№ 14398
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110151082 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА"АД твърди, че на 31.08.2022 г., в гр. Велико Т., на
паркинга на магазин "*****", находящ се на АДРЕС, е реализирано ПТП
между л.а."Рено" с рег. № ******, управляван от К. В. К. и л.а. "Форд Фиеста"
с рег. № ****** , собственост на "ФИРМА"ЕООД , управляван от Ц. И. П..
Твърди се, че отговорността за настъпване на ПТП е на водача К.,
управляващ а-л "Рено", който поради движение в частта от пътя, предвидена
за насрещно движение и в близост до паркирани автомобили , при достигане
на едно от кръстовищата на паркинга, удря л.а. "Форд Фиеста". В резултат на
ПТП на застрахования при ищеца по застраховка автокаско л.а. "Форд
Фиеста" са нанесени материални щети. За описаното ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол, като водачът на а-л "Рено" бил вписал, че
отговорността е негова .Поддържа се, че гражданската отговорност на водача
на л.а."Рено" е била застрахована към процесната дата при ответника. Била
заведена щета при ищеца, образувана ликвидационна преписка, като щетите
били отстранени срещу сума в размер на 2992,64лева , заплатена от ищеца на
автосервиза, извършил ремонта.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в
1
правата на застрахования срещу ответното дружество в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на водача на л.а. "Рено". Сочи се, че след извършена покана,
ответникът не е погасил задължението. Претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2000лв. главница- частичен иск от сума в размер
на 3007,64лева, представляваща изплатено от "ФИРМА" застрахователно
обезщетение по застраховка "Автогрижа" по преписка № *********,с
включени ликвидационни разноски, както и законна лихва върху главницата
от датата на исковата молба до плащането, и сумата от 163,78лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода 10.01.23г.- 13.09.23г. , предявен като
частичен иск от обща сума в размер на 246,29лева. Претендира разноски.
Ответникът „ФИРМА"АД оспорва предявения иск по основание и
размер.Оспорва отговорността на застрахования при него водач на МПС, като
счита, че не би могъл да се направи безспорен извод относно нарушението на
правилата по ЗДвП от страна на К.. Оспорва се механизма на
произшествието,в т.ч. твърденията, че застрахования при ответника водач по
застраховка "Гражданска отговорност" се е движил в лента, предназначена за
насрещно движение. Твърди, че ударът за този водач е бил непредотвратим.
Твърди, че водачът на л.а. "Форд" е управлявал с несъобразена с пътните
условия скорост, като е имал видимост към а-л "Рено" и е следвало да
съобрази поведението си, като спре и пропусне дясностоящия
автомобил.Поддържа още, че другият водач, не се е съобразил, че се движи по
път без предимство и е предприел преминаване през кръстовището. В
условията на евентуалност се твърди съпричиняване в значителна степен -
поне 90 % на вредоносния резултат от страна на П., като счита, че с
поведението си застрахования при ищеца водач е извършил нарушение на чл.
48,ЗДвП, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, както и не се е съобразил с положението, посоката и
скоростта на останалите участници в движението, които се движат по път с
предимство, като е предприел навлизане в кръстовище и е отнел предимството
на друг участник. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
2
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки не са налице.
Не са спорни между страните обстоятелства:че на посочените в исковата
молба дата и място, между водач на МПС, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит
риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2992,64 лева, както и че размерът на
обичайните разноски за определянето му е 15лева. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От представения по делото двустранен констативен протокол се
установява, че при излизане от паркинг на магазин "*****" в гр. В. Т. на
АДРЕС е осъществен удар с движещия се по ул. "*****“ в областта на
кръстовище автомобил "Рено Меган", в резултат на което са причинени щети
по предна броня на л.а."Форд Фиеста". Двустранният констативен протокол е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена
сила, а само с формална такава. С оглед на това следва да се изследва
наличието на други доказателства , подкрепящи истинносттта на вписаните в
двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма
на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола търпят разминаване с отразеното в заключението на
3
автотехническата експертиза, както и с показанията на разпитаните свидетели.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на
31.08.22г. около 18,30ч. водачът на л.а. "Форд Фиеста" извършва маневра за
излизане от паркинга на магазин "*****", като в същия момент л.а. "Рено
Меган" се движи в платното за насрещно движение по ул. "*****" №2 и на
кръстовището между ул. "*****" и изхода от паркинга на магазин "*****
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между
тях. Според вещото лице от техническа гледна точка и от приложените по
делото доказателства , може да се направи извод, че причина за настъпване на
ПТП е поведението и на двамата водачи, доколкото водачът на а-л "Форд" е
предприел маневра за излизане от паркинг , без да изчака преминаването на
другия автомобил, и поведението на водача на а-л "Рено Меган", който се е
движел в платното за насрещно движение в района на кръстовището.От
техническа гледна точка вещото лице заключава, че щетите по л.а. "Форд
Фиеста" с рег. №*********** се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Стойността на уврежданията по
автомобил "Форд Фиеста" , определена на база средни пазарни цени, вещото
лице е оценило на сумата от 2757,65лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. В. К. се установява,
че при излизане от паркинга, преди да направи десен завой , е бил ударен от
автомобил, идващ от ляво . Произшествието било посетено от органи на МВР ,
които не съставили протокол за ПТП, а участниците съставили Двустранен
констативен протокол, като свидетеля се вписал като виновен, за което бил
посъветван от полицая , тъй като другият водач имал застраховка "Каско" на
МПС. Заявява, че обстоятелствата за вината, отразени в двустранния
констативен протокол, не отговарят на истината.
В показанията си пред съда св. Ц. И. П. поддържа, че произшествието е
настъпило на нерегулирано кръстовище , на входа на "*****"- самия магазин.
Бил навлязъл на кръстовището с автомобила си "Форд Фиеста" на около 50-
60см., когато бил ударен от другия автомобил, в резултат на което му се
съборила цялата предна броня. Другият водач му обяснил, че е дясностоящ и
е с предимство, като свидетелят поддържа, че още не бил влязъл в
кръстовището. Пристигналите на място служители на МВР обяснили, че
водачът на л.а. "Рено" е виновен, като е отнел предимството на свидетеля.
Полицаите ги посъветвали да съставят ДКП, като такъв бил съставен и
4
подписан, без натиск според разпитания свидетел. Счита, чие не ие имал
възможност да избегне удара.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. А съгласно разпоредбата на чл. 48
от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение.
Предвид заключението на вещото лице и показанията на разпитаните
свидетели, , съдът намира, че събитието е настъпило по вина и на двамата
водачи .Това е така, доколкото последните не са спазили посочените по-горе
разпоредби , в резултат на което е настъпил ударът между автомобилите и са
причинени описаните щети. В този смисъл съдът намира за доказано
релевираното с отговора възражение за съпричиняване на резултата от
застрахования при ищеца водач на л.а. , но до размер на 50%. Съобразно
приложимата съдебна практика / Р. 79 от 02.07.2009г. наВКС по т.д. 156/09г.,
1т.о./ размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото , съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие
вреда , който не може да надхъврля действителната стойност на увреденото
имущество , определено по пазарната му стойност, без прилагане коефициент
на овехтяване, доколкото последният е инкорпориран в застрахователната
стойност .
При установения размер на щетите от вещото лице по средни пазарни
цени от 2757,65лв., и при съпричиняване на резултата в рамките на 50%,
5
дължимото на ищеца от от ответника обезщетение е в размер на 1378,83лева ,
доколкото исковата претенция за главницата следва да се уважи и отхвърли за
горницата над този размер/ за разликата от 621,17лева/. С оглед частичното
уважаване на главния иск, частичният за мораторна лихва за забава също
следва да бъде редуциран- до размер на сумата от 112,92лева , изчислена по
реда на чл. 162 ГПК / или искът за мораторна лихва следва да се отхвърли за
разрликата от 50,86лв./.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. , ГПК на ищеца следва
да се присъдят разноски съразмерно на уважените искове – в размер на
582,56лева / за държавна такса, депозит за експертиза и свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение/ . На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също
има право на разноски, съразмерно на отхвърлените искове , които следва да
му се присъдят в размер на 80,75лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ФИРМА“АД , ЕИК ********* да заплати на „ФИРМА“АД
, ЕИК ********** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
1378, 83 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автогрижа“ по преписка № ********* за вреди на лек автомобил
марка“Форд Фиеста“ с рег. № *********** , причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 31.08.2022 г. в гр. В. Т. и разходи за определянето
му, заедно със законната лихва от 14.09.2023 г. до погасяване на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над уважения размер
до предявения размер от 2000лева / частичен иск от 3007,64лева/ .
ОСЪЖДА „ ФИРМА“АД , ЕИК ********* да заплати на „ФИРМА“АД
, ЕИК ********** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 112,92 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.01.2023 г. – 13.09.2023 г . КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над
уважения размер до предявения размер от 163,78лева / частичен иск от
6
246,29лева/ .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ ФИРМА“АД , ЕИК
********* да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ********** разноски по
делото в размер на 582,56лева, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИРМА“АД , ЕИК
********** да заплати на „ ФИРМА“АД , ЕИК ********* разноски по
делото в размер на 80,75лева – разноски по делото, съразмерно на
отхвърляните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7