№ 2403
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100502910 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2910/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на А. П. Х. ЕГН
********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №1544 от 30.01.2025 г
постановено по гр.д.№40982/2024 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че всеки от въззивниците дължи суми от по
162,16 лева мораторна лихва за периода 15.08.2022 г – 14.03.2024 г върху главница за
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. "******* , за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №12900 от
25.04.2024 г по ч. гр. д. №22335/2024 г. по описа на СРС, 78 ; както и всеки от въззивниците
е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД суми от по 60,84 лева разноски пред
СРС и 55,56 лева разноски в заповедното производство .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. По
отношение на общите фактура за отоплителните сезони 2021 г – 2022 г и 2022 г – 2023 г не е
приложим чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / , защото отчитането , изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е след предвидения 45-дневен срок за плащане .
Липсва и надлежна покана до въззивниците по чл.84 ал.2 ЗЗД , както и не е издадена
фактура по чл.32 ал.3 ОУ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в които оспорва въззивните жалби и
1
изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Нелбо” АД гр.София не взема становише по въззивните жалби .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
04.02.2025 г, поради което въззивните жалби от 11.02.2025 г са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава
не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода
. Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни
след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за
забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни
, а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това
е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се
различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин
и визира настъпване на различни факти .
Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се
дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се
начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е
необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а
след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на
общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45-
дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за
забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура ,
нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави
съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .
Налага се извод , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1544 от 30.01.2025 г постановено по гр.д.№40982/2024 г на
СРС , 78 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че
всеки от А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София дължи суми от по
162,16 лева мораторна лихва за периода 15.08.2022 г – 14.03.2024 г върху главница за
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. "******* , за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №12900 от
25.04.2024 г по ч. гр. д. №22335/2024 г. по описа на СРС, 78 ; както и всеки от А. П. Х. ЕГН
********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София осъден да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД суми от по 60,84 лева разноски пред СРС и 55,56 лева разноски в заповедното
производство .
ОСЪЖДА всеки от А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София суми от по 100 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Нелбо” АД гр.София като трето лице помагач
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3