№ 3305
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200613 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22- 2200436 от 11.11.2022 година директора на
ДИТ- София град е наложил на “**********” ЕООД, с ЕИК ********* имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ за
извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Най-напред в жалбата се
навежда оплакване за допуснати при съставяне на АУАН и НП нарушения на чл.42 и чл.57
ЗАНН, като се сочи, че липсва описание на извършваната от Б дейност, в частност дали е
осъществявал действия по трудовия договор, или просто се е намирал в обекта. На следващо
място се изтъква, че неправилно е определен размера на наложената имуществена санкция,
като не е отчетено, че проверката е извършена вечерта на датата на сключване на трудовия
договор, а същия още на следващия ден е регистриран в ТД на НАП, при което за лицето не
са настъпили каквито и да е неблагоприятни последици, поради което дори минималния
размер на санкцията се явява необосновано висок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
С, която пледира за отмяна на наказателното постановление, като в допълнение към
аргументите, изложени в жалбата, се изтъкват процесуални нарушения, а именно липсва
покана за съставяне на АУАН, а в условията на евентуалност пледира за намаляване размера
на санкцията.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт К, който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "**********" ЕООД, ЕИК *********, е търговско дружество
регистрирано в Република България, със седалище и адрес на управление в град София,
представлявано от управителя си. Дружеството стопанисвало търговски обект
бензиностанция, находяща са на адрес гр. София, ул.“*****“ № 100.
Във връзка с постъпили в ДИТ-София, сигнал за нарушения на трудовото
законодателство, на 23.08.2022г. вечерта, около 20.30 часа, в посочения по-горе обект била
извършена проверка от служители на инспекцията, включително свидетелят С. Л. В хода на
проверката, на бензиностанцията, било заварено лицето Х Ч Б, който полагал труд като
извършвал зареждане на автомобили с гориво. В попълнената от лицето саморъчна
декларация Х Б отразил, че е започнал работа в обекта на 21.08.2022г., на длъжност „пълнач
на колонка“, с работно време от 19.30 часа до 07.00 часа, като при това дори отбелязал,че
няма сключен писмен договор и не му е предоставяно нито заверено уведомление, нито
екземпляр от сключен трудов договор.
Проверката продължила по документи, като на 26.08.2022г. пред контролната
администрация бил представен Трудов договор № 256 от 22.08.2022г. сключен между
„*******“ ЕООД, в качеството на работодател и Х Ч Б, в качеството на работник, с който се
уреждало трудовото правоотношение на същия като служител на дружеството на длъжност
„Обслужващ бензиностанция/газстанция“. Видно от приложената Справка от
информационната система на НАП, Уведомление за сключен трудов договор вх. №
22388223118476 е подадено от работодателя едва на 24.08.2022г., т.е. след извършване на
проверката и след започване на изпълнението на договора.
Резултатът от проверката бил обобщен в Протокол за извършена проверка №
ПР2227508/14.09.2022г., връчен на управителя на дружеството.
Във връзка с констатирания пропуск на 14.09.2022г. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 22-2200436/14.09.2022г. година от страна на свидетеля С.
Л, с който срещу „**********" ЕООД било повдигнато административнонаказателно
обвинение за това, че като работодател е допуснал до работа- работника Х Б преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Фактическата обстановка актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Актът бил съставен с участието на законния представител на дружеството неговият
управител- ДХД., като екземпляр от акта е връчен на същия срещу подпис.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22- 2200436 от 11.11.2022 година директора на ДИТ- София град е наложил на
“**********” ЕООД, с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля С. Л, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 22- 2200436/14.09.2022 година,
Наказателно постановление (НП) № 22- 2200436 от 11.11.2022 година, Заповеди за
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, длъжностната
характеристика на актосъставителя, Протокол за извършена проверка №
ПР2227508/14.09.2022г., Декларация от 23.08.2022г., Трудов договор № 256/22.08.2022г. и
длъжностна характеристика към същия, заявление и служебна бележка, Справка от ТД на
НАП- гр.София, за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, сигнал до ГИТ
вх. № 22092226/12.08.2022г.,
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Л, като намира
същите за логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни едни на други,
2
а също и на приобщените по делото писмени доказателства. В своите показания, свидетеля
подробно описва обстоятелствата по проведената с негово участие проверка на място, и
установените при същата факти, включително- датата и часа на проверката, ситуацията, при
която е бил установен работника, извършваните от него дейности. Показанията му по
несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, както с
оглед материалната, така и с оглед процеусалната законосъобразност на атакувания акт,
същевременно с това не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от същата,
както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е неоснователна поради
следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-
2200436/14.09.2022 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ,
актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните
подразделения, включително ДИТ-София, чийто служител е инспектор С. Л, съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ",
и на основание чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления, за нарушенията установени
от инспектори при съответната дирекция.
В хода на административнонаказателното производство настоящият съдебен състав
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяна на издаденото
наказателно постановление, на това основание. Двата основни процесуални документа,
отговаря на изискванията съответно на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, включително описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Противно на изложеното от жалбоподателя, както в акта,
така и в наказателното постановление, достатъчно пълно и ясно са описани всички
обстоятелства от значение за отговорността на санкционирания субект, в частност факта на
полагания от страна на лицето Х Б труд като пълнач на колонка на бензиностанцията, и
липсата на регистриран в НАП към този момента трудов договор, и факта на невръчване на
книжата по чл.63, ал.2 КТ,в което именно се заключава пропуска на дружеството.
Освен това спазени са процесуалните срокове и специфичните правила във връзка с
участието на свидетели, предявяване на АУАН и връчване на НП. Тук е мястото да се
отбележи, че доколкото в съставянето на акта е участвал законния представител на
„**********“ ЕООД, то обстоятелството, че липсва приложена по преписката покана за
3
съставяне на АУАН е напълно ирелевантно.
Във фактическите си рамки процесното НП съответства на съставения АУАН, като
фактическите положения, приети за установени от АНО са установени и в рамките и на
настоящото производство пред съда. В хода на производството срещу “**********” ЕООД е
било повдигнато административно обвинение за нарушаване на изискването на чл.63, ал.2
от КТ, работниците да се допускат до работа едва след като им бъде връчено и копие от
Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Административнонаказващия орган правилно е подвел фактите под посочената
правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на
“**********” ЕООД, и е реализирана административнонаказателната отговорност на
дружеството по реда на чл.414, ал.3 от КТ. Това произтича от обстоятелството, че за
сключения на 22.08.2022г. Трудов договор № 256, Уведомление по чл.62, ал.3 до ТД на
НАП- София, е подадено едва в 12.17:02 часа на 24.08.2022г., но служителят Х Б фактически
е допуснат на работа най-малко още на предходния ден- 23.08.2022г., когато е бил заварен
от проверяващите, и преди обективно да са му бъде връчено заверено копие от
уведомлението, а и от трудовия договор съгласно собственото му отбелязване в
декларацията.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ съгласно която на
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, с изключение на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, се налага имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лева, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „**********" ЕООД. Доколкото
нарушението се явява извършено от страна на юридическо лице, изследването на
субективната страна се явява безпредметно.
Наложената имуществена санкция от 2500 лева, е в размер близък до минималния,
който съдът намира за съответен на степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, доколкото нарушението на чл.63, ал.2 КТ, касае основни правила, свързани с
възникването на трудовото правоотношение и уведомяване на компетентните държавни
органи за това, като правилото е своеобразна гаранция за правата на работника, доколкото
не позволява същият да бъде допуснат на работа, преди това. Предвид значението на
нарушената разпоредба за правата на работниците, правилно и е определен размер на
санкцията, по-висок от законоустановения минимум. Следва освен това да се изтъкне, че в
настоящия случай уведомлението е било подадено едва след извършената проверка, и
именно в резултат на същата, което съдът отчита като отегчаващото обстоятелство.
За пълнота следва да се отбележи и, че нарушението не може да бъде определено като
маловажно такова, като предвид особената важност на правилата на трудовото
законодателство, Кодексът на труда, съдържа специална уредба на маловажните случай на
административни нарушения - чл.415в КТ, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено
в ТР № 3/2011г. на ВАС- „специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН“. На следващо място нарушението, предмет на производството,
а именно това по чл.63, ал.2 КТ е изрично изключено от приложното поле на разпоредбата,
уреждаща маловажни нарушения на трудовото законодателство, видно от текста на
чл.415в, ал.2 КТ. Най-сетне съдът намира, че доколкото уведомлението е подадено едва след
извършената проверка, то това действие е провокирано именно от намесата на контролните
органи, което не определя случая като маловажен.
Предвид на изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
издадено при точно установени факти, в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен
правилно, а санкцията е съответна на обществената опасност на извършеното, поради което
4
същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- директора на ДИТ-София град е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание по същество и е разпитан само един
свидетел, не са представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде присъдено
в полза на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22- 2200436 от 11.11.2022
година директора на ДИТ- София град е наложил на “**********” ЕООД, с ЕИК *********
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.414, ал.3 от
КТ за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА на “**********” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на ИА ГИТ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5