№ 1323
гр. С , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20201110144160 по
описа за 2020 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III ГО, 140 състав, в публично съдебно
заседание на 02.04.2021 г., в състав:
Районен съдия: ТД
при секретаря СР, като разгледа гражданско дело № 44160 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 0030,01 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2020 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за заплатено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.01.2017 г.
Ищецът – ЗАД „Б”, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка е изплатил за реализирано на 04.01.2017 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 0030,01 лв. на застрахованото лице. Твърди,
че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – ЗД „БИ” АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил.
1
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в
негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. Ответникът не е
погасил задължението, поради което ищецът предявява посочения по-горе осъдителен
иск. Претендира разноските по производството.
Ответникът – ЗД „БИ” АД, оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между
него и водача на лек автомобил „БМВ” с рег. № Х към датата на ПТП е налице договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на 23.03.2020 г.
ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в
размер на 0030,01 лв. за реализирано на 04.01.2017 г. ПТП. Оспорва механизма на
ПТП, обстоятелството, че водачът на застрахования при него автомобил е виновен за
настъпването на ПТП. Оспорва да е налице договор за застраховка по отношение на
увреденото в резултат на процесното ПТП имущество. При условията на евентуалност
оспорва размера на вредите, причинени по отношение на имуществотото, предмет на
застраховане от страна на ищеца. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено
застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 40 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както и възражението си за съпричиняване.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че към датата на ПТП –
04.01.2017 г., между ответника и водача на лек автомобил „БМВ” с рег. № Х, е налице
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, че на 23.03.2020 г.
2
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 0030,01 лв. за
застрахователно събитие, настъпило на 04.01.2017 г., вследствие на което е увредено
имущество – рекламни табели и осветителни тела на бензиностанция „Е”, намираща се
в гр. С, ул. „О п” (обект № 0).
Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица
„Имущество“ № 2200170200R00002, сключена между ЗАД „Б” и „Е Б“ ЕАД, ищецът е
застраховател на имуществото на „Е Б“ ЕАД, като са застраховани 91 броя обекти, в
това число и процесната бензиностанция – обект № 0. Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, „Е Б“ АД е заплатило в полза на застрахователя
дължимата застрахователна премия в размер на 207734,48 лв. на 20.12.2016 г. Съгласно
представения списък на ДМА на „Е Б“ ЕАД и с оглед заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, за обект 0 застрахованите дълготрайно материални
активи са с обща стойност на придобиване 3073998,67 лв., начислена амортизация в
размер на 1102327,61 лв. и балансова стойност в размер на 1921671,06 лв.
Следователно, по делото се установява, че имуществото на „Е Б“ ЕАД,
намиращо се в процесната бензиностанция – обект № 0, е застраховано по
имуществена застраховка от ЗАД „Б”.
Видно от протокол за ПТП № 167320/04.01.2016 г., на 04.01.2017 г., около 21:30
часа, лек автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х се е движил в гр. С по ул. „О п“ с посока
от бул. „Чв“ към бул. „Б“ и в района на бензиностанция „Е – Б“ поради движение с
несъобразена скорост с интензивността на движението водачът на посоченото МПС е
реализирал ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Инфинити ФХ 30“ с
рег. № Х, след което лек автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х се е отклонил вдясно по
посоката си на движение, като са настъпили последователно удари в бордюр и
имущество на бензиностанция „Е – Б“. Протоколът е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Следователно, по отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно – местоположението на МПС след ПТП и
видимите вреди по отношение на тях, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила. В протокола за ПТП са удостоверени следните видими увреждания по
автомобилите и имуществото на „Е Б“ ЕАД, както следва: по отношение на лек
автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х – теч, ходова част, 3 броя въздушни възглавници,
предна лява врата, задна лява врата, предна броня, преден капак, преден ляв калник,
ляв фар, десен фар и др.; по отношение на лек автомобил „Инфинити ФХ 30“ с рег. №
Х – задна броня, задна дясна джанта, предна дясна джанта, два броя въздушни
3
възглавници, предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник, заден десен
калник, предна броня и др.; по отношение на бензиностанцията, собственост на „Е Б“
АД – един брой рекламно пано, три броя осветителни тела, табела на бензиностанция
„Е“, бордюр.
От заключението на приетите по делото основна и допълнитена съдебно-
автотехнически експертизи се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП
механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП,
сравнен с щетите в описа на ЗАД „Б” и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на бензиностанцията,
собственост на „Е Б“ ЕАД, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на
04.01.2017 г. ПТП. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х, който се е движил с по-висока скорост и е
предприел спасителна маневра за отклоняване вдясно на МПС, след като е застигнал
движещия се пред него лек автомобил „Инфинити ФХ 30“ с рег. № Х.
Описаният в протокола за ПТП механизъм на ПТП се потвърждава изцяло от
показанията на свидетеля В.М. В – водач на лек автомобил „Инфинити ФХ 30“ с рег.
№ Х при настъпване на ПТП. Свидетелят В сочи, че при управление на МПС в гр. С по
ул. „О п“ е бил ударен странично в задната дясна част от друг автомобил, марка
„БМВ“, след което другият автомобил се е отклонил вдясно и се е ударил в табелата на
бензиностанция „Е“. Свидетелят сочи, че не е сменял лентите за движение, като се е
движил със скорост 70-80 км./ч.
При посочения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек
автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х, който е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е
движил с подходяща скорост, съобразена с характера и интензивността на движение,
което е станало причина за настъпване на ПТП.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля АГ Л. – водач на лек
автомобил „БМВ 060 Х“ с рег. № Х, в частта, в която същият сочи, че водачът на лек
автомобил „Инфинити ФХ 30“ с рег. № Х го е засекъл, което е причина за ПТП, тъй
като показанията на свидетеля Л.не не се подкрепят от нито едно от събраните по
делото доказателства, противоречат на описания в протокола за ПТП механизъм на
ПТП, който протокол е подписан от свидетеля Л. без същият да има възражения.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения
от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е
възникнало регресното вземане.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
4
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП
щетите, нанесени по отношение на застрахованото имущество, възлизат на сумата в
размер на 6642,01 лв. Доколкото размерът на заплатеното застрахователно
обезщетение (0030,01 лв.) е по-малък от размера на щетите по средни пазарни цени
към датата на ПТП (6642,01 лв.), то съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало
право да претендира размера на платеното обезщетение – 0030,01 лв.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяването на дълга, поради
което искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2020 г., до
погасяването.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 1409,00 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от иска.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК О, с адрес: гр. С, бул. „ДБ“ № 0, да заплати на ЗАД
„Б”, ЕИК 0, с адрес: гр. С, ул. „П“ № 0, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
0030,01 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.09.2020 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 04.01.2017 г. по вина на водач на лек автомобил „БМВ 060 Х“ с
рег. № Х, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, в
причинна връзка с което е било увредено имущество на застрахованото лице „Е Б“
ЕАД – бензиностанция „Е“, намираща се ул. „О п“ - обект № 0.
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК О, с адрес: гр. С, бул. „ДБ“ № 0, да заплати на ЗАД
„Б”, ЕИК 0, с адрес: гр. С, ул. „П“ № 0, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1409,00 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
5
иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6