№ 11
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502320 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.03.2020г по гр.д. № 10644/2019г Софийски градски съд, ГО, І-30
състав, е осъдил Юробанк България АД да заплати на Г. Й. С. сумата от 7 858.40лв-
недължимо платени суми по вноски за главница, лихва и такси по договор за кредит от
13.10.2008г за периода от 20.02.2016-20.09.2017г, вследствие промяна на обменния
курс на швейцарския франк спрямо лева, ведно със законната лихва и сумата от 52
158.47лв- недължимо платени поради промяна на същия обменен курс при
предсрочното погасяване на кредита, извършено на 03.10.2017г, на осн. чл.55,ал.1,пр.1
от ЗЗД . С решението си съдът е отхвърлил втория иск за сумата над 52 158.47лв до
53 006.39лв. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
В отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника Юробанк България
АД, в осъдителната част. Въззивникът поддържа, че СГС е допуснал нарушение на
материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че е нарушил
1
правото на защита на ответника, като не е посочил кой договорни клаузи ще проверява
за неравноправие. Поддържа още, че решението е необосновано и твърденията на
ищеца по делото са останали недоказани. Поддържа , че решението на СГС
противоречи на съдебната практика по сходни казуси, а съдът се е позовал на
неотносима към спора практика на съдилищата. Поддържа още, че по делото не се
установява обедняването конкретно на ищеца от заплащането на процесните суми,
както и че не се доказва, че ищецът поради промяна на курса на франка е извършил
надплащане на суми към банката. Поддържа, че ответникът е спестил средства от
ниския лихвен процент на кредитите в швейцарски франкове, което не е съобразено и
коментирано от съда. Моли решението на СГС да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна-ищец пред СГС –Г. С. , представляван от адв. Ф. е
депозирал отговор на въззивната жалба на банката , с който жалбата се оспорва. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. Х., която поддържа въззивната жалба
и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото, съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Въззиваемата страна Г. С. не се представлява в.о.с.з. Депозира писмена молба, с
която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна Г. С.иeл , представляван от адв. Ф. депозира писмена
защита, в която развива съображения за неравноправие на договорни клаузи , част от
съдържанието на договора за банков кредит между страните и моли решението на СГС
да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
2
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
следва да бъде отменено.
Предявени са искове за връщане на сума, получена от банката – ответник без
основание – искове с правна квалификация 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърдението на
ищеца е, че е заплатил процесните суми и съответно банката ги е получила на
нищожно правно основание- нищожни договорни клаузи, част от съдържанието на
договор за банков кредит между страните от 13.10.2008г.
Банката- ответник оспорва твърденията на ищеца, обосновава валидност на
договорното правоотношение неговата цялост. Пред настоящата инстанция прави
възражение за това, че не е ясно кои договорни клаузи ищецът счита за нищожни ,
както и възражение за прихващане със сумите, които ищецът е спестил от по-ниския
размер на лихвения процент за договори в швейцарски франкове.
По делото не се спори за това, че на 13.10.2008г страните са сключили договор за
банков кредит- жилищен, като ищецът и неговата съпруга са били кредитополучатели,
че са получили кредит от 156 000 шв.фр, че кредитът е усвоен на 20.10.2008г , без да
бъде превалутиран, че е погасен от ищецът изцяло и предсрочно с плащане на
дължимите суми на 03.10.2017г .
По делото се установява, че по гр.д. № 36296/2018г по описа на СРС ищецът е
предявил искове против ответника за заплащане на получени без основание суми-
вноски за главница , лихви и такси поради промяна на обменния курс на шв. франк
спрямо лева за периода от 20.05.2013г до 20.01.2016г по същият договор за банков
кредит. В исковата си молба ищецът се е позовал на нищожност поради неравноправие
на договорните клаузи на чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този
договор, в които е било предвидено,че кредитополучателят поема валутния риск от
поскъпването на швейцарския франк, като е твърдял, че това не е равносилно на
реално изпълнение на задължението на банката да предостави достатъчно
преддоговорна информация и да информира потребителя за възможносто увеличение
на курсовата стойност на шв. франк и по какъв начин това изменение ще повлияе на
финансовото му задължение.
Така предявените искове по гр.д. № 36296/2018г по описа на СРС са уважени,
като решението е влязло в сила на 11.09.2020г, когато е потвърдено с решение на СГС
по гр.д. № 12683/2019г.
Сега висящите за разглеждане искове са предявени на същите фактически
3
твърдения, между същите страни по отношение на същия договор за банков кредит.
С оглед изложеното и предвид дадените указания по т.д. № 3/2016г на ОСГТК на
ВКС, т.2 , които съдът намира, че са приложими към разглеждания случай, съдебният
състав е обвързан от приетата нищожност поради неравноправие на договорни клаузи,
така както е постановено по гр.д. № 36296/3018г по описа на СРС. Съдът намира,че
тълкуването на закона , дадено с ТР № 3/2016г , касаещо частичните искове , е
приложимо и към настоящия случай, тъй като с решението по гр.д. № 36296/2018г
съдът е разгледал договорни клаузи , част от съдържанието на договор за банков
кредит между страните от 13.10.2008г, за да се произнесе по тяхната валидност и
съответно дали част от погасяванията на вноските по този банков кредит са направени
на действително, валидно правно основание или не. Съответно, останалата част от
банковите вноски за погасяване на същия кредит са предмет на настоящото
производство. Действително, не става въпрос за частично предявени искове, но за
разглеждане висят различни части от едно разсрочено парично задължение, по
отношение на които части следва да се приеме, че разясненията дадени с посоченото
т.д. № 3/2016г важат.
Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК и разясненията , дадени с ТР № 3/2016г
субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение обхващат същите страни за същото искане и на същото основание. Предмет на
делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право,
което се въвежда в процеса чрез твърденията на ищеца в исковата молба , които
индивидуализират спорното материално право и въведения петитум. Съответно при
произнасяне на съда по предявения иск СПН обхваща основанието на иска,
индивидуализирано чрез правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право.
Поради това, че правопораждащите юридически факти са едни и същи, както за
първоначално предявените искове за част от плащанията направени от ищеца , така и
за сега предявената останала част от плащанията, идентични са и страните и искането
към съда , то следва че установената от СРС с влязло в сила решение нищожност на
клаузите на договор от 13.10.2008г се ползва и при разглеждането на сега предявените
искове. Силата на пресъдено нещо на окончателното решение по исковете по гр.д. №
36296/2018г по отношение на правопораждащите факти, заявени по делото, обвързва
настоящият състав по отношение на идентичните правопораждащи факти и по
настоящото дело.
С оглед изложеното съдът приема, че е обвързан от констатираната нищожност на
клаузите на чл.28”В” от договора между страните и чл.26,ал.1 от анекса към този
4
договор с решението по гр.д. № 36296/2018г по описа на СРС, въз основа на която
констатация съдът е уважил предявените искове от настоящият ищец против
настоящият ответник на същото право основание- чл.55, ал.1 от ЗЗД. По делото не се
навеждат възражения от ответника, които да са нови, възникнали след влизането на
решението по гр.д. № 36296/2018г в сила и непреклудирани от СПН на това съдебно
решение.
Неоснователно е позоваването на ищеца на нередовност на исковата молба и
непълнота на действията на СГС, поради неяснота за кои договорни клаузи ищецът
твърди да са нищожни. В исковата молба ясно е казано,че това са клаузите на
чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този договор, отделно от това са
наведените твърдения, че клаузите прехвърлящи финансовия риск от кредит в
швейцарски франкове са неравноправни, неясни и неиндивидуално договорени. Тази
твърдения на ишеца са посочени като правопорождащи в проекто - доклада на съда-
определение от 13.11.2019г и в доклада , направен и допълнен в о.с.з. на 06.12.2019г.
Ясни са както твърденията на ищеца, така и доклада на съда. Възражението на
ответника за затрудняване на неговата защита поради неясни твърдения е
неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че клаузите на чл.28,”В” от договора и чл. 26,
ал.1 от анекса към този договор са нищожни , поради неравноправие.Сключването на
процесния банков договор при прехвърляне на финансовия риск върху потребителя-
кредитополучател въз основа на нищожни клаузи прави основателни исковете,
предявени за заплащане на сума при първоначална липса на основание, тъй като тези
суми са заплатени от ищеца и получени от ответника при курс, значително
надвишаващ първоначално договорения курс на шв.франк към лева.
По отношение на размера на сумите, заплатени от ищеца и получени от ответника
поради променения обменен курс на шв. франк към лева е изслушана ССчЕ, изготвена
от в.л. Т. Б., неоспорена от страните, съобразно която ищецът поради курсови ралики е
надвнесъл сумата от 7858.40лв за периода от 20.02.2016г до 20.0-9.2017г и сумата от
52158.47лв- при предсрочното погасяване на кредита. Тези суми като получени на
нищожно правно основание от ответника следва да бъдат върнати на ищеца- заплатени
от ответника.
Неоснователно е въззивното оплакване на ответника, че не се установява
обедняване на ищеца с процесните суми. По делото няма доказателства за това,че
друго лице, освен ищецът е заплащало кредитните вноски. С оглед това следва да се
направи извод, че плащанията на вноските по договора за банков кредит при
първоначална липса на основание , поради нищожност на договорни клаузи, е
извършвано от ищеца и следователно намаляването на активите без основание е
5
настъпило в неговото имущество, поради което и на него следва да се възстановят
платените при начална липса на основание суми.
По отношение на възражението за прихващане
Съдът намира възражението за прихващане за неоснователно, тъй като размера на
дължимата се лихва от ищеца на ответника по договора за банков кредит е договорно
установен и липсва основание тези договорни клаузи да не обвързват страните. По
отношение на размера на дължимата се суми от ищеца се установява нищожност на
договорни клаузи, поради което се достига до преизчисляване размера на дължимите
се вноски. По отношение на договорките за размера на лихвата такова основание за
неприлагане на договореното между страните или за промяна на договорените размери
няма. От друга страна няма спор, че ищецът е заплатил дължимите се по договора
лихви, съобразно договореното.
От изложеното следва, че ищецът точно е изпълнил обвързващите го договорни
клаузи по договор от 13.10.2008г касаещи дължимите се лихви и липсва основание за
промяна на размера на лихвите , съобразно исканото от ответника. Поради това
възражението на ответника за дължимост на суми за лихви, различни от договореното ,
е неоснователно.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановено решение следва да
бъде потвърдено като краен резултат.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна. Същата
претендира разноски и доказва такива в размер на 3 000лв, заплатено адв.
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. Въззивникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение се
явява основателно. Делото действително се отличава с правна сложност ,
представителят на ищеца е депозирал отговор на въззивната жалба и писмена защита,
но съдът съобразява обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание и нови
доказателства не са събирани. При определяне на размера на дължимото се адвокатско
възнагражодение съдът счита,че следва да определи такова по справедливост и да не
съобразява разпоредбите на НМРАВ, съобразно изложеното от ищеца, чрез неговия
пълномощник с молба от 04.11.2020г. Определени по справедливост, с оглед тежестта
на спора и свършената работа, съдът приема, че на въззиваемата страна се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв, която сума следва да бъде
възложена върху въззивника.
6
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2049 от 13.03.2020г, постановено по гр.д. №
10644/2019г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 30-ти състав в обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК ********* да заплати на Г. Й. С. с
ЕГН ********** сумата от 2000лв- разноски, направени пред въззивната инстанция, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7