МОТИВИ по присъда 50/09.03.2020г. по НОХД 1717/2019г. по описа на БРС
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура – гр.Бургас против подсъдимия Е.Е.В. ЕГН **********,
роден на ***г. в гр. Варна; адрес: ***, български гражданин, основно
образование, неженен, осъждан, не работи, ЗА ТОВА, ЧЕ на 28.06.2018г., в гр.
Бургас, кв. „Победа“, на автобусна спирка „*“, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 97,00лв.
/деветдесет и седем лева/ от владението на М.С.М. ***, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.З от НК.
Представителят на Районна прокуратура
– гр.Бургас в съдебно заседание заявява, че поддържа така повдигнатото
обвинение. Акцентира върху показанията на св.С., пред който подсъдимия направил
извънпроцесуално признание. В тази връзка предлага на
подс.В. да бъде наложено справедливо наказание
съобразно закона.
Защитникът на подсъдимия сочи, че не
е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на така повдигнатото
обвинение, поради което пледира постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият оспорва така повдигнатото
обвинение, като заявява, че не е извършил деянието. Моли за оправдателна
присъда
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
На 28.06.2018г., около 21,15ч., постр. М.С.М. бил на автобусната спирка, находяща се на ул. „*“, кв. „Победа“, гр. Бургас и чакал
автобус, който се движел по линия В12 към к-с „*“. Когато отишъл на спирката,
там имало три жени и три непознати млади момчета. Жените се качили на такси и
отпътували. Свид. М. седнал на пейката на спирката.
Едното от момчетата на спирката си вървяло по пътя и се отдалечило. Другите две
момчета били подс. Е.В. и свид.
К.С.. Подс. В. седнал от лявата страна на свид. М., а К.С. седнал от дясната му страна. Последният
имал намерение да поиска от възрастния мъж стотинки. В това време, В.
забелязал, че в джоба на ризата свид. М. имало пари и
други вещи. В това време В. решил да вземе парите. Протегнал се и бръкнал в
джоба на ризата на свид. М.. Взел вещите от там и
прибрал ръката си. Свид. М. го попитал какво правил,
но В. му отговорил да не го гледа. Подс. Е.В.
разгледал вещите, които взел от джоба на пострадалия. Видял, че имало парична
сума в размер на 97 лева. Останалите вещи - лична карта и карта за пътуване в
обществения транспорт хвърлил на земята, пред свид. М.М.. Докато вземал парите, В. не е употребявал сила. След
като взел парите и хвърлил другите вещи на земята, подс.
В. веднага станал от пейката и побягнал към кв. „Победа“. Свид.
С. се уплашил като видял какво направил В.. Като видял, че последният побягнал,
свид. С. също станал и тръгнал към кв. „победа“.
Двамата се отдалечили. В това време, непознатото момче се върнало на спирката,
видяло падналите вещи на земята. Вдигнало ги и ги подал на свид.
М.. Последният го питал дали познавал подс. В. и свид. С., на което непознатият отговорил отрицателно. На
спирката спрял автобуса и свид. М. се качил в него,
след което се прибрал в дома си.След като отнел парите на свид.
М., подс. Е.В. ги похарчил за свои нужди.
Към 28.06.2018г. подс.
Е.Е.В. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена
по делото фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата в гр.
Бургас, кв. „Победа“, на автобусна спирка „*“, В., като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и като е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 97,00лв. от
владението на собственика М.С.М., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл.194 ал.3 НК. Деянието е извършено умишлено от подс.В.,
при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и
безспорен начин от показанията на пострадалия свидетел М., на свид.С. оперативен работник в 01 РУ, както и от показанията
на св.С. които са идентични. Особено внимание следва да се отдели на
показанията на св.С., който е провел първоначална беседа с подсъдимия, който
пред него направил извънпроцесуално признание на
престъплението. Това се доказа и от прочетените показания на св.С., който е бил
по време на извършване на деянието на автобусната спирка. Показанията на
свидетелите са взаимодопълващи се и се кредитират с
доверие от настоящия състав. Обясненията на подс.В.
съдът некредитира, тъй като същите противоречат на показанията на св.М., С. и С.
и следва да се приемат само като защитна теза. Въпреки оскъдния доказателствен материал, съдът намира, че от показанията на
тези свидетели се доказа авторството на престъплението, поради което
възраженията на защитата в тази насока се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът призна подс.В. за виновен за извършеното от него престъпление по
чл.194, ал.3 вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК. Съдът прие на
основание чл.304 от НПК, че следва да оправдае подсъдимия по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като квалифицира
деянието като маловажно.
Съгласно чл. 102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление по чл.194
ал.3 НК от подс. В.. От събраните доказателства,
съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и
за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
От обективна страна предмет на
осъщественото престъпление са вещи - които са били движими, чужди на подс. и намиращи се във владение на пострадалото лице:
парична сума от 97 лв. Изпълнителното деяние на престъплението било извършено
от подс. с действие. То се изразило в прекъсне
фактическата власт на пострадалото лице над процесните
вещи - пари и е установил своя трайна фактическа власт. С оглед установените по
делото обстоятелства – малката сума, доста под минималната работна заплата,
обществената опасност на деянието се определя, като по-ниска от останалите
подобни случаи както и възрастта на подсъдимия, поради което, деянието е
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на на
чл. 93, т. 9 НК.
Наличието на предходно осъждане,
както и висящи две досъдебни производства, факта, че лицето е добре познато на
органите на МВР във връзка с проявите му по линия "кражби" и
наличието на отрицателната предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.
218б от НК, а именно чл. 218б, ал. 2, т. 1 от НК "когато дееца в
продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на
предмета на престъплението да не надвишава 150. 00 лева" са обстоятелства,
поради които деянието не се квалифицира като такова във вр.
с чл. 218б НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл, подс.
В. е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на инкриминираната
сума, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт, целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението и е имал намерението противозаконно
да ги присвои, т. е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.Причини за извършване на
престъплението-ниско правосъзнание, незачитане на
чуждата собственост, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на предвидените
в НК санкции за подсъдимия, съдът съобрази от една страна степента на обществена
опасност на извършеното от него престъпно деяния, с оглед предвидените от
законодателя наказания, както и разновидността на формата на вината - “пряк
умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на дееца и младата му възраст.
Наказанието се определи по реда на чл.54 НК, като съдът отмери че следва да
наложи наказание глоба в определения от закона минимален размер от 100 лв., но
предвид разпоредбата на чл.63 ал.1 т.5 НК това наказание следва да бъде
заменено с „обществено порицани“, което да се изпълни чрез прочитане по местния
радиовъзел.
Съдът намира, че така определеното
наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност
на извършеното от подсъдимия престъпление като деяние, което в максимална
степен ще постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в
чл.36 от НК.
По гражданския иск:
От доказателствата по делото се установи
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 ЗЗД. Установи се, че от деянието на подсъдимия са причинени на
пострадалия - граждански ищец имуществени вреди - размера на отнетата сума в
размер на 97 лв. Тази вреда е пряка и непосредствена последица от
престъплението. Налице е и причинна връзка между престъплението и причинените вреди.
Имуществените вреди са безспорно доказани от показанията на свидетелите, поради
което съдът уважи изцяло иска. Подсъдимия беше осъден да плати и държавна такса
в размер на 50 лв. върху размера на уважения гр.иск по сметка на БРС.
МОТИВИРАН от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
Вярно с оригинала: Д.Б.