№ 13254
гр. С., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110139716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Т., действаща лично и със съгласието на
своя законен представител – своята майка А. Т., чрез адв. В., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB620 от 03.07.2017 г. по направление
летище Санкт Петербург, Пулково – Бургас, по договор за въздушен превоз на пътници,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022
г. до окончателното изплащане на сумата; 357,94 лева – лихва за забава за периода от
07.10.2017 г. до 10.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 20014/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се е задължил на 03.07.2017 г. да изпълни полети с номер FB620 по
направление Санкт Петербург, Пулково – Бургас, с начален час на излитане – 11:00ч местно
време и планиран час на кацане – 14:00ч мастно време на 03.07.2017 г. Твърди, че в деня на
полета се явил навреме за полета и преминал надлежно всички контролни и регистрационни
процедури. Поддържа, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за
въздушен превоз от страна на ответника, ищецът пристигнал в крайния пункт на пристигане
с повече от 3 часа закъснение спрямо планираното разписание. Счита, че хипотезата попада
в обхвата на чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент,
1
поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 400 евро, което не е заплатил
въпреки отправената до ответника извънсъдебна претенция, като на 17.04.2019 г.
последният извънсъдебно признал, че на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение, като
признанието било направено в рамките на давностния срок. Ето защо моли съда да уважи
предявеният иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 357,94 лева –
лихва за забава за периода от 07.10.2017 г. до 10.04.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. №
20014/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Със
становище от 07.10.2022 г. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Счита, че превозвачът „България Ер“ АД не следвало да носи отговорност, съответно не
дължал обезщетение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
ис с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „България Ер“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при прилагането
на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на
територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3
500 километра.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1/ сключен с ответника договор за въздушен
превоз, по силата на който дружеството се задължило на 03.07.2017 г. да изпълни полет с
номер FB620 от летище Санкт-Петербург, Пулково до летище Бургас, България; 2/
потвърдена резервация за полета; 3/ представяне на гишето за регистрация в час, посочен от
2
въздушния превозвач, а ако не е посочен такъв – не по – късно от 45 минути преди обявения
час на излитане. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже пълно и
главно, факта на извършен по предвиденото разписание полет.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и преведен на български
език електронен билет, се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 03.07.2017 г. да изпълни
полет с № FB 620 по направление Санкт Петербург, Пулково – летище Бургас с разстояние
на полета над 1500 км., с планиран час на излитане в 11:00 часа (местно време) и планиран
час на кацане – 14:00 часа (местно време), както и потвърдена резервация за полета.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че разстоянието от летище Санкт-Петербург, Пулково до летище
Бургас, България, е над 1500 км.
Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от ответника още
на 26.03.2018г. са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за
регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в.гр.д. №
1165/2018 г. по описа на СГС, IV – „Б“ въззивен състав). Бордната карта е документ, издаван
от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен
полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане,
краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената
бордна карта от ответника на ищеца, извършването на превоза от ответника, издаване на
удостоверение за закъснелия полет същия ден, установяват по делото, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час на регистрация.
Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час не може да доведе до
неблагоприятни последици за ищеца.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства се установява,
че процесният полет е кацнал на летище Бургас в 06:55 ч. на 04.07.2017 г., като
закъснението при пристигане на полета е било над 3 часа.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
Както се изясни, в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, като преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото е депозирано
становище, в което се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
3
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
В настоящия случай ответникът в срока по чл. 131 ГПК не навежда каквито и да било
доводи относно наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност
за подаване на писмен отговор в законоустановения срок. В депозираното по делото на
07.10.2022 г. (около месец след изтичане на срока за отговор) становище ответникът
навежда именно правопогасяващо възражение, основано на съществуващи и известни му
към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право. С оглед гореизложеното правото да заяви това възражение е преклудирано,
поради което не следва да бъде взето предвид.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявеният иск са доказани по делото, поради което ответникът
дължи обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. “б“ от Регламента, а именно 400 евро, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца
обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се
установи и отправянето на покана по ел. път (л. 14) до ответното дружество, като
последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е
изпаднало в забава и дължи законна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 10.04.2022 г., чийто
размер възлиза на претендирания от ищеца - 357,94 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 325 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
4
производство, и 375 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство, или общо 700 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в минималния
размер по Наредба № 1/2004 г.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 325 лв. – за
заповедното производство и 375 лв. – за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „България ЕР“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.С., Аерогара С., бул. „Б.“ № 1,
дължи на Е. Т. , родена на ********** г., действаща лично и със съгласието на своя законен
представител – своята майка А. Т., родена на ******** г., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“
9, бл. 1, вх. „Б“, ет. 2, офис 4, на основание чл. 7, § 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет FB620 от 03.07.2017 г. по
направление летище Санкт Петербург, Пулково – Бургас, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
13.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 357,94 лева
– лихва за забава за периода от 07.10.2017 г. до 10.04.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. №
20014/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „България ЕР“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр.С., Аерогара С., бул. „Б.“ № 1, да заплати на Е. Т. , родена на ********** г., действаща
лично и със съгласието на своя законен представител – своята майка А. Т., родена на
******** г., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ 9, бл. 1, вх. „Б“, ет. 2, офис 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 375 лева – разноски за исковото производство и сумата от 325
лева – разноски за заповедното производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5