Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, в закрито
заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Стоева ч.гр.д. № 7509 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника – Застрахователна компания „Н.“ АД чрез адв. С.М.срещу
Разпореждане от 17.06.2020 г. по изпълнително дело № 20199210400529 по описа на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 и район на действие – СГС. С обжалваното разпореждане е
било отказано намаляването на адвокатско възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се във водене на изпълнителното производство, на
взискателя „ВИ-В.Х.“ ЕАД в размер на 72000,00 лева с ДДС поради прекомерност.
Жалбоподателят Застрахователна компания „Н.“
АД излага подробни съображения, че съдебният изпълнител неоснователно е отказал
да намали размера на дължимите разноски по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение. Релевира се, че претендираното адвокатско
възнаграждение не се дължи, тъй като след сключване на недатирания договор за
правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 72000,00 лева и
издаване на фактура **********/03.06.2020 г. не са извършвани никакви действия,
съставляващи предоставена правна услуга. Посочва се, че по делото не са
представени доказателства за извършено плащане и че размерът на
възнаграждението е прекомерен и неоснователен, като длъжникът не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, поради което на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК разноските следва да останат в тежест на взискателя. Твърди се, че
единственото предприето от взискателя действие по събиране на вземането е
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, като възнаграждението
за същото в размер на 240,00 лева с ДДС вече е платено от взискателя. Длъжникът
излага съображения, че обжалваното разпореждане е постановено при нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на мотиви. Моли се за отмяна
на атакуваното разпореждане и указване на съдебния изпълнител да отмени
Постановление от 04.06.2020 г., и за задължаване на съдебния изпълнител да
възстанови всички надвнесени суми като неправомерно усвоени. В условие на
евентуалност се моли да се укаже на съдебния изпълнител да намали
претендираното адвокатско възнаграждение до минимума съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. Моли се при уважаване в цялост или частично на жалбата да
бъде указано на съдебния изпълнител да намали и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Прави
се искане за присъждане на сторените в производството разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лева и такси по ТТРЗЧСИ за окомплектоване на
жалбата в размер на 48,00 лева.
По делото
са приложени писмените възражения на взискателя „ВИ-В.Х.“ ЕАД, в които се релевират
доводи, че жалбата е неоснователна и недопустима, тъй като съгласно чл. 435 от ГПК не може да се обжалва отказ на ЧСИ за намаляване на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, а по отношение на обжалване на разноските
жалбата се явява просрочена. Твърди се, че процесуалният представител на
взискателя е правил множество искания за извършване на изпълнителни действия,
както и за обезпечаване на изпълняемото вземане. Посочва се, че няма пречка с
договор страните да уговорят както бъдеща престация, така и да уредят
заплащането по повод вече осъществена услуга, доколкото изпълнителното
производство е все още висящо. Поддържа се, че плащането на адвокатското
възнаграждение е надлежно доказано чрез представени платежни документи, като се
прилагат към депозираните писмени възражения извлечение от банкова сметка, ***.06.2020
г. и фактура **********/03.06.2020 г. Посочва се, че възражението на длъжника
за прекомерност е неоснователно поради фактическата и правна сложност на
делото, материалния му интерес и активното поведение на процесуалния
представител по време на изпълнителното производство. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалба. Посочва се, че определеният от него размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба № 1/2004 г. и тълкувателната
практика на ВКС. Обосновава се, че по изпълнителното дело не само е била подадена
молба за образуване на изпълнително дело, а са били депозирани множество молби
и становища от адвоката на взискателя, правени са справки и са сочени
изпълнителни способи. В този смисъл се твърди, че сторените разноски за
адвокатско възнаграждение са напълно оправдани. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20199210400529 е образувано по молба от 17.04.2019 г. на взискателя „ВИ-В.Х.“
ЕАД чрез пълномощника – Адвокатско дружество „Г., Ф.и Т.“, за събиране на сумите
по изпълнителен лист от 16.04.2019 г.,
издаден по ч.т.д. № 516/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, на основание чл. 405, вр. чл. 404, т. 1 от ГПК
и чл. 51, ал. 1 от ЗМА въз основа на Решение от 01.03.2019 г. по вътрешно
арбитражно дело № 004/2018 г. на Арбитражен съд при Европейската юридическа
палата за сумите, както следва:
-
сумата
от 2400000,00 лева, представляваща вземане за връщане на предоставена в заем
парична сума по Договор за паричен заем от 04.04.2017 г., прекратен със
Споразумение от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба (28.12.2018 г.) до погасяване
на задължението;
-
сумата
от 45 940,00 лева, представляваща сторени в арбитражно производство
разноски;
-
сумата
от 4891,90 лева, представляваща разноски за държавна такса за производството по
издаване на изпълнителен лист.
С молбата за образуване от
17.04.2019 г. взискателят е направил искане към ЧСИ за прилагането на конкретен
изпълнителен способ – налагане на запор
върху откритите банковите сметки на длъжника след справка в регистъра на БНБ. С
молбата е претендирано и адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 240,00 лева, за което съществува приложен договор
за правна защита и съдействие от 17.04.2019 г.
С покана за доброволно
изпълнение, връчена на 18.04.2019 г. на длъжника, съдебният
изпълнител е поканил същия да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, като
заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и
разноските по изпълнението, включително и сумата от 240,00 лева – адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство и 64817,22 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 18.04.2019 г. е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника, за което последният е уведомен със съобщение
на 18.04.2019 г.
С Определение № 4/17.04.2019 г. по т.д. № 950 по
описа за 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на Решение от 01.03.2019 г. по вътрешно арбитражно дело № 004/2018 г.
на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата. С разпореждане от 18.04.2019 г. на основание чл.
432, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител е
разпоредил изпълнителното производство да бъде спряно, като до банките, в които
длъжникът има запорирани банкови сметки, са изпратени съобщения с уточнение, че
изпълнителното дело е спряно и запорираните суми следва да бъдат задържани до
второ нареждане на съдебния изпълнител.
С молба с. вх. № 08720/22.04.2019 г. длъжникът е
поискал от ЧСИ С.П. прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и отмяна на наложените запори, във връзка с която е
депозирано становище от 30.04.2019 г. от въззивника чрез процесуалния му
представител. С разпореждане от 22.04.2019 г. е отказано. С жалба с вх. №
09314/02.05.2019 г. длъжникът е обжалвал постановеното разпореждане с отказа,
като взискателят е изготвил и депозирал отговор на частна жалба от 13.05.2019
г., излагайки доводи за нейната частична недопустимост и неоснователност.
С молба с вх. № 13094/20.06.2019 г. на основание
чл. 433, ал. 1 от ГПК длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки, а при условията на
евентуалност – на основание чл. 422а от ГПК да се вдигнат запорите върху
банковите сметки на дружеството-длъжник до размера на сумата от 2400000,00
лева. Взискателят е депозирал становище от 27.06.2019 г. по направените искания
от длъжника. С разпореждане от 01.07.2019 г. е отказано да бъде прекратено
производството поради липсата на предпоставките по чл. 433 от ГПК и да бъдат
вдигнати наложените запори. С жалба с вх. № 14599/12.07.2019 г. длъжникът е
обжалвал разпореждането, като взискателят отново в срок е депозирал писмени
възражения.
С молба с вх. № 12455/13.06.2019 г. взискателят е
поискал ЧСИ С.П. да разпореди на третите задължени лица-банки, при които са
наложени обезпечителни запори върху вземания по банковите сметки, да преведат
сума в общ размер на 45940,00 лева, за която сума не се отнася спирането на
изпълнителното производство съгласно Определение № 177 от 27.05.2019 г. по т.д.
№ 950/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО за изменение на Определението № 4 от 17.04.2019
г. за спиране на изпълнението, и да бъде извършено разпределение на преведената
сума в полза на взискателя.
С молба с вх. № 17617/26.08.2019 г. взискателят е
поискал ЧСИ С.П. да разпореди на третите задължени лица-банки, при които са
наложени обезпечителни запори върху вземания по банковите сметки на длъжника,
да преведат сума в общ размер на 45940,00 лева в полза на взискателя.
С молба с вх. № 05599/15.04.2020 г. взискателят
моли ЧСИ С.П. да изпрати уведомително писмо до ВКС с указания за внасяне на
сумата по освободената гаранция, дадена във връзка с постановено Решение от
14.04.2020 г. по т.д. № 950/2019 г., II ТО, с което са отхвърлени предявените искове от
длъжника с правно основание чл. 47 от ЗМТА за отмяна, респ. обявяване на
недействителност на Решение от 01.03.2019 г. по
вътрешно арбитражно дело № 004/2018 г. на АС при ЕЮП,
по специална сметка.
С разпореждане от 15.04.2020 г. съдебният
изпълнител е разпоредил продължаване на изпълнителното производство поради
отпадане на основанието за спиране по чл. 432, ал. 1 от ГПК.
С молба от 23.04.2020 г. взискателят е поискал
изготвянето на актуална справка за банковите сметки, депозити и сейфове на
длъжника и налагане на запори по новооткритите. С молба от 24.04.2020 г. е
поискано същото.
С молба с вх. № 06581/04.06.2020 г. взискателят е
представил на ЧСИ С.П. договор за правна защита и съдействие, двустранно
подписана фактура **********/03.06.2020 г. и авизо от 04.06.2020 г. за
извършено плащане, като е направил искане за присъединяване на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 72000,00 лева с ДДС като разноски по
изпълнителното дело за събиране.
С постановление от 04.06.2020 г. помощник ЧСИ Е.П.е
присъединил разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 72000,00 лева с
ДДС по изпълнителното дело. Копие от постановлението е връчено на 08.06.2020 г.
на длъжника. На 09.06.2020 г. длъжникът депозира възражение по приетото за
събиране по делото адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 17.06.2020 г.
съдебният изпълнител отказва да намали размера на адвокатското възнаграждение
поради липса на прекомерност, за което длъжникът е уведомен на 25.06.2020 г.,
като на 29.06.2020 г. е депозирана процесната жалба срещу разпореждането от
17.06.2020 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно – акт на
ЧСИ във връзка с определяне на разноските по изпълнението.
Неоснователно се явява възражението на взискателя за
недопустимост на жалбата- съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д.
№ 3/2015 г., ВКС, ОСГТК „на обжалване по реда на 435, ал. 2 от ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението
на длъжника за разноски по изпълнението“. В този смисъл допустимо е и
обжалването на отказа на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение,
обективирано в разпореждането от 17.06.2020 г.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
От жалбата и приложеното копие на
изпълнителното дело става ясно, че предмет на обжалване по текущото
производство е Разпореждане
от 17.06.2020 г. на съдебния изпълнител,
с което последният е отказал да намали адвокатското възнаграждение в размер на 72000,00
лева с ДДС за взискателя, уговорено за водене на изпълнителното
дело в недатирания договор за правна защита и съдействие, за чиято дата
може да се приеме датата на молбата, с която е представен – 04.06.2020 г. От материалите по делото е видно, че процесуалното представителство на
упълномощенoто
от взискателя адвокатско дружество не се е изчерпило с подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело и с посочения в нея на конкретен изпълнителен
способ. Длъжникът многократно е подавал възражения и жалби срещу действия на
съдебния изпълнител, във връзка с които взискателят е депозирал писмени
становища. Редом с това са постъпвали молби от взискателя с искане за
превеждане на суми, налични по сметките на длъжника, за изготвяне на справки с
оглед правилното прилагане на изпълнителните способи и за налагане на запори.
Следователно взискателят, със съдействието на представляващото го адвокатско
дружество, е взимал активно участие в изпълнителното производство чрез
заявяването на способи за изпълнение, надлежното си осведомяване за развитието
на производството и вземането на отношение досежно подавани жалби от страна на
длъжника. С оглед на изложеното съдът счита, че на взискателя не се дължи
единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, като в тази
част жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът счита за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателя, че разноски не се дължат, тъй като плащането на
адвокатското възнаграждение не е доказано и след сключване на договора за правна
защита и съдействие, не са извършвани действия от страна на процесуалните
представителя във връзка с изпълнението. Договорът за правна защита и съдействие е двустранен и възмезден договор, с
насрещни престации на страните по него. В чл. 9 от ЗЗД законодателят е дал
свобода на договаряне на страните да уреждат както бъдещи, така и минали
отношения помежду им. В този смисъл съдът счита, че по собствена преценка
страните могат да уредят отношенията си както за бъдеща престация, така във връзка с вече предоставена услуга, още
повече че изпълнителното производство все още не е преключило. Налице са и
доказателства за реално извършване на тези разноски – освен сключения договор,
в който е уговорено плащане по банков път, взискателят представя двустранно
подписана фактура, авизо местен превод и платежно нареждане, удостоверяващи
плащането.
Неоснователно се явява и
възражението за допуснати процесуални нарушения при постановяване на
обжалваното разпореждане поради липса на мотиви на съдебния изпълнител при постановяването
му – законът не поставя изискване за реквизити на разпореждането на съдебния
изпълнител.
Необоснован е и доводът на длъжника, че не е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, поради което на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК
разноските следва да останат в тежест на взискателя. Видно от процесуалната му
активност по делото същият не е платил задължението си доброволно, поради което
е било образувано изпълнителното производство и е оспорил задължението си,
предявявайки иск по чл. 47 от ЗМТА.
Що се отнася до направеното при
условията на евентуалност искане за намаляване на дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие до минималния, предвиден в чл. 10, т. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът счита същото за основателно с оглед
фактическата и правната сложност на изпълнителното дело и ангажираността на
адвокатското дружество, упълномощено от взискателя. Следователно адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размер, съответстващ на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата, а
именно 18019,16 лева без ДДС или 21622,99 лева с ДДС.
Досежно искането за указване на ЧСИ
за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ при частично или цялостно
уважаване на жалбата съдът отбелязва, че същото е законова последица от
намаляването на адвокатското възнаграждение, по което съдът не дължи отделно
произнасяне. След изменението
на размера на възнаграждението в компетентността на съдебния
изпълнител е да определи
новия размер на дължимите се от жалбоподателя такси в изпълнителното производство.
Предвид
основателността на направеното с жалбата искане за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение, жалбата на длъжника против Разпореждане от
17.06.2020 г. следва да бъде уважена в тази си част и отхвърлена в останалата
ѝ част.
С оглед на това в полза на длъжника следва да бъдат
присъдени сторените разноски за внесена държавна такса съобразно уважената част
от жалбата, а именно – за 12,50 лева (от общо 25,00 лева претендирани). Съдът не дължи произнасяне по търсените от
длъжника разноски за платени такси по окомплектоване на жалбата, тъй
като съдът може да присъди само направени разноски във връзка с настоящото
производство, а не направени по изпълнителното дело, а и посочените такси са
такива, събирани от съдебния изпълнител и постъпващи в неговия бюджет, а не в този
на съда.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба с
вх. № 07405/29.06.2020 г. на длъжника Застрахователна компания „Н.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ВЕЦ-С.№ 999 и съдебен
адрес: гр. София, ул. „********, Разпореждане от 17.06.2020 г. по изп. дело №
20199210400529 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и с район на действие Софийски
градски съд, обективиращо отказ за намаляване на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
определените разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело на
взискателя „ВИ-В.Х.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
ВЕЦ-С.№ 999 и съдебен адрес: гр. София, бул. „********, по изп. дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921 и с район на действие Софийски градски съд, до размера на
сумата от 21622,99 лева с ДДС.
ОСЪЖДА
„ВИ-В.Х.“ ЕАД, ЕИК: ******** да
заплати на Застрахователна
компания „Н.“ АД, ЕИК ******** сумата от 12,50 лева
– разноски по частно гр. дело № 7509 по описа за 2020 г. на Софийски градски
съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. № 07405/29.06.2020 г. на длъжника Застрахователна компания „Н.“ АД,
ЕИК ******** в останалата ѝ част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.