Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
03.07.2020 г. град К.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На петнадесети юни година две
хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело
№3453 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищцата чрез пълномощника си адв. Г. Г. твърди, че със
съпруга ѝ са сключили брак на ***г. Заявява, че са живели заедно само
четири години - до края на 2018 г. Отначало живеели в България в жилището на
нейните родители в село Ш.. Двамата работили в Г. около четири. През тези
четири години първата година били в отлични отношения. После Х. охладнял към
нея. Започнал да харесва други жени - европейки. Той получавал повече пари, но
не давал нищо в семейството. Тя също работела, но с прекъсвания. Започнал да
закъснява, прибирал се късно вечер, в повечето случай пийнал. Когато му
направела забележка се сърдел, вдигал скандали и си тръгвал от дома им по цели
седмици. Не изпълнявал съпружеските си задължения, имал различни приятелки и
компании, където си пръскал парите.
Сочи , че от брака си нямат деца. Тя също нямала деца. Х.
имал деца от предишен брак, но тя не ги е припознала. Децата са останали в Т.
при майка му.Така от няколко години те реално не живеели заедно. Напълно са се
отчуждили и не се виждали по цели седмици.
Заявява, че към днешна дата бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
без изгледи за помирение. На практика те изобщо не се виждали, предвид факта,
че той си имал свой живот, своя компания и свои приятели.
Твърди, че преди Коледа 2018 година тя не издържала и се върнала в Б. До
момента Х. не я е потърсил, не се е обаждал. Сменил си е и номера на телефона
си.
Сочи, че той е адресно регистриран в Б.на нейния семейния адрес. Живели в Ш.
около половин година, после в Т. и оттам заминали за Г.. Нищо не ги свързвало с
Х. - нямали нито общо имущество, нито деца от краткото им съжителство, а настоящият ѝ брак е пречка за нея да
уреди и започне живота си отначало.
Заявява, че няма да търси вина за прекратяването на
брака. Категорично заявява, че липсва взаимно съгласие за прекратяването на
брака им. Не търси и не иска да ѝ се заплаща издръжка. Нямат общо семейно
жилище или друго общо имущество. От брака нямат родени деца.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение за прекратяване на
брака без да се търси вина за прекратяването му. В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от адвокат Г. Г., който моли съда да прекрати гражданският
брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася
по въпроса за вината. Заявява, че не претендира за предоставяне ползването но
семейното жилище. Моли съда да допусне промяна във фамилното име на ищцата,
като след прекратяване на брака същата да носи предбрачното си фамилно име - С.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Х.Д.. Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на ***г. в град К., за което е съставен
акт за граждански брак № от същата дата
/лист 3/. От брака си нямат родени деца.
Представена е и декларация за материално
и гражданско състояние на ищцата. От същата се установява, че не получава
месечен доход, не притежава недвижими имоти и моторно превозно средство.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ж.М.К. и Г. А. С.
От показанията на свидетелят К.се установява, че познава ищцата от много
години „живеем на една улица в село Ш.. Него го познавам откакто се ожениха“.
След като се оженили страните заживели в село Ш. „седяха много малка време“.
Свидетелят твърди, че след това отишли в Г.. Преди около две годени Н. се
върнала от Г. и заживяла в село Ш., а Х. останал там и не се е прибирал. Сочи,
че около две години страните били разделени и „той няма интерес от нея въобще“.
Знаел, че Х. се е държал арогантно с Н..
Свидетелката С./сестра на ищцата/ твърди, че след като се оженили страните
живеели в село Ш., „при майката и бащата
на Н.“. Докато били там не е имало скандали помежду им. След около година
отишли в Г., където живеели заедно около една година. Заявява, че Н. се върнала
в Б., а Х. останал в Г.. „Върна се, защото там имаха скандали с Х.. Пиеше Х. и
затова са се карали.“. Твърди, че страните били разделени от около година и
половина. Сочи, че оттогава ответника не е търсил сестра й „и не се интересувал
от нея изобщо“.
Показанията на свидетелката С.следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищеца по делото.
След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на
свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират
характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство.
Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които
различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели
до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в скандали. Между тях
няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената
семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от
обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото
се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез
взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството
си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищцата и
на ответникът е трайно установено. Разстройството на брака е
непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване
и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла, която е
задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата
отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може
да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий
интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината
за разстройството на брака, тъй като
никой от съпрузите не е поискал това.
По отношение на фамилното име
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното
си фамилно име С.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела
са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги
направили.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на
40.00 лева, платима по равно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Х.Д. роден на *** г.,
гражданин на Република Т., с адрес село Ш.,
улица, сключен с акт за граждански брак № /***г. в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 20.00 лева
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Х.Д. роден на *** г., гражданин на Република Т., с адрес село Ш., улица да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – К., сумата от 20.00 лева представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - С.
Районен съдия: