О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 14 .05.2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от 14.05.2019
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т. дело № 254 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Повод за започването е частна жалба от Г.П.К. и К.К.К. против постановеното
по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС разпореждане № 2306 от 14.03.2019 г.,
с което е върната на основание чл.262,ал.2,т.1 от ГПК като просрочена подадената
от Г.П.К. и К.К.К., въззивна жалба вх.№7408 от 07.03.2019 г. против решение №65
от 06.02.2019 г. постановено по същото дело.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на разпореждането и е поискана отмяната му.
Отговор е постъпил от насрещната
страна, като в него е изразено мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът след запознаване с акта предмет на
обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 06.02.2019 г. по т. дело № 694
от 2017 г. по описа на ПОС е постановено
решение, с което по отношение на жалбоподателите е признато съществуване на
вземания н. „В.к.к.н.ч.з.с.и.”***.
Съобщения за изготвеното решение
са изпратени на двамата жалбоподатели на адреса им /****/ на дата 07.02.2019 г.
и са връчени на 15.02.2019 г. Връчването видно от отбелязването върху двете
съобщения е извършено на лицето Б.Т. – з..
На 06.03.2019 г. по пощата е изпратена
до ПОС въззивна жалба от Г. и К. К..
По повод на същата с разпореждане
от 14.03.2019 г. съдът е приел, че е подадена извън срока предвиден в ГПК и на
основание 262, ал.1, т.1 от ГПК я е върнал.
Недоволни от това жалбоподателите са подали жалбата до ПАС.
Изложените в нея съображения за
неправилност и незаконосъобразност са свързани с това, че съобщенията за
решението не са връчени редовно на двамата жалбоподатели, защото лицето Б.Т. не
е от кръга посочен в разпоредбата на чл. 46 от ГПК. В подкрепа на това е
заявено, че такъв извод е направен от ПОС в самото обжалвано решение, а с
частната жалба е представено и решение за прекратяване на брака между дъщерята
на жалбоподателите и получателя на съобщението от 2010 г.
Жалбата е основателна.
В разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ГПК е казано, че когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго
лице, което е съгласно да го приеме.
В ал. 2 законодателят е очертал кръга на тези други лица - всеки пълнолетен
от домашните му, пълнолетен, който живее на адреса или е работник, служител или
съответно работодател на адресата.
Това сочи, че редовността на връчването е обусловена от това дали
получателя на двете съобщения е от този кръг лица.
В тази връзка следва да се посочи, че в ГПК липсва очертаване на лицата
попадащи в кръга на домашните на дадено лице. Очертаване на този кръг с използване
на термина „домашни“ липсва и в другите действащи нормативни актове в страната.
В някои от тях се говори обаче за домакинство- КЗ, ДОПК, ЗУЕС и т.н.. От
даденото там определение е видно, че това е кръга от лица, които живеят заедно
в един самостоятелен обект или в част от него.
По конкретното дело е видно, че двете съобщения са връчени на Б.Т., з. на
адресатите.
В случая конкретни данни за местоживеенето на това лице липсват.
Интересното обаче е, че в отговора на частната жалба въззиваемата страна не оспорва
факта, че постоянният му адрес е различен от този на двамата адресати на
съобщението.
От представеното с частната жалба решение на ПРС е безспорно, че същия е
разведен с дъщерята на К. още от 05.11.2010 т. Това от своя страна води до
извод, че от тази дата Т. е изгубил качеството си на зет на същите и по пътя на
логиката, няма как да живее с тях в едно домакинство.
Всичко изложено до тук води до логичното заключение, че извършеното
връчване на съобщенията за изготвеното решението не е редовно, т.е. не може да
се приеме, че по отношение на К. срокът за обжалване е започнал да тече от
15.02.2019 г. По повод на този извод, а и за яснота на въззиваемата страна е
нужно да се спомене, че редовността на връчването е обусловена от действителното
фактическо положение, а не от предположенията на длъжностното лице извършващо същото,
т.е. това, че то е считало получателя на съобщенията за „зет“, не прави
връчването редовно.
Така изложеното съотнесено с липсата
на доказателства за извъшено редовно връчване на съобщения за изготвеното
решение до момента на подаване на жалбата води до извод, че тя е подадена в
срок, т.е. не са налице основания за връщането й.
Не в този смисъл за изводите на
ПОС, което налага отмяна на разпореждането му и връщане на делото с указания за
извършване на действия по администриране на жалбата.
Водим от това съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 694/2017 г. по описа на ПОС разпореждане № 2306 от 14.03.2019 г.,
с което е върната на основание чл.262,ал.2,т.1 от ГПК като просрочена
подадената от ответниците Г.П.К. и К.К.К., въззивна жалба вх.№7408 от
07.03.2019 г. против решение №65 от 06.02.2019 г. постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за
извършване на действия по администриране на изходящата от Г.П.К. и К.К.К.,
въззивна жалба вх.№7408 от 07.03.2019 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.