Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 932
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с вх. № 3857/06.12.2018 г. по описа на ЧСИ И.Д., с
рег. № 922 на КЧСИ, чрез пълномощника му юрк. Н. З., с надлежно учредена
представителна власт по делото,срещу Постановление за разноските от 27.11.2018
г., по и.д. № 20189220400141, с което е определено адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 480 с ДДС.
Жалбоподателят
поддържа, че приетият в полза на взискателя от съдебния изпълнител размер на
адвокатското възнаграждение от 480,00 лв. е
прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид предприетите
действия по събиране на вземането, поради което и обжалваното постановление на
съдебния изпълнител, е незаконосъобразно. Иска от съда размерът на адвокатското
възнаграждение да бъде намален до законоустановения минимум от 200,00 лв.,
дължим само за образуването на изпълнителното дело.
Взискателят „В***“
ООД, чрез адв. В.А., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Сочи, че изпълнителното дело не е приключило със
събирането на сумата, а е налице подадена жалба от длъжника, по която адвокатът
на взискателя осъществява правна защита. Сочи, че в самият договор за правна
помощ и в пълномощното е предвидено, че уговореният размер на адвокатския
хонорар е дължим не само за воденето на изпълнителни действия, но и за
подаването на отговори и становища по депозирани от ответната страна жалби.
Излага, че в молбата за образуването на изпълнително дело е посочен
изпълнителен способ - запор, както и са извършени справки и получавани редица
съобщения по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ И. Д., с рег. № 922 на КЧСИ, излага
становище, че по искане на длъжника, размерът на адвокатското възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело е намален от 720 лв. с ДДС, до 480
лв.,.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело
№ 20189220400141 по описа на ЧСИ И. Д., с рег. № 922 на КЧСИ, е образувано въз
основа на молба от 15.11.2018 г., подадена от „В***“ ООД, чрез адв. В.А., за
вземания по изпълнителен лист от 19.10.2018 г., за сумата от 4067 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 11.05.2017 г. и 944,68 лв. – присъдени
съдебни разноски. С молбата е претендирано и адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лв. с ДДС, за което са приложени адвокатско пълномощно, договор за
правна помощ, фактура и платежно нареждане, от които е видно, че между
взискателя и неговия процесуален представител е договорено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело
в размер на 720 лв. с ДДС.
На 16.11.2018 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е отразено, че
общият размер на задължението по изпълнителното дело е в размер на 7074,63 лв.
След депозирано
възражение от длъжника, с обжалваното постановление ЧСИ е редуцирал размера на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 480,00 лв.
с ДДС.
Видно от
приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане от
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
на 23.11.2018 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение дружеството е превело
по сметка на ЧСИ сумата от 7083,68 лв.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Според настоящият състав обаче, същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е
приел ЧСИ И. Д.. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, според
която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2 от този акт, не намира приложение, тъй като в
разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно
изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на
изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. В
изпълнителното дело адвокатът на взискателя е депозирал молба за образуването
му с посочен изпълнителен способ запор на банкова сметка, ***дели като
осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като
определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за
образуването на делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Други действия от
страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не
са предприемани, и не се е наложило, доколкото от горепосоченото платежно
нареждане се установява, че по делото е постъпила сума за погасяването на
вземането. Нито получаването на съобщения по делото, нито изразяването на
становища, могат да се квалифицират като същинско процесуално действие по
водене на делото. Депозирането на отговор по настоящата жалба, предвид нейната
основателност, също не обосновава приложението на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, още
повече че към момента на определянето на размер на адвокатското възнаграждение
от ЧСИ, не би могло да се вземе предвид подаването на жалба от длъжника. Ето
защо е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение единствено
за образуване на изпълнителното дело в минималния размер по НМРАВ от 200,00
лв., като върху тази сума следва да се начисли и ДДС, предвид обстоятелството,
че адвокатското възнаграждение е заплатено с ДДС.
По изложените
съображения съдът приема, че дължимите от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на
постановяване на обжалвания акт възлизат на 240 лв. с ДДС. Поради това,
обжалваното постановление за разноските на ЧСИ И. Д. относно приетите разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на
взискателя., следва да се отмени за сумата над 240 лв. до пълния начислен
размер от 480 лв. В този смисъл искането на жалбоподателя за намаляване на
разноските за разликата от 200 лв. до 240 лв., се явява неоснователно.
По разноските в настоящото
производство:
При този изход на делото и с оглед частичната основателност на жалбата на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в настоящото производство в общ размер на 148,29 лв., от които за заплатена
такса за администриране на жалбата от ЧСИ – 41,14 лв., за държавна такса за
обжалването - 21,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 85,71 лв..
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
за разноските от 27.11.2018 г., по и.д. № 20189220400141, по описа на ЧСИ И.Д.,
с рег. № 922 на КЧСИ, в частта с приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя „В***“ ООД за разликата над
сумата от 240 лв. с ДДС, до приетия размер от 480 лв. с ДДС
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД частна жалба в частта
относно искането за намаляване на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя „В***“ ООД по и.д. №
20189220400141, по описа на ЧСИ И.Д., за разликата над 200 лв. до 240 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „В***“ ООД с
ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Проф. Н. *********, чрез адв. В.А.,
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от общо 148,29 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.