О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 181
гр.
Шумен, 06.04.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско
отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2. мл. с. Соня Стефанова
като
разгледа докладваното от окръжен съдия Константин Моллов в.ч.г.д. N 96 по опи- са за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.413, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С.., представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И.К.Т. срещу Разпореждане № 260 от 23.01.2020 г. по
ч.г.д. № 144/2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на основа- ние чл. 410 от ГПК на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу Г.И.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
за сумите от 632.09 лв. - главница, 99.19 лв. - договорна лихва, 293.91 лв. -
такса за експресно разглеждане на документи, 294.00 лв. - неустойка за
неизпълнение на за- дължение, 245.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 24.44 лв. - законна лихва, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно- то изплащане на дължимите суми, както и
и направените съдебни разноски в размер на 231.77 лв., от които 31.77 лева –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано и постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила. Счита, че районният съд неправилно е тълкувал
разпоредбата на чл.411 от ГПК, като е стигнал до извода, че са налице пречките
по чл.411, ал.2, т.т.2 и 3 от ГПК по отношение на всички претенди- рани със заявлението суми, като е приел, че
не е налице алтернативна възможност да издаде заповед за изпълнение на някои от
тях. Съдът е следвало да откаже
издаването на заповед за изпълнение само за конкретните искания, за които е
достигнал до заклю- чение, че се основават на неравноправни клаузи. Доколкото
клаузите касаещи главни- цата, договорната и законната лихва не произтичат от
неравноправни клаузи, то не би следвало да е налице пречка за издаването на
заповед за изпълнение за тях. Алтерна- тивно счита за неправилно заключението
на районният съд, че претендираните взе- мания се основават на клаузи с неравноправен
характер. Възнаградителната лихва представлява договорно и съответно дължимо
възнаграждение за предоставения от кре- дитора кредит, като размерът й се
уговаря от страните, а не от закона, какъвто е случая със законната лихва,
която няма възнаградителен, а санкционен характер. Следва да се има предвид, че
в случая е налице малък необезпечен заем, поради което пазарните нива на
лихвите са по-високи от нивата на банковите кредити. Таксата за експресно
разглеждане на документите и разходите за извънсъдебно събиране на задължението
са уговорени в договора, съгласно установения в чл.9 от ЗЗД принцип за
автономия на волята и чл.10а, ал.1 от ЗПК. Целта на уговорената с договора
неустойка е да обезщети вредите, причинени от неизпълнението на поетите с договора
задължения. Дори и да се приеме, че неустойката е прекомерна, това не я прави
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а съдът би следвало да я намали
размера й. Претендираното обезщете- ние за забава се дължи на основание чл.86
от ЗЗД. Моли съда да отмени разпорежда- нето, като се произнесе по същество да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани в заявлението по
чл.410 от ГПК.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, при наличието на правен инте- рес,
поради което е допустима.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за частично основателна, поради следните
съображения:
Производството
пред ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ... срещу Г.И.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за
сумата от 1 588.83 лв., от която 632.09 лв. - главница, 99.19 лв. - договорна
лихва за периода от 12.09.2018 г. до 10.05.2019 г., 293.91 лв. - такса за
експресно разглеждане на документи, 294.00 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение, 245.00 лв. - разходи и такси за извънсъдеб- но събиране, 24.44 лв.
- законна лихва върху непогасената главница за периода от 11.05.2019 г. до
13.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да му бъдат присъдени
направените съдебни разноски в размер на 231.77 лв., от които държавна такса в
размер на 31.77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Претецията произтича от договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5460955 от
13. 08.2018 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжника, вземанията, по
който са прехвърлени от кредитора на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД въз основа на подписано между тях на 01.08.2019 г. Приложение
№ 1 към Рамков дого- вор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. С Разпореждане № 260 от 23.01.2020 г. по ч.г.д. № 144/2020 г.,
съдът изцяло е отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД срещу Г.И.Д.. Съдът се
е мотивирал, че искането на молителя относно претендираните лихви, не- устойка
и такси се основава на неравноправни клаузи – чл.143, ал.2,т.5 от ЗЗП. В частта
за таксите, клаузата заобикаля изискванията на чл.10а от ЗПК, поради което е
нищожна – чл.21 от ЗПК. Договорът не съдържал размера на възнаграждението за
услуга „екс- пресно разглеждане на документи“. Съдът е приел, че съществува
обоснована вероятност клаузата на чл.4, т.1 от договора за заем да е
неравноправна, според чл. 143, ал.2, т.16 от ЗЗП, поради което заявителят не
следва да получи чистата стойност на кре- дита.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните из- води:
В кредитния договор (чл.1, ал.3) е
включена изрична клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричния заем в размер на 330.75 лв. Жалбоподателят
обосновава клаузата със свободата на договаряне и чл. 10а, ал.1 от ЗПК. В
договора и в тарифата на „Вива кредит“ ООД липсват текстове, от които да се
установи дали действително заемателят получава приоритет пред другите кандидати
за кредит. В случая не е налице и допълнителна услуга по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престацията
на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат
на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Разглеждането на депозираната от заемателя заявка е част от
процеса по отпускане и усвояване на заема и свързаните с това необходими
административни разходи. Следователно клаузата за за- плащане на такса за
експресно разглеждане на документите заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна
съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК.
Вземането за сумата от 245.00 лв. за
разходи и такси за извънсъдебно събиране е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от потребителят да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разходите за
изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпра- щане на писма,
покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане са действия
присъщи при управление на лош кредит. С оглед на това и предвид чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузата предвиждаща таксата, чрез препращането към Тарифата на „Вива
кредит“ ООД е нищожна.
Съконтрахентите са включили в договора
клауза за неустойка, съгласно която в случай, че заемателя неизпълни
задължението му да предостави обезпечение в тридне- вен срок от усвояване на
сумата дължи неустойка в размер на 330.75 лв.
В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно акцесорно
задължение на заемателя, а не на основното му задължение да върне
предоставената му в заем сума и не служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението му. След изтичане на предвидения в клаузата срок неустойката
става дължима и започва да се изплаща от заемателя въпре- ки, че към този
момент не са настъпили вреди за заемодателя и няма яснота дали въоб- ще ще
настъпят за да бъдат обезщетени. Посочените в чл.5, ал.1 от договора изисква-
ния, на които да отговаря поръчителя, както и срока в който следва да бъде
намерен, респективно в този срок да се представи банкова гаранция на практика
правят задълже- нието неизпълнимо. Уговорената неустойка води до оскъпяване на
предоставения заем и реално заемодателят получава една допълнителна сума над
допустимия съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК лимит. Т.е. В случая неустойката излиза
извън присъщите й обезпечител- на, обезщетителна и санкционна функции, поради
което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Следва да се вземе предвид, че с оглед размера на
предоставения заем, неустойката е определена в наруше- ние на чл.143, ал.2, т.5
от ЗЗП.
Относно уговорената договорна лихва.
С чл.3 от договора страните са уговорили
фиксиран годишен процент по заема в размер на 40.29% и годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 49.45%. В случая следва да се съобрази, че с
изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение
(изложени при пленарно парламентарно об- съждане на 06.03.2014 г., 42-то НС)
законодателят си е поставил за цел постигане именно на справедлив баланс между
интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите
услуги поради ниска кредитоспособност (влошено имуществено състояние,
нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъж- нялост) или ниска
информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков
пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кре- дита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоста- вения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кре- дит,
и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на дого-
вора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
От двете разпоредби се установява,
че ГПР включва и размера на възна- градителната лихва по конкретния кредитен
договор. С чл.19, ал.4 от ЗКП, законо- дателят императивно е определил лимит на
лихвата по потребителските кредити, като е определил максималния размер на
годишния процент от разходите, който защитава интересите и двете страни по
договора и с оглед на това не е в противоречие с добрите нрави. Предвид размера
на законната лихва определена с ПМС № 100 от 25.05.2012 г. (отм.) в сила до
01.01.2015 г. и ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., - ОЛП на БНБ (от м. февруари
2016 г. до сега е 0.00%) плюс 10 процентни пункта, договорения с процесния
договор ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задъл- жения в лева и валута. Следователно клаузата, уговаряща размера на
лихвата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави и на основание чл.146,
ал.1 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Налице са предпоставките за възникване
и съществуване на задължения за заплащане на лихвата в уговорения размер,
предвид наличието на изрич- на клауза в процесния договор за потребителски
кредит.
Въззивният съд в настоящия си състав
не споделя извода, че е налице обосно-
вана вероятност клаузата на чл.4, т.1 от договора да е неравноправна, предвид чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗП. Съгласно тази
клауза заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по
договора на трето лице, включително и да заложи вземането в полза на трето
лице, съгл. ЗОЗ. За да е налице неравноправност на клаузата, трябва
прехвърлянето на вземането да води до намаляване гаранциите на потребителя,
т.е. до влошаване на неговото положение като страна по договора. В конкретния
случай няма данни цесията да е довела до влошаване на условията, при които е
сключен договора, нито на положението на заемателя, включително и да му е
нанесла вреда.
Нищожността на клаузите, касаещи
неустойката, таксата за ескпресно разглеж- дане на документите и разходите за
извънсъдебно събиране не води до нищожност на договора, тъй като той може да се
приложи и без тях – чл.146, ал.5 от ЗЗП. В настоя- щия случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК. С оглед на това следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за сумите от 632.09 лв. - главница по договор за паричен
заем „Вивакредит план“ № 5460955 от 13.08.2018 г.; 99.19 лв. договорна лихва за
периода от 12.09.2018 г. до 10.05.2019 г.; 24.44 лв. мораторна лихва за периода
от 11.05.2019 г. до 13.12.2019 г. и законната лихва за забава върху главни-
цата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2020 г. до датата на изплащането
на вземането. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателят следва да бъде
присъ- дена и сумата 117.38 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, вклю- чително и пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената
част от претенцията.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Отменя
Разпореждане № 260/23.01.2020 г. по ч.г.д. № 144/2020 г. по описа на ШРС в
частта, с която е отхвърлено заявлението на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ... за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.И.Д. за сумите от
632.09 лв. - главница по договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5460955 от
13.08.2018 г.; 99.19 лв. договорна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
10.05.2019 г.; 24.44 лв. мораторна лихва за периода от 11.05.2019 г. до
13.12.2019 г. и законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 22.01.2020 г. до датата на изплащането на вземането, като
вместо това постановява:
Да се издаде
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С.., представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. срещу Г.И.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
за сумите от 632.09 лв. - главница по договор за паричен заем „Вивакредит план“
№ 5460955 от 13. 08.2018 г.; 99.19 лв. договорна лихва за периода от 12.09.2018
г. до 10.05.2019 г.; 24.44 лв. мораторна лихва за периода от 11.05.2019 г. до
13.12.2019 г. и законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 22.01.2020 г. до датата на изплащането на вземането,
както и сумата 117.38 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
включително и пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от
претенцията.
Потвърждава разпореждането в
останалата му част.
Връща
делото на ШРС за техническо изготвяне на заповедта и за изпълнение на
процедурата по връчването й.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.