№ 14068
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110118778 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 2481,29 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
07.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
09.10.2023 г. в размер на 231,97 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 31,25 лева за периода от 01.09.2020 г. до 31.07.2022г., ведно
със законна лихва за периода от 07.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.11.2020г. до 09.10.2023 г. в размер на 6,88 лева.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в грС****, аб. №
*****. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за посочените в исковата молба,
периоди. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, посочени в исковата молба.
След постъпило възражение от ответницата срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, в който
посочва, че поради влошено здравословно състояние, не може да заплати доброволно
претендираната сума, като моли, да бъде разсрочено изплащането й.
Третото лице – помагач взима становище за основателност на предявените
искове.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за присъждане на
вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ *****.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по настоящото
производство с предмет продажба и доставка на топлинна енергия и насрещно
задължение за заплащане на дължимите суми за ползването й, както и установяване по
безспорен начин на изпълнение на задълженията по правоотношението от страна на
ищеца, което обуславя синалагматичното му право да поиска изпълнение на
задължението на другата страна по правоотношението.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни
обстоятелствата, че е налице валидно облигационно отношение за доставка на
топлинна енергия, за топлоснабдения имот, посочен в исковата молба; че за исковия
период са начислени посочените в исковата молба суми, както и техния размер.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на
вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. Както се посочи, не се оспорва, че
ответницата се явява собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради
което по силата на закона, за същия възниква задължение да заплаща при посочените
условия, доставяната топлинна енергия.
Не се оспорва между страните, а и видно от представените към исковата молба,
писмени доказателства, процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на
етажна собственост, която е топлоснабдена. Видно от представените и приети като
писмени доказателства, документи за извършен топлинен отчет на уредите от третото
лице - помагач, такъв е извършван, като са посочени конкретните отчетени показатели.
Не се спори още, а и видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като
доказателство по настоящото производство, следва да се приеме, че през процесния
период е доставяна топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот.
Не се спори между страните и се установява от приложените по делото фактури
реално дължимия размер, по всяко едно от вземанията.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявените
установителни искови претенции за главници и лихви срещу ответника са доказани по
основание и по размер, като следва да бъдат уважени в цялост.
От страна на ответника е направено искане за разсрочване на задължението,
основано на чл. 241, ал. 1 ГПК. С оглед здравословното му състояние и липсата на
законова забрана за разсрочване, искането му следва да се уважи. Ответникът следва
да заплаща сума в размер на 114,64 лв. месечно за период от 24 месеца, включително и
дължимата законна лихва за забава от 07.11.2023 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски, както в заповедното, така и
в настоящото производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 260,05 лв.
По изложените мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С****, срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. С****, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
установяване в отношенията между страните, че ответницата М. К. А. дължи на ищеца
следните суми: 2481,29 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
07.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
09.10.2023 г. в размер на 231,97 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 31,25 лева за периода от 01.09.2020 г. до 31.07.2022г., ведно
със законна лихва за периода от 07.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.11.2020г. до 09.10.2023 г. в размер на 6,88 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г. по ч.гр.д. №
61347/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С****, на основание чл. 78,
ал 1 ГПК сумата в размер на 260,05 лв., представляваща разноски по заповедното и в
настоящото производство.
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК задължението на М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С****, като определя присъдените суми да бъдат заплатени в
полза на Т С ЕАД, ЕИК *****, с адрес ГР.С****, чрез заплащане на минимална
месечна вноска в размер на 114,64 лв., платими до десето число на всеки месец,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на
сумите.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 61347/2023г. на СРС, 140 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т с“
ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3