Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и трети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател
: Веселина ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията ЧОЛАКОВА адм. дело № 2475 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от Г.Д.Г., ЕГН **********, с
посочен адрес ***, чрез адв. Я.Я.- ВАК с посочен съдебен адрес ***, офис 1,
Адвокатско дружество „Я.“ против Заповед № КС-225А-9/09.10.2020 г. издадена от
кмета на Район „Аспарухово“ при Община-Варна, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж : „Бетонна плоча“, находящ се в североизточната част
на ПИ № 10135.5203.17 по КККР на гр.Варна, и разходите по принудителното
премахване на строежа да са за сметка на Г.Д.Г. като извършител на незаконния
строеж, както и да бъде поканен при влизане в сила на заповедта за премахването
на строежа. С жалбата се релевират основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК-
съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалния закон.
Сочи се, че от събраните доказателства в хода на административното производство,
не се установява обстоятелството, че той е извършител на незаконния строеж.
Сочи се, че проверката, която е
обективирана в Констативен протокол № 13/03.07.2020 г., е извършена в негово
отсъствие. В тази връзка се сочи на нарушение на изискванията на чл.35 и чл.36
от АПК. Счита, че оспореният акт е постановен при нарушение на изискването за
съдържание, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за издаването
му. Моли заповедта да се отмени изцяло. В съдебно заседание се представлява от
адв. Я., който поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски,
съгласно представен списък. Представя подробни писмени бележки.
Ответната
страна – кмета на Район „Аспарухово“ при Община-Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед е наредено
премахването на незаконен строеж: „Бетонна плоча“, находящ се в североизточната
част на ПИ № 10135.5203.17 по КККР на гр.Варна. Задължението за премахване на
незаконния строеж и разноските по премахването са възложени на Г.Д.Г. в
качеството му на извършител.
Оспорената заповед е издадена въз основа
на Констативен акт № 13/03.07.2020 г. съставен от И. К. К. на длъжност главен
инспектор „Контрол по строителството“ в Дирекция КСИД при Район „Аспарухово“ –
Община-Варна и инж. Т. С.Г., заемаща същата длъжност. В хода на проверката е
установено, че в североизточната част на ПИ № 10135.5203.17 по КК на гр. Варна,
който е общинска собственост, с начин на трайно ползване – за нива е изграден
незаконен строеж – „Бетонна плоча“. Строежът е с площ 32,00 кв.м., дължина
около 8,00 метра, ширина около 4,00 метра и височина 0,10 м. Строежът представлява плоча излята от бетон директно
върху прилежащия терен, без да има положени фундаменти. Тези обстоятелства са
обективирани в посочения констативен акт. Видно е от същия, че незаконният
строеж е квалифициран като строеж по смисъла на пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ и от
пета категория съгласно чл.137,ал.1,т.5, буква „в“ от ЗУТ и чл.10,ал.3 от
Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. . Прието е, че
строежът е извършена на 03.07.2020 г. на която дата е извършена проверката. С
констативния акт е направено предложение за премахване на незаконния строеж. На
22.07.2020 г. е направен опит за връчването на акта на жалбоподателя, но той е
отказал да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел
– Х.А..
На 08.07.2020 г. , кметът
на Район „Аспарухово“ е изпратил писмо до началника на Четвърто РУ-Варна за
предоставяне на информация относно собственика на МПС рег.№ В 3919 РС, с което е
превозвана бетонна смес, положена в източната част на имот с идентификатор
10135.5203.17. В отговор е получено писмо рег.№ РД 20012690АС_001АС/31.07.2020
г., в което е посочено, че МПС е собственост на дружеството „Лазо-транс“ ООД,
със законни представители П. Г.Г. и Т. В. Л..
Жалбоподателят е подал
молба до Район „Аспарухово“ с рег.№ РД20013770Ас за получаване на копие от
констативния акт. С писмо рег.№
РД20013777АС_001АС / 24.07.2020 г. му е
предоставен посоченият документ, както и АУАН. На 27.07.2020 г. Г.Г. е подал
възражение до кмета на Район „Аспарухово“.
На 09.10.2020 г. е
издадена оспорената заповед. Връчена е лично на жалбоподателя на 13.10.2020 г.,
видно от направено отбелязване в акта.
С оглед установеното от
фактическа страна, Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта
на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с
жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на производството:
Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т. 2, вр. т.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ – 14 дневен срок от съобщаване на акта /заповедта е
съобщена на 13.10.2020 г., а жалбата е изпратена на 19.10.2020 г. /.
Процесуално-правната легитимация на жалбоподателя се определя от
обстоятелството, че е адресат на оспорения административен акт и за същия е създадено задължение с
обжалвания административен акт. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
По валидността на акта:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - кмет на район „Аспарухово“ съгласно оправомощителна Заповед
№ 0508/07.02.2020 г. издадена от кмета на Община-Варна. Спазена е установената
с чл.225а,ал.1 от ЗУТ компетентност за издаване на заповеди за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в писмена форма и
няма пороци , които да водят до извод, че актът е нищожен.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
При издаването на оспорената заповед е
спазена процедурата по съставяне и връчване на констативен акт, съобразно
чл.225а, ал.2 от ЗУТ и предоставяне възможност за подаване възражения срещу
същия.
В сезиращата съда жалба се излагат твърдения, че жалбоподателят не е
извършител на незаконния строеж, който се намира в имот общинска собственост.
От страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че обектът,
чието премахване е разпоредено ,е изграден и е собственост на жалбоподателя,
като от представените по делото доказателства не би могло да се установи, кой е
собственика на стоежа.
Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса и предвид обстоятелството, че жалбоподателят
твърди отрицателен факт, че не той е извършителя на строежа, в тежест на
административния орган съгласно чл.
170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно извършителя на
строежа, който следва да бъде и адресат на заповедта.
Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива
между административния орган и възложителя на строежа. Съгласно нормата на чл. 161
от ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. В случая, от представените по делото доказателства не
се установява, че именно жалбоподателят е възложител на процесния строеж по
смисъла на посочената правна норма, тъй като на него не му е учредено право на
строеж и няма право да строи в общинския имот. Строежът, както бе посочено, е
общинска собственост с начин на трайно ползване – нива. Не става ясно въз основа
на какви доказателства е възприето с констативен акт № 13/03.07.2020 г., че
именно жалбоподателят е извършител на незаконния строеж.
Следва да се посочи, че във възражението срещу констативния акт,
жалбоподателят е направил признание, че е извършил подмяна на бетонова плоча,
върху което е поставен преместваем обект. От направените признания не става
ясно дали се отнасят за процесния обект, тъй като не е посочено в коя част на
имота е извършена подмяната. Признанията не могат да са единственото
доказателство в подкрепа на изводите за извършителя на строежа, когато не са
достатъчно ясни. В
случая, с оглед направените от жалбоподателя възражения срещу констативния акт,
административният орган е следвало да изясни дали той попада сред лицата
посочени в чл.
225а, ал.5, т.1-5 ЗУТ (явяващи се нормативноопределени адресати на този вид заповеди) и да
посочи, чрез какви доказателства са установени съответните факти и едва след
това да го определи като адресат на заповедта. Отделно от това, нито
хипотетичното ползване на строежа от жалбоподателя, нито дори физическото
извършване на някаква част от строителни в
имота общинска собственост, не може обоснове еднозначния извод за авторството
на процесния незаконен строеж. По делото липсват както обосновани твърдения,
така и надлежни доказателства за това, че санкционираният е: извършител на
строежа или е: 1.лицето, упражнило строителен надзор; 2.Строител - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от
кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана
в заповедната книга на строежа;3. Строител - в случаите по чл. 225, ал.2,
т.2-4; проектант или лице, оценило съответствието на инвестиционните проекти -
при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява
строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал.1, т.1-4 и/или с
предназначението на земята; 5.възложител на строежа.
Съгласно пар.2 от ДР на Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на
Община Варна/ обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./"Адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат:
лицето, собственик на терена, лице с ограничено вещно право, извършителят на
незаконния строеж или лицата посочени в чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Спрямо тях се създава задължение за премахване на незаконния строеж
със заповедта по чл.
225а, ал. 1 или 2
от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. В случаите, в които
собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически
и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по
принудителното изпълнение на заповедта за премахване. От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да отговаря на някое от
посочените условия, доколкото: теренът е общинска собственост; строежът е констатиран към
момент, в който е изграден; не се твърди жалбоподателят да притежава вещни
права върху същия поземлен имот.
С
оглед на изложеното, следва да се приеме, че административният орган не е
провел пълно установяване на спорните в производството обстоятелства, които са
от изключително значение за случая и е издал оспорената заповед при неизяснена
фактическа обстановка относно извършителя на незаконния строеж, с което не е
изпълнил задължението си, вменено му с императивната разпоредба на чл. 35
от АПК, да издаде индивидуалният административен акт, след като се изяснят
всички релевантни факти и обстоятелства.
Ето защо, след като от събраните доказателства
не се установява, че именно Г.Д.Г. е извършител на процесния строеж,
незаконосъобразно административния орган му е вменил задължение за неговото
премахване и е възложил на него разходите по премахване.
Неизясненото
в административното производство обстоятелство, относно извършителя на
строителството, представлява съществено процесуално нарушение на чл. 35
и чл.
36 от АПК, тъй като административния орган не е изпълнил задължението си да
установи безспорно лицето, субект на задължението за премахването на незаконния
строеж. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила
води и до противоречие на издадената заповед с чл.
225а, ал.6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от
извършителите им. Неангажирането на доказателства, въз основа на които би могъл
да се направи обоснования извод, че жалбоподателя е извършител на незаконния
строеж, е отрицателна материалноправна предпоставка за разпореденото му
задължение за премахване. Лицето не е субект на материалното административно
правоотношение, предмет на което е незаконният строеж, поради което и
правомощието на издателя на заповедта да му вмени неблагоприятните правни
последици от премахването на строежа и възлагането на разходите за това, е
упражнено незаконосъобразно.
Предвид изложеното, процесната заповед
следва да бъде отменена в частта по т.2 – след влизане в сила на заповедта да
се изпрати покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл.227 от АПК до Г.Д.Г.-
извършител на незаконния строеж и т.6- разходите по принудителното премахване
да са за сметка на Г.Д.Г.- извършител на строежа.
Съгласно чл.
147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. В настоящият случай,
предвид развитите по-горе мотиви, следва да се приеме, че след като за Г.Д.Г. липсват
доказателства и не се установява да е извършител на установения от
административния орган незаконен строеж, то за него не е налице правен интерес
от оспорването на административния акт, в частта, в която е разпоредено премахването
на строежа, поради което в тази част от оспорването, жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Предвид изхода на спора и по аргумент на
противното на чл. 143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на
сторени разноски в производството е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на сторени разноски в производството. На основание чл.143, ал.1 от АПК, следва на жалбоподателя да се присъди сумата в размер на 310,00 лева, съгласно представен списък и доказателства за платено адвокатско възнаграждение установимо от разписка в представен договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г.
Така
мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
159, т. 4 от АПК, Административен съд гр. Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-9/09.10.2020 г. издадена
от кмета на Район „Аспарухово“ при Община-Варна, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж : „Бетонна плоча“, находящ се в североизточната част
на ПИ № 10135.5203.17 по КККР на гр.Варна
В ЧАСТТА по т.2 – след влизане в сила на заповедта да
се изпрати покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по реда
на чл.227 от АПК до Г.Д.Г.- извършител на незаконния строеж и т.6- разходите по
принудителното премахване да са за сметка на Г.Д.Г.- извършител на строежа.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата
на Г.Д. Георгиеви срещу Заповед № КС-225А-9/09.10.2020 г. издадена от кмета на
Район „Аспарухово“ при Община-Варна, В
ЧАСТТА с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Бетонна
плоча“, находящ се в североизточната част на ПИ № 10135.5203.17 по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА Район „Аспарухово“ при Община Варна да заплати в полза на Г.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 310,00 лева /триста и десет лева/, представляващи сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
а в частта, с характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: