№ 633
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200864 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. Г. М., ЕГН: **********, чрез адв.М.М.
от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, *****, против Наказателно постановление №21-0769-
003179/08.09.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.5 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.5 от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелите се пред настоящата съдебна инстанция съдебни
заседания жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.М., който моли за
отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк. Желязкова, която представя писмено становище и моли за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски, като прави и възражения за прекомерност на претендираните
такива от страна на жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.08.2021г. около 12:35 часа гр.Бургас на ул.“Одрин“ до Победа Бургас в посока
към кв.“Лозово“, В. Г. М., ЕГН: **********, управлявал МПС с марка ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ и peг. № А****. Последното е собственост на С. И. М.а с ЕГН:********** и е
1
регистрирано на територията на Република България. МТС-то не било спряно от движение,
но за него нямало сключен действащ договор – „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Актосъставителят е приел, че с горните действия В. Г. М. е извършил нарушение по
чл.638 ал.3 от КЗ, а именно - като лице, което не е собственик управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в която връзка е съставил на
нарушителя АУАН.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.638 ал.5 от КЗ и на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.638, ал.5 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева. АНО е
приел, че в случая се касае за повторност, тъй като водачът е санкциониран за предходно
нарушение с Наказателно постановление №20-0271-001251/09.09.2020г. на РУ Харманли,
влязло в сила на 05.11.2020г. за същото по вид нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл.647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл.638, ал.1- 3 и 5 КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото
качество актосъставителят Д.А. несъмнено притежава /от данните по делото е видно, че
същият е заемал длъжността „командир на отделение“/. Съгласно нормата на чл.647, ал.2 от
КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от
31.05.2016 г. на директора на ОД МВР - Бургас - началникът на група в сектор ПП при ОД
МВР - Бургас /какъвто е П.Н./ е оправомощен да издава наказателни постановления по
чл.638, ал.1-3 и ал.5 от КЗ, и чл.639 от КЗ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
2
шестмесечния срок.
Императивната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал. 3 и 5 от КЗ лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., а при повторно нарушение наказанието е 800
лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.638, ал.3 от КЗ, като е управлявал моторно превозно средство, собственост на друго
лице, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е спорно по
делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, за който не е имало
сключена валидна застраховка гражданска отговорност, е собственост на друго лице.
Независимо от това жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да положи
необходимата грижа преди да предприеме управление на автомобила да се увери, че за него
са налични всички изискуеми от закона документи, в това число и задължителна
застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. След като не е изпълнил това
свое задължения следва да понесе административнонаказателна отговорност за
неизпълнение на законови предписания в случая за управление на автомобил, за който
липсва задължителна за автомобила застраховка.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.638, ал.3 от КЗ, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя.
Следва да се отбележи обаче, че едва за първи път с наказателното постановление е
вменено на жалбоподателя, че е извършил нарушение при условията на повторност. Това
обстоятелство е признак от състава на нарушението и следва да присъства в АУАН, който е
своеобразен обвинителен акт и очертава рамките на произнасяне на АНО с наказателното
постановление. Няма как последният да разшири „обвинението“, тъй като това означава, че
се накърнява възможността на нарушителя за защита. Посоченият порок обаче не води до
цялостна отмяна на издаденото НП, доколкото в АУАН и НП се съдържат всички останали
признаци от основния състав на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, поради което дадената
квалификация следва да бъде изменена по този текст, а размерът на наложеното наказание
3
следва да бъде намален до предвидения абсолютен размер, а именно глоба в размер на
400лв.
Доводи в тази насока могат да се извлекат от Тълкувателно решение №3/10.05.2011г.
на ВАС по тълк. д. № 7/2010 година, постановено по тълкуването на друг материален закон,
но съдържащо принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и
видно от което „……….в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на
подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението,
може на основание чл.354, ал.2, т.1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите,
в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление; да приложи чл.64, ал.1 или чл.66 НК; да приложи закон за по-
тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е
имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като
при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа
правилото на чл.84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК.
В горепосочения смисъл е и константната практика на БАС, обективирана в
Решение № 1678/03.11.2021г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2174/2021г., Решение
№563/13.04.2021г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 520/2021г., Решение
№1173/15.06.2018г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 915/2018г., Решение №
624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на Адм. съд- Бургас , Решение №
434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд- Бургас, Решение №
1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд- Бургас и др.
С оглед на всичко гореизложено на жалбоподателя следва да се наложи наказание
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, а именно глоба от 400 лв.,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването
му.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, жалбоподателят е направил искане за
присъждане на такива, но по делото не са налице доказателства за действително сторени
4
разноски, в това число и за заплатено от страна на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, поради което и разноски на тази страна не се следват.
АНО също е направил искане за присъждане на разноски в депозирано в последното
по делото съдебно заседание становище. С оглед решението за изменение на НП и
направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се
присъдят частично претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.
С оглед изхода на спора и изменението на размера на наложената на жалбоподателя глоба,
на АНО следва да се присъдят пропорционално разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40лв., които да се заплатят от жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0769-003179/08.09.2021г. на началник
сектор към ОДМВР-Бургас, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя - В. Г. М., ЕГН:
**********, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.5
от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл.638, ал.3 от КЗ, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното
административно наказание „глоба“ от 800 лева на 400 лева.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на МВР
Бургас с БУЛСТАТ: *********, сумата в размер на 40 /четиридесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5