№ 380
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000601325 по описа за 2021 година
С присъда № 260137 от 24.09.2021г. по НОХД № 4848/2017г. Софийски градски съд, НО, 15
състав е признал подсъдимия И. В. П. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това,
че на 07.12.2016г., около 10,50 часа в гр.София, при управляване на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Вито 110 ЦДИ”, с регистрационен
№ ******** се движел по спомагателното пътно платно на бул.”Цар Борис Трети”, с посока
на движение от ул.„Славия” към ул.“Житница” и в района на номер 124, при извършване на
маневра „движение на заден ход”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“ и „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, като преди да започне извършване на маневрата „движение на заден ход”
подсъдимият И. П. не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, и при
извършване на маневрата “движение на заден ход” не е изпълнил задължението си
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, вследствие на което реализирал
ПТП с пресичащия спомагателното пътно платно на бул.”Цар Борис Трети” отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Д. Г. П., ЕГН ********** и по
непредпазливост причинил смъртта му, който починал на 14.03.2017 година във ВМА, като
1
настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с травматичните
увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно острата дихателна и сърдечна -
съдова недостатъчност, развила се на базата на получената черепно - мозъчна травма с
хронифициране на хематома под твърдата мозъчна обвивка и настъпила на фона на
съществуващите тежки хронични болестни промени на сърдечносъдовата система, като след
деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, вр. с чл.343, ал.1,б.“в”,
вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за
срок от три години, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначалното
обвинение по по-тежката квалификация по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК.
На основание чл.343г от НК, във вр. чл.343а, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил
подсъдимия И. В. П. от право да управлява МПС за срок от девет месеца.
Съдът е осъдил подсъдимия И. В. П. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза
на държавата по сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски за
вещи лица в размер на 934,66 лева, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на
СГС, сумата от 4 748 лева, представляващи разноски по делото направени за
възнаграждение на вещи лица в хода на съдебното производство, както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК да заплати 10 лв. - държавна такса за служебно издаване на два
изпълнителни листа.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.Т. Г.,
защитник на подсъдимия И. П.. Счита, че присъдата е постановена при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не е установено подсъдимият да е осъществил
елементите от състава на престъплението, за което е обвинен, от обективна и субективна
страна. В допълнение към въззивната жалба се сочи, че съдът погрешно е приел за
установена по делото фактическа обстановка, която била останала недоказана. Счита за
спорно обстоятелството в каква посока се е движил пострадалият в момента на настъпване
на произшествието. Изложената и в трите експертни заключения аргументация относно това
обстоятелство била необоснована. Счита, че този въпрос не бил получил категоричен и
научнообоснован отговор, а направеният от експертите извод бил произволно
предположение. Поддържа, че падане върху терена в резултат на подхлъзване или спъване
на пострадалия, при което тялото е паднало назад и надясно логически обяснявало
нараняването на главата тилно-теменно отзад вдясно и другите наранявания в дясната част
на тялото. Излагат се аргументи за предубеденост на вещите лица изготвили
допълнителната автотехническа експертиза, които били приповторили отговорите на
комплексната експертиза. Счита, че заключението е необосновано, тъй като експертите,
които са инженери, са дали отговор въз основа на специални знания от областта на
медицинската наука. Поддържа, че не би следвало да се използват от експертите показания
на подсъдимия, дадени от него като свидетел, намиращи се на досъдебното производство.
2
Неправилно били приети за установени метеорологическите условия към момента на
инцидента. Поддържа, че е неправилна оценката, която първоинстанционният съд е дал на
обясненията на подсъдимия. Относно механизма на ПТП и движението на пешеходеца
същият не е очевидец, като е категоричен относно първият момент, в който е възприел
пострадалия. Счита, че не са налице противоречия между обясненията, които същият е давал
в двете фази на процеса, тъй като изложеното от него на досъдебното производство относно
това как се е стигнало до произшествието имало характер на предположение. Поддържа, че
няма противоречие между обясненията на П. и показанията на св.В. по въпроса дали
последният е бил на тротоара пред магазина в момента на произшествието. Отделно,
погрешен бил и анализът на показанията на този свидетел, който не е очевидец на удара, но
добросъвестно излагал пред съда възприятията си относно пътната обстановка на мястото
на произшествието. Счита, че не е налице противоречие между показанията на св.В. и тези
на св.П., а несъществено различие, което не може да обоснове извод за недостоверността им.
Поддържа, че показанията на св.П., неправилно не били кредитирани от съда, тъй като те са
последователни, логични и детайлни. Сочи, че органите по разследването са допуснали
непоправими пропуски като не са извършили разпит на пострадалия след изписването му от
болница, когато е бил в добро здравословно състояние. Моли да бъде отменена обжалваната
присъда и постановена друга, с която подс.И. П. бъде признат за невинен и оправдан за
престъплението, в което е обвинен.
С жалбата не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати от въззивния състав
разпит на подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.
Във връзка с направено от защитата на подсъдимия доказателствено искане за допускане
на нова автотехническа експертиза, по делото е извършено въззивно съдебно следствие, в
хода на което е извършен повторен разпит на вещите лица доц.А. и инж.Й., изготвили
допълнителната автотехническа експертиза, допусната и назначена от първоинстанционния
съд, както и е прието заключението по допусната от въззивния съд нова медико-
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица проф.С. К., доц.Х. У. и д-р Ц. Г..
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП моли да бъде потвърдена
присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че е изяснен механизмът и
авторството на деянието. Моли да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. и В.,
тъй като противоречат на целия доказателствен материал по делото.
Повереникът на частния обвинител Ж. Г. - адв.И., поддържа заявеното в пледоарията на
прокурора. Счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, а присъдата е
правилна и законосъобразна.
В пледоарията си пред въззивния съд защитата поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея на основанията, изложени в тях. Счита, че причинно-следствената
връзка за ПТП не е установена по категоричен начин от допуснатата от въззивния съд
експертиза, която не може да даде категорично заключение относно посоката на движение
3
на пострадалия към момента на удара. Твърди, че липсват и обективни данни в тази насока.
Гласните доказателства сочели, че пострадалият се е движел от булеварда към Тото-пункта,
а не обратно, както се поддържало в обвинението. На досъдебното производство били
допуснати съществени пропуски, които не могат да бъдат попълнени в съдебната фаза.
Счита, че не следва същите да бъдат тълкувани във вреда на подсъдимия, като бъде признат
за виновен на база на предположения относно посоката на движение на пешеходеца. Сочи,
че положението на тялото след удара не е фиксирано при огледа, който е извършен без
пострадалият да е бил там. Същото било установено от свидетелски показания, които в
голямата си част били противоречиви. Моли за оправдателна присъда.
В лична защита подс.П. поддържа заявеното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан. Твърди, че е контактувал с
пострадалия след инцидента, който му заявил, че няма вина. Счита, че роднините не са
обърнали внимание на състоянието му и предписанията от болницата за лечение на
травмата. Поддържа, че не е виновен.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата и
допълнението към нея доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото правилно решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета
на доказване, като въз основа на тях са направени съответните фактически изводи.
Приобщените посредством проведеното въззивно следствие доказателства, чрез повторен
разпит на вещите лица доц.А. и инж.Й., изготвили допълнителната автотехническа
експертиза, и приемането на нова медико-автотехническа експертиза, наложи несъществени
промени в установената от СГС фактология, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на
следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства - обясненията на
подс.И. П., дадени от него в хода на досъдебното производство пред разследващ орган в
присъствието на защитник, приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им по
реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК (л. 54-56 от ДП) /изцяло/, както и обясненията му,
събрани чрез разпита от първоинстанционния съд в съдебните заседания от 07.06.2018г. и
13.07.2018г. /частично/; показанията на свидетелите П. В. /частично/, П. П. /частично/ и Ж.
Г., способи на доказване - съдебно-медицинска експертиза на труп № Т-19/2017 (л.34-40 от
д.п.); съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.26-29 от д.п.); комплексната
медико-автотехническа експертиза (л.64-74 от д.п.); съдебно-фоноскопна експертиза (л.114-
123 от том I от първ.дело); повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (л.336-359 от том I от първ. дело); автотехническа експертиза (л.66-90 от том II
от първ.дело), писмени доказателства и доказателствени средства – констативен
протокол №К-1144 (л.6 от д.п.), протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум (л.14-19 от д.п.), медицински документи за Д. Г. П.; писмо от началник отдел
4
„Пътна полиция“-СДВР, с рег.№ 433200-82041/03.08.2021г., ведно със справка-картон на
водач И. В. П. (л.119-122 от том II от първ. дело); препис-извлечение от акт за смърт за Д. Г.
П. (л.78 от д.п.), удостоверение за наследници (л.77 от д.п.), справка за съдимост за подс.И.
В. П., както и веществено доказателство – CD-R диск (л.45 от д.п.), от които
първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. В. П. е роден на ********г., българин, български гражданин, неосъждан,
женен, със средно образование, работи, с адрес: гр.***, ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, с
ЕГН **********.
Подсъдимият И. П. към 2016г. е бил правоспособен водач на МПС, с придобита
правоспособност с Протокол №466/2002г. за категория „В“, от ОДМВР-Видин.
На 07.12.2016г. в гр.София подсъдимият управлявал моторно превозно средство -
тежкотоварен автомобил марка „Мерцедес“, модел “Вито CDI”, с per. № ********. С оглед
предназначението си на товарен автомобил, задната част на процесното превозно средство
била непрозрачна /тип фургон/, т.е. нямало задно стъкло. Освен това, в купето липсвало
вътрешно огледало за обратно виждане.
Около 10:50 часа подс.П. се намирал с управляваното от него ППС в спомагателното
платно на бул.“Цар Борис III“, в посока от ул.“Славия“ към ул.“Житница“, в района на
№124 на бул.“Цар Борис III“. Същият се движел с превозното средство на заден ход със
скорост от около 10 км/ч., като искал да го паркира, тъй като превозвал стоки за намиращ се
в близост магазин. Широчината на спомагателното платно било 5,70 метра и същото било
предназначено за движение в една посока - от ул.“Житница“ към ул.“Славия“. Пътната
настилка била покрита с асфалт, без неравности и наклон, и без посипаности. Времето било
сухо, при дневна светлина и добра видимост.
При движението на заден ход подс.П. се ориентирал по външните странични огледала за
обратно виждане.
В същото време, в района на №124, пешеходецът Д. П., който бил на 82г., пресичал
спомагателното платно зад превозното средство, управлявано от подсъдимия, като се
движел в посока от ляво на дясно, считано посоката на движение назад на товарния
автомобил.
Подсъдимият П. при движението на заден ход не възприел намиращия се зад автомобила
му пешеходец и със задната лява част на превозното средство ударил Д. П. в областта на
дясната подбедрица и дясното коляно. Вследствие на удара П. паднал и си ударил главата на
пътната настилка, при което получил черепно-мозъчна травма със счупване на челната и
теменната кости на черепа вляво, субдурален хематом, контузия на мозъка в челните дялове,
повърхностна разкъсно-контузна рана и подкожен хематом в задна теменна област на
главата. При удара в областта на дясната подбедрица и дясното коляно пешеходецът
получил контузия и подкожен хематом на дясното коляно и подбедрица.
При удара между пешеходеца и товарния автомобил подс.П. чул шум, който идвал от
лявата страна на товарния автомобил, след което незабавно спрял движението на превозното
5
средство, погледнал в лявото огледало за задно виждане и видял падналия на платното
пешеходец. Незабавно слязъл от превозното средство и отишъл при Д. П..
Подс.П. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. Тъй като пешеходецът имал
видимо нараняване в областта на главата, подс.П. поискал да бъде изпратен на мястото екип
на Спешна помощ, но пострадалият, който бил в съзнание, му заявил, че не искал, при което
подсъдимият отказал екипа на спешна помощ .
Дежурен координатор при център „112“ обяснил на подс.П., че трябва да остане на
местопроизшествието до идването на екип на пътна полиция, тъй като се касаело до
пътнотранспортно произшествие с пешеходец.
Междувременно, от намиращия се в близост магазин, който подсъдимият трябвало да
зареди, пристигнали управителят на магазина и работодателят на подсъдимия - св.П. В..
Двамата решили, че пострадалият трябва да бъде заведен до УМБАЛСМ „Пирогов“, при
което подсъдимият извикал по телефона такси. След като таксиметровият автомобил
пристигнал, св.В. и Д. П. се качили в него и потеглили към лечебното заведение, а
подсъдимият останал на местопроизшествието, за да изчака екип на пътна полиция.
Веднага след като потеглили с таксиметровия автомобил Д. П. повърнал, което накарало
св.В. да поиска да се върнат обратно. След като се върнали, св.В. позвънил на тел.112 и
поискал изпращане на екип на спешна помощ.
Подсъдимият, св.В. и пострадалият изчакали в магазина пристигането на екипа на спешна
помощ.
П. бил закаран от екип на спешна помощ до УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил приет за
лечение с диагноза Контузия на мозъка. При прегледа на пострадалия в лечебното заведение
били констатирани следните наранявания: вътремозъчен кръвоизлив в левия челен дял;
субдурален кръвоизлив между двете голямомозъчни хемисфери; линейно парасагитално
/надлъжно/ счупване на челната кост на черепа; контузия и разкъсно- контузна рана в
задната теменна област на главата; контузия и подкожен хематом на подбедрицата и
коляното в дясно.
След като пострадалият бил закаран с екип на Спешна помощ до УМБАЛСМ „Пирогов“,
мястото на произшествието било посетено от полицейски служители при СДВР, които
извършили оглед на местопроизшествието.
На 13.12.2016г. Д. П. бил изписан от лечебното заведение.
На 24.02.2017г. пострадалият бил приет във Военномедицинска академия /ВМА/ поради
влошаване на здравословното му състояние следствие на получената при
пътнотранспортното произшествие черепно-мозъчна травма. При прегледа на последния
било констатирано голяма хронична субдурална хематомна колекция върху лявата
голямомозъчна хемисфера челно-теменно-тилно на мозъка, малка хронична субдурална
хематомна колекция в дясно париетално, което наложило да бъде опериран. На 14.03.2017г.
Д. П. починал, като причината за смъртта на последния била остра дихателна и сърдечно-
съдова недостатъчност, развила се на базата на получената вследствие на
6
пътнотранспортното произшествие черепно-мозъчна травма с хронифициране на хематома
под твърдата мозъчна обвивка, настъпила на фона на съществуващи тежки хронични
болестни промени на сърдечно-съдовата система.
Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно
установена и се възприема от въззивната инстанция, с изключение на едно обстоятелство, за
което съображения ще бъдат изложени по-долу. Обобщеният извод на контролната
инстанция е, че при съвкупната оценка на събраните и описани по-горе доказателствени
материали не са допуснати логически грешки. СГС е подложил на необходимия анализ
съдържащите се по делото доказателствени източници и е изложил съображенията си, въз
основа на които ги е кредитирал или отхвърлил. По делото е установена картината на
произшествието, отразена в протокол за оглед и скица, обективиращи така извършените
процесуално-следствени действия. Извършеното действие по оглед на местопроизшествието
е съобразено с изискванията на НПК. В изготвения протокол подробно са описани
откритите находки и следи от произшествието. Обективно са измерени и отразени в скица
ориентирите и разстоянията, необходими за експертен анализ и изготвяне на автотехническа
експертиза относно механизма на произшествието.
Преди всичко първият съд е подложил на внимателен анализ гласните доказателствени
средства, приобщени чрез разпита на подсъдимия и свидетели по делото. Обсъдени са
констатираните противоречия в тях и са направени правилни изводи за тяхната
достоверност във връзка с поддържани от тях факти и обстоятелства.
В връзка с механизма на настъпване на ПТП, първостепенният съд е отделил специално
внимание на обясненията на подсъдимия П., отчитайки двойствения им характер – като
доказателствено средство и като средство за защита на лице, срещу което се води
производството по повдигнато обвинение. Преценката за достоверност е извършена след
внимателната им съпоставка с останалия доказателствен материал. По реда на чл.279, ал.2,
вр. с ал.1,т.3 от НПК към доказателствената маса са приобщени обясненията, които подс.И.
П. е давал на досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на
защитник. СГС е възприел именно тях като обективни и достоверни относно фактическите
му твърдения за настъпилия инцидент, вкл. механизма на ПТП. Заявеното от подсъдимия в
тях, че е предприел движение назад, за да паркира между два автомобила, както и че не е
видял пострадалия кога се е „вмъкнал“ зад товарния автомобил, респ. е бил блъснат със
задната част на превозното средство, кореспондира на записа от разговор по телефон 112,
съдържащ се в приобщения като вещественото доказателство CD-R диск. В заключението на
изготвената съдебно-фоноскопна експертиза текстово са възпроизведени звукозаписите от
този разговор, от които се установява, че в подадения сигнал до телефон „112“ за пътния
инцидент П. е посочил, че при движение на заден ход с автомобила, пострадалият се е
ударил в левия му стоп.
Въззивният съд споделя приетото от СГС, че описаната от подсъдимия в обясненията от
съдебно заседание фактология на събитието е негова защитна версия. Във връзка с
поддърЖ.та от подсъдимия защитна линия, с основание СГС е отхвърлил твърдението за
7
съобщено му от пострадалия, че сам се е блъснал в микробуса. Извършената съпоставка с
данните от показанията на св.Ж. Г. – дъщеря на пострадалия, на която същият е съобщил, че
не си спомня обстоятелствата във връзка с инцидента, и със съдържанието на заявеното от
П. в проведения разговор с оператора на тел.112, обосновано е довело първата инстанция до
извод за недостоверност на обясненията в тази им част.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, и конкретно относно
неговия механизъм, по делото са изготвени общо 3 експертни заключения, които дават
отговор на въпросите за получените от пострадалия П. травматични увреждания, мястото на
удара, скоростта на автомобила към момента на удара, видимостта в огледалата за обратно
виждане на процесния автомобил и предотвратимостта – една комплексна
медикоавтотехническа експертиза, изготвена на досъдебното производство, и допуснати от
СГС повторна комплексна медикоавтотехническа експертиза и повторна автотехническа
експертиза. По еднозначен начин вещите лица от първоначалната и повторна комплексни
медико-автотехнически експертизи са определили мястото на удара, а именно - на
спомагателното платно на бул.”Цар Борис III“, в района на № 124, съответно по ширина на
платното за движение - на 4,0-5,0 м. вдясно от ориентира, считано в посоката на огледа /
посоката на движение на товарния автомобил назад от ул.„Славия“ към ул.„Житница“/ и по
дължина - на 21,0-22,0 м след ориентира, считано в същата посока. Категорично е и
заключението на експертите от двете експертизи, че товарният автомобил към момента на
ПТП се е движел назад, успоредно на оста на пътя, като при удара все още не е била
започната маневра по паркиране отдясно на него, със скорост от порядъка на 10 км/ч.
Еднопосочни са и изводите на експертите от посочените две експертизи, че Д. П. е ударен
със задната част на управлявания от подсъдимия товарен автомобила, докато превозното
средство се е движело на заден ход. Вещите лица от двете експертизи поддържат, че
пешеходецът е ударен в областта на дясното коляно и подбедрица при движението му в
посока от ляво на дясно, считано посоката на движение назад на автомобила. Този си извод
те са обосновали с констатираните при П. контузия и подкожен хематом на дясната
подбедрица и дясното коляно. При този механизъм на удара пострадалият е паднал на
пътната настилка по гръб, при което е получил черепно-мозъчната травма със счупване на
теменната и челната кости в ляво, травматичен субдурален кръвоизлив и контузия на
мозъка в челните дялове /по механизма на контра-ку/. От това падане на терена той е
получил и повърхностна разкъсно-контузна рана в тилно-теменната област на главата.
Безпротиворечиво е разрешен от експертите и въпросът за видимостта в огледалата за
обратно виждане на процесния автомобил, както и от вътрешното огледало. Заключението
им е, че намиращият се зад автомобила пешеходец не е бил видим в двете странични
огледала за водача, т.е. той не е имал обективна възможност при извършване на маневрата
„движение на заден ход“ да възприема пешеходеца в тях. Автомобилът не разполага с
вътрешно огледало за обратно виждане.
По повод на релевирани от защитата на подсъдимия възражения относно посоката
на движение на пешеходеца в момента на удара, както и оспорването на самия механизъм
8
на ПТП, СГС е допуснал изготвянето на повторна автотехническа експертиза, за чието
изпълнение на вещите лица А. и Й. е възложено да използват софтуерен продукт,
позволяващ извършването на симулация на пътнотранспортни произшествия. При отговора
на поставените им въпроси посочените вещи лица поддържат, че са използвали софтуерен
продукт - „РС Краш 12“, позволяващ извършването на симулация на пътнотранспортни
произшествия. Същите са категорични, че от медицинска и техническа гледни точки
пешеходецът се е движил в посока от ТОТО-пункта към разделителната ивица, т.е. от ляво
на дясно, считано посоката на движение назад на автомобила. Симулацията била извършена
на база следните, определени от тях като обективни дадености по делото - нараняванията на
П. в областта на дясната подбедрица и дясното коляно, движение на управлявания от
подсъдимия товарен автомобил на заден ход и данните от обаждането на телефон 112 от
подс.П..
Първостепенният съд е извършил внимателен анализ на намиращите се по делото
експертни заключения, вкл. разясненията, които вещите лица са направили при разпита им в
съдебно заседание, и е приел, че механизмът на ПТП, вкл. посоката на движение на
участниците в него и точното място на удара на пешеходеца, са несъмнено установени,
съответно по този начин са описани в мотивите на присъдата от фактическа страна.
Главният спор по делото се концентрира около това с коя част на автомобила е бил
ударен пострадалият и дали изобщо е бил блъснат от управлявания от подсъдимия товарен
автомобил. Противоречиви данни за тези факти се съдържат освен в обясненията на подс.П.
от съдебната фаза на процеса, и в показанията на свидетелите П. В. и П. П. – които твърдят,
че са се намирали в близост до мястото на произшествието. Първостепенният съд е дал
обоснован, и по същество верен, отговор на релевираните възражения на защитата относно
механизма на настъпилото ПТП. Доколкото обаче, с въззивната жалба отново се навеждат
доводи в тази насока, САС след като извърши повторен разпит на вещите лица А. и Й.,
изготвили повторната автотехническа експертиза, и като съобрази изразеното от тези
експерти колебание относно компетентността им за използване на софтуерен продукт,
позволяващ извършването на симулация на пътнотранспортни произшествия, допусна нова
комплексна медико-автотехническа експертиза, възложена на вещите лица п. К., Х. У. и д-р
Ц. Г. – водещи специалисти в областта на съдебната медицина, физиката и динамиката на
движещи се тела. Посредством тази експертиза в пълна степен е изяснено настъпването на
ПТП и неговия механизъм. Посочените вещи лица са дали категоричен отрицателен отговор
на въпроса за възможността травматични увреждания на пострадалия П. да са получени по
начин и при обстоятелства, посочени в показанията на свидетеля П., а именно -
пострадалият да се е подхлъзнал и паднал зад буса. За обосноваването на този си извод
вещите лица са взели предвид локализацията и вида на травмите при П., които изключват
възможност за едномоментното им причиняване. Точно обратното, те са заключили, че
констатираните травми са получени от отделни травматични въздействия на твърди тъпи
предмети. Контузията на дясна подбедрица и коляно са причинни от действие с неголяма
травмираща сила. Не е възможно тази травма да се причини едномоментно с черепно-
9
мозъчната травма при падане от собствен ръст на терен, назад и надясно, както съобщава
св.П.. Според експертите, анализът на наличните данни може да обясни причиняването на
това увреждане само с контактен удар с неголяма травмираща сила в момент, в който
пострадалият е бил изправен с лице към задната или странична части на движещия се назад
бус и кракът му е изнесен напред. След такова травматично въздействие е последвало
отхвърляне назад със силен удар на тилно-теменната област на главата в твърд терен
/възможно тротоар, както съобщава при прием в „Пирогов” самия пострадал/ с причиняване
на контузията тилно-теменно и регистрираната тежка черепно-мозъчна травма. Тежката
черепно-мозъчната травмата говори за въздействие на значителна кинетична енергия и рязко
отвеждане от равновесие /без възможност падащия да реагира с предпазване/. Според
експертите тежестта и вида на травмите сами за себе си дават основание да се приеме
придадена на падащия външна травмираща сила и не може да се обясни само със
самостоятелно падане от собствен ръст. При отговора на зададения им въпрос относно
механизма на пътно-транспортния инцидент, вещите лица подробно са описали
използваните от тях формули и са посочили, че от техническа гледна точка същият
кореспондира и се основава на основни теореми в механиката - теорема за изменение на
количеството на движение и теорема за изменение на кинетичния момент. Като база за
извършеното изследване вещите лица са взели данните за разположението на пострадалия
след ПТП - на платното за движение в близост до левия тротоар, гледано обратно на
посоката на движение на автомобила и под ъгъл около 45° спрямо оста на пътя, с крака по-
близо до автомобила и глава на по-отдалечено разстояние. Вещите лица са онагледили /на
л.13 от закл./ направения извод, че спрямо посоката на движение на автомобила на заден
ход, при удара тялото на пешеходеца е изтласкано по направление на неговото движение и
се е завъртяло около вертикалната си ос, като е паднало назад и наляво спрямо същата
посока. Експертите са категорични, че към момента на удара, пешеходецът се е движил косо
на платното за движение, при ниска скорост. Така достигнатото положение на пешеходеца
към мястото на удара, според тях е при възможни две предварителни движения. При
първото възможно движение пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение
от десния към левия тротоар косо /т.е. от Тото-пункта към платното за движение на
бул.“Цар Борис III“/ с достигане на мястото на удара. При второто възможно движение -
пешеходецът е навлязъл от тротоара към велоалеята, а към момента на удара се е завъртял в
посоченото положение съгласно динамичния анализ. Вещите лица не са се ангажирали с
извод относно траекторията на движение на пешеходеца поне една секунда преди удара, а са
приели, че е възможно да е навлязъл зад автомобила при движение и от двете посоки -
отдясно наляво или отляво надясно с предприето обръщане към задната част на автомобила,
тъй като не са налице обективни находки за категорично заключение в тази част. На
поставения им въпрос относно предотвратимостта на произшествието, експертите са
отговорили, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като се убеди, че зад него няма пешеходци, а при невъзможност да стори това, е
следвало да осигури човек, който да осигури безопасна маневра. Експертите са обосновали
заключението си с извършеното динамично изследване, видно от което в момента на удара
10
пешеходецът се е намирал зад автомобила и в близост до левия заден габарит, а водачът на
автомобила е нямал видимост в коридора зад автомобила, тъй като неговата видимост е
била ограничена само от огледалата за обратно виждане. Според експертите, при подобно
оборудване на автомобила, технически правилно е било водачът да осигурява човек, който
непрекъснато да наблюдава маневра и да следи за безопасното й изпълнение.
Същевременно, подсъдимият не е имал техническата възможност да наблюдава
непрекъснато в лявото и дясното огледало, тъй като при възприятия в дясното,
възможността да навлезе пешеходец отляво остава незабелязана за него. Експертите са
изготвили скица на произшествието /стр.2 от експ./, онагледяваща елементите от пътната
обстановка, със съответните разстояния на локалното платно за движение, тротоарите и
велоалеята, както и местоположението на автомобила и пешеходеца след ПТП.
В съдебно заседание пред въззивния съд вещите лица, изготвили новата комплексна
медико-автотехническа експертиза, са отговорили на всички поставени им от страните
въпроси и по убедителен начин са защитили заключението си, вкл. относно главния спорен
въпрос - за положението на пешеходеца при удара, респ. движението на пострадалия,
непосредствено преди него. Направени са допълнителни разяснения във връзка с оспорвания
от защитата механизъм на ПТП, като заключението за контакт на тялото на пострадалия с
автомобила е обосновано с травмата по подбедрицата, коляното и челната травма на
главата. Сочат, че приетият от тях механизъм съответства на законите на физиката, т.нар.
теорема за изменение на кинетичния момент, съгласно която завъртащото се тяло получава
ударен импулс, ускорение и движение по посока на това ускорение / в случая по посока на
часовниковата стрелка, гледано отгоре/. Вещите лица считат за обективен така приетия от
тях механизъм на ПТП, респ. наличие на удар върху пострадалия, тъй като той съответства
на положението на тялото към момента на контакта и впоследствие при падането му върху
земята. Вещите лица са категорични, че пешеходецът се е намирал с лице към задната лява
част на движещия се автомобил, респ. че в случая няма други възможни варианти за
инициален контакт. Аргумент в подкрепа на така приетия механизъм вещите лица откриват
и в обстоятелството, че установената при пострадалия вид черепно-мозъчна травма може да
се получи при голяма кинетична енергия и за нея не е достатъчно самостоятелното падане, а
трябва да има някакъв външен източник. Вещите лица сочат, че при този удар е възможно да
няма констатирана побитост на автомобила / както е в случая /, тъй като същият е високо в
задния ляв ъгъл в заоблената част на колонката, която е носеща част и има много висока
твърдост.
Относно спорното по делото е обстоятелството каква е била посоката на движение на
пострадалия пешеходец преди удара, първостепенният съд е приел от фактическа страна, че
пешеходецът П. е пресичал спомагателното платно зад превозното средство, управлявано от
подсъдимия, като се е движел в посока от ляво на дясно, считано посоката на движение
назад на товарния автомобил. За обосноваване на този си извод СГС се е позовал на медико-
автотехническата експертиза и повторната комплексна медико-автотехническа експертиза,
които са дали заключение относно посоката на движение на пострадалия, а именно - от ляво
11
на дясно считано посоката на движение назад на автомобила. Въззивната инстанция намери,
че следва да бъдат коригирани фактическите изводи на първия съд в тази им част. По делото
не са налични категорични доказателства за предварителното движение на пострадалия.
Някакви данни в тази насока се съдържат в показанията на свидетелите В. и П., на чиято
доказателствена стойност първият съд е отделил специално внимание в мотивите /л.14-16/.
Въззивната инстанция напълно се съгласява с направения от СГС извод за недостоверност
на тези доказателствени източници и поради подробния и верен по същността си техен
анализ, не намира за необходимо да го приповтаря.
Относно предварителното движение на пострадалия пешеходец САС се доверява на
заключението на допусната в хода на проведеното въззивно съдебно следствие нова
КМАТЕ. В разясненията си при разпита им пред въззивния състав, вещите лица заявяват, че
предварителното движение на пострадалия може да е произволно, като са възможни не два,
а повече варианта в тази насока - с и без обръщане на тялото, със застой, с малка скорост
или в покой. Вещите лица от тази експертиза са категорични единствено относно
положението на тялото към момента на удара / и секунда преди това/, в която част изводите
им са идентични с тези на експертите, изготвили предходните заключения, възприети от
първия съд.
Отсъствието на надлежни доказателства относно посоката на движение на пешеходеца,
наред с даденото заключение от вещите лица, изготвили последната КМАТЕ, налага
промяна във фактологията на произшествието приета от първия съд, която обаче не е
съществена и няма правнорелевантно значение за изхода на делото. Това е така, тъй като
посоката на движение на пешеходеца има значение в контекста на въпросите за възникване
на опасността и предотвратимостта на удара. При маневра „движение назад“ отговорността
на подсъдимия не може да бъде дерогирана поради липса на видимост, поради което е и без
значение от каква посока е дошъл и как точно пешеходецът се е озовал на мястото, където е
настъпил ударът, при положение, че удар е несъмнено установен, както е в конкретния
случай.
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на така изложените
по-горе и възприети и от въззивната инстанция като установени фактически положения, се
налага правният извод, че подсъдимият И. В. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд.
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на деянието,
авторството му в лицето на подсъдимия П., квалификацията и приложението на
материалния наказателен закон, са обосновани и почиват на една правилна и вярна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Решаващите изводи на СГС по
горепосочените значими въпроси, включително по въпроса относно съставомерността на
деянието на подсъдимия по посочения текст от НК, са направени след събиране и проверка
на всички възможни и относими доказателства и доказателствени средства. С оглед на това
проверяваната присъда не е необоснована, не е постановена при непълнота на
12
доказателствата, като при разглеждането на делото не са били допуснати и съществени
процесуални нарушения, които да са накърнили правата на страните и да дават основания за
отмяна на постановения акт и за връщане на делото за допълнително разследване,
респективно за ново разглеждане от първостепенния съд. Допълнителните доказателствени
усилия на въззивната инстанция не доведоха до необходимост от промяна на правните
изводи на СГС.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като
е боравил с лостовете и системите за привеждане в работен режим на автомобила. В
процесния случай автомобилът се е движел на заден ход, при установената скорост от около
10 км/ч.
Изпълнителното деяние на водача на МПС при осъществяването на състава на
престъпление по чл.343, във вр. чл.342, ал.1 от НК се изразява в конкретно нарушение на
правилата за движение по пътищата. Нормите, определящи съставите на престъпленията по
чл.342 и чл.343 от НК, са бланкетни и се запълват от съответните правила, които уреждат
движението по пътищата. В конкретния случай правилно първостепенният съд е приел, че
подсъдимият е нарушил взаимно допълващите се норми на чл.40, ал.1 от ЗДвП, според
която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, и на чл.40, ал.2 от ЗДвП, която гласи, че по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Еднозначен е отговорът на техническите експертизи, занимавали
се с въпроса относно предотратимостта на произшествието, респ. причините за
настъпването му, в смисъл, че ако подсъдимият беше изпълнил задълженията си, вменени
му от посочените по-горе специални норми на ЗДвП, произшествието не би настъпило.
Първата инстанция внимателно е проследила и преценила пътната обстановка,
параметрите на движение на автомобила и пострадалия, възможността последният да бъде
забелязан от подс.П. и предотвратимост на ПТП при стриктно съблюдаване на правилата по
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от водача. Внесената от въззивния съд корекция в мотивите
относно посоката на движение на пострадалия непосредствено преди настъпилия удар в
смисъл, че същата не може да бъде установена по несъмнен начин, не се отразява върху
правилността на крайния извод, че нарушение на посочените правила за движение е налице,
а липсата на установеност относно това обстоятелство не разколебава факта, че удар
/съприкосновение/ между товарния автомобил и П. е настъпил, и именно този удар се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите тежки телесни увреждания, а
впоследствие и смъртта на пострадалия, който е починал на 14.03.2017г.
Споделят се и изводите на първата инстанция относно точната правна
квалификация на деянието. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия, което е било и адекватно негово поведение, доколкото
непосредствено след удрянето му, се е обадил незабавно на тел.112, за да поиска медицинска
13
помощ, което несъмнено е било насочено към опазване живота на пострадалия, който при
това е бил и контактен. Правният извод за приложимостта на квалифицираната разпоредба
на престъплението по транспорта не се дискредитира от факта, че уврежданията, които
пострадалият е получил при ПТП, установени посредством заключенията на СМЕ по
писмени данни и СМЕ на трупа му, са били тежки и довели до леталния изход.
Същественото в случая е, че към момента на оказването му на помощ от подсъдимия,
подпомогнат по негова инициатива и от други лица, обективно обстоятелствата са му давали
основание да счита, че има шанс за спасяване живота на ударения възрастен човек, която в
този момент освен, че не е бил в особено тежко състояние, е и бил адекватен.
От субективна страна деянието е извършено виновно, по непредпазливост.
Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при движение на заден ход може да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че трябва
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, или да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Като не е изпълнил тези си задължения, той сам се е поставил в
невъзможност да възприеме възникналото препятствие и така е причинил съставомерния
резултат. Именно собственото му неправомерно поведение го лишава от възможността да
претендира в своя защита настъпило случайно деяние, като изключващо отговорността му
обстоятелство. В подкрепа на това удачно е да бъде посочено р.№479 от 01.12.08г.,
постановено от І н.о.на ВКС на РБ по К.Н.Д.448/08г., според което не е налице случайно
деяние, когато „деецът сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникналата
опасност.”.
Настоящият състав на САС намери, че атакуваната присъда е правилна и в частта
относно наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да
управлява МПС.
На първо място, въззвната инстанция се съгласява с приетото от първостепенния съд
отсъствие на предпоставките на чл.55 от НК за определяне на наказанието на подс.П. в
съответствие с императивите на тази разпоредба. Правилно като смекчаващи отговорността
на дееца обстоятелства първостепенният съд е отчел чистото му съдебно минало, трудовата
му ангажираност, както и загрижеността, която е проявил по отношение на пострадалия,
когото е посещавал в болничното заведение след инцидента и му е оказвал морална
подкрепа. Следва да се посочи допълнително, че подсъдимият е давал подробни обяснения в
двете фази на наказателния процес, частично възприети от СГС, с които е допринесъл за
изясняване на обективната истина. Като отегчаващо такова, първият съд е възприел
множеството нарушения на ЗДвП, за които подс.П. е бил санкциониран по
административноправен ред.
С оглед на изложените съображения, и с уговорката, че направеното допълнение от
въззивния състав, касаещо поведението на подсъдимия в наказателното производство, не
налага корекция на крайния извод на първия съд относно необходимите по вид и размер
наказания за поправянето и превъзпитанието му, САС прие, че отмереното такова от шест
месеца лишаване от свобода в пълна степен отговаря на критерия за справедливост на
14
санкцията.
САС счете, че присъдата на СГС е обоснована и законосъобразна и в частта относно
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В случая безспорно са налице
условията на посочената разпоредба за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода спрямо подсъдимия П. не само от формална страна. Той е лице с ниска
степен на обществена опасност. Както беше посочено, към момента на извършване на
деянието не е бил осъждан и полага общественополезен труд. С оглед на изложените
съображения, САС намира за правилен изводът, че за поправянето на подсъдимия не е
наложително той да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода. Предвид
конкретния характер на деянието и личността на дееца, определеният минимален размер на
изпитателния срок, от три години, е обоснован и достатъчен, за да се въздейства за
поправянето на подсъдимия при избор на поведение занапред.
На основание чл.343г от НК първостепенният съд правилно е наложил на подсъдимия П.
и наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание от девет
месеца е съобразен с императива на чл.49, ал.3 от НК и е в съгласие със задължителната
тълкувателна практика по този въпрос /ТР № 61/80г. на ОСНК на ВС/. Освен това,
въззивният съд се съгласява и с извода на решаващия съд, че лишаването от право да
управлява МПС за този срок е съобразено с всички гореизброени релевантни за
отговорността обстоятелства.
Така определените по вид и размер наказания за извършеното от подсъдимия
престъпление по транспорта, според този състав на САС безспорно ще допринесат за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
По възраженията на защитата:
При обсъждане на доказателствата, САС посочи и изложи съображенията си защо
не приема за доказан механизъм на произшествието, така както същият е описан в
обясненията на подсъдимия от съдебната фаза и поддържан от защитата. Приобщените в
хода на проведеното въззивно съдебно следствие нови доказателствени източници наложи
промяна във възприетата от СГС фактология на произшествието в частта относно посоката
на движение на пешеходеца преди настъпване на удара. По-горе в мотивите на решението
са изложени съображенията на въззивния съд, поради които липсата на установеност
относно това обстоятелство не разколебава фактическите изводите относно механизма на
настъпилия удар и правните такива за отговорността на подсъдимия за извършените от него
нарушения на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Противно на поддържаното от жалбоподателя,
САС прие, че не е нарушено правото на защита на подсъдимия и същият не е осъден въз
основа на предположения. Категорично е отхвърлен от експертите поддържания от защита
вариант на причиняване на травмите в резултат на подхлъзване или спъване на пострадалия,
при което тялото е паднало назад и надясно. В тази насока, несъстоятелни са доводите за
предубеденост на вещите лица изготвили допълнителната автотехническа експертиза, още
повече, че подобен механизъм е отхвърлен и от вещите лица, изготвили допуснатата от САС
КМАТЕ.
15
Във връзка с качеството на доказателствената дейност на първия съд и
правилността на изводите му по възприемане на едни и отхвърляне на други
доказателствени източници, по-горе са изложени съображенията, поради които не може да
се отправи упрек към присъдата в тази й част. Мотивите са пълни, подробни, напълно
отговарящи на критериите за обоснованост на съдебния акт. Извършена е необходимата
проверка за достоверност на обясненията на подсъдимия от двете фази на процеса, и с
основание са отхвърлени тези, дадени пред съда, като опровергани от доказателствената
съвкупност. Особено същественото в случая е, че субективното невъзприемане на
пешеходец, намиращ се или навлизащ в лентата за движение /без значение от коя посока
спрямо движението на автомобила назад/, не може да освободи водача от отговорност, при
положение, че същият не е изпълнил задълженията си при предприемане на подобно
управление на автомобила на заден ход, което ако беше сторил, обективно би имал
възможност /могъл е/ да предотврати произшествието.
Във връзка с оспорваното от защитата положение на тялото след удара,
обстоятелство, което експертите от последната КМАТЕ са използвали при определяне
механизма на ПТП, следва да се посочи, че същото е установено най-вече на база на
получените увреждания от пострадалия, а посредством използване на основни теореми в
механиката, надлежно описани и онагледени в обстоятелствената част на заключението, са
направени изводите относно удара, довел до причиняването им.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на атакуваната
присъдата САС не намери други основания за изменението или отмяната й.
Подсъдимият следва да бъде осъден с въззивното решение да заплати в полза на
държавата по сметка на САС направените допълнително разноски по делото за повторен
разпит на вещи лица и за изготвяне на нова КМАТЕ, които са общо в размер на 3 537,20
лева.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260137 от 24.09.2021г. по НОХД №
4848/17г. на Софийски градски съд, НО, 15 състав.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. П. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в полза на
държавата, платими по сметка САС, разноски за вещи лица в размер на 3 537,20 лева, както
и на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати 5 лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17