Р Е Ш Е Н И Е
№660
гр. Хасково, 14.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №331 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба от К.В.Д. ***, подадена чрез адв. Н.Т. – АК – Смолян, с посочен адрес за призоваване:
***, против Заповед
№ 2372з-117/22.03.2022г. на Началник Отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с която му
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед била незаконосъобразна, неправилна, необоснована. Същата
не съдържала задължителни реквизити за установената форма. Заповедта била
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона.
Оспорващият твърди, че не е извършвал нарушенията, за които му е наложено
дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство било образувано със
Заповед №2372з-431/22.02.2021г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ Пловдив
при ОДМВР – Пловдив, отнасяща се за извършване на проверка по получени данни за
извършено дисциплинарно нарушение. Видно от същата, не ставало ясно кой е
времевия период, в който били осъществени вменените на оспорващия действия, квалифицирани
като дисциплинарно нарушение. Извън горното, оспорената заповед също не
отговаряла на изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР и чл.65 от Инструкция
№8121з-410 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информацията за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерство на вътрешните работи. Процесната заповед не съдържала
място, време, фактически и правни основания за издаването ѝ. Сочи се, че
времето и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение не били
конкретизирани в посочената заповед. Не било уточнено и в какво се състои
действие или бездействие на служителя. Номерата и датите на постъпилите
материали не можели да заменят съдържанието на процесната заповед. Така
направеното формулиране в заповедта не можело да доведе до ясно и конкретно
посочени нарушени разпоредби, респективно на това до законосъобразно ангажирана
дисциплинарна отговорност на оспорващия. Липсата на времева конкретизация на
нарушението не можела да доведе до изпълнение на вмененото от закона задължение
на дисциплинарнонаказващия орган да посочи и обстоятелствата и времето, при
които е извършено нарушението, което поставяло в невъзможност да се прецени в
какво точно се изразява нарушението и кога е извършено, което безспорно било
съществено процесуално нарушение. Тези изисквания били свързани и с реализиране
правото на защита на оспорващия, като наказано лице, както и с контрола за
законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с
оглед правилната преценка за наличието на осъщественото от обективна и
субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото.
На следващо място, не бил спазен и редът за провеждане на производство,
предвиден в раздел II
от
Инструкция №8121з-470/27.04.2016г. и глава осма от ЗМВР. Всички тези нарушения
на материалния закон и производствените правила, предхождащи издаването на акта
накърнявали правото и възможността на оспорващия да се защити адекватно срещу
така определеното нарушение и наказание.
По изложените в жалбата подробни съображения се прави искане за
отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски по
настоящото производство.
Ответната страна – Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Пловдив, в представен чрез процесуален представител писмен отговор
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а процесната
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира
присъждане на направените в делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение, а при евентуално уважаване на жалбата прави възражение да се
намалят разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Административен съд
– Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните
и след като анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Установи се от приложената административна преписка, че от
За Началник сектор „Общинска полиция“ – Пловдив е изготвена Докладна записка
рег. №2372р-25859/04.11.2021г. до Директор ОД на МВР – Пловдив, в която се
съдържа информация относно нарушения на противоепидемичните мерки от служител
на сектора, както и агресивно поведение на полицейски служител към колегите си
и прекия си началник.
Посочената по-горе
докладна записка е станала повод за образуване на административно производство
за изясняване на изнесените в същата факти и обстоятелства, като след извършена проверка е изготвен доклад рег.
№2372р-28583/10.12.2021г. до Директор на ОДМВР – Пловдив, с който се предлага
спрямо старши полицай К.Д. да се образува проверка по дисциплинарен ред.
Със Заповед №2372з-431/22.12.2021г. (л.14-15) на Началник
на Отдел „ОП“ към ОДМВР – Пловдив, на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР, чл.10 и
чл.30 ал.1 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. е заповядано да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни, че младши инспектор К.В.Д., старши
полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към Отдел „ОП“ при ОДМВР Пловдив
нарушава противоепидемичните мерки в сградата на сектор „Общинска полиция“ –
Пловдив, както и че е проявил агресивно и арогантно поведение срещу колеги от
сектора и прекия му началник. Проверката е възложена на комисия с поименно
определен състав, като е указано за резултата от проверката проверяващата
комисия да изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 24.01.2022г.
На 05.01.2022г. срещу подпис на К.Д. е връчена Покана рег.
№2372р-180/05.01.2022г. (л.33) за запознаване със Заповед
№2372з-431/22.12.2021г. на началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение.
На 05.01.2022г. К.В.Д. се е запознал с издадената заповед.
На същата дата от мл. инспектор К.В.Д., на длъжност старши
полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към Отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив е подадено възражение рег. №2372р-262/05.01.2022г.
(л.36 гръб) до Началник отдел „ОП“ ОДМВР Пловдив, в което заявил, че не е извършил
нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочил,
че ще даде допълнителни сведения след запознаване с всички материали по
проверката.
Със Заповед №2372з-28/21.01.2022г. (л.16-17) на Началник на
отдел „ОП“ при ОДМВР – Пловдив се удължава срока за извършване на проверката,
назначена със Заповед рег. №2372з-404/23.11.2021г., считано от 24.01.2022г. до
24.03.2022г. включително. К.В.Д. е запознат с тази заповед на 24.01.2022г.
срещу подпис.
В хода на проверката комисията е събрала относимите за
случая писмени доказателства. Пред същата са дадени писмени обяснения (сведения)
от Началник на отдел „ОП“ при ОДМВР – Пловдив К.
Ф. К. (л.37), от
инспектор в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив И.
Н. П. (л.38), от
младши експерт Т. Е.
Е. – КО в сектор „Общинска полиция“ Пловдив (л.39), от старши
инспектор Ж. И. Л. – началник група „ООР“ при сектор „Общинска полиция“
Пловдив към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (л.40), от
полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ Пловдив В. Б. Н. (л.41), от командир на отделение в сектор „Общинска
полиция“ Пловдив Х. С.
К. (л.42), от старши полицай в сектор „Общинска полиция“
Пловдив К. Г. П. (л.43), от старши полицай в сектор „Общинска полиция“
Пловдив В. П. М. (л.44).
Във връзка с извършената дисциплинарна проверка комисията е
изготвила Обобщена справка до Началника на Отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР
Пловдив с рег. № 2372р-3346/22.02.2022г. (л.25-30). В справката от комисията е
описано извършеното в хода на проверката и са направени съответни изводи, във
връзка с което е предложено следното: 1. За това, че на 03.11.2021г. и
04.11.2021г., старши полицай К.В.Д. е отказал да изпълни отдадено
законосъобразно устно разпореждане на прекия си ръководител старши инспектор Ж. Л., отдадено
във връзка със заповед рег. №317з-2193/19.03.2020г. на Директор ОДМВР – Пловдив
/Съгласно т.1 от същата е забранено влизането в служебните помещения в сградите
на ОДМВР – Пловдив на служители и граждани без лични предпазни средства/, може
да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“, за нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1, предложение последно от ЗМВР, съставомерно по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР - /неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители/, за
което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.; 2. За
това, че на 03.11.2021г. и 04.11.2021г. старши полицай К.В.Д. се е държал
арогантно спрямо старши инспектор Ж. Л. може да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.4, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР - /нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР/, а именно чл.56,
раздел V на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР - /Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си
и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на
обществени места/, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“.; 3. За това, че на 03.11.2021г. или 04.11.2021г. старши полицай К.В.Д.
е наплюл колежката си старши полицай К. П., както и е отправил заплаха „…ще ти го върна тъпкано да
знаеш! Заради теб маска ще трябва да носим.“, може да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“, за нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194 ал.2 т.4, съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР -
/нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР/, а
именно т.13, буква „м“ от глава I на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР - /недопускане тормоз на
работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се
причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или
страдание/, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“.; 4. Предвид това, че за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания, на основание чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР може
да бъде наложено едно общо наказание „порицание“. Посочено е, че съгласно
чл.206 ал.2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата му в МВР,
поради което на служителя може да се наложи наказание с възможния минимален
законов срок, отговарящо на извършеното от него нарушение.
След като е поканен с покана рег. №2372р-3416/24.02.2022г.
(л.32) за запознаване с всички материали и със справка и даване на допълнителни
обяснения или възражения съгласно заповед за извършване на проверка по получени
данни за извършено дисциплинарно нарушение рег. №2372з-431/22.12.2021г. на
началник отдел ОП при ОДМВР – Пловдив, връчена на 24.02.2022г., жалбоподателят
се е запознал с така изготвената справка срещу подпис на 24.02.2022г.
На 25.02.2022г. от Д. е депозирано възражение (л.36) до Началник
отдел ОП на ОДМВР – Пловдив, в което възразил срещу обобщената справка, като
заявил, че изнесените в справката твърдения, факти и обстоятелства са неверни и
манипулирани в интерес на двама полицейски служители от сектора. Посочил, че не
е извършил нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи.
От комисията е изготвено становище №2372р-3783/01.03.2022г.
(л.19-24) до Началника на Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в
което са направени предложения, идентични с отразените в обобщената справка.
На 02.03.2022г. на Д. е връчена Покана рег.
№2372р-3893/02.03.2022г. (л.31) за даване на писмени обяснения.
От Д. е постъпило възражение, заведено с рег.
№2372р-3982/04.03.2022г. (л.34), до
Началник отдел ОП ОДМВР – Пловдив.
В докладна записка №2372р-4312/09.03.2022г. (л.18),
изготвена от Началник на група КОСТП старши инспектор Д.
С. (председател на комисията), адресирана до Началника на
отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР – Пловдив, се коментира постъпилото
възражение №2372р-3982/04.03.2022г., като се сочи, че представените възражения
от старши полицай К.Д. не променят първоначално установената фактическа
обстановка. Посочено е, че в случая не се касае за нарушение на заповедта на
директора, която релевира с устното разпореждане на старши инспектор Ж. Л..
Разпореждането е законосъобразно, предвид това, че е издадено на база заповед
на директора. Същото е отдадено към старши полицай К.Д. пред други служители на
сектора и е станало достояние на същите, като не е било изпълнявано
нееднократно.Посочено е също, че видно от писмените сведения на служителите от
сектора, снети в хода на проверката, старши полицай Ж. Л. ежедневно запознава
състава с тогава действащите заповед рег. №РД-01-743/31.08.2021г. на министъра
на здравеопазването и заповед рег. №317з-2193/19.03.2020г. на Директор ОДМВР –
Пловдив. Отразено е, че предвид горното, представените от старши полицай К.Д.
възражения не сочат нови факти и обстоятелства, които да се изследват и не
променят първоначално установената фактическа обстановка.
На 22.03.2022г. е издадена разглежданата в настоящото
производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с която, на
основание чл.204 т.4, чл.197 ал.1 т.3, чл.194 ал.2 т.1 предложение последно от ЗМВР /неизпълнение на …разпореждания на … преките ръководители/ и т.4 от ЗМВР
/нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР/, а
именно чл.56 раздел V на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР - /Държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения…/, както и т.13 буква „м“ от глава I
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - /недопускане
тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с
които се причинява физическа и/или
психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание/, чл.200 ал.1
т.11 и т.12 от ЗМВР, се налага едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца на младши инспектор К.В.Д., старши полицай в сектор
„Общинска полиция – Пловдив“, към отдел ОП при ОДМВР Пловдив, считано от датата
на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на Д. на 22.03.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена на 04.04.2022г. по пощата, видно от
поставеното върху плика пощенско клеймо, т. е. в рамките на законоустановения
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на
чл.204, т.4 от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл.195,
ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
оспорващия, са „открити“ по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 14.03.2022г.
при получаване на Обобщена справка № 2372р-3364/22.02.2022г., видно от
поставената от Началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив резолюция.
Именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните
дисциплинарни нарушения и дееца. При това положение оспорената заповед е
издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушенията, като
същевременно към датата на издаването й - 22.03.2022 г., не е изтекъл и
едногодишният срок от извършването им.
Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на
чл. 206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващият орган преди да
наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на обобщена
справка №2372р-3364/22.02.2022г., жалбоподателят е бил запознат със
съдържанието ѝ, като това е отразено срещу подпис от самия жалбоподател
на дата 24.02.2022г. С покана рег. № 2372р-3416/24.02.2022г., получена от жалбоподателя
на 24.02.2022г., на същия е указана възможността за представяне в срок 24 часа след
запознаване със справката на обяснения или възражения. Дисциплинарно наказаното
лице се е възползвало от дадената му възможност и на 25.02.2022г. е депозирало обяснения
(възражение) пред дисциплинарно наказващия орган. Наред с това, след изготвяне
на становище №2372р-3783/01.03.2022г., с покана рег. № 2372р-3893/02.03.2022г.,
получена от жалбоподателя на 02.03.2022г., на същия е указана възможността за
представяне в срок 24 часа на обяснения или възражения. Дисциплинарно
наказаното лице се е възползвало от дадената му възможност и е депозирало
възражение, заведено с рег. №2372р-3982/04.03.2022г. пред дисциплинарно
наказващия орган, който е поставил върху същото резолюция от 04.03.2022г., че
приема възражението и е изслушал служителя лично. Заповедта е издадена на 22.03.2022г.,
т.е. след това.
Наред с горното, съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като приема за основателни изложените в жалбата доводи,
касаещи неспазване на установената от закона форма при издаването на същата. Съгласно
разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, но според настоящия състав не съдържа
всички законови реквизити, посочени в цитираната разпоредба. В заповедта е
налице неяснота относно извършените нарушения и правните основания, обосновали
издаването на същата. В същата са описани три отделни нарушения. Относно
първото се сочи, че за установеното неизпълнение на отдадено законосъобразно
устно разпореждане от прекия му ръководител старши инспектор Ж. Л. на дата
03.11.2021г. и 04.11.2021г. в сградата на сектор „Общинска полиция“ – Пловдив,
отдадено във връзка със заповед рег. №317з-2193/19.03.2020г. на Директор ОДМВР
– Пловдив, като се цитира т.1 от същата, за нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1, предложение последно от ЗМВР /неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители/, на младши инспектор К.В.Д., старши полицай в сектор „Общинска
полиция“- Пловдив към отдел ОП при ОДМВР – Пловдив, следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“.
Съгласно чл.194 ал.2 от ЗМВР, дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения.
От така направеното описание в заповедта е видно, че относно
първото нарушение се твърди, че представлява такова по смисъла на чл.194 ал.2
т.1, предложение последно от ЗМВР , а в същото време се описва че наказания
служител е допуснал „неизпълнение на служебни задължения“, което представлява
дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР.
При това положение се създава неяснота и се поставят под
съмнение формираните фактически констатации в оспорената заповед - не става
ясно дали се касае за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители или за
неизпълнение на служебни задължения. Тази неяснота ограничава правото на защита
на наказаното лице, доколкото същия се поставя в невъзможност да разбере за
какво точно нарушение – по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР или по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР е наказан и оттук да упражни пълноценно правото си на защита.
В случая е налице несъвпадение на данни, чиято конкретика и
безспорност е от съществено значение за изграждане на недвусмислени и
категорични изводи относно посоченото нарушение.
Относно второто описано нарушение в оспорената заповед се
сочи, че за установеното му поведение спрямо прекия му ръководител старши
инспектор Ж. Л. на дата 03.11.2021г. и 04.11.2021г. в сградата на сектор
„Общинска полиция“ Пловдив, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.4 /нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР/, а именно чл.56 раздел V
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Държавният
служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата
субординация както в служебни помещения, така и на обществени места/, на младши
инспектор К.В.Д., старши полицай в сектор „Общинска полиция“ Пловдив към отдел
ОП при ОДМВР Пловдив, следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание“.
В оспорената заповед подробно се описват направени
фактически констатации във връзка с посоченото нарушение, но от така
направеното описание е видно, че липсва ясно и конкретно посочване на самото
извършено в случая нарушение, с посочване на конкретните обстоятелства, касаещи
същото. Безспорно, нарушението следва да е ясно, точно описано и
индивидуализирано, за да може наказаното лице да разбере за какво точно
нарушение е наказан и съответно да реализира в пълен обем правото си на защита.
В случая това не е направено и съдът намира, че по този начин е ограничено
правото на защита на наказаното лице.
Относно третото нарушение, в оспорената заповед се сочи
следното – за установените действия спрямо колежката си старши полицай К. П. на дата 03.11.2021г. или 04.11.2021г. в сградата на сектор
„Общинска полиция“ – Пловдив, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.194 ал.2 т.4 - /нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР/, а именно т.13 буква „м“ от глава I
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - /недопускане
тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с
които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причинявана на
уплах и/или страдание/ на младши инспектор К.В.Д., старши полицай в сектор
„Общинска полиция“ Пловдив към отдел ОП при ОДМВР – Пловдив, следва да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
От така направеното описание не става ясно на коя конкретно
дата е прието, че е извършено описаното нарушение, доколкото е посочено
03.11.2021г. или 04.11.2021г. По
този начин за съда остава противоречиво твърдението на органа относно това кое
е времето на извършване на нарушението. Това обаче несъмнено ограничава правото
на защита на засегнатото лице, както и възможността съдът да извърши адекватна
и пълна проверка по същество на спора. Неспазването на императива на чл.210
ал.1 от ЗМВР се възприема от съдебната практика като съществено нарушение,
водещо до ограничаване (нарушаване) на правото на защита на наказания служител.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата се явява
основателна, а оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена, следва да
се отмени.
По отношение на направеното искане от страна на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, същото е основателно до
размера на внесената държавна такса от 10 лева. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че до приключване на делото от
страна на адв. Т. не бе представен договор за правна защита и съдействие, от
който да се установи действително уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което същите няма как да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2372з-117/22.03.2022г. на Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на К.В.Д.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.
Пловдив да заплати на К.В.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 10.00 лева,
представляваща разноски по делото .
Решението на основание чл.211 от ЗМВР е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: