Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 01.04.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д”
състав в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Калина Станчева
при
участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11921 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 127403/21.06.2020 г. на
СРС, 69 с - в, по гр. д. № 72909/2015 г. „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********е осъден да
заплати на П.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от увреждане на здравето, ампутация до първа фаланга на трети и
четвърти пръст на лява ръка, настъпило в резултат на трудова злополука на
12.12.2014 г., призната с разпореждане № 17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ -
София -град, ведно със законна лихва от деня на увреждането 12.12.2014 г. до
окончателното погасяване и разноски по делото. ответникът е осъден за заплащане
на разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„К.Б.“ ЕООД, в която се излагат съображения, че решението е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Поддържа, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и възраженията на ответника относно проявената от ищеца груба
небрежност при изпълнение на трудовите му задължения. Съдът е интерпретирал
неправилно свидетелските показания, без да ги обсъди съвкупно с останалите
писмени доказателства по спора.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е взел предвид поведението
на работника във връзка с причиняването на вредите, както и факта, че е
провеждан ежедневен инструктаж, във връзка с дейността му. Не са съобразени
действията на ищеца, които разкриват груба небрежност и са довели до настъпване
на злополуката. Ответникът като работодател е изпълнил всичките си задължения и
законови изисквания, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд и
ограничаване до минимум на предпоставките за причиняване на трудова злополука.
Поддържа, че ищецът е нарушил правилата за безопасна работа и охрана на труда
при осъществяване на дейността си. Изводът на СРС в обратният смисъл е
неправилен и не съответства на гласните доказателства по спора. Пострадалият се
е поставил в ситуация на повишен риск, въпреки дългогодишния си стаж на машинен
оператор. Работниците са били запознати с опасността от липсата на предпазни
капаци на машината, които не са били поставени в деня на злополуката. Този факт
е възприет от ищеца преди предприемането на действия по почистване на машината,
но той лекомислено се е надявал, че ще избегне евентуалните вредни последствия
и увреждането. Неоснователно съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Б..
Счита, че действията на ищеца съставляват грубо нарушения на трудовите му
задължения и предпоставка за принос за настъпване на злополуката, по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ. Ищецът не е положил необходимата грижа за опазване на
здравето си и е подценил риска от настъпване на злополука. Поддържа още, че
ищецът не е взел никакви предпазни мерки, за да предотврати попадането на
ръката в движещата се верижна предавка, не е потърсил помощ от колега, за да
обезпечи неподвижност или опора. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение като прекалено завишен, в противоречие с чл. 52 ЗЗД, като е
допуснато нарушение на принципа на справедливост при определяне на
обезщетението. Съдът не е съобразил в цялост критериите за определяне на
обезщетението, тъй като според СМЕ възстановителния период е бил кратък, без да
има съпътстващи усложнения, а обемът на движенията и захвата на ръката са само
леко намалени. Сочи, че не е налице трайно нарушена основна функция на горния
крайник, нито са нарушени основни сензорни или моторни функции на пострадалия.
Не е доказана по - голяма продължителност на търпените от ищеца болки и
страдания. Спород ответника присъденото обезщетение не съответства на реално
търпените от ищеца болки и страдания и на принципа за справедливост. По тези и
допълнителни съображения моли да се отмени решението, като се отхвърли изцяло
иска. Претендират
се разноските в производството съгласно списък.
Ищецът П.Б.П., чрез представителя си, не е депозирал писмен отговор
по жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание, чрез представителя си,
ищецът оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Поддържа, че при събиране и
обсъждане на доказателствата от СРС не са допуснати процесуални нарушения. По
делото са доказани всички предпоставки за присъждане на обезщетението за
неимуществени вреди от трудовата злополука. Установено е, че увредите, претърпени
от ищеца в резултата на трудовата злополука, са невъзстановими и тежки - ампутация на първа фаланга на трети пръст и
до втора фаланга на четвърти пръст на лява ръка. Тези увреди ще водят до
затруднения в ежедневните му дейности до края на живота му, тъй като е нарушена
функцията на захват на ръката. Оспорва твърденията на ответника за
възстановяване от травмата в кратък период, както и за проявена груба
небрежност от ищеца по време на инцидента. Поддържа, че съпричиняването на
вредата е неотносимо към спора, тъй като основание за намаляване на
обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ е единствено проявена груба небрежност от
работника, каквато не е била доказана. По делото е установено, че ищецът
добросъвестно е изпълнявал задълженията си, в обичайна обстановка, а проверката
на капаците на машината не е било негово задължение. След като от работодателя
не са осигурени безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката
се дължи на груба небрежност. Счита че
искът е доказан по основание и размер и обосновано и в съответствие със закона
е уважен. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението
изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл. 38
ЗАдв.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните, по реда на въззивното
обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост,
намира за установено следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материално правни норми.
Делото е решено при изяснена фактическа обстановка,
която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща
към нея, предвид възможността по чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.
СРС се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, резултат от трудова злополука по
чл. 200, ал. 1 КТ.
За да възникне отговорност на
работодателя за заплащане на обезщетение на работника за вреди причинени от
трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени следните
предпоставки : ищецът да установи, по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника. От значение е да се установи безспорно, че от тази злополука са
претърпени вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно
място - те трябва да са в непосредствена и пряка причинна връзка със
злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца.
Ответникът по иска (работодателят) следва да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения, в това число - наличието на предпоставки за
съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност - по чл. 201,
ал. 2 КТ, въз основа на които отговорността му да бъде намалена.
С
доклада по делото пред СРС е прието за безспорно между страните
обстоятелството, че към датата на трудовата злополука - 12.12.2014 г. между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „машинен оператор“. Не е спорно също така, че в резултат
на злополуката ищецът е претърпял травма, състояща се в ампутация на върховата
фаланга на трети пръст и цялостна ампутация на първата (крайна) фаланга на
четвърти пръст на лявата ръка, която е призната за трудова с разпореждане №
17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ - София – град, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, което е
влязло в сила. Безспорно
е и се установява, че злополуката е осъществена при или по повод на
изпълняваната от ищеца работа, като при опит за почистване на аспирацията на машина, пострадалият се
хваща за колоните на разстилащата машина и ръката му попада в движещата се
верижна предавка.
Следователно в случая е спазено
изискването, установено съгласно константната практика на ВКС за уважаване на иск по чл. 200 КТ - за обезщетяване на вреди настъпили от трудова
злополука, да се проведе и да приключи процедурата
по административен ред, с която злополуката да бъде призната за трудова, по смисъла на чл. 57 и
сл. от КСО. (в този смисъл : решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение №
374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г.
по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III ГО на ВКС; решение №
319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г., III ГО на ВКС; решение №
109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др./.
Въззивният
съд споделя изводите на СРС, че функционалната връзка между увреждането и
изпълняваната работа, като елемент на фактическия състав на трудовата злополука
по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила
разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.
От представените пред СРС болнични листи, медицински документи, листове за
преглед в спешно отделение на Пирогов и амбулаторни листове за преглед от
ортопед - травматолог, както и от приетото пред СРС заключение на СМЕ, се
установява, че травматичното увреждане е причинило на ищеца временна
неработоспособност за периода 15.12.2014
г. - 12.06.2015 г.
Като съобрази писмените и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав споделя извода на СРС, че
по делото е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания от трудовата злополука, които са в пряка причинна връзка със
злополуката.
Относно вида и характера на травмата настоящият
състав, както СРС, кредитира заключението на съдебно - медицинската експертиза,
от което се установява, че травматичното увреждане, преживяно от ищеца, е в
причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди. Според
експертизата ищецът е получил от процесния инцидент тежка травма на лявата
ръка, изразяваща се в частична травматична ампутация на върховата фаланга на
трети пръст на лявата ръка, цялостна травматична ампутация на крайната фаланга
на четвърти пръст на лявата ръка и контрактура в дистална и проксимална
интерфалангеални стави на четвърти пръст на лявата ръка. Увреждането е
причинило на ищеца постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
понеже намалените движение на ставите на левия горен крайник са с постоянен
характер, без възможност за самоизлекуване. Вещото лице е посочило, че
първичната травма на лявата ръка е причинила на пострадалия трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни.
Според
вещото лице възстановяването след ампутация на посочените пръсти при липса на
усложнения е в период от минимум месец и половина - два месеца, като в
конкретния случай е налице развитие на пряко усложнение на първичната травма
(ограничена подвижност на останалите стави на четвърти пръст на ръката), което
е обусловило по-дълго възстановяване. Експертът е установил, че към настоящият
момент пострадалият е напълно възстановен от травмата, ампутираните чукани са
зараснали напълно, като е намален физиологичния обем на движенията на захват за
цялата ръка, (функционален дефицит) поради намалената мускулна сила на
увредените пръсти и по - тежката травма на четвъртия пръст. Според вещото лице
е налице деформация на крайната част на двата пръста, с лекостепенна
контрактура на четвърти пръст и трайно нарушение на функцията на върховия
захват, които са в пряка причинна връзка със злополуката. Експертът е дал
заключение, че всички остатъчни явления се дължат на инцидента свързан с
премазване и едновременно откъсване на крайните части на трети и четвърти
пръсти.
Интензитетът,
продължителността и степента на търпените от ищеца болки и страдания се
доказват и от изслушаните пред СРС показания на свидетеля на ищеца И.Б.П.. Въззивният съд също намира,
че показанията на свидетелката са логични,
последователни, обективни и са резултат от непосредствените й впечатления,
поради което ги кредитира.
Според
свидетелката Петкова, сестра на ищеца, за период от около 5 - 6 месеца ищецът
не е можел да се обслужва сам, имал е нужда от чужда помощ при ежедневни
дейности, като е изпитвал силни болки, въпреки стриктното спазване на
предписаното лечение. Не е можел да шофира при нужда. Според нея болките
продължават и към настоящия момент при промяна на времето. Свидетелката смята,
че брат й може да изпълнява движения на ръката свързани с фината моторика, но
психически не се е възстановил все още от преживяната травма. Притеснява се от
хората заради ампутираните пръсти.
Относно справедливия размер на обезщетението, въззивният съд намира
следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който намира приложение и при преценка обезщетението за неимуществени
вреди претърпени от трудова злополука, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост въз основа на
събраните доказателства за
претърпените увреждания във връзка с трудовата злополука. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване на здравословното състояние, моралните и физически страдания от осакатяванията, нивото на възстановяване на ищеца и т. н. (т. II от ППВС 4/1968 г.) При определяне размера на обезщетението следва да се
съобразят още тежестта на увреждането, продължителността на периода на възстановяване за ищеца след него, степента и интензитета на конкретно изживените физически и емоционални
страдания, стрес и психично натоварване, продължителността
на временната неработоспособност, както и неговата възраст.
От приетите и неоспорени СМЕ, както
и от свидетелските показания, може да се приеме за безспорно, че в резултат на
претърпяната трудова злополука, състояща се в ампутация върхова фаланга на
трети и до втора фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, ищецът е изпитвал
силни болки, страдания и неудобства от физически и психически характер, които са в пряка причинна връзка със злополуката. Съдът намира, че при определяне на справедливия размер на обезщетението
следва да се има предвид, че ищецът е претърпял хирургическа интервенция, довела до
неудобства при самообслужване, силни болки в засегнатата област, намален физиологичния обем на движенията на захват за цялата ръка
(функционален дефицит) поради намалената мускулна сила на увредените пръсти и
по - тежката травма на четвъртия пръст.
Преценявайки в съвкупност факторите, оказали неблагоприятно отражение върху здравето и психиката на ищеца, настоящият съдебен състав, за разлика
от СРС намира, че справедливата репарация на
претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.
По другия спорен въпрос - за
прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ - за признаване процент съпричиняване, с който
да се намали дължимото от работодателя обезщетение, при условията на груба
небрежност, съдът намира следното :
Според трайно установената съдебна
практика на ВКС, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, на който
са позовава жалбоподателят, отговорността на работодателя за обезщетяване
вредите от настъпила трудова злополука може да бъде намалена само ако се
докаже, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право е модел на
поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба
небрежност, следва служителят да не е положил грижата, която и най - небрежния
не би положил - т. е. да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. (в този смисъл решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10
г. на IV ГО ВКС, решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. ВКС, решение № 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. ІІІ г. о. ВКС, решение № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. ІV г. о. на ВКС и др.)
Грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е
могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек,
поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова поведение е правно укоримо защото
пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата
грижа. Именно поради факта, че участвува в увреждането, това поведение следва
да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение.
По въпроса дали при
определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и
пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал работодателя, също е налице
последователна практика на ВКС. Мерките, които работодателят трябва да предприеме за осигуряване безопасни условия на
труд обаче не изключват прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако се установи, че работникът е нарушил правилата за безопасност
отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства е от
значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. (така в решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. №
1459/2017 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
В
тази връзка, съдът констатира, че от работодателя са проведени инструктажи за
безопасност и здраве при работа с машини и по Наредбата за безопасна
експлоатация итехнически надзор на повдигателни съоръжения, за което пред СРС са представени книга са инструктажи и
протоколи за проведени такива, в това число и на ищеца П.П., срещу подпис.
Въззивният съд съобразява
обстоятелството, че в приложения по делото Протокол № 1/23.01.2015 г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 12.12.2014
г., съставен от
комисия от НОИ - ТП - Видин, е посочено, че причината за настъпване на злополуката е
извършено от работника почистване на
вентилационното съоръжение без да е спряна разстилащата гумено - транспорта
лента, намираща се непосредствено под вентилационния тръбопровод. Проверяващите
са констатирали, че движещите се части на машината (верижна машинна предавка на
разстилащата гумено - транспортна лента), в момента на инцидента са били без
поставен предпазен капак.
В протокола е отразено, че са допуснати нарушения на чл. 186
и чл. 191, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване. (наричана за краткост Наредбата).
Липсата на предпазни капаци на
движещите се части на машината се установяват и от изслушаните пред СРС
показания на свидетеля на ответника Б.Л.Б.. Според него работата,
при която е настъпила процесната злополука (продухване на тръбите от аспирацията),
е част от възложените на ищеца трудови задължения, за които ежедневно, преди
започване на работата, са правени съответните инструктажи. Свидетелят посочва
още, че при извършването на тази дейност машината не била без предпазни капаци,
като машинните оператори не са отговоряли за слагането и махането им. Според
свидетеля продухването на тръбите от аспирацията и към настоящия момент
продължава да се извършва от лицата, заемащи длъжността „машинен оператор“ по
същия начин - без поставени предпазни капаци на машините. Въззивният съд
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и базирани на
непосредствените му възприятия.
Следва да се посочи, че съобразно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г., движещите се части
на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с
предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети. Според чл. 191, ал. 1 от
Наредбата, операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е
спряно, а когато това не е
възможно, се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по
поддържането се изпълняват извън опасните зони.
На следващо място чл. 33 от Закона
за зсдавословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) предвижда, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Според чл.
34, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, в съответствие с дадените им инструкции, работниците са длъжни да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества
и материали, транспортните средства и другото работно оборудване.
В заключение съдът прави извод, че съгласно
нормативната уредба превенцията на риска от трудова злополука при работа
с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята
на работодателя е водеща. По силата и на
чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника
здравословни и безопасни условия за труд
(решение № 208 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 4494/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Като съобрази установените по делото факти за превенцията на риска от
злополуки, въззивният
съд намира, че работодателят е разчитал главно на инструктажи и механизми, зависещи единствено
от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора при работата с
производствената техника, т. е. на организационни мерки, спазването на които е в тежест основно на лицето, изложено на риска.
От
доказателствата в съвкупност също така се установява, че е допуснато и нарушение на
правилата за работа и безопасност на работното място от страна на работника – ищец, поради което следва да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. (Решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на ВКС, ІV ГО;
Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №
310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО).
Въпреки, че е запознат с работата на машина и е надлежно инструктиран, ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 126, т. 6 КТ, като не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия
на труд и е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си
задължения, което поведение е в причинно
- следствена
връзка с настъпилата трудова злополука, обосноваваща извод за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Възражението на
работодателя - ответник за намаляване на
обезщетението по чл. 200 КТ, поради принос на ищеца за настъпване на
увреждането в резултат на проявена груба небрежност, е частично основателно. Доколкото за работата с процесната машина са проведени първоначален и периодични
инструктажи, съдът намира, че ищецът е можел да предвиди, че при почистване на аспирацията на машината без да е спряна
гумено - транспортата лента, намираща се непосредствено под вентилационния
тръбопровод и при липса на предпазен капак върху движещите се части (верижна
машинна предавка на разстилащата гумено - транспортна лента), могат да
настъпят вредоносни последици за него (ръката му ще попадне в движещата
се верижна предавка), които той се е надявал, че няма да настъпят или
че ще може да предотврати.
В практиката си ВКС приема, че в случай, че пострадалият съзнава, че
работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но
въпреки това предприеме изпълнението й, при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни
правила за безопасност, т. е. когато не е положил дължимата
грижа, каквато и най-небрежният би положил (както се посочи по – горе), е налице
съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука. (в този смисъл решение № 218 от 15.03.2021 г. по гр. д. №
1092/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В заключение въззивният състав приема за доказани
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и за намаляване размера на
обезщетението поради съпричиняване при съотношение между отговорността на работника и работодателя
30 % към 70 %.
С
оглед изложеното определеното
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди от
процесната трудова злополука в размер на 30 000 лв. следва да се редуцира
с 30 % и съдът го определя в размер на 21 000 лв.
Работодателят
дължи обезщетението по чл. 200 КТ
за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука заедно с лихва за забава
от момента на настъпване на трудовата злополука - 12.12.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Така мотивиран съдът намира, че решението следва да
се отмени над размер от 21 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв.
(предявен като частичен от 80 000 лв.) и искът по чл. 200 КТ да се
отхвърли. Решението
следва да се потвърди в останалата уважена част (до 21 000 лв.), като
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият въззивен състав констатира, че в
диспозитива на решението на СРС липсва отбелязване, че искът е заявен като
частичен от общ размер от 80 000 лв. Този пропуск може да се отстрани
от СРС по реда на чл. 247 ГПК, по отстраняване на ОФГ – безсрочно.
В
частта по разноските пред СРС :
С оглед изхода от спора, решението следва да се
отмени и в частта по присъдените в тежест на ответника разноски в полза на СРС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - над размер от 990 до присъдения размер от
2 150 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението следва да се отмени и в частта, по
присъдените в полза на адвокат К. разноски за адвокатско възнаграждение за СРС,
по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ - над размер
от 1 392 лв. с ДДС до размер от 2 030 лв.
С оглед промяна в изхода от спора, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 87 лв. от депозита за СМЕ
пред СРС, съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът не е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
По
разноските пред СГС :
При този изход на спора, право на разноски за
въззивната инстанция има ответника - въззивник, чиято жалба ще бъде частично
уважена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Той не е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение, а само такива за държавна такса. Като се съобрази
изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят 580 лв. от платената
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Понеже жалбата на ответника няма да бъде изцяло
уважена, за отхвърлената част от жалбата (в която решението е потвръдено),
право на разноски има ищецът. В полза на адвокат К. следва да се присъди
адвокатски хонорар за въззивната инстанция, в размер на 1 392 лв. (1 160
лв. + 232 лв. ДДС), на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 4 НМРАВ.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 127403/21.06.2020 г. на
СРС, 69 с - в, по гр. д. № 72909/2015 г., в частта, в която „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********е
осъден да заплати на П.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата
над 21 000 лв. до присъдените 50 000 лв. (заявен като частичен от общ размер от 80 000
лв.), представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди - болки и страдания от увреждане на здравето - ампутация на
върхова фаланга на трети и до втора фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка, настъпило в
резултат на трудова злополука от 12.12.2014 г., призната за такава е
разпореждане № 17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ - София-град, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 12.12.2014 г. до
окончателното изплащане, както и в частите, в които „К.Б."
ЕООД, ЕИК ********е осъден, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, да заплати на адв. П.К. - САК, сумата над 1 392 лв. до размер от 2 030
лв., адвокатско възнаграждение пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********- да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата над 990 лв. до 2 150 лв. -
разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание
чл. 200 КТ предявен от П.Б.П., ЕГН ********** срещу „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********за
заплащане на сумата над 21 000 лв. до претендирания размер от 50
000 лв. (частичен от общ размер от
80 000 лв.), представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от увреждане на
здравето - ампутация на върхова фаланга на трети и до втора фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка, настъпило в
резултат на трудова злополука от 12.12.2014 г., призната за такава е
разпореждане № 17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ - София-град, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 12.12.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
127403/21.06.2020 г. на СРС, 69 с - в, по гр. д. № 72909/2015 г. в частта, в
която „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********е осъден да заплати на П.Б.П., ЕГН **********,
на основание чл. 200 КТ, сумата 21 000 лв. (частичен
от общ размер от 80 000 лв.), представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от увреждане на
здравето - ампутация на върхова фаланга на трети и до втора фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка, настъпило в
резултат на трудова злополука на 12.12.2014 г., призната за такава е
разпореждане № 17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ - София-град, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 12.12.2014 г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА, П.Б.П., ЕГН **********, с адрес по делото : гр.
Казанлък, ул. **********, чрез адв. К., да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски, както следва : за СРС - 87 лв. от
депозита за вещо лице, а за СГС - 580 лв. от платената държавна такса, съгласно изхода
от спора.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на
адв. П.К. - САК, личен номер *******, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв., вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 НМРАВ, сума в размер на 1 392 лв. (1160 лв. + 232 лв. ДДС),
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.