот с идентификатор 63207.506.141.2, представляващ гараж на
два етажа със застроена площ 32 кв.м. от внука си С.Р.С.. Към момента на
покупко-продажбата съседната сграда с идентификатор 63207.506.140.2, е
съществувала в същия вид, в който е и към момента на предявяване на иска. В
случая обектът, чието премахване се иска, е съществувал в това състояние,
към момента на закупуване на имота. Праводателят на ищите не е възразил,
че стрехата на стопанската сграда на ответниците му пречи да упражнява
правата си на собственост. Следователно ищците са длъжни да се съобразят
със законно извършеното застрояване на сградата, вкл. и нейният покрив и
съществуващите в тази връзка ограничения в ползването, които са им били
известни при придобиване на собствеността върху гаража - сграда с
идентификатор 63207.506.141.2. Поддържа се в жалбата, че за уважаването на
негаторния иск по чл. 109 ЗС, във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по- големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело и следва да се извърши от
гледна точка на интензивност, продължителност на неудобството, физическо
и психическо въздействие. Излага се, че в настоящия случай първостепенният
съд е постановил решението си без да извърши тази преценка и без да изложи
мотиви кое е неоснователното въздействие, осъществено от въззивниците и
кои или какви са пречките създадени за ищците за използването на
собствения им имот, които са по-големи от обикновените. Неоснователно
първоинстанционният съд е приел, че стрехата под покрива на плевнята на
ответниците навлиза в поземления имот на ищците с параметри: широчина -
0,35 м. и дължина — 8,16 м. и поради това следва да бъде премахната от
ответниците за тяхна сметка, за да се възстанови законосъобразното
положение. С въззивната жалба се навежда оплакване, че
първоинстанционният съд не е посочил кои разпоредби на закона са
нарушени и кое е „законосъобразното“ положение, което следва да се
2
възстанови. Не е коментирал какви права на ищците и в какъв обем са
нарушени, и как и какви пречки за ищците създава изграденият от
наследодателя на въззивниците покрив и стреха на сградата, съответно тези
пречки дали са по-големи от обикновените, съобразно разпоредбата на чл.50
от ЗС.
В жалбата се твърди, че на практика съдът е постановил решението си
без да изясни спорния предмет, като е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В конкретния случай за съда е останало
напълно неясно какво е нарушението на строителните правила, с което
неправомерно се въздейства върху правото на собственост на ищците и какво
е предишното състояние, което следва да бъде възстановено. Излага се, че
неизяснено е останало и обстоятелството възможно ли е друго строително
или техническо решение освен премахване на стрехата и ремонт на покрива.
Установената по делото и приета от съда фактическа обстановка налага
извода, че ответниците не са извършвали никакви действия свързани със
строителство и/или преустройство на стопаската сграда - плевня,
включително изграждане на скатен покрив със стреха. Твърди се от
въззивниците, че установената по делото и приета от съда фактическа
обстановка налага извода, че същите не са извършвали никакви действия
свързани със строителство и/или преустройство на стопаската сграда - плевня,
включително изграждане на скатен покрив със стреха. На следващо място се
излага, че първостепенният съд не е обсъдил изложените от въззивниците в
тази връзка съображения, както и показанията на св. М., че при
строителството на гаража въззиваемите са приели съществуващото
положение и са изградили бетоновия покрив на гаража по начин, който да
изведе дъждовните води стичащи се от скатния покрив извън сградата в
имота на въззивниците. В случая ищците са оформили част от бетоновия
покрив като бетонов улук, който е изпълнен под стрехата на скатния покрив
по цялата и дължина и ширина, а останалата по - голяма част от бетоновия
покрив е по-висок и е над стрехата. Твърди се, че по делото е приложена
преписка №282/2017 г. по описа на РП - М., от която се установява, че А.Т. по
никакъв начин не е ограничавал Х.С. да ползва имота си и не е извършвал
промени във фактическото положение в имотите, собственост на ищеца. В
хода на делото ищците не доказали, че изградената преди 1958 г. стопанска
сграда им създава пречки да упражняват правото си на собственост в пълен
обем, поради което постановеното първоинстанционно съдебно решение е в
противоречие с Тълкувателно решение № 4/2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, както и на установената
съдебна практика застъпена в множество съдебни актове на Върховната
съдебна инстанция.
С оглед гореизложненото, въззивниците молят настоящия съдебен
състав да отмени Решение № 10027/27.04.2021г., постановено по гр.дело №
124/2019г. по описа на Районен съд – гр.М. като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС. Претендират се и сторените пред
настоящата съдебна инстанция разноски по делото.
3
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на въззиваемите.
В съдебно заседание, жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуалния представител – адв. Д.К., редовно
упълномощен. Въззиваемите Х.С. и Р.С. се явяват лично и с процесуалния
представител – адв. Д.Д., редовно упълномощен. Въззиваемите С.Т. и З.К.,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК
се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
фактически твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена
материалноправната квалификация на иска. Налице са всички положителни и
липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, настоящият съдебен състав
приема за установено следното:
Районен съд – гр. М. е бил сезиран с предявен от Х. АС. С., ЕГН
********** и Р.Ш. С., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Р., ул. „В.А.“
№32 против АНТ. З. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ 37; Т.
АНТ. Р., ЕГН ********** и адрес: гр. Х., ул. „Ш.“ 4; З. АНТ. К., ЕГН
********** и адрес: гр. Р., ул. „Б.“ 32 и СТ. Р. Т., ЕГН ********** и адрес: гр.
П., ул. „Н. Х.“ 21, вх. 2, ап. 6 негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост, като ответниците да
премахнат стрехата на сграда с идентификатор № 63207.506.140.2, находяща
се в ПИ с идентификатор № 63207.506.140 по КККР на гр. Р., с дължина от
4
8,16 м и широчина от 0,35 м, находяща се над втория етаж на гаража, с
идентификатор № 63207.506.141.2, построен в ПИ с идентификатор №
63207.506.141 по КККР на гр. Р. и извършат ремонт на покрива на сградата,
като изградят покрива така, че същият да не попада във въздушното
пространство на собствения на ищците имот с идентификатор №
63207.506.141.2 по КККР на гр. Р. и атмосферните води от покрива да не се
вливат в имота им.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори от
страните, че същите са собственици на два съседни недвижими имота,
находящи се в гр. Р., общ. Р., обл. С.. Въззиваемите Х. АС. С. и Р. Ш. С. са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Р., общ. Р., обл. С.,
представляващ масивна сграда с идентификатор № 63207.506.141.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., общ. Р., обл. С.,
одобрена със Заповед № РД-18-12/10.03.2010 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Р., ул. „Л.К.” № *, разположена в
ПИ с идентификатор № 63207.506.141, представляващ гараж на два етажа със
застроена площ от 32 кв.м., ведно с правото на строеж върху поземления
имот, при граници на имота: от две страни улици и ПИ с идентификатор №
63207.506.140 и ПИ с идентификатор № 63207.506.142. Въззивниците АНТ. З.
Т., Т. АНТ. Р., З. АНТ. К. и СТ. Р. Т. са собственици по наследство на
съседния имот на въззиваемите, представляващ Поземлен имот с
идентификатор № 63207.506.140 по КККР на гр. Р., като двата имота имат
обща граница, разположена в западната част на имота на въззиваемите.
В първоинстанционното съдебно производство е била назначена и
изготвена съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице
– инж. М.Т., което настоящият съдебен състав кредитира като обективно,
пълно, безпристрастно и компетентно изготвено се установява, че стрехата на
сграда с идентификатор 63207.506.140.2, която сграда е собственост на
въззивниците в настоящото производство, попада във въздушното
пространство на Поземлен имот с идентификатор 63207.506.141, с параметри:
ширина - 0,35 м и дължина - 0,16 м. На границата между Поземлен имот с
идентификатор 63207.506.140 по КККР на гр. Р. и Поземлен имот с
идентификатор № 63207.506.141 са изградени сгради, заснети в КККР с
идентификатори, съответно: 63207.506.140.2 и 63207.506.142.2.
В заключението си, вещото лице Т. посочва, че стрехата на сграда с
идентификатор 63207.506.140.2 с дължина 8,16 м. и широчина - 0,35 м.
навлиза във въздушното пространство на имот с идентификатор
63207.506.141. Двете процесни сгради са залепени една до дгуга /т.е. на
„калкан“/. Покривът на сграда с идентификатор 63207.506.140.2 е изграден
като четирискатен със стрехи, като североизточният скат е с наклон към
сграда с идентификатор 63207.506.141.2. На покривната конструкция липсва
монтирана водоотвеждаща система. При дъжд и снеговалеж, част от водите
от покрива на сграда с идентификатор 63207.506.140.2 се оттичат върху
изградения бетонов улук, представляващ част от покривната конструкция на
сграда с идентификатор 63207.506.141.2. От изготвената допълнителна
съдебно – техническа експертиза се установява, че в сграда с идентификатор
5
63207.506.141.2 /представляваща гараж/ е налице влага и мухъл.
По делото е изготвена и съдебно – техническа експертиза от вещото
лице – инж. Д.С.. В заключението си, вещото лице е посочило вариант за
ремонт на покрива на сграда с идентификатор 63207.506.140.2 по такъв начин,
че процесната стреха да не попада във въздушното пространство на съседния
имот с идентификатор 63207.506.141.2. Настояшият съдебен състав дава вяра
на заключението на вещото лице С., доколкото същото е обективно,
обосновано, а и неоспорено от страните по делото.
По оплакванията, изложени във въззивната жалба:
Във въззивната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния
закон и постановяване на първоинстанционния съдебен акт при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалният
представител на въззивниците излага подробни съображения за
недопустимост на негаторния иск по чл. 109 ЗС/ обективирани още в отговора
на исковата молба/, доколкото същият е предявен с искане за премахване на
законен строеж, както и от лица без правен интерес от търсената защита.
Излага, че процесната сграда е построена в имот пл.№51, кв.4 по плана
на гр.Р. от 1958 г. (Заповед №5436/02.09.1958 г.) от Ф.Р.Ч. - баща на
съпругата на АНТ. З. Т. преди 1958 г. (нотариален акт дело №18/1972 г.), в
съответствие със строителните правила и нормативи на действащия по това
време ЗПИНП /отм./ и съществува в това положение (по обем, размери,
конструктивен и архитектурен вид) от тогава. Тя е заварен /законен/ строеж
по смисъла на § 6 от Наредба №2 от 31.07.2003 г. на МРРБ (алтернативно
търпим строеж по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ), била е допустима по действащия
подробен устройствен план на гр.Р. и като такава не подлежи на премахване.
Към момента на извършване на разпоредителната сделка, от която
въззиваемите извеждат правото си на собственост, съседната сграда с
идентификатор 63207.506.140.2, е съществувала в същия вид, в който е и към
момента на предявяване на иска. В случая обектът, чието премахване се иска,
е съществувал в това състояние, към момента на закупуване на имота.
Праводателят на ищите не е възразил, че стрехата на стопанската сграда на
ответниците му пречи да упражнява правата си на собственост. Следователно
ищците са длъжни да се съобразят със законно извършеното застрояване на
сградата, вкл. и нейният покрив и съществуващите в тази връзка ограничения
в ползването, които са им били известни при придобиване на собствеността
върху гаража - сграда с идентификатор 63207.506.141.2.
Тези възражения на въззивниците са неоснователни. Това е така,
доколкото дори да се приеме, че процесната сграда е построена в
съответствие със строителните правила и нормативи на действащия по това
време ЗПИНП /отм./ и като такава представлява законен строеж, то няма
пречка негаторен иск по чл. 109 ЗС да бъде предявен по отношение на
същата. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
6
на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него. Иск на основание чл. 109 ЗС може да бъде уважен и за премахването на
законен строеж, т. е. изграден с всички строителни книжа и разрешения или в
случаите, когато такива изобщо не се изискват, при условие, че се пречи на
собственика, респ. съсобственика да упражнява правата си в пълен обем. В
този смисъл е налице богата съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, обективирана в Решение № 14 от 09.05.2016 г., I г. о. по гр. д. №
4658/2015 г. на ВКС; Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело №
10/1984 г. на ОСГК на ВС и практика по чл. 290 ГПК – Решение № *4 от
21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 226 от
28.06.2010г. по гр. д. №347/2009г. на ВКС. Обстоятелството, че обектът, чието
премахване се иска, е съществувал в това си състояние към момента на
закупуване на имота, а праводателят на ищите не е възразил, че стрехата на
стопанската сграда на ответниците му пречи да упражнява правото си на
собственост е без правно значение. Това е така, доколкото наличието на
неоснователно въздействие върху имота на въззиваемите е факт от
обективната действителност и същото не се поставя в зависимост от
условието дали те /респ. техният праводател/ ще направи възражение. В
практиката на ВКС е безспорно изяснено, че ответник по негаторния иск по
чл. 109 ЗС може да бъде не само лицето, което по твърдение на ищеца е
извършило неоснователното въздействие върху имота, но и лице, което
поддържа това неоснователно въздействие / напр. не събаря изградена от
предишния собственик в съседен имот на регулационната линия незаконна
постройка. В този смисъл е Решение № 215 от 26.05.2011г., постановено по
гр.д. № 874 от 2010г.. I г.о. на ВКС.
В настоящия случай, неоснователното въздействие, осъществено от
въззивниците, се изразява в обстоятелството, че същите не премахват
стрехата на сграда с идентификатор № 63207.506.140.2, находяща се в ПИ с
идентификатор № 63207.506.140 по КККР на гр. Р., с дължина от 8,16 м и
широчина от 0,35 м, находяща се над втория етаж на гаража, с идентификатор
№ 63207.506.141.2, построен в ПИ с идентификатор № 63207.506.141 по
КККР на гр. Р. и не извършват ремонт на покрива на сградата, като изградят
покрива така, че същият да не попада във въздушното пространство на
собствения на ищците имот с идентификатор № 63207.506.141.2 по КККР на
гр. Р. и атмосферните води от покрива да не се вливат в същия.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2015г. по тълкувателно дело
№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС, неоснователно въздействие е налице в случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно,
пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като
правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
7
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото
пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява
пречка за собственика да упражнява правото си.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че неизяснено е
останало и обстоятелството възможно ли е друго строително или техническо
решение освен премахване на стрехата и извършване на ремонт на покрива. В
първоинстанционното съдебно производство е била назначена съдебно –
техническа експертиза, като в своето заключение вещото лице – инж. Д.С. е
дало вариант за ремонт на покрива на сграда с идентификатор
63207.506.140.2, със застроена площ от 32 кв.м., така че да не попада над
въздушното пространство на имот с идентификатор 63207.506.141.2, както и
водите от него да не изтичат в имота на въззиваемите /на л.234-235 от
първоинстанционното производство/.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат в полза на въззиваемите Х.
АС. С. и Р. Ш. С., които предвид представените по делото два броя договори
за правна защита и съдействие следва да бъдат присъдени в размер на по 420
лв. /четиристотин и двадесет лева/ за всеки от двамата въззиваеми.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10027/27.04.2021г., постановено по
гр.дело № 124/2019г. по описа на Районен съд – гр.М. като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК АНТ. З. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ 37; Т. АНТ. Р., ЕГН: ********** и адрес: гр. Х., ул.
„Ш.“ 4; З. АНТ. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № * и СТ. Р. Т.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. „Н. Х.“ 21, вх. 2, ап. 6 да заплатят на Х.
АС. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ №32 парична сума в
размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева с ДДС, представляваща сторени
във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК АНТ. З. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ 37; Т. АНТ. Р., ЕГН: ********** и адрес: гр. Х., ул.
„Ш.“ 4; З. АНТ. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № * и СТ. Р. Т.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. „Н. Х.“ 21, вх. 2, ап. 6 да заплатят на Р.
Ш. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „В.А.“ №32 парична сума в размер
на 420 /четиристотин и двадесет/ лева с ДДС, представляваща сторени във
8
въззивното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9