Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
16.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия
Петрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1681 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл.149 и
чл. 150 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.П.Х.,
ЕГН: ********** за сумата от 124,40 лв.
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 30.04.2011 г.- 24,40 лв.; от
01.05.2011 г. до 30.04.2012 г.-24,40 лв.; от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г.-
24,40 лв.; от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.- 22,40 лв.; от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г.- 22,40 лв.; от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г.- 6,40 лв. за жилище с адрес: гр. Враца, ул.”Демокрация” №
26 вх.А ап.19, разноските по делото за
държавна такса в размер на 25,00 лв.,
както и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2016 г. в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот на ответника, а именно: гр. Враца, бул. ********Сочи се,
че разпределението на потребяваната топлинна енергия съгласно чл. 139 ЗЕ се
извършва по системата за дялово разпределение. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва основателността на вземането изцяло,
като моли искът да бъде отхвърлен. Алтернативно, прави изрично възражение за
изтекъл период на погасителна давност по отношение на всички суми, претендирани
за периода преди 16.01.2015 г. – три години преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет
договор от 30.09.2002 г., сключен между „ТАЕС Нелбо инженеринг“ ООД, като
изпълнител, и В.А.И., като възложител /л. 9-11/. Договорът е относно вх. А и Б,
находящи се в гр. Враца, ул. *****. Предметът на сключения договор касае
извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и
разпределение на топлинната енергия по тях, както и индивидуално отчитане на
разходите за отопление за всеки потребител /Раздел I от договора/.
Видно е от
протокол от проведено на 30.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици и
наематели в процесния вход, че лицето В.А.И. е упълномощен да сключи от името
на етажните собственици договор с „Топлофикация - Враца“ ЕАД и
„Топлоремонтстрой“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ /л.
12-15/. Прието като доказателство е и Приложение № 3 към протокола,
представляващо списък на етажните собственици, заявили монтаж на прибори за дялово
разпределение на топлинна енергия.
Приети по делото
са и три утвърдени от ищцовото дружество справки за цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. /л. 25-27/.
Видно е от трите
допълнителни споразумения, сключени между „Топлофикация - Враца“ ЕАД и „НЕЛБО“
ЕАД, че за отоплителните сезони 2008/2009 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г.,
заплащането на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите, е уговорено да се извършва на единадесет равни месечни вноски, считано
от 01.05. на съответната календарна година /л. 28-30/.
По делото е приета
и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, издадена от
ищцовото дружество /л. 8/. Дължимите суми, посочени в справката, съответстват
на размера на исковата претенция.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния
период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния
недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела
на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация
и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на предявения иск, като по делото не са отделени
безспорни обстоятелства. Спорен между страните се явява и въпросът за
съществуваща облигационна връзка между тях и качеството на потребител на
ответника.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на т.42, §
1 ДР ЗЕ /юли
Съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца" ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото
доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата,
в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В случая ищецът не
е представил никакви годни доказателства, от които да се установи фактът, че
ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния период. Не се
установи нито правото на собственост върху процесния имот от ответника, нито
учредено в негова полза вещно право на ползване. Единственият документ,
представен по делото, е приложение към протокола от 30.09.2002 г., съставен от
етажните собственици, в което приложение фигурира името на ответника. Така
приетото доказателство обаче не установява нито право на собственост върху
обекта, нито учредено право на ползване, каквито условия поставя ЗЕ /чл. 153,
ал. 1/, за да е материалноправно пасивно легитимиран ответникът да отговаря по
предявения иск. Освен това, цитираното приложение е съставено през 2002 г.,
което е около 8 години преди началото на процесния период. Приетата по делото
справка за неплатени фактури и дължими лихви от Н.П.Х. представлява частен
свидетелстващ документ, изготвен от ищцовото дружество и удостоверяващ изгодни
за издателя си факти. Ето защо, и с оглед критериите на чл.180 ГПК, този
документ не се ползва с доказателствена стойност, а само с формална
доказателствена сила относно авторството му. Съдържанието на документа, от
което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите
доказателства, каквито, както се посочи по-горе, не са представени по делото.
Отделно от това, в
проведеното открито съдебно заседание на 03.10.2018 г. ищцовото дружество е
оттеглило искането си за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на първоначално поставените въпроси. Недоказани се явяват
и фактите: била ли е топлофицирана сградата, в която се намира процесният имот
в процесния период, какъв е начинът на извършване на дяловото разпределение и
начина, по който е изчислен делът на ответника, потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
Независимо от горното, следва да се посочи, че ответникът е направил и
възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички суми,
претендирани за периода преди 16.01.2015 г., което е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към
ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая на 16.01.2018 г., поради което погасено по давност се явява
претендираното вземане за сумата от 95,60 лв. и за периода от 01.05.2010 г. до
30.04.2014 г., защото изискуемостта им е настъпила преди 16.01.2015 г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/.
Съдът обаче достигна до извод за недоказаност на елементите от фактическия
състав на спорното право, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен изцяло.
С
оглед изхода на делото, на ищцовото дружество не следва да се присъждат
направените в производството разноски.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Враца“
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9 против Н.П.Х., ЕГН: ********** иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 124,40 лв. представляваща неизплатени
суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2010 г. до 30.04.2011 г.- 24,40 лв.; от 01.05.2011 г. до 30.04.2012
г.-24,40 лв.; от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г.- 24,40 лв.; от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г.- 22,40 лв.; от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.- 22,40 лв.; от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.- 6,40 лв. за жилище с адрес: гр. Враца, ул******
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: