РЕШЕНИЕ
№ 260128 16.12.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов: Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №725 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №812/31.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2866/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъден „Б.- Г.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано
от Н.Г., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к.„****, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, с
пълномощник адвокат М.Т.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия
сумата от 3455,46лв., представляваща цената на изработени и доставени найлонови
чували по фактура №**********/02.10.2018г. и част от фактура №****/02.11.2018г.,
сумата от 241,88лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода
от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска- 12.07.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част от исковете в размер на
1520,12лв., като е отхвърлен иска за главница над размера от 3455,46лв. и до
претендирания с исковата молба размер от 3764,34лв., както и иска за мораторна
лихва над размера от 241,88лв. и до претендирания с исковата молба размер от
263,50лв., както и претенцията за разноски над размера от 1520,12лв. и до
претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 1656лв., като
неоснователни.
Осъден е „М.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „****, вх.Е, ап.6,
представлявано от Н.П.Д.- управител да заплати на „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г.
разноски по делото, съобразно отхвърлена част от исковете, в размер на
65,64лв., като е отхвърлена претенцията за разноски над този размер и до
претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 800лв., като неоснователна.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „Б.- Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“****, чрез пълномощника му адв.М., в частта с която „Б.- Г.“ ЕООД е осъдено
да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 3455,46лв., представляваща цената на
изработени и доставени найлонови чували по фактура **********/02.10.2018г. и
част от фактура №****/02.11.2018г., сумата от 241,88лв., представляващи лихва
за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 12.07.2019г. до
окончателното плащане.
Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е неправилно.
В тази насока се счита, че
неправилен и изграден в противоречие с доказателствата по делото е изводът
на съда за това, че между страните е
налице сключен договор за изработка на фактура №********* от 02.11.2018г. на
стойност 2144,52лв. с ДДС.
Сочи се, че посочената фактура
не е подписана от „Б.- Г.“ ЕООД, при което съгласно трайната съдебна практика
не може да се приеме за инкорпориран в самата фактура договор като взаимни,
насрещни или съвпадащи по съдържание волеизявления на двете страни.
Визира се, че в хода на процеса
от страна на ищеца не е била представена и заявката за изработването на стоката
по издадената фактура №********* от 02.11.2018г., в която заявка е
инкорпорирано волеизявлението на „Б.- Г.“ ЕООД, което е прието от изработващия-
ищец, който впоследствие да е издал първичния счетоводен документ- фактура.
Ето защо се приема, че
подписването на представителя на ответника на разписка №566 от 31.10.2018г.,
която се твърди да удостоверява издаването на изработеното по Фактура №1033 от
02.11.2018г. не може да се приеме за изявление от страна на последния за
изработка на пликове за варов разтвор.
Визира се, че този извод се
обосновава с игнорирани при оценката за достоверност и материална
доказателствена сила несъответствия между двата документа /фактура и разписка/.
Приема се, че тези разминавания
водят не само до извод за частична неоснователност на исковата претенция по
тази фактура, но водят до извод за липса на насрещни и съвпадащи по съдържание
волеизявления, съответно на липса на такова изявление от страна на ответника,
като изработващ.
Твърди се, че напълно е
игнориран и установения по делото от писмото до ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик с изх.№26305/03.01.2020г. и приложената към него справка отрицателен
факт, че „Б.- Г.“ ЕООД, като твърдян възложител не е включило в дневниците си и
в счетоводството фактура №****/02.11.2018г.
Твърди се, че обстоятелството,
че ищецът „М.“ ЕООД е декларирал цитираната по- горе фактура в дневник продажби
към СД по ЗДДС в законоустановения срок, не може да доведе до извод за наличие
на договор, тъй като именно това дружество е издател на първичния счетоводен
документ, неподписан от ответника, без доказателства за връчването му и без
доказателства за нередовността на счетоводството на това дружество.
Сочи се, че несъответствията
между разписка №566 от 31.08.2018г. и Фактура №1033 от 02.11.2018г. водят до
извод за нередовно счетоводство, доколкото е установено и от първата инстанция
несъответствие между реалното фактическо положение и издадената данъчна
фактура, като първичен счетоводен документ.
Твърди се, че неправилен и
необоснован е изводът, че цената на брой, съответно и стойността на доставката
по смисъла на ЗДДС и исковите претенции по размер, съгласно фактура №1033 от
02.11.2018г. /ако се приеме съществуване на договор по нея/ и фактура №789 от
02.10.2018г. е 2144,52лв. с ДДС по първата фактура и 1619,82лв. по втората
фактура.
В тази връзка се приема, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС.
Счита се, че неправилен и
необоснован е изводът за неоснователност на възражението за наличие на скрити
недостатъци.
Приема се, че от свидетелските
показания и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
изпълнителят „М.“ЕООД е уведомяван многократно за съществуващите скрити
недостатъци, включително водена е комуникация и предявени възражения, поради
което извода на съда, че ответникът е приело поръчката без възражения е
неправилен. Безспорно са установени проявени скрити недостатъци, тъй като
същите са се проявили /скъсване и разпиляване на материала при напълнени вече
чували и пликове в складовите помещения на контрагента на „Б.- Г.“ ЕООД, за
което възложителят веднага и няколкократно е уведомявал, както изпълнителя,
така и подизпълнителя. Ето защо се приема, че за възложителя са възникнали
правата по чл.265 от ЗЗД, едно от които е да поиска намаляване на цената, което
възражение няма пречка да се наведе в съдебен процес, което е и въведено като
защитно възражение.
Твърди се, че за упражняването
на правото на отбив по съдебен ред по претендирани за плащане суми от
изпълнителя е без значение по коя доставка точно са проявени скритите
недостатъци, тъй като същите поради това, че са скрити се проявяват в един по-
късен момент, като релевантното за законодателя обстоятелство е изпълнителят да бъде уведомен за
проявлението на скритите недостатъци.
Счита се, че неправилно е първоинстанционното решение, в
частта относно отхвърляне на направеното в условие на евентуалност възражение
за съдебно прихващане със сумата от 5000лв., представляваща нанесени
имуществени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско име и
репутация пред контрагентите му.
Сочи се, че при накърняване на
доброто име и репутацията на юридическото лице възникват безсъмнено вреди,
които вреди имат винаги имуществено измерение, съгласно съдебната практика, но
това имуществено измерение не превръща вредите в имуществени, а те продължават
да бъдат неимуществени.
Визира се, че липсва и законово
основание, въз основа на което да се изключи възможността да се търпи и търси
отговорност за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение
и от юридическите лица включително и за обезвреда на нанесени от тях
неимуществени вреди за уронване репутацията и доброто имен, която не е изрично
предвидена в закона хипотеза.
Цитира се съдебна практика за
възможността да се търпи и търси отговорност на неимуществени вреди от
юридически лица.
Счита се, че
първоинстанционният съд е следвало да прецени наличието на уронване на доброто
търговско име и репутация на ответника, както и да прецени действията на ищеца
по изпълнение на договора и да присъди обезщетение по справедливост, доколкото
доброто търговско име и репутация са неимуществени блага на търговското
дружество, но тяхното накърняване винаги има имуществен характер, именно защото
се оценява като парично обезщетение, определяно по аналогия на ЗЗД по
справедливост, като се вземе предвид при оценката на размера на обезщетението,
настъпилите вредни последици, действията и бездействията на страните и други
обстоятелства.
Твърди се, че видно от доклада
по делото, съдът не е разпределил доказателствената тежест по отношение на
установяване на фактите и обстоятелствата, във връзка с възражението за
прихващане, което представлява съществено процесуално нарушение.
Искането е да се отмени като
неправилно решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част, като се
постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените осъдителни искове,
като неоснователни.
При условие на евентуалност,
ако се счете, че исковите претенции за изцяло и/или частично основателни се
моли да бъде отменено решението на районния съд, в частта на предявеното в
условие на евентуалност съдебно прихващане, като се извърши съдебна компенсация
до размера на по- малкото вземане с насрещното вземане на „Б.- Г.“ ЕООД в
размер на 5000лв., представляваща нанесени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване
на доброто търговско име и репутация на контрагентите на „Б.- Г.“ ЕООД довело
до бракуване и съответно неплащане на 4600броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя
по 10кг. Гасена вар; 2880 броя пясък от 25кг. и 905броя филц от 25кг. от „К.Б.“
ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък доставен на „М.М.Х.“ АД, рекламации
от „Ч.“ ЕООД, „А.- 94“ и други.
Претендират се съдебни разноски
пред първата и пред въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „М.“ ЕООД,
представлявано от Н.П.Д.- Управител, чрез адв.П.- редовно упълномощен.
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна.
В тази насока излага подробни
съображения.
Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Моли се за присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание,
жалбоподателят „Б.- Г.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се
явява. Не се явява и процесуалният му представител адв.М.. От страна на същия е
подадена молба в която се поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата- „М.“
ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За последния се явява
пълномощникът му адв.П.. От страна на последния се моли да бъде оставена без
уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение. Моли
за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
другата страна, в случай, че бъдат присъдени такива.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е
подадена искова молба от „М.“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.П.Д.- Управител,
против „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Н.Г., с която са предявени
искове с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с
чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Твърди се в същата от страна на
ищецът, че е търговец, който се е специализирал в производството и продажбата
на различни полиетиленови продукти- предимно найлонови чували и пластмасови
чаши. Същият доставял такива продукти на десетки други търговци в страната,
като с някои от своите клиенти поддържа дългогодишни търговски контакти.
Сочи се от страна на ищцовото
дружеството, че има контакти с ответника „Б.- Г.“ ЕООД от около една година. През
това време по негови заявки /поръчки/ е извършило към него няколко доставки на
найлонови чували, като последните две доставки не са заплатени и забавянето
вече е 9 месеца.
Твърди се, че ответникът е
поръчвал найлонови чували, които е ползвал за опаковане и транспорт при
продажбата на своя продукция- варов разтвор. Последният е заявявал желанието си
чувалите да бъдат произведени с отпечатано върху тях негово лого, указващо
наименованието му, дейността му и други търговски характеристики, контактите на
производителя на варовия разтвор, съдържанието в чувалите и др.
Визира се от страна на ищецът,
че същия е изработил два варианта на проект на лого /етикет върху чувалите/ и
след като „Б.- Г.“ ЕООД харесало и одобрило единия, започнала доставката на
найлонови чували.
Твърди се, че до настоящия
момент „Б.- Г.“ ЕООД е отправило 5 заявки и получило съответно пет доставки с
различни по размер найлонови чували, за което „М.“ ЕООД му е издало 5 отделни
фактури. Само при първата фактура- от 25.05.2018г. плащането било в разумен
срок- 4 дни след фактурата, а при следващите фактури плащането е станало при
забава от 90 дена- за втората фактура и 150 дена- за третата. Относно
последните две фактури- четвърта и пета се сочи, че те изобщо не са платени.
Това били Фактура №**********/02.10.2018г. на стойност от 1619,82лв. и Фактура
№****/02.11.2018г. на стойност от 2144,52лв.
Сочи се, че и до момента тези
изискуеми вземания на „М.“ ЕООД към ответника- длъжник не са платени, като стоката-
найлонови чували е заявена от ответника, доставена му е, получена е от него без
възражения и въпреки това липсва плащане, макар че му е изпратена изискуемата
от закона фактура.
Твърди се, че вземанията на ищеца
са в общ размер на 3764,34лв.- главници,
като тази сума се дължи по две отделни фактури, както следва: Фактура
№********** от 02.10.2018г. за 1619,82лв. и Фактура №********* от 02.11.2018г.
за 2144,52лв.
Сочи, че всички поръчани
найлонови чували са доставени на длъжника, но тези по горните две пратки /фактури/
не са платени. Доставките са извършвани няколко дена преди издаване на
фактурите. Между страните не е уговаряно отложено/разсрочено плащане, поради
което се счита, че ответникът е изпаднал в забава с издаването на фактурите-
едната е от 02.10.2018г., а другата е 02.11.2018г.
Счита, че ответникът е в
неизпълнение на основните си договорни задължения - за заплащане на цената, поради
което на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД иска съдът да го осъди да заплати, т.е.
да изпълни реално задълженията си, макар и по принудителен път.
Искането е да се постанови
решение, с което да осъди „Б.-Г.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на ищеца сумата
от 3764,34лв., представляваща цената на изработени и доставени найлонови чували
по Фактура №**********/02.10.2018г. и Фактура №****/02.11.2018г., заедно със
сумата от 263,50лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода
от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и лихвата за забава от предявяване на
иска до окончателното плащане.
В срокът по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество- „Б.-
Г.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва изцяло, по
основание и по размер обективно кумулативно предявените против дружеството
осъдителни искове.
Не се оспорва твърдението, че
между страните са съществували търговски отношения по изработката на найлонови
чували с логото и контактите на ответното дружество. Действително между
страните са съществували търговски отношения по договори за изработка на
найлонови чували, по силата на които по заявки на ответното дружество като
възложител, ищецът като изпълнител е следвало да изработи с необходимото
качество найлонови чували с логото на ответника, а то съответно да приеме
работата и да заплати уговореното възнаграждение на изработващия.
Твърди, че изработването на
чувалите се е осъществявало по отделни заявки на ответното дружество като
съществените условия по всяка заявка- количество, характеристики, цена и други
са уговаряни между страните отделно за всяка заявка като страните са
инкорпорирали постигнатото между тях взаимно съгласие в издавани от
изработващия- доставчик по смисъла на ЗДДС в полза на възложителя- получател по
смисъла на ЗДДС данъчни фактури. Следователно всяка отделна фактура се
квалифицира от гражданско правна точка на отделен договор.
Оспорва се наличието на Договор
за изработка по данъчна фактура №**** от 02.11.2018г. и данъчна фактура
№********** от 02.10.2018г.
Възразява се, че дружеството не
е поръчвало изработката на посочените в данъчните фактури пликове, както и, че
това количество не е предавано на ответното дружество.
Прави се възражение за скрити
недостатъци по отношение на предадените на ответното дружество и изработени от
ищеца найлонови чували, които не е могло да се установят при обикновен преглед
на изработеното и които са се проявили в по- късен етап.
Твърди се, че поръчваните
найлонови чували са служили като опаковка на продаваните от ответното дружество
продукти, а именно: варов разтвор и пясък, което е било известно на
изработващия. Поради тази причина многократно от страна на ответното дружество
е заявявана конкретна дебелина и здравина на запечатващия шеф на найлоновите
чували/пликове, именно с оглед продукта, който ще се слага в него. Въпреки това
и впоследствие при контрагентите на ответното дружество се оказало, че
изработената опаковка /найлонови чували/пликове/ не разполагат с необходимата здравина,
в резултат на което продуктът в тях се е разпилявал при контрагентите на
дружеството, за което са получени множество устни и писмени рекламации.
Твърди се, че за горното са
провеждани многократни разговори с представители на ищеца, както и е водена
електронна кореспонденция по Viber, в резултат на което е проведена среща между
представители на ответното дружество и представители на ищеца, която среща е
проведена в търговските обекти на „К.“, където изрично от страна на ответното
дружество е направено възражение за скрити недостатъци на изработеното,
показани са му откритите недостатъци и е упражнено неговото право по чл.265,
ал.1 от ЗЗД за отбив в цената.
Твърди се, че по всички
издадени фактури, обективиращи отделните договори за изработка, са съществували
твърдените от тях по-горе скрити недостатъци на изработеното, поради което и
към настоящия момент дружеството е преустановило търговските си отношения с
ищеца и използва друг контрагент за изработването на чували и пликове, с който
отклонения в изработеното и недостатъци липсват.
Визира се, че ако съдът приеме,
че по претендираните фактури съществуват договорни отношения с ищеца, то се прави
възражение и за некачествено изпълнение на изработеното, поради скрити
недостатъци, поради което и прави възражение за отбив на цената и ответното
дружество не дължи на ищеца възнаграждение за некачествено изработеното.
При условие на евентуалност се прави
възражение за съдебно прихващане със сумата от 5000лв., представляваща нанесени
имуществени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско име и
репутация пред контрагентите на последния довело до бракуване и съответно
неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя по 10 кг. гасена вар;
2880 броя пясък от 25кг. и 905 броя филц от 25кг. от „К.Б.“ ЕООД, извършено
преопаковане на речен пясък, доставен на „М.М.Х.“ АД, рекламации от „Ч.“ ЕООД,
„А.- 94“ ООД и други.
Твърди се, че в резултат на
продължаващите през целия период на съществуване на търговските отношения с
ищеца и въпреки многократните срещи и уведомяване на последния за
необходимостта от заздравяване на изработваното от него не са били предприети
никакви мерки, въпреки което обаче изработващият е фактурирал стойност на
изработката без да извърши отбив от цената и без да предприеме каквито и да е
мерки за изпълнението на задълженията си като добър търговец. На ищецът е било
известно за възникналия проблем за рекламациите от страна на „К.Б.“ ЕООД, довело
до неплащане на „Б.- Г.“ ЕООД на доставените продукти.
Сочи се, че всичко гореизложено
е довело до накърняване на доброто търговско име и репутация на ответното
дружество пред неговите контрагенти, което винаги има стойностна величина и се
изразява в нанесени вреди на дружеството. Доставените от „Б.- Г.“ ЕООД на „К.Б.“
ЕООД 4600 броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя по 10кг. гасена вар; 2880 броя
пясък от 25кг. и 905 броя филц от 25кг. не са заплатени, поради бракуването им,
поради скъсване на опаковките, доставени от ищеца. Поради същата причина-
наличие на скрити недостатъци е извършено преопаковане на речен пясък, доставен
на „М.М.Х.“ АД по рекламация на купувача.
Твърди се, че освен горните
рекламации, довели до имуществени вреди за ответното дружество, рекламации са
постъпили и от „Ч.“ ЕООД, „А.- 94“ ООД и други.
Сочи се, че ответното дружество
е било изправено пред заплахата да спре работа с дълготрайни свой клиенти
именно, поради некачественото изпълнение на опаковките, изработени от ищеца. За
това той бил много добре запознат, предвид проведената среща между страните,
именно в базата на „К.Б.“ ЕООД.
Визира се, че съдебната
практика е единна за това, че юридическото лице не може да търпи неимуществени
вреди, изхождайки от същността на този вид вреда, изразяваща се в
неблагоприятно въздействие върху психиката на увредения от деликвента, чрез
накърняване на лични правнозащитими интереси като чест, достойнство, морал,
добро име в обществото и др. Доколкото юридическото лице не може да изпита
такива усещания, то не може да бъде носител на такъв вид вреди, а доколкото е
накърнено доброто име на юридическото лице, то тази вреда има имуществено
измерение.
В този смисъл се приема, че
предявеното възражение за съдебно прихващане не намира основание като деликтна
отговорност, а представлява нанесени имуществени вреди от неизпълнението на
договорите за изработка между страните на основание чл.82 от ЗЗД, доколкото
продължаващото във времето некачественото изпълнение със скрити недостатъци на
изработеното от страна на ищеца се намира в пряка и непосредствена връзка с
претърпените от дружеството вреди. В същото време за ищецът е било известно, че
в поръчаните чували/пликове ще се слага варов разтвор, поради което и е
необходимо изработеното да бъде със съответната здравина, а при липса на такава
и/или некачествен материал, то впоследствие ще доведе до скъсване, разпиляване
и съответно бракуване на стоката. Това било нормално и с оглед на дължимата от
страна на ищеца като търговец грижа- грижата на добрия търговец.
Оспорват се твърденията за
наличие на забава в изпълнението на всички данъчни фактури, което не отговаряло
на действителността.
Твърди се, че страните не са
уговорили падеж за заплащане на възнаграждението на изработващия и то при
изработено със скрити недостатъци, поради което и е приложима разпоредбата на
чл.303а от ТЗ, като плащането изисква от една страна получаване на данъчните
фактури или получаване и одобрение на доставената стока, които предпоставки не
са били налице. В тази насока се оспорват претендираните акцесорните лихви за
мораторна лихва за забава от 03.11.2018г. до 12.07.2019г.
Оспорва се и размерът на
предявените искове, доколкото очевидно е фактурирано повече количество от
реално доставеното, ако се приеме, че стоковите разписки установяват реално
предаване на стоката. Освен това цената от 0.15лв. единична цена по стоковите
разписки е с ДДС, а във фактурите отделно е начислено още един път ДДС.
Оспорват се подписите върху
Стокова разписка №566 от 31.10.2018г. и Стокова разписка №449 от 22.09.2018г.,
положени в графа „Приел“ като се твърди, че положения подпис не е на законния
представител на ответното дружество и не е изпълнен от него.
Оспорват се и твърденията за
наличието на връзка между стоковите разписки и двете издадени фактури и в тази
връзка дописването върху разписките в техния горен край „1033/02.11 и
789/02.10“.
Твърди се, че няма никаква
правна и житейска логика подписване на стокови разписки за предаване на стока
без да е издадена данъчна фактура, която да се връчи със стоката, съответно със
стоковата разписка, тъй като самата данъчна фактура отразява доставка на стока.
Искането е да се отхвърлят предявените
против „Б.- Г.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове като неоснователни.
При условие на евентуалност и
ако съдът счете, че исковите претенции са изцяло и/или частично основателни се
моли да се извърши съдебна компенсация до размера на по- малкото вземане с
насрещното вземане на „Б.- Г.“ ЕООД в размер на 5000лв., представляваща
нанесени имуществени вреди на „Б.- Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско
име и репутация пред контрагентите на „Б.- Г.“ ЕООД, довело до бракуване и
съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя по 10кг.
гасена вар; 2880 броя пясък от 25кг. и 905 броя филц от 25кг. от „К.Б.“ ЕООД,
извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „М.М.Х.“ АД, рекламации от „Ч.“
ЕООД, „А.- 94“ ООД и други.
От фактическа страна, настоящата инстанция установява следното:
Не е спорно по делото, че между
ищцовото дружество и дружеството- ответник са съществували търговски отношения
по изработката на найлонови чували с логото и контактите на ответното
дружество. Търговските отношения по договорите за изработка са се осъществявали
по заявки на ответното дружество, като възложител. Ищецът, като изпълнител е
следвало да изработи найлонови чували с необходимото качество и с логото на
ответника, а то съответно да приеме работата и да заплати уговореното
възнаграждение на изработващия. Условията по всяка заявка- количество,
характеристики, цена и други са уговаряни между страните, като същите са
инкорпорирани в издавани от изработващия в полза на възложителя данъчни
фактури.
Налице са издадени общо пет на
брой фактури в периода от 25.05.2018г. до 02.11.2018г. което е видно от
приложената към исковата молба справка за платежното поведение на ответното
дружество от 29.05.2019г.
Първите три фактури не са
предмет на делото, като такива са последните две фактури, издадени от него на
ответното дружество, а именно: Фактура №********** от 02.10.2018г. на стойност
1619,82лв. и Фактура №********* от 02.11.2018г. на стойност 2144,52лв. За
същите се твърди, че всички поръчани найлонови чували са доставени на длъжника
и че пратките по тези две фактури не са платени, както и че доставките са
извършвани няколко дена преди издаване на фактурите. В този смисъл са и двата
броя стокови разписки, съответно под №449/22.09.2018г. и №566/31.10.2018г., с
които са доставени стоките.
Видно от процесните две фактури
№**** от 02.11.2018г. и №********** от 02.10.2018г. се установява че по същите,
изпълнител /доставчик/ е търговското дружество- ищец, а възложител /получател/
е ответното дружество. Фактурите са издадени на датите, посочени в исковата
молба. Като начин на плащане във фактурите е отразено- по банков път. Във
фактурите като основание за издаването им е посочено вида на стоката- пликове
за варов разтвор и пликове за варов разтвор К.. Посочено е количеството на
доставката- брой пликове от съответния вид, както и единичната цена- 0.15лв.
Посочени са сумите за плащане по фактурите. Първата от тях е на стойност
1619,82лв. с ДДС, а втората- на стойност 2144,52лв. с ДДС.
По делото са приложени
рекламации, а именно: рекламация на „А.- 94“ ООД, с дата 08.08.2018г. за стока,
доставена им от ответника на 26.07.2018г.; рекламация на „Ч.“ ЕООД с дата
26.09.2018г. за доставена им преди тази дата стока; рекламация на „М.М.Х.“ АД е
от 01.10.2018г. за доставен от ответника пакетиран речен пясък по два броя
фактури с посочени номера, съответно от дата 27.08.2018г. и 28.09.2018г.; рекламация
на „К.Б.“ ЕООД с дата 01.11.2018г. за получени от ответното дружество продукти
през периода август- октомври 2018г.
Видно от Писмо на ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик с изх.№26305/03.01.2020г. и приложената към него
справка се установява, че по приложена разпечатка от ПП на дневник- покупки за
фирма „Б.-Г.“ ЕООД с данъчен период месец октомври на 2018г. само фактура
№**********/02.10.2018г. е включена в дневника под номер девет, към СД по ЗДДС
с вх.№13001587473/14.11.2018г. в законоустановения срок. Фактура №****/02.11.2018г.
не е декларирана в законоустановения срок. Търговското дружество „М.“ ЕООД е
декларирало фактура
№**********/02.10.2018г и фактура №****/02.11.2018г. в дневник продажби
към СД по ЗДДС в законоустановения срок.
В показанията си св.А. визира,
че работи в „М.“ от 6-7 години, която произвежда опаковки от полиетилен или
образно казано- чували за всякаква индустрия.
Коментира, че същия се е срещал
през летния период на 2019г. с управителя на „Б.“- Г., който му се е оплакал от
дефектни чували. Свидетелят на практика не е видял чували, а само на снимка.
Обсъдено било, че проблеми само с неговите чували имало. Сочи, че фирмата
работи с много фирми в бранша на „Б.“, от които никога не е имало оплакване.
Както е пускана заявката, така е дошла при свидетеля и така е и изпълнена.
Когато е имало чували за връщане, такива са връщани и са възстановяване с нови.
Впоследствие твърди, че пълни чували, никога не са връщани в базата. Празни
чували, скъсани не са връщани.
В показанията си св.Г. се сочи,
че същата работи като търговски представител на “Б.“. Същата коментира, че са
започнали отношения с „М.“, които им предложили на място да им доставят
стоката- пликове. Сочи, че същите се късали, като не издържали на дадените
килограми. От края на юни и началото на юли 2019г. започнала да звънят от фирми
с коментари за проблеми с пликовете, които не ставали за нищо, тъй като се
късали. В тази насока имало рекламации.
В показанията си св.А., които
работи в „К.“ коментира, че „Б.“ е доставчик на варов разтвор, пясък, филц.
Сочи, че в края на лятото
2018г.- С., октомври е имало проблем с опаковките на „Б.“, като е имало теч на
чували с пясък, спукани и не добре залепени, като проблемът е бил около месец.
В началото на месец октомври се е приключило с тези слаби торби.
В показанията си св.К. сочи, че
е подписал процесните и цитирани по- горе стокови разписки, като в началото е
плащано в брой, а след това е плащано по банков път, с пуснати фактури от „М.“.
Визира, че през лятото е имало
възражение, че е имало дефекти, тъй като се късали пликовете. В тази връзка,
свидетелят коментира, че е казал да се върнат пликовете, за да се сменят, но
тези неща са останали на думи. Визира, че са разнасяни пликове по същото време
и на други четири фирми, от същия цех, но не е имало никакви оплаквания.
Стойността по стоковата разписка 0,15 мисли, че е по ДДС.
Видно от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че при изследване на телефона
на ответника се установяват изтрити съобщения в комуникацията между „М.“ и „Б.“.
Видно от заключението на
съдебно- почерковата експертиза се установява, че подписите за „Приел“ в двете
стокови разписки са положени от едно и също лице и това лице е управителят на
ответното дружество Н.А.Г..
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че решението в обжалваната
му уважителна част е правилно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
В останалата му отхвърлителна
част, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
В конкретния казус, първоинстанционният
съд правилно е приел, че се касае за търговска сделка, сключена между ищцовото
дружество и ответното търговско дружество, като всяка фактура инкорпорира
отделен договор между страните.
Процесните фактури установяват
извършените фактически действия- изработка и доставка на пликове за варов
разтвор, като при като този вид договори, едната страна, като изпълнител се
задължава да изпълни поръчката на другата страна- възложител за извършването на
определени фактически действия, а последната- да заплати възнаграждение за
същите. Касае се за договор за изработка.
От съдържанието на процесните
две фактури безспорно се установява, че същите отговарят на изискванията на
Закона за счетоводството и на ЗДДС и съдържат предвидените в тях реквизити. Те
са надлежно осчетоводени от ищеца, съгласно изискванията на ЗСчетоводството и
ЗДДС, като съответно ответникът е придобил правото на данъчен кредит. Първата
от процесните фактури- №**********/02.10.2018г. е включена от ответника и в
дневника за покупки към СД по ЗДДС с вх.№13001587473/14.11.2018г. в
законоустановения срок.
По делото не е установено,
съобразно събраните по делото доказателства за данни в насока направени от
ответното дружество възражения при получаването на стоката по процесните две
фактури, както и при издаването на фактурите.
Правилно е прието, че оспорването
на процесните две стокови разписки не е доказано и същите следва да се ценят като
доказателства по делото. Заключението на съдебно- графологичната експертиза
установява по несъмнен начин, че именно управителят на ответното дружество е
получил лично стоките по процесните стокови разписки, въпреки оспорването на
последния, че не е получавал спорните чували.
На практика, стоковите разписки
удостоверяват предадената, съответно получена стока. В тях има посочена
стойност на пликовете от 0,15лв. за брой., което е и стойността, отразена и в
двете процесни фактури като тяхна единична стойност.
Няма как да се приемат за
определящи показанията на св.К. в частта им относно дали има начислено ДДС и
или не, тъй като същия излага само предположение, а не е категоричен.
Определящо е в случая писмения платежен документ, който на практика отразява
стойността на доставената стока.
В тази насока, не може да се
приеме възражението в насока на нередовно водено счетоводство.
Няма основание да бъде прието
възражението на жалбоподателят в насока на наличие на скрити недостатъци. В
този аспект, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви относно
неоснователност на това възражение, което отново се поставя за разглеждане и
пред настоящата инстанция.
Съществените моменти в случая
се явяват, че действително не са налице категорични данни от кои момент са
установени тези недостатъци. Съответно налице е противоречие в застъпваната
позиция от управителя на ответника, които навежда доводи, че не е получавал
стоката по въпросните две фактури, а впоследствие се коментира от сочения от
него свидетел Г., че има получена такава стока. Безспорно е установено от
заключението на съдебно- графологичната експертиза, че подписа върху стоковите
разписки е именно негов. Не може да се игнорира и обстоятелството, че в нито
един момент, въпреки твърденията за рекламации, да се представят доказателства
в насока на конкретно наличие на скрити недостатъци не се събират доказателства
за относимостта на същите към конкретната доставка по процесните фактури. Както
правилно е установено, по отношение на първите три рекламации се установява, че
те не са свързани по никакъв начин с процесните две доставки, тъй като първите
две от тях предхождат доставката и получаването на процесните стоки от
ответника, а третата рекламация касае пакетиран речен пясък, а процесните стоки
са пликове за варов разтвор. Рекламацията на „К.Б.“ ЕООД е за опаковки от варов
разтвор, гасена вар, пясък и филц с посочени количества, доставени им от
ответника в периода от месец август до месец октомври 2018г., като в нея не е
посочен производителят на пликовете, които са се разтворили или скъсали.
Скритите недостатъци не могат
да бъдат установени и от разпитаните по делото свидетели ангажирани от
ответника, тъй като те коментират за проблеми, но не установяват пряката връзка
между същите и доставката по конкретните две фактури.
Настоящата инстанция не намира,
че има основание да уважи направеното от страна на ответника възражение за
съдебно прихващане със сумата от 5000лв., представляваща нанесени имуществени
вреди на ответника „Б.-Г.“ ЕООД от уронване на доброто търговско име и
репутация пред контрагентите на същото дружество, довело до бракуване и
съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг.; 625 броя по 10кг.
гасена вар; 2880 броя пясък от 25кг. и 905 броя филц от 25 кг от „К.Б.“ ЕООД,
извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „М.М.Х.“ АД, рекламации от „Ч.“
ЕООД, „А.- 94“ ООД и други.
В тази връзка,
първоинстанционния съд обосновано е мотивирал неоснователността на това
възражение, като въззивния съд няма основание да не се присъедини към тези
мотиви изцяло.
Това възражение е обосновано на
практика с твърдения за бракуване и неплащане на стока от контрагентите му,
както и за преопаковането на стока в резултат на което е накърнено доброто.
На практика доказателства в
тази насока по делото не налице. Съответно не са налице такива и в насока
размера на същите. При липсата на такива няма каквото и да е основание да се
приеме, че същия е претърпял имуществени
вреди.
Предвид на тези съображения, искането
за съдебно прихващане, правилно не е прието за основателно.
При тези съображения и
споделяне изводите на първата инстанция, съответно неприемане на възраженията
на жалбоподателя, то настоящата инстанция намира, че жалбата, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а решение в обжалваната му част,
като правилно и законосъобразно бъде потвърдено.
В останалата отхвърлителна част,
решението не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в
законна сила.
С оглед изхода на делото, следва в тежест на „М.“ ЕООД, следва да се
присъдят направените от страна „Б.- Г.“ ЕООД, съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 650лв.- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №760/20.07.2020г., постановено по гр.д.№4794/2019г. по описа на РС- Пазарджик
в частта му, с която „Б.- Г.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „М.“ ЕООД сумата от 3455,46лв., представляваща цената на
изработени и доставени найлонови чували по фактура **********/02.10.2018г. и
част от фактура №****/02.11.2018г., сумата от 241,88лв., представляващи лихва
за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 12.07.2019г. до
окончателното плащане.
В останалата му отхвърлителна
част, решението като необжалвано между страните е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „М.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.„****, вх.Е,
ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, да ЗАПЛАТИ на „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., съдебно- деловодни разноски
пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на 650/шестотин и
петдесет/лв.
Решението е окончателно
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.