Решение по дело №12795/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4275
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 19 март 2020 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20181100512795
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 12795 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 430716/15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 78101/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 158 състав, са отхвърлен предявените от А.М.С. срещу С.М.Г.„П.Х.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД 01-340/04.09.2017 г. на началника на Районно управление на образованието София – град и правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на С.М.Г.„П.Х.“.  Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 400 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищеца - А.М.С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и константната практика на ВКС. С исковата молба е релевирал възражение, че не са му връчени лично предписанията на Началника на РУО – София-град, по повод отразеното в констативния протокол. Това възражение не е обсъдено от решаващия съд. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че констативният протокол не му е връчен, тъй като е бил в законоустановен разрешен отпуск от началника на РУО – София-град. Това не е сторено след като се е върнал на работа, нито заедно с оспорената уволнителна заповед. Съгласно константната практика на ВКС подобни документи, към които препраща актът за прекратяване на трудовото правоотношение следва да са връчени на уволненото лице най-късно със самата заповед за уволнение, а в противен случай уволнението е незаконно. По този начин счита, че му е нарушено правото на защита. Твърди, че до него са достигнали единствено писмата, с които са му поискани писмени обяснения, които също препращат към констативните протоколи. С тези писма констативните протоколи също не са му предоставени. Излага съображения, че е неправилен изводът на решаващия съд, че не е необходимо връчване на констативния протокол, тъй като в писмата за искане на писмените обяснения подробно са били възпроизведени констатациите на констативните протоколи - уволнителната заповед не е изведена въз основа на искането за писмени обяснения и не препраща към него, а към констативния протокол, който не може да бъде заместен от писмения акт по чл.193, ал.1 КТ. От това, че констативните протоколи са връчени на други лица, които са били на работа в СМГ, не може да се приеме за доказан факта, че тези лица са ги предоставили на жалбоподателя. Счита, че дадените от него писмени обяснения не са достатъчно релевантни именно заради посочения пропуск в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и срокът, който му е бил даден за тях, който не е бил разумен, а е прекалено кратък, в който смисъл е и съдебната практика. Поддържа въведеното с исковата молба възражение за нарушение на процедурата по връчване на уволнителната заповед макар решаващият съд е признал за опорочена тази процедура, неправилно е приел, че това се е отразило само на момента на действителното връчване. От показанията на свидетелката К. се установява, че не му е предоставено копие от заповедта, тъй като нямало причина да я има в себе си към 04.09.2017 г. Счита, че това обстоятелство сочи на сериозно опорочаване на правото му на защита. Решаващият съд не е обсъдил доводите му за немотивираност на уволнителната заповед. Макар съдът правилно да е разпределил доказателствената тежест по делото, същият е приел няколко от описаните в заповедта деяния за такива, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, без да обоснова какво ги доказва и как ответникът успешно е изпълнил доказателствената си тежест. Констативните протоколи съставляват частни свидетелстващи документи, а не официални, порази което изложеното в тях подлежи на доказване от ответника по делото, което обаче не е сторено. Счита, че не би могло да се приеме, че след като ищецът не е оборил отразеното в констативните протоколи, то дисциплинарните нарушения са били извършени. Счита, че работодателят е злоупотребил с права, като значително е затормозил защитата му още в хода на дисциплинарното производство. Препращането към документи, които не са му връчени, води до липса на мотиви на уволнителната заповед и нарушение на чл.195, ал.1 КТ. СРС не е обсъдил обстоятелството, заявено в исковата молба и неоспорено от ответника, че по – малкият брой на часове по музика в V клас се дължи на факта, че със заповед № 576 на директора на СМГ е определена комисия, начело с И.У.– помощник директор УД, председател на училищната комисия за изготвяне на седмични разписания на учебните занятия през първия учебен срок на учебната 2016/2017 г., като последният е предал погрешен учебен план (стратегия) с учебни часове на учителя, отговарящ за изготвянето на самата програма (седмично разписание) – М.К.. Счита, че погрешно подадения учебен план от заместник директора У. се установява от представения към становището на отговора на исковата молба протокол № 11/04.07.2016 г. от заседание на ПС на СМГ, където в т.3 от дневния ред „Приемане на рамковия учебен план за V клас“, става ясно, че има промени само в учебните часове по математика и информатика, докато други промени не са докладвани, а те са били налице – часовете по музика за V клас стават от 1 час на 2 часа седмично за първия учебен срок. С оглед на това счита, че това деяние не може да му се вмени във вина, тъй като той не го е извършил. Тези доводи не са били обсъдени от СРС. Същият не е съобразил признатия от ответника факт по делото, че учебният материал по музика е преподаден изцяло и не са ощетени учениците от към знания, т. е. няма нанесени вреди. С оглед на това счита, че решаващият съд е следвало да обоснове извод за маловажност на този пропуск, който не е дело на ищеца. С писмо изх. № 43/30.09.2016 г. е изпратил до Директора на СРЗИ седмичното разписание за първи учебен срок за учебната 2016/2017 г. след като същото разписание е публично обявено на всички ученици, родители и учители, включително и на интернет страницата на СМГ още през м.09.2016 г. По тази причина счита, че неправилно СРС е приел, че това деяние не е покрито от давността по чл.194, ал.1 КТ. Ответникът, в качеството на дисциплинарно наказващ орган не е доказал нито кога е открил това несъответствие, нито кога то е допуснато, както и не е доказал кой и кога го е допуснал и съответно към кой момент ищецът е могъл и е бил длъжен да упражни съответния контрол, за да отстрани допуснатата грешка и поправи евентуално настъпили вреди, които не са доказани по делото. По – малко заложените часове за преподавателска норма на преподавателя С. С. счита, че е част от трудовото правоотношение между преподавателя и училището. Не се твърди за водено и завършило във вреда на СМГ дело за това. Счита, че е недопустимо дисциплинарно-наказващият орган да вменява на ищеца виновна отговорност за това, понеже няма доказателства за настъпили вреди за работодателя.  Счита, че по делото не е доказано кога е открито нарушението, с оглед давността за налагане наказания по КТ. Дори да има някакви вреди, то те са за преподавателя, а не за СМГ. Излага съображения, че списъкът с поименно посочване на членовете на Педагогическия съвет (ПС) в книгата за решения на същия не може да му се вмени във вина, тъй като ПС е колективен орган, респ. този факт е бил известен на дисциплинарно – наказващия орган още при съгласуването на списък – образец 1. С оглед на това счита, че сроковете за налагане на наказание по чл.194, ал.1 КТ са изтекли и за това нарушение. Твърди, че началникът на РУО – София-град постоянно е знаел кои са членовете на ПС в СМГ, тъй като и промените в списък – образец № 1 се съгласуват с него. Счита, че се касае за технически пропуск, който е могъл да бъде отстранен всеки момент и който не може да му се вмени във вина. Също така не се твърди и доказва, че от това деяние са настъпили вреди. Описаното в т.3.1 деяние, свързано с незаписване на номерация в колона 1 (№ поред) в заповедната книга на директора съставлява технически пропуск, за който не носи вина. По тази причина счита, че не е доказано, че е извършил нарушение, в следствие на което да са настъпили вреди и то виновно.  Счита, че неправилно СРС е интерпретирал нарушението по т.4.2, като е приел, че не е осъществен контрол при отразяване на извършваните проверки в книгата за контролна дейност. По този начин не е изложил мотиви по посоченото в тази точка нарушение на трудовата дисциплина. Въведеното нарушение на трудовата дисциплина е липса на книга за контролна дейност с валидност 5 години, а по делото е установено, че е съществувала такава, в която г-жа И. сама е нанесла проверките, след тази на МОН, както и сама е открила същата по време, когато жалбоподателят е ползвал разрешен отпуск. С оглед на това техническият пропуск е отстранен своевременно и от него не са настъпили вреди. Счита, че съдът е изложил взаимно противоречащи се мотиви относно нарушението по т.4.3, което съставлява липса на мотиви. Ако се приеме, че деянието на И.П.съставлява нарушение, то същото е технически пропуск, от който не са настъпили вреди и не са нарушени ничии права. Към момента на проверката жалбоподателят е бил в разрешен и законоустановен отпуск. Ответникът е поддържал, че не е съществувал към момента на проверката и към момента на уволнението план за контролна дейност на директора за учебната 2016/2017 г. Счита, че неправилно СРС е приел, че е налице вътрешно противоречие на свидетелските показания на свидетеля И.С.. Посоченият свидетел изрично е отговорил, че преди началото на учебната година планът за контролна дейност на директора за учебната 2016/2017 г. занесен от него на жалбоподателя, който го е подписал. Доказателства в обратната посока не са ангажирани по делото. Неправилно СРС е приел, че е продължил да бездейства по отношение на този план и след завръщането си от отпуск, тъй като по делото е установено, че не са му връчени нито констативните протоколи от проверките, нито приложенията към тяхното предписанията на началника на РУО – София-град, където е указано какво да се отстрани – обстоятелство, което не е оспорено от ответника. Съдът не е обсъдил, а ответникът не е доказал да е било възможно чрез последващи действия на ищеца да се отстранят евентуално допуснати несъответствия от заместниците, нито е изложил мотиви в какво се състоят конкретните неблагоприятни последици и за кого са настъпили такива. Неправилно СРС е определил евентуално допуснати несъответствия, извършени от трети лица (заместниците му), като лични дисциплинарни нарушения от негова страна. По този начин е допуснал вътрешно противоречие на мотивите на съда при възприемането на едни и същи факти. Счита, че неправилно СРС е приел за съставомерно дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя, сключването на три договора с туроператор преди одобрението им от началника на РУО – София-град. По делото са представени три уведомления, депозирани в РУО – София-град. На 26.01.2017 г. и на 06.02.2017 г. са депозирани тези уведомления и от тези моменти дисциплинарно – наказващият орган е узнал за това. По този начин в нарушение на чл.194 КТ е наказан за това деяние. Също така началникът на РУО – София-град е посочила, че одобрява представения й проект на договори, като по този начин санира евентуален пропуск. Излага съображения, че е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол на актовете относно СБКО във връзка с т.10 от заповедта. Както СМГ, така и жалбоподателят са участвали в издаването на тези административни актове, поради което спрямо тях не може да се осъществява косвен съдебен контрол. Отделно от това ответникът не е направил искане съдът да се произнесе инцидентно по тези административни актове. Няма и доказателства жалбоподателят лично и виновно да е извършил дисциплинарно нарушение. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от решаващия съд във връзка с приемане на заповед № РД 01-„В/11.03.2013 г. на началника на РУО София-град, както и на книгата за входяща кореспонденция на СМГ, тъй като по отношение на тези доказателства е наличие преклузия. В проведеното на 26.01.2018 г. открито съдебно заседание е поддържал заявеното в исковата молба твърдение, че няма доказателства за получавани от ищеца заповеди от МОН или РУО. В съдебното заседание на 16.02.2018 г. ищецът твърди, че не е знаел, че за заповедите на МОН и РУО следва да се информира от сайта на РУО по повод на зададен от съда въпрос. По този начин обаче не е въвел ново основание за предоставяне на тези нови документи във връзка с новонастъпило обстоятелства, както и същите не са нововъзникнали или новооткрити. Тези документи са били в държане на ответника и той е имал възможност да ги предостави своевременно, което не е сторил. С оглед на това счита, че посочените доказателства не следва да се ценят. Независимо от това ответникът не е доказал, че жалбоподателят е определил такива лица, които ежедневно да следят интернет сайта на РУО – София-град. Липсва отбелязване относно име на получател, подпис и дата. Счита, че неправилно СРС е отказал да извърши косвен съдебен контрол на заповед вх. № 77/12.04.2013 г., в нарушение на чл.17, ал.2, изр.1 ГПК, въпреки, че се е позовал на нищожност на този административен акт. Неправилно СРС е приел, че е извършил нарушението по т.11, тъй като по делото не са представени доказателства от ответника, от които да е видно, че е запознат с цитираната в посочената т.11 заповед на министъра на образованието и науката. С оглед на това не може да се ангажира дисциплинарната му отговорност за неизпълнението й. По отношение на т.14 от заповедта твърди, че не са ангажирани никакви доказателства, че с влязло в сила съдебно решение е признато, че заповедите за прекратяване на трудови правоотношения със служители, са отменени и уволненията са признати за незаконни. Наличието на висящи съдебни дела не може да замести влязлото в сила съдебно решение. По делото е установено, че М.А.е изготвяла трудовите договори и заместник директора АСД И.С. ги е проверявал в резултат на делегираните му правомощия по контрол. Същият е уведомил жалбоподателя, че всичко е изправно според законите. Излага съображения, че неправилно СРС е приел, че законосъобразно му е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание. Счита, че съдът не е ценил правилно ангажираните по делото гласни доказателства, като не е отчел заинтересоваността на доведените от ответника свидетели. Съдът не е съобразил, че през м.08.2017 г. е поискал от началника на РУО – София-град с две последователни заявления от 22.08.2017 г. и от 23.08.2017 г. да му бъде прекъснат отпуска, за да възстанови административния контрол в училище и да съдейства на проверяващите. Това обаче му е било изрично отказано. По този начин счита, че е установил, че е действал добросъвестно. Чрез извършеното уволнение е бил възпрепятстван да потърси дисциплинарна отговорност от длъжностните лица, на които е делегирал права и за които счита, че са налице данни за допуснати от тяхна страна нарушения. По този начин цялата отговорност е прехвърлена върху жалбоподателя, което счита, че съставлява злоупотреба с право от началника на РУО – София-град. СРС не е обсъдил длъжностните характеристики на помощник – директорите, на които са делегирани правомощия и по този начин вменява отговорност на жалбоподателя. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че е ползвал разрешен отпуск. По този начин счита, че е наказан за неща, които не е извършил и по отношение на които не е могъл или не е бил длъжен лично да контролира. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. Направил е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивната инстанция.           

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.М.Г.„П.Х.“, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че оспорената заповед е достатъчно добре мотивирана, поради което не е налице необходимост от връчване на друг акт. Връчването на констативните протоколи би било необходимо, ако в мотивите на заповедта е налице непълнота, която се преодолява чрез препращане. В случая такова не е налице. С писмо от 14.08.2017 г. ищецът е уведомен от началника на РУО – София-град за образувана процедура по чл.193 ГПК въз основа на данни, съдържащи се в констативни протоколи от проверки на МОН и РУО. Също така в това писмо подробно са възпроизведени констатациите за наличие на осъществени деяния, които в протоколите са определени като нарушение на трудовата дисциплина. С оглед на това счита, че е без значение, че протоколите не са връчени лично на ищеца, а на служители на СМГ. Противно на поддържаното от жалбоподателя не е налице препращане към констативните протоколи нито в писмото, изпратено по реда на чл.193, ал.1 КТ, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Отделно от това чрез твърденията на жалбоподателя за делегиране на задълженията му самият той е предотвратил възможността какъвто и да е било документ да му бъде връчен лично. Счита, че обжалваното решение отговаря на всички изисквания, регламентирани в чл.236 ГПК. Предоставеният на жалбоподателя 3 – дневен срок за представяне на обяснения е бил достатъчен, след като той не е поискал продължаването му. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че уволнителната заповед му е предоставена за запознаване при посещението на комисията на 04.09.2017 г. в СМГ, както и че в последствие му е изпратена по пощата и на 21.09.2017 г. той е получил екземпляр от нея. Съгласно доклада та В. Кирилова, която е разпитана по делото като свидетел, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била предоставена на жалбоподателя и му е обяснено, че разполага с толкова време, колкото му е необходимо, за да се запознае с нея. Той се е възползвал от тази възможност и в продължение н почти два часа от 11.40 ч. до 13.15 ч. на 04.09.2017 г. се е запознал с посочената заповед. Междувременно жалбоподателят е излизал няколко пъти от кабинета за извършване на консултации, писал съобщения на мобилния си телефон и по идея на В. Кирилова е преснимал първата и последната страница на заповедта, изпратил я за консултация с адвокат, след което е заявил, че няма да я подпише. В тази насока са положени подписи на 6 свидетеля. Това е станало и причина заповедта да не бъде връчена, след като лицето отказва да я получи. С оглед на това счита, че е неправилен извода на СРС, че процедурата по връчване на заповедта на 04.092.2017 г. е опорочена. По делото безспорно е установено получаване на заповедта по пощата на 21.09.2017 г., когато съдът е приел, че е наложено дисциплинарното наказание. Излага съображения, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че съдът е приел, че констатациите, удостоверени в констативните протоколи, не са опровергани от ищеца. Такива мотиви не са изложени в обжалваното решение. По делото са разпитани 8 от поисканите 10 свидетеля на работодателя, проведена е очна ставка между свидетел и ищеца, ангажирани са и голям брой писмени доказателства. Решаващият съд подробно е обсъдил ангажираните доказателства, въз основа на които е достигнал до правните си изводи. Съгласно заповеди № 630/12.09.2016 г. и № 261/03.02.2017 г. лично жалбоподателят е утвърдил седмичните разписания на учебните часове за учебната 2016/2017 г. Училищните планове на класовете V А, V Г, V Д, са също утвърдени от жалбоподателя. Като безспорно в отношенията между страните е отделено обстоятелството, че през първия срок е изучавано по 1 час седмично музика вместо 2 пъти седмично. Същевременно на основание чл.258, ал.1 ЗПУО директорът на държавно и общинско училище организира и контролира цялостната дейност на институцията. Счита, че наваксването на пропуснатия учебен материал в края на учебната година не е в полза на качеството на обучението на учениците. Тъй като СРЗИ не е органът, който налага дисциплинарно наказание на жалбоподателя, подаденото от него писмо от 30.09.2017 г., няма отношение към срока по чл.194 КТ относно деянието по т.5.3. независимо дали уволнението е извършено на 04.09.2017 г. или на 21.09.2016 г. липсата на контрол от страна на жалбоподателя е започнало от началото на учебната година 2016/2017 г. и е продължило до края на първия срок. С оглед на това счита, че за началото на срока по чл.194, ал.1 КТ не може да се приеме датата на писмо № 43/30.09.2016 г. По отношение деянието по т.1.3 счита, че засегнатото лице от бездействието на жалбоподателя не е учителят С. С., а СМГ, тъй като жалбоподателят е допуснат този учител, на когото е възложен определен норматив от часове, да не го изпълни. Същевременно е получил уговореното трудово възнаграждение. Твърди, че плана за работа на ПС за учебната 2016/2017 г. е утвърден от жалбоподателя. В този план са допуснати описаните в т.2 грешки и неточности. Счита, че съвкупността от всички нарушения на трудовата дисциплина е довела до злоупотреба с доверието, което работодателят е оказал на жалбоподателя, като го е назначил за директор на едно от най-елитните учебни заведения в страната. Тези нарушения са довели до усещането в обществото за липса на ред, законност и предвидимост в дейността на гимназията. Естеството, многобройността и тежестта на нарушенията обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Счита, че дисциплинарните нарушения следва да се преценяват в тяхната цялост и същите са нанесли репутационни вреди на учебното заведение, както и на системата на образованието. Поддържа, че липсата на съставени протоколи от извършени проверки от страна на И. Петров съставлява нарушение на директора на СМГ, който не е осъществил нужния контрол, а е бил длъжен да осъществява такъв. Счита, че по делото е установено обстоятелството, че към момента на извършване на проверката не е съществувал план за контролната дейност на директора на СМГ за учебната 2016/2017 г. представеният план счита, че е съставен допълнително. Излага съображения, че посочените от жалбоподателя проекти на договори съставляват сключени договори, които са подписани от страните. Тяхната дата предхожда необходимото одобрение от началника на РУО към МОН. В случай, че такова последващо одобрение не бъде дадено от РУО, биха настъпили неблагоприятни имуществени последици за СМГ. Счита, че по делото е доказано и обстоятелството, че жалбоподателят е бил запознат със заповед № РД 01-4В/11.03.2013 г., с която началникът на РУО София-град е указал на директорите на училищата да създадат необходимата организация за ежедневно уведомяване за съобщения, публикуване на електронния сайт на органа. Тази заповед е заведена в дневника за входяща кореспонденция на СМГ с № 77/12.04.2013 г. – обстоятелство, което се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.А.. По силата на посочената заповед жалбоподателят е следвало да се уведоми за актовете на МОН и РУО от сайта на РУО и относно Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и с Алгоритма за неговото прилагане. Жалбоподателят обаче не е изпълнил тези свои задължения. По делото е установено също така и незаконно прекратяване на трудови договори с учители, тъй като съгласно трайната практика на ВКС учителската работа няма временен, сезонен или краткотраен характер. Тези незаконни уволнения са довели до вълна от искове за отмяна на уволненията и заплащане на обезщетения по чл.225, ал.1 КТ. Тъй като самите трудови договори не са част от представения в РУО София образец 1, органът не е имал достатъчна информация за преценка относно това дали трудовите договори по чл.68, ал.1, т.1 КТ са законно сключени или не. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

 На 14.03.2019 г. жалбоподателят е депозирал становище по делото, в което поддържа и развива доводите, изложени във въззивната жалба.        

С определение № 38236/16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 78101/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 158 състав е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Срещу постановеното определение е депозирана частна жалба от ищеца. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение многократно надвишава минимално установения размер, поради което счита, че е прекомерно. Счита, че не следва да му се възлагат разноските за начислено ДДС, тъй като няма вина за това, че адвокатът на ответника е регистриран по ДДС. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи депозираната молба за изменение на основаното решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна. 

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 22.01.1996 г. е назначен за учител по математика при ответника, а със споразумение № РД-35-329/26.07.2012 г., сключено с началника на РИО-София-град, във връзка с  проведен конкурс е назначен на длъжността „директор“.  Със заповед № РД 01-340/04.09.2017 г. на началника на РУО – София-град трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2 КТ вр. с чл.188, т.3, чл.187,т.3, т.7, т.8 и т.10, както и чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ, като му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В уволнителната заповед са посочени 15 точки, всяка от които съдържа подточки с нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че посочената заповед е неправилна, изцяло немотивирана, необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на закона и административно – производствените правила. В заповедта не е посочено кога точно са извършени нарушенията, което препятства правото му на защита. Също така дисциплинарното наказание е наложено извън сроковете по чл.194, ал.1 КТ. Твърди, че е ползвал разрешен законоустановен отпуск по време на евентуалното извършване на дисциплинарните нарушения. Счита, че неоснователно са му вменени нарушения, извършени от неговите заместници. Не му е даден разумен срок за даване на писмени обяснения, а е определен 3 – дневен срок. Това е нарушило правото му на защита. Констативните протоколи от извършените проверки в СМГ и предписанията към тях не са му връчени лично и не е запознат с тях, тъй като е бил в отпуск. По тази причина обясненията му са били непълни. На 04.09.2017 г., около 10.30 ч. трима служители от РУО – София-град го убеждавали да подпише последната страница на някакви документи, които носели. Той се възпротивил и заявил, че няма да подпише нищо без да се е запознал напълно със съдържанието на тези документи. Посочените служители отказали да му дадат възможност да прочете документите, както и не са му ги прочели на глас. След като многократно заявил, че няма да подпише нищо, те му обяснили, че следва да напусне сградата на училището, тъй като е уволнен. Отказали са да му предоставят копие от уволнителната заповед. Служителите на РУО извикали полиция, като под нейно наблюдение ищецът напуснал сградата на училището. На следващия ден е поискал от РУО предоставяне на препис от заповедта, какъвто не му бил предоставен. На 21.09.2017 г. е получил по пощата заверен препис от уволнителната заповед. Твърди, че не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. Счита, че е недопустимо след като контролните дейности са възложени на други лица по законоустановения ред за това, техните евентуални пропуски да му се вменяват като нарушения. През 2014 г. е награден с грамота от кмета на СО за реализиране на ефективен модел в областта на средното образование и принос в развитието на основното и средното образование в столицата. През 2015 г. е награден с грамота от кмета на СО-Район „Оборище“ за проявен висок професионализъм и постиганите убедителни успехи в учебно – възпитателния процес. През 2016 г. е награден с почетно отличие „Неофит Рилски“ от МОН за дългогодишна, цялостна, високопрофесионална трудова дейност в системата на българското образование и през същата година е носител на званието „Директор на годината – 2016“. Под негово ръководство през 2016 г. училището е получило две награди за международни олимпиади по математика в Казахстан – първо място и в Русия – второ място. През 2017 г. е награден с грамота от синдикат Образование към КТ „Подкрепа“ за отлично партньорство и социален диалог, а през 2017 г. е номиниран за наградата европейски гражданин на годината на Европейския парламент за 2017 г. Моли съда да отмени уволнението му като незаконно и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като осъди ответника да му заплати сторените по делото разноски.   

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца е извършено законосъобразно. Уволнителната заповед е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, както и са спазени установените в чл.194 КТ срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. Последният признава обстоятелството, че са му искани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, като в тях изрично е посочил, че ги предоставя по констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. на МОН. По тази причина счита, че ищецът е бил започнат с този констативен протокол. Твърди, че уволнителната заповед е била предоставена на ищеца за запознаване с нея за времето от 11.40 ч. до 13.15 ч. на 04.09.2017 г. след като преснимал първа и последна страница на заповедта и се консултирал по телефона с адвокат, ищецът заявил, че няма да подпише заповедта. Тези обстоятелства са удостоверени с подписите на 6 свидетели. Относно извършването на дисциплинарните нарушения от ищеца и тяхната съставомерност ответникът е изложил подробни съображения, които поддържа и в настоящото производство. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че са били обвързани от трудов договор, сключен на 22.01.1996 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „учител“. Със споразумение № РД-329/26.07.2012 г. същият е назначен на длъжност „директор“.

На 03.11.2016 6 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Сред основните му задължения се включва да осъществява системен контрол върху образователния процес; да организира разработване на Етичен кодекс на училищната общност и контролира прилагането му; да спазва и съблюдава прилагането на Етичния кодекс в работа с деца; да организира разработването на училищния учебен план и го утвърждава със заповед, след съгласуване с обществения съвет и приемането му от ПС; да утвърждава списък-образец на училището като сведение за дейността на институцията за учебната година след извършване на нормативно установената съгласувателна процедура; да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с педагогическия и непедагогическия персонал; отговаря за законосъобразното, целесъобразното, икономичното и прозрачното разпореждане с бюджетни средства, за което се отчита пред финансиращия орган, информира ПС, социалните партньори и обществения съвет; да разпределя между педагогическите специалисти утвърдените норми на преподавателската работа; да подписва и подпечатва документи, свързани с областите на неговата дейност; сключва КТД при условията на глава ІV КТ и осигури изпълнението му. В раздел ІV е предвидено, че директорът планира и ръководи цялостната дейност на училището. Директорът отговаря за осигуряване на изпълнението на държавните образователни стандарти, за правилното водене и съхраняване на училищната документация, изготвянето и изпълнението на училищния учебен план.

Със заповед № РД 01-340/04.09.2017 г. на началника на РУО София – град, на основание чл.195, ал.1, ал.2 и ал.3 КТ вр. с чл.188, т.3, чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ и чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Нарушенията на трудовата дисциплина са групирани в 15 позиции, всяка от които има подточки. В мотивите на заповедта е посочено, че същата е постановена на посочените правни основания за това и по повод констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. в периода от 21.07.2017 г. до 28.07.2017 г. от извършена проверка за учебната 2016/2017 г. на основание заповед № РД 09-2842/21.07.2017 г. на министъра на образованието и науката във връзка със сигнали до МОН, описани в заповедта и по повод констативен протокол с изх. № РУ01- 19388/22.08.2017 г. и констативен протокол с изх. № РУО1 -19638/25.08.2017 г. и вх. № 806/22.08.2017 г. в СМГ от извършена проверка от комисия, назначена на основание заповед № РД 03-505/23.08.2017 г. на началника на РУО - София-град за периода от 23.08.2017 г. до 24.08.2017 г., с които са установени системни нарушения за учебната 2016/2017 г., извършени от ищеца.

В т.1 от заповедта са описани нарушения, свързани с прилагане на учебния план за учениците от V клас на СМГ за учебната 2016/2017 г. В т.2 – организация на работата на педагогическия съвет (ПС); т.3 – водене на книгата за регистриране на заповедите на директора; т.4 – контролна дейност; т.5 – организиране на училище сред природата (бяло училище) за учениците от СМГ; т.6 – нарушения във връзка с приема в V клас за учебната 2017/2018 г.; т.7 – липсва информация за представен на директора на училището проект на КТД на ниво училище, разработен от представителите на синдикалните организации – чл.51а, ал.2 КТ; т.8 – относно липсата на разработени нови ВПРЗ за механизмите за определяне на основните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал; т.9 – относно допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическия персонал; т.10 – относно дейността на Общото събрание; т.11 – относно изпълнението и прилагането на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за неговото прилагане за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, утвърден със заповед № РД 09-1871/18.12.2015 г. на министъра на образованието и науката.; т.12 – относно правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2016/2017 г.; т.13 – относно воденето и съхранението на личните трудови досиета; т.14 – относно сключване и прекратяване на трудовите договори със служители и т.15 – относно ползването на отпуск от директора на СМГ.

Доколкото предметът на въззивното производство се очертава от релевираните от страните доводи във въззивната жалба и отговора на същата, съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд следва да прецени дали са извършени описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарни нарушения, за които страните са изложили доводи, както и дали са налице сочените нарушения в дисциплинарното производство  спрямо тях.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания относно формираните от решаващия съд изводи във връзка с дисциплинарните нарушения по следните позиции: т.1.1; т.1.3; т.2.3; т.3.1; т.4.1; т.4.2; т.4.3; т.5; т.10; т.11; т.14.

В т.1.1 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са описани констатациите при проверка на дневниците на V А, Б, В, Г, Д класове – учениците са изучавали през първия учебен срок 1 час музика, а през втория учебен срок 2 часа, което е нарушение на съгласувания с началника на РУО – София-град и утвърден от директора на СМГ училищен учебен план. През първия учебен срок в дневника е вписан 1 час музика с учител С., а през втория учебен срок в ден четвъртък първи и втори час музика с учител С. и В.. Направен е извод, че през учебната 2016/2017 г. учениците от посочените класове са изучавали през първия учебен срок 1 час музика, а през втория учебен срок 2 часа в нарушение на утвърдените училищни учебни планове, съгласно които учебният предмет музика се изучава с два часа седмично по време на учебната година или общо 68 часа. Така ищецът не е изпълнил изискванията по държавния образователен стандарт за учебния план на учениците от горепосочените класове през учебната 2016/2017 г., с което е нарушил чл.12, ал.2, т.1 от наредба № 4/30.11.2015 г. за учебния план. Нарушени са и изискванията на т.4, раздел ІІІ от длъжностната характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.1.3 е описано, че възложената на директора преподавателска норма на учителя по музика в V клас през първия учебен срок не е била изпълнена, въпреки, че е планирана съгласно Списък – образец № 1 на СМГ за учебната 2016/2017 г. под № 84а към дата 15.09.2016 г. е вписан С. С. като учител по музика, с възложен норматив за работното място 816 ч., т. е. пълна норма. Задължителната минимална норма за работно място е 720 ч. годишно. На г-н С. са възложени по - малко часове, описани в заповедта. Прието е, че ищецът не е упражнил контрол относно изпълнението на трудовите задължения през първия учебен срок от С. С. – учител по музика, с което е допуснал учителят да не изпълнява нормата преподавателска работа в V клас в противоречие със заложена норма в училищния учебен срок. Това съставлява нарушение на т.13 и т.17 от раздел ІІІ и т.5 от раздел V от длъжностната му характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.2.3 от заповедта е посочено, че в книгата за решенията на ПС не е вписан списъкът на членовете на ПС за  учебната 2016/2017 г. в нарушение на изискването на т.1 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. При проверката на протоколите от проведени заседания на ПС е установено, че съгласно протокол № 13 на 02.09.2016 г. е проведено редовно заседание на ПС с дневен ред „Приемане на годишен план на дейностите в СМГ“ и „Приемане на план-график за квалификационната дейност в СМГ“ през учебната 2016/2017 г.

В т.3.1 е посочено, че книгата за регистриране на заповедите на директора е започната на 01.09.2010 г. и завършена на 06.03.2017 г. същата е номерирана, прошнурована, подписана от директора и подпечатана с печата на институцията в съответствие с изискването на чл.41 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. В книгата не е попълвана колона „№ по ред“ в нарушение на изискванията на т.2 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. Ищецът не е упражнявал контрол относно вписването на номер по ред в посочената книга, което съставлява нарушение на т.3 от раздел V от длъжностната му характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.4.1 е посочено, че на проверяващата комисия е представена книга за контролната дейност на директора на СМГ за учебната 2016/2017 г., започната на 01.09.2016 г. Тя е номерирана, прошнурована, подписана от директора на училището и подпечатана с печата на институцията. От 30.09.2016 г. до 28.06.2017 г. са вписани 21 проверки, свързани с посещения на уроци, проверки на дневници, контрол на ритмичност на текущи оценки, контрол на неизвинени отсъствия. На констативни протоколи съответно с номера 4 5, 6, 7, 8, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20 не е вписана датата  годината на извършване на проверката, което не дава възможност да се определи кога точно е извършена проверката. Това съставлява нарушение на т.2 от раздел ІV от длъжностната характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.4.2 е посочено, че от началото на календарната 2017 г. на длъжността заместник – директор по учебната дейност е назначенаЕ.И.. Същата няма въведена книга за контролна дейност на заместник – директора в противоречие с изискването на т.3 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. За периода 21.03.2017 г. до 09.05.2017 г. г-жа И. е изготвила 7 чек-листа за контролна дейност. Проверените учители са запознати срещу подпис с констатациите.

В т.4.3 е посочено, че е проверена книгата за контролна дейност на И.П., заместник директор по АСД, освободен от длъжността на 24.03.2017 г. книгата е номерирана, прошнурована, подписана, подпечатана. За периода 27.10.2016 г. до 13.03.2017 г. са вписани 6 протокола от извършени проверки. Липсват подписи на проверените лица за запознати с констатациите. Не са представени констативни протоколи от направените проверки в противоречие с изискването на т.3 от Приложение № 3 към чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. Ищецът, който организира и контролира цялостната дейност на институцията, не е упражнил контрол върху дейността на заместник – директорите в училището К.И. и И.П.. Това е в нарушение на т.2, раздел ІV от длъжностната му характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.5 е посочено, че съгласно годишния план на СМГ за учебната 2016/2017 г. е проведено „Бяло училище“ на 232 от 8 до 12 клас в периода от 20 до 24.02.2017 г. в КК „Пампорово“. Съгласно заповед № 258/03.02.2017 г. на директора са определени задълженията на ръководния екип от учители. Сключен е договор между „Т.“ ЕООД (туроператор) и директора на училището, като е договорена цена от 265 лв. на ученик. На комисията, извършваща проверката, са представени декларации от родители и ученици и инструктажи по безопасност и култура на поведение при обсъждането на „Бялото училище“. Договорът е подписан на 31.01.2017 г. в нарушение на изискването на чл.3, ал.3 от Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Аналогично са сключени договори на 25.01.2017 г. между директора на СМГ и горепосочения туроператор на 156 и 51 пътуващи преди получаване на разрешението от началника на РУО – София-град. Това съставлява нарушение на т.3 от раздел V от длъжностната му характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.10 е посочено, че в училището няма документация, удостоверяваща наличие и практика за свикване и функциониране на Общо събрание. Липсва практика за отчет на директора пред Общото събрание, формирано от колектива на училището. От протоколи съответно № 1/04.10.2016 г., № 5/19.01.2017 г. и № 8/21.04.2017 г. от проведени заседание на ПС е видно, че въпросите, свързани с бюджет на училището се разглеждат на ПС. Липсва решение на Общото събрание за начина за използване на средствата за СБКО за 2016 г. и 2017 г., както и заповеди на директора за изплащане на СБКО за посочените години. СБКО, заедно с приспадащите се суми за данъци и осигурителни вноски, се предвиждат в бюджета на училището в началото на годината в рамките на средствата за издръжка. От представената справка, изготвена от главния счетоводител на училището А.Г., е идно, че изплатените средства за СБКО за м.05. и м.06.2017 г. са на база ПМС № 380/29.12.2015 г.същото обаче касае изпълнението на бюджета за предходната година. Средствата, изплатени за СБКО за 2017 г., е следвало да бъдат изплатени на база чл.40, ал.2 от  ПМС № 374/22.12.2016 г. за изпълнението на държавния бюджет на РБ за 2017 г., като начинът за използване на средствата, съгласно ал.4 от същата норма, се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите. По този начин ищецът е допуснал на посочените заседания на ПС да бъдат разгледани въпрос, извън неговата компетентност, които са от компетентността на Общото събрание. В нарушение на чл.6 КТ в училището не функционира Общо събрание на работниците и служителите по трудово правоотношение. Без решение на Общото събрание за начина за използване на средствата са изплащани средства за СБКО за 2017 г. на база предходно ПМК, касаещо бюджета за 2016 г. Това съставлява нарушение на т.3 от раздел V от длъжностната характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.11 от заповедта е посочено, че на проверяващата комисия от МОН не е представен документ, от който да е видно, че през 2015/2016 г. педагогическите специалисти и непедагогическия персонал са запознати с формите на насилие и с Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и на Алгоритъма за неговото прилагане. Същият не е разглеждан на ПС или на Общо събрание през учебната година. Липсват документи и доказателства, че са осъществени дейности от училищното ръководство през учебната 2016/2017 г. за запознаване на родителите на учениците с формите на насилие и посочените механизъм и алгоритъм. В книгата за регистриране заповедите на директора, както и в класьора към нея не е регистрирана заповед на директора на училището, с която да е определен координационен съвет в училището, което е в нарушение на т.3 от алгоритъма. В училището липсва документация, удостоверяваща, че училищното ръководство и класните ръководители са предприели действия, свързани с извършването на оценка на тормоза между учениците в  училището в началото на учебната 2016/2017 г. Директорът на СМГ не е упражнил контрол върху дейността на класните ръководители по прилагането на т.4 от Алгоритъма за прилагането на механизма на противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, утвърден със заповед № РД 09-1871/18.12.2015 г. на министъра на образованието и науката. Липсва заповед на директора на училището, с която да е определен координационен съвет в училището, поради което не е изготвен анализ и не са обобщени резултатите от оценката в резултат на изследването от координационния съвет, като по този начин не е приложена т.5 от алгоритъма. В нарушение на т.7 от посечения алгоритъм не е разработен от координационния съвет план за учебната 2016/2017 г. за противодействие на училищния тормоз на база установените и анализирани резултати от анкетирането в училището. В нарушение на т.8 от алгоритъма не са включени Етични правила за задълженията на всички служители, свързани със случаите на тормоз, в Правилника за дейността на училището за учебната 2016/2017 г. На МОН не е представен дневник на случаите на тормоз в нарушение на т.10 от алгоритъма не е изготвен отчетен доклад до директора на училището за края на учебната 2015/2016 г. посоченото съставлява нарушение по т.3 от раздел V от длъжностната характеристика и чл.187, т.10 КТ.

В т.14 от заповедта са описани конкретни случаи на допуснати правни пропуски при сключване и прекратяване на трудови договори на служители на СМГ. Не е съобразено, че учителите са членове на синдикалните организации. От 19.06.2016 г. е в сила нов КТД за системата на народната просвета. В чл.30 КТД е посочено, че работниците и служителите в системата на народната просвета, членове на синдикални и работодателски организации, стани по договора, срокът на предизвестие при прекратяването на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.1 – т.3 и т.10 КТ е два месеца. Учителите са отработели един месец от предизвестието. Не е посочено в заповедите за изплащане на предизвестието за втория месец. Това съставлява нарушение на т.29 от раздел ІІІ и т.3 от раздел V от длъжностната характеристика и чл.187, т.10 КТ. Прието е, че чрез описаните нарушения директорът на училището не е изпълнил основното си задължение да организира и контролира цялостната административно – управленска дейност в училището, като е допуснал подписаните трудови договори и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения да не са изготвени съобразно изискванията на КТ и КТД.

 Върху заповедта е отбелязано, че същата е връчена на 04.09.2017 г. от В.К.в 13.32 ч. при отказ на лицето. Положени са подписи на 6 лица с посочени имена, адреси и ЕГН.

С доклад вх. № РУО1-20491/07.09.2017 г. В.К.– главен юрисконсулт в РУО – София-град е уведомила началника на РУО – София, град, че в изпълнение на заповед № РД 01-341/04.09.2017 г., на 04.09.2017 г., около 11.40 ч. комисия в състав: В.К., Б.К.– старши експерт по организация на средното образование и П.К.– главен специалист „Човешки ресурси“, посетили СМГ, за да връчат заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на директора на СМГ. Предоставили заповедта и му обяснили, че може да се запознае с нея преди да я подпише. Тъй като заповедта е от 34 страници, оставили ищеца спокойно да се запознае с текста. До 13.15 ч. той е чел заповедта, писал е съобщения на мобилния си телефон и излизал няколко пъти от кабинета. След продължителното изчакване казала на ищеца, ако желае, да преснима първа и последна страница от заповедта, тъй като там са упоменати основанията за налагане на дисциплинарното наказание и да ги изпрати на адвоката си. Ищецът изпратил на адвоката си първа и последна страници и след това заявил, че няма да подпише заповедта.  

С писмо изх. № РУО1-20895/11.09.2017 г. на началника на РУО – София-град във връзка с молба вх. № РУО1-20255/05.09.2017 г. за предоставяне на препис – извлечение от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ищецът е уведомен, че на 04.09.2017 г. комисия от служители на РУО – София-град е посетила СМГ, за да му връчи посочената заповед. В продължение на два часа и половина членовете на комисията са го изчакали да се запознае със заповедта. След като ищецът подробно се запознал със съдържанието на заповедта, се е отказал да я получи и подпише. Заповедта му е връчена лично на 04.09.2017 г. в 13.32 ч., което е удостоверено от трима свидетели и от членовете на комисията. Тъй като не става ясно каква част от заповедта ищецът желае да му бъде предоставен, в най - кратък срок следва да уточни искането си.

С искане вх. № РУО1-21748/18.09.2017 г. ищецът е уточнил, че иска да му бъде предоставен екземпляр на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, заедно със заверени преписи на всички приложения към нея, ако има такива, тъй като същата не му е предоставена след отказа да я подпише. Не отговаря на истината твърдението, че се е запознал със заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение в продължение на два часа и половина.

 С писмо изх. № РУО1-22078/21.09.2017 г. на ищеца е изпратен екземпляр от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е получен на същата дата.

Със заповед № 630/12.09.2016 г. на ищеца  утвърдено седмичното разписание на учебните занятия за първи срок на учебната 2016/2017 г. за прогимназиален и гимназиален етап, прието с решение на ПС от 14.09.2016 г.

С писмо изх. № 43/30.09.2016 г. ищецът е изпратил на директора на СРЗИ гр. София седмичното разписание за първия учебен срок за учебната 2016/2017 г., в което за всички петите класове е предвидено изучаване на 1 час музика седмично. От представената по делото учебна програма за предмет „музика“ за V клас се установява, че годишният брой часове за изучаване на предмета е 68 часа.

Съгласно удостоверение № *********/07.10.2016 г., издадено от МОН – Национална единна информационна система за предучилищно и училищно образование, Списък образец № 1 за 2016/2017 г. учебна година е утвърден. В него е предвиден същия брой часове за предмет „музика“ за всички пети класове за първия учебен срок на посочената учебна година.

С уведомление вх. № РУО1-433/06.02.2017 г. ищецът е уведомил РУО – София-град, че в периода 20-24.02.2017 г. ще се проведе бяло училище, с посочен маршрути настаняване. Посочено е, че пътуването е организирано от туроператор „Т.“ ЕООД. Към уведомлението са приложени проекти на договори за туристическо пътуване, организирано от посочения туроператор, за одобряване. Договорите са сключени на съответно на 25.01.2017 г. и на 31.01.2017 г.

Съгласно писма съответно изх. № 0601-797/26.01.2017 г., изх. № 0601-798/26.01.2017 г. и изх. № РУО1-803/07.02.2017 г. на началника на РУО – София-град приложеният проект на договор за организирано туристическо пътуване е одобрен.

Със заповед № РД09-2842/21.07.2017 г. на министъра на образованието и науката е определена комисия, на която е възложено да извърши проверка в СМГ „П.Х.“ – гр. София на административно-управленската дейност на директора на училището във връзка с писмо вх. № 19-58/14.07.2017 г. проверката следва да се извърши в периода 21.07.2017 г. – 28.07.2017 г.

Във връзка с резултатите от извършената проверка комисията е изготвила доклад № 8089403-18/09.08.2017 г. В него са посочени нарушения и пропуските, които са описани и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, включително и тези, които се оспорват във въззивното производство. Установено е, че през първия учебен срок учениците от V А, Б, В, Г, Д класове вместо два часа музика са изучавали един час музика. В училището липсва документация, удостоверяваща наличие и практика за свикване и функциониране на общо събрание. Липсва практика за отчет на директора пред общото събрание, формирано от колектива на училището. Липсва решение на общото събрание за начина за използване на средствата за СБКО за 2016 г. и 2017 г., както и заповеди на директора на училището за изплащане на СБКО за посочените години. Констатирани са пропуски и в дейността по Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за прилагането му – директорът на училището не е предприел действия по изпълнението и прилагането на същите. Установени са и пропуски при сключване и прекратяване на трудови правоотношения със служители. 

Назначената от министъра на образованието и науката комисия е съставила и констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. В констативния протокол детайлно са описани всички нарушения и пропуски, както и тяхната противоправност. Тези констатации са залегнали и са възпроизведени и в постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца.

Представени са писма до министъра на образованието и науката и до началника на РУО – София-град от учители в СМГ, ведно с подписка към тях, както и от омбудсмана на РБ, относно предприети от директора на СМГ действия по прекратяване на трудови договори на дългогодишни учители в гимназията. Изразено е несъгласие с тези действия на директора на СМГ, както и е отправено искане за предприемане на действия за отстраняване на възникналия проблем.

Във връзка със заповед № РД 03-505/23.08.2017 г. на началника на РУО – София-град за извършване на проверка на 23.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. в СМГ е изготвен констативен протокол изх. № РУО1-19638/25.08.2017 г., както и доклад вх. № РУО1019639/25.08.2017 г. в доклада е посочено, че проверката е проведена в условията на тежки обструкции от страна на служители в СМГ, като старши експертите са били подложени на извънредни мерки за сигурност. На 24.08.2017 г. е осигурен достъп на комисията, но проверка не е била осъществена, тъй като директорът на СМГ е принудил комисията да преустанови работата си и на напусне канцеларията, без да осигури помещение, в което експертите да изпълнят служебните си задължения. Под вербален натиск от директора на СМГ част от служителите повторно се подписали под текст, че написаното в протокола не отговаря на истината. В констативния протокол са описани констатираните нарушения и пропуски, свързани с липса на поставени входящи номера на постъпили документи, респ. поставени входящи номера без дата и без останалите реквизити, липса на контрол от страна на директора на СМГ относно регистрирането на входящата и изходяща кореспонденция.

Със заповед № РД 03-507/24.08.2017 г. на началника на РУО – София-гад на директора на СМГ са дадени предписания във връзка с констатираните нарушения и пропуски в работата.

До директора на СМГ е изпратено писмо от началника на РУО – София-град, изх. № РУО1-18985/14.08.2017 г., с което на основание чл.193, ал.1 КТ му е определен 3 – дневен срок от получаването му да представи в РУО – София-град писмени обяснения за допуснати от него нарушения, констатирани с констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. от извършена проверка на основание заповед № РД 09-2842/21.07.2017 г. на министъра на образованието и науката по повод на посочени в писмото сигнали до МОН, до омбудсмана на РБ и до председателя на комисията по образование и наука в 44. НС. В писмото точно са описани нарушения на трудовата дисциплина, за които в последствие е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца. Писмото е получено на 28.08.2017 г.

С обяснения вх. № РУО1-19975/31.08.2017 г. ищецът е посочил, че в утвърдения списък.- образец 1 правилно са заложени часовете по учебен предмет музика – 34 седмици по 2 учебни часа. Съгласно вписаните в дневниците теми учебният материал по учебния предмет музика е преподаден с малки разминавания. В дневника на V А клас класният ръководител Л.М.е вписала погрешно в програмата за втори срок 4 часа музика, но правилно са били провеждани часовете и са вписани съответните теми съответно за по 2 часа изобразително изкуство и по 2 учебни часа музика седмично. Книгата за решенията на ПС е прошнурована, номерирана, подпечатана с печата на институцията и подписана от директора на училището. Същата е започната от м.09.2012 г. протоколите от заседанията на ПС се съхранявали в класьор към книгата за решенията на ПС. Всички проверки на директора са регистрирани в книгата за контролната дейност на директора, като планът за контролната дейност на директора е представен в РУО при съгласуването на списък – образец 1 на СМГ. Причина за липсата на част от протоколите е, че на комисията е предоставен само един класьор – за проверка на педагогическия персонал. Другият класьор по неизвестни на ищеца причини не е предоставен на комисията. Книгата за контролната дейност на г-жа И. до началото на 2017 г. не е предоставена в момента на изискването на големия обем документация, но такава съществувала. Книгата за контролната дейност на И.П.е номерирана, прошнурована, подписана и подпечатана. В нея са записани 6 проверки, като всички засегнати лица са започнати с извършените проверки. За това свидетелствали протоколите, които са открити след проверката при свързване с г-н Петров, който бил на работа в чужбина. Към датата на получаване на писмото за одобрение на договора от началника на РУО същият не е бил подписан, но е носил датата на представянето му в СМГ за съгласуване от директора, което се установявало от изпратения екземпляр в РУО за одобрение. На ниво СМГ нямало сключен КТД, което обстоятелство нямало задължителен характер. В момента се изработвали нови правила за работната заплата, които ще бъдат утвърдени на ПС. Общото събрание се свиквало на 3 месеца в СМГ, формирано от колектива на училището, на което се давал отчет от директора и счетоводителя на училището. Решенията на Общото събрание на училището фигурирали в протоколите на ПС, тъй като след общото събрание се свиквал ПС. Средствата за СБКО на персонала в СМГ заедно с приспадащите се данъци и осигурителни вноски се предвиждали в бюджета на училището в началото на годината в рамките на средствата за издръжка. Средствата за СБКО на персонала на СМГ се определяли в размер до 3 % от утвърдените разходи за основни заплати за лицата по трудови правоотношения. СБКО се изплащало на база ПМС 380/29.12.2015 г. Посочва, че е извършен текущ педагогически административен контрол във връзка с намаляването на тормоза в училището, провеждани били беседи с всеки ученик с проблемно поведение. Тези беседи се провеждали с родителите на проблемните ученици по време на родителските срещи. Правилника за вътрешния трудов ред бил актуализиран съгласно новата нормативна уредба и приет на ПС. Комисията, която го е актуализирала, е допуснала технически грешки. Критериите за диференцирано заплащане са били изготвени, оценени от комисията и дадени на директора за потвърждаване. Не са били допуснати нарушения. Диференцираното заплащане на учители е било свързано със спазване на квалификацията, трудовата дисциплина и резултати, като е направено задълбочено проучване не от директора, а от комисията, като са включени и представители на профсъюзите. Допуснатите грешки в трудовите договори счита, че са технически и след установяването им били взети веднага мерки за отстраняването им. Взето е отношение също така относно вътрешните правила за държавен план – прием на ученици в V клас, издаване на удостоверения за завършен начален етап на основно образование, както и относно проведена обществена поръчка.

По делото е представен училищен учебен план за V А, Г, Д,  клас за учебната 2016/2017 г., приет на заседание на ПС – протокол № 12/01.09.2016 г. и утвърден със заповед на директора № 587/02.09.2016 г. за предмет музика са предвидени 2 учебни часа седмично или общо 68 учебни часа годишно. Представени са преписи от дневници на V А, Б, В, Г, Д клас, удостоверяващи определения преподавател по музика и проведените часове.

Видно от представения препис от книга за решенията на педагогическия съвет, започната през м.09.2012 г., за учебната 2016/2017 г. не са посочени кои лица са членове на ПС.

По делото е ангажиран препис от книгата за регистрите на заповедите на директора, започната на 01.09.2010 г. и завършена на 06.03.2017 г. В нея не е попълнена графата „№ по ред“.

Видно от представения препис от книга за контролната дейност на помощник – директора, започната на 15.09.2015 г. за периода 27.10.2016 г. – 13.03.2017 г. са вписани общо 6 протокола от извършени проверки, като липсват подписи на проверените лица. В тези протоколи са посочени обектите на проверката – преподаватели, класни ръководители.

В констативни протоколи съответно номера 3, 4, 5, 8, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, съставени от ищеца, не са посочени дата на изготвяне на документи и съответно извършване на проверката.

Ответникът е ангажирал по делото описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание заповеди и трудови договори на служители на СМГ.

Със заповед № РД-091871/18.12.2015 г. на министъра на образованието и науката е утвърден Механизъм за противодействие на училищния тормоз между деца и учениците, Алгоритъм за прилагане на този механизъм. Постановено е началниците на регионалните инспекторати да сведат постановената заповед до знанието на директорите на училищата за изпълнение.  

Съгласно протокол от извършена проверка изх. № ПР17257/14.07.2017 г. и вх. № 678/14.07.2017 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ проверяващите са установили наличието на 3 заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите М.Н.И., К.Н.Х.и Е.Б.В., които не са подписани от служителите, връчването не е удостоверено, респ. не са изпратени по пощата. Констатирано е, че в посочен трудов договор не е определена продължителността на работния ден или седмица, в друг трудов договор не е удостоверен писмено момента на постъпване н работа. във връзка с това са дадени предписания на работодателя.

Видно от представения препис от книга за регистриране заповеди на директора, започната на 06.03.2017 г., след заповед № 409/17.03.2017 г. са налице отклонения в поредните номера на заповедите, като някои от номерата на заповедите съвпадат и е добавяно „-1“.

Ищецът е представил по делото книга за контролната дейност на помощник – директора, започната на 15.09.2015 г., както и дневник на заместник директора по част АСД за контролната дейност. В тях са описани извършени проверки, като в констативни протоколи съответно номера 4, 5, 7, 8, 9, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 20 не е вписана датата и годината на извършване на проверката.  

От показанията на свидетеля И.М.С.се установява, че работи в СМГ от 2002 г. първоначално заемал длъжността „помощник – директор по административно –стопанската дейност“, след това заместник директор по административно – стопанската дейност, а последната година и половина – от м10-м.11.2016 г., заема длъжността „домакин“. На 04.09.2017 г. е бил на работа, както и ищецът. Около обяд пристигнали представители от РУО – г-н К., юристка и Б.К.. Те влезли при директора. Около 13.00 влязъл при секретарката, за да провери дали е приключила срещата. Тъй като вратата била полуотворена, чул реплика от страна на директора, че ще подпише документа, ако му дадат ксерокопие, за да се посъветва с адвокат. Не знаел за какъв документ ставало въпрос, не го бил виждал. След това юристката казала на директора, че това няма как да стане. Тогава те станали и заедно с директора излезли. Казали на ищеца да напусне сградата. Двете дами от проверяващите искали да се повика полиция, за да се изведе директора. След известно време районният инспектор г-жа Х. се появила на вратата. През това време влизали и излизали и други служители, както и други лица започнали да предават папки помежду си. Ищецът не държал никакви документи и не е подавал никакви папки към присъстващите. Ищецът седял в дъното на стаята, гледал телефона си, никой не му е предал никакви документи. Той излязъл от сградата към 13.30 ч. или малко след това. Докато ищецът е бил в стаята при секретарката не са му давали нищо за подпис. Свидетелят е запознат с констативния протокол на МОН. Бил поканен заедно с главната счетоводителка и касиерката от г-жа Кастрева, за да предаде този протокол. Той не е достигнал до знанието на ищеца, съхранявали го в стаята на заместник директорите. След като се върнал на работа не са го предали на директора. Свидетелят дълги години е работил със завеждащ административно – техническата служба г-жа М.А., която е дългогодишен служител в това управление. Никога не е имало пропуски в работата и по отношение изготвяне на трудовите договори. По тази причина свидетелят й се доверявал напълно, че подготвените от нея документи са съобразени с изискванията на закона. Свидетелят е казал на ищеца, че трудовите договори са изготвени съгласно законите и правилника на МОН свидетелят отговарял за трудовите досиета. Когато било необходимо, отстранявали пропуски. При извършване на проверки никога е нямало забележки за нередности. Свидетелят отговарял за упражняване на контрол върху тази дейност. Ищецът непрекъснато контролирал неговата дейност, питал дали има нещо нередно, за да може да съдейства за отстраняването му. Свидетелят не е намирал пропуски. Ищецът е бил наясно, че трябва да контролира неговата дейност. На 04.09.2017 г. след 13.00 ч. отишъл във фоайето и стаята на секретарката и останал в продължение на 35 – 40 минути. Във фоайето и в учителската стая имало учители.

От показанията на свидетелката М.М.К.се установява, че е присъствала на педагогически съвети, които се трансформирали в общо събрание. В началото влизали всички – педагогически и непедагогически персонал, информирали ги по финансови въпроси, които касаят всички, след което непедагогическият персонал напускал общото събрание. Така се поставяло началото на ПС. На всички ПС, на които е присъствала, първо са започвали като общо събрание. Винаги имало дневен ред, който бил залепен на видно място в учителската стая. Подписвали се и на заповед, в която е посочен дневния ред. И.С. уведомявал всички, които трябвало да присъстват.

От показанията на свидетелката В.Д.К.се установява, че работи в РУО – София-град, като заема длъжността „главен юрисконсулт“. Към 04.09.2017 г. е била на същата длъжност. Участвала е в комисия за връчване на заповед за уволнение на директора на СМГ. Заедно с нея са участвали П. К. – главен специалист „Човешки ресурси“ и Б.К.– старши експерт организация на средното образование. Тази комисия е била сформирана по силата на заповед на началника на РУО – София-град. В изпълнение на тази заповед отишли в СМГ, видели се с ищеца около 11.30 ч. или малко след това. Той ги поканил в кабинета си. Свидетелката му дала заповедта и ищецът казал, че ще му трябва време да я прочете, тъй като е доста обемна. Обяснили му, че затова са тук. Започнало едно продължително четене от страна на ищеца, писане на текстови съобщения по телефона. Влизал и излизал на няколко пъти от кабинета. Свидетелката излязла след него, за да види какво се случва. Ищецът слизал надолу по стълбите, свидетелката не го е последвала. Това се случвало около час и половина. За това време ищецът стигнал до 10-та страница на заповедта и повече не я прелистил. Затова свидетелката му предложила да преснима първата и последната страница от заповедта с основанията и да я изпрати на адвоката, за да се посъветва с него. Така и направил. След като се върнал заявил, че няма да подпише заповедта. По никакъв начин не са му ограничавали времето за запознаване със заповедта. Ищецът не е искал още време за запознаване. Ищецът не е получил препис от заповедта, защото е отказал да я подпише. Това било документ, който той нямало причина да има в себе си за момента. Имал възможност да упражни трудовите си права, като си я поиска по надлежния ред и след това ще я получи. Носела е два екземпляра от заповедта. И двата екземпляра останали в нея, тъй като ищецът не подписал заповедта. Свидетелката излязла извън фоайето, защото трябвали свидетели, които да се подпишат във връзка с отказа на ищеца да получи заповедта. Поканила някои от колегите, обяснила им, че ищецът отказва да получи заповедта и е необходимо да се подпишат свидетели, които да удостоверят неговия отказ. Някои от тях подписали заповедта. Не познавала тези лица поименно. Заповедта била подписана и от комисията. Подписите били положени на 04.09.2017 г. След предявяване на заповедта свидетелката е заявила, че положеният върху заповедта подпис изхожда от нея. Свидетелката помолила ищеца да излезе от кабинета, след като отказал да подпише заповедта, тъй като имало процедура по предаване на цялата документация на РУО и предаване на новия директор. Ищецът отказал и се заключил в кабинета. Обикновено в кабинета на директора се съхранявала най-важната документация на училището – заповедни книги, контролни книги. Тъй като било заключено, нямали достъп до кабинета. През тел.112 са повикали кварталния инспектор. Не е имало конфликт и разправа. Докато комисията е била в директорския кабинет, вратата е била затворена. Когато ищецът излязъл и свидетелката го последвала, тогава вратата била отворена. Във връзка с посещението си в СМГ изготвила доклад. Такава била вътрешната им процедура. На 05.09.2017 г. ищецът дошъл, за да получи заповедта. Свидетелката обяснила, че няма проблем, трябва да подаде молба. Ищецът депозирал молба. Директорката на РУО преценила, че не е изяснено искането и следва да се уточни, тъй като било посочено „препис – извлечение“. Тъй като не знаели на коя част от заповедта ищецът иска препис – извлечение, не му дали препис от заповедта същия ден. След като уточнил искането си, екземплярът от заповедта бил изпратена на ищеца по пощата. Не са изпратили препис от екземпляра, който носи подписите на свидетелите, тъй като се притеснявали да не се упражнява натиск върху тях. Ситуацията през целия месец била изключително напрегната. Случвало се да изчезват печати, да се появяват печати, гонили са експерти по време на проверка. Свидетелката изготвила заповедта за уволнение. Отказът на ищеца да подпише заповедта бил заявен в неговия кабинет. След заявения отказ свидетелката е извикала колегите от фоайето и им обяснила, че ищецът оказва да подпише заповедта. Свидетелите И.С., И.У.и И.С.не са присъствали в кабинета, а са били информирани от свидетелката. Същата не помни дали ищецът е казал пред тях, че отказва да подпише заповедта. Свидетелката е носела заповедта, но не и констативни протоколи. Ищецът не е искал копие от уволнителната заповед. Предоставила заповедта за преснимане. Носели и друг екземпляр, но не му го дали.

От показанията на свидетелката И.И.Ц.се установява, че работи в СМГ, като заема длъжността „главен учител по математика“. Работи в СМГ от 1991 г. редовно присъствала на заседанията на ПС. През учебната година 2017/2018 г. е разглеждан Механизма за противодействие на училищния тормоз. Преди това не е разглеждан. Последно е имало общо събрание през м.10.2017 г. преди това много отдавна не са имали общо събрание. Такова е провеждано при предишната директора, преди 4 години. За събранията на ПС разбирали въз основа на съобщение и се подписвали на него. В съобщението се посочвало за какво е събранието, какво ще се разглежда на него. Понякога е имало разлика в дневния ред, като не винаги са били изброени всички точки. На свидетелката не била връчвана заповед за свикване на общо събрание, когато директор на СМГ е бил ищецът. Към заповедта за провеждане на заседание на ПС имало списък, на който се подписвали. На ПС присъствали само педагогически специалисти – преподавателите, зам. директори, педагогически съветник, а на общото събрание присъствали всички служители, библиотекарка, счетоводителка, чистачи. Случвало се на заседание на ПС да присъства и непедагогически персонал. По принцип право да присъстват на тези заседания имали и членовете на Обществения съвет. Също така, когато се разглеждало поведението на някой ученик, се канели родителите му. Идвали гости, които са поканени. След това педагогическите специалисти вземали решения по проблемите на съвета. Свидетелката е присъствала на събрание, на което счетоводителката е казала примерно какви са средствата, които са изразходвани за някакъв период от време. ПС вземал решения в рамките на компетентността му. Имало е случаи по инициатива на директора на следващото заседание на ПС решението да се прегласува. Свидетелката не е проявявала интерес към изготвените протоколи от проведените заседания и съответно не е чела такива.

От показанията на свидетелката В.П.Д.се установява, че работи в РУО – София-град, като заема длъжността „старши експерт по организация на средното образование“. Когато има постановена заповед на министъра на образованието и науката, която касае всички училища, практиката била да се изпращат на МОН и началниците на всички управления. Изпращали се по електронна поща от МОН към РУО, след което те ги качвали на техния сайт. Всяка година преди началото на учебната година се провеждано съвещание с директорите на столичните училища, на които им се напомняло, че трябва да има човек, който да следи техния сайт и цялата информация, която касае съответно училище. Свидетелката нямала информация ищецът да не е изпълнявал това задължение и че не се е информирал от сайта на РУО – София-град. Ищецът е присъствал на тези съвещания. Не помни някога да е отсъствал. Обикновено събирали директорите в Националния исторически музей. Свидетелката присъствала на тези ежегодни инструктажи. Механизмът за противодействие на училищния тормоз не е бил свеждан до знанието на директорите освен чрез сайта на РУО, но е имало семинари, обучения, срещи, които РУО организирало и в които се коментирал този механизъм. Последният семинар бил през м.04.2017 г. във връзка с противодействие на агресията в училище. Там отново било напомнено, че има изграден алгоритъм. Имало изготвени въпросници, карти за оценка на риска, които в следва да подпомагат работата в училище. На този семинар е присъствал и ищеца. Фигурирал в списъка, както и на снимки. Три пъти до сега са качвали на сайта на РУО препоръки към директорите на столичните училища във връзка с това, че е незаконно сключването на срочни трудови договори. Първият път е било през м.10, м.12.2016 г., след това в началото на 2017 г. Останалата част от показанията касаят дисциплинарни нарушения, които са извън въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат.

Пред СРС е разпитан свидетеля Я.Л.М., който  заема длъжността „учител по информатика“ в СМГ от 8 години насам, както и свидетеля С.С.С., който работи в СМГ, като заема длъжността заместник директор по учебната част от 07.11.2017 г. Тъй като показанията им се отнасят за дисциплинарни нарушения, които са извън предмета на въззивния контрол, същите не следва да се обсъждат.

По делото е представена книга за решенията на педагогическия съвет от м.09.2012 г. В нея се съдържат заверени преписи на неподписани протоколи в ръкописен текст, съставени през учебната 2016/2017 г. ангажирани са и подписани от протоколчик протоколи от проведения заседания на ПС на СМГ.

Представени са карти за определяне на допълнително трудово възнаграждение за педагогически специалисти.

Съгласно информация изх. № 1553/28.07.2017 г. от А.Г. – счетоводител на СМГ относно разпределянето и плащането на СБКО. В нея е отбелязано, че средствата за СБКО на персонала в СМГ, заедно с припадащите се суми за данъци и осигурителни вноски, се предвиждат в бюджета на училището в началото на годината, в рамките на средствата за издръжка. Те се определят в размер до 3 % от утвърдените разходи за основни заплати на лицата, назначени по трудови правоотношения. Няма заповед на директора във връзка с решение на общо събрание за определяне начина на изплащане на СБКО. Същото се изплаща на база ПМС 380/29.2.2015 г.

Представени са заповеди на ищеца, постановени на основание Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и чл.15 ВПОРЗ, с което е постановено изплащането на допълнителни трудови възнаграждения през 2016 г. и 2017 г.

От показанията на свидетелката А.Н.Н.се установява, че работи в СМГ от 2003 г., като заема длъжността „счетоводител“. Когато са дошли на проверка от МОН, ищецът е бил в отпуск. Замествала го г-жаВ.. Когато бил съставен констативния протокол, през м.08.2017 г., г-жаК.я повикала в РУО, за да й връчи същия. От администрацията се запознали с него. В края на м.08.2017 г. дошли две писма с искане на обяснения. Ищецът ги връчил на свидетелката, на Б.С.– зам. директор по административно – стопанската дейност и на г-н С., за да напишат обясненията. Ищецът ги помолил да ги напишат, защото бил в отпуск. Тогава свидетелката започната да се интересува повече какво се е случило. В началото на 2017 г. имало промяна на минималната заплата. Имало заповед, с която се увеличавали заплатите на персонала. Имало КТД, в който се предвиждало, че трябва директора за увеличи заплатите на персонала с 8 % това било направено на 01.01.2017 г. Свидетелката не знае какво е трябвало да се съгласува, имало постановление на МС за увеличение на заплатите. На всеки три месеца е следвало да запознават персонала с отчета за касовото изпълнение на бюджета. След това информацията се качвала на сайта на училището. Имало е общо събрание, на което се запознавал колектива с отчета за съответното тримесечие. Първо се провеждало общото събрание, за да може целият колектив да се запознае с финансовата част, която касае всички. След това те си тръгвали и учителите оставали, за да продължи педагогическия съвет. Свидетелката разбрала за общото събрание от ищеца, защото е трябвало да подготви отчета. Г-н И.С., който бил зам. директор имал задача да информира непедагогическия и педагогическия персонал за тези неща. Такива събрания се провеждали на всеки три месеца. Имали задължение да попълват справка към РУО за датата, на която е проведено общото събрание.

От показанията на свидетеля Р.Г.В.се установява, че работи в МОН, като заема длъжността „държавен експерт“, Дирекция „Организация и контрол, контролни дейности“. През м.07.-м.09.2017 г. е заемал същата длъжност. По силата на заповед на министъра на образованието и науката в периода 21.-28.07.2017 г. е участвал в комисия, която е извършила проверка в СМГ. В тази комисия участвали Н.Б., служители от правна дирекция от „Човешки ресурси“,  от Дирекция „Имоти“, както и М.М.– експерт по математика. Проверката приключила с обичайните за това актове – констативен протокол и доклад до министъра за резултатите от нея. След предявяване на констативния протокол свидетелят е заявил, че е положил подпис върху него. Проверката започнала на 21.07.2017 г. по обяд. Ищецът отсъствал. Връчили заповедта за проверката на заместник директор при влизането си. Настанили ги в кабинета по информатика. Тогава дошъл ищецът. Представили му се, запознали го със съдържанието на заповедта. Разбрали, че от понеделник ищецът излиза в отпуск. Той ги уверил, че ръководството ще съдейства напълно на комисията и нужните документи ще бъдат представени. По време на проверката ищецът бил заместван от г-жа К.И., с която комуникирали. Предоставили възможност на ръководството да представят определени документи, като са определили 5-6 дни да съберат и представят необходимите документи. След като необходимите документи не са били представени, съставили протокол за липсващите документи. Сред изисканите документи били книгите за контролна дейност на директора и на заместник директора. Директорът имал книга за контролната дейност. Неделима част от тази книга са констативните протоколи, които доказват какво е проверено, как и кога е извършена проверката, както и съответното проверявано лице, дали същото е запознато със съдържанието на констативния протокол. Книгата била предоставена, имало и протоколи, като има несъответствие между броя на проверките и броя на протоколите. Липсвали поставени дати, дали лицето е запознато от резултатите от проверката. Заместник директорът г-жа И. нямала книга за контролна дейност. Тя обяснила, че е започнала работа в училището като помощник директор в началото на 2017 г. Извадила някакви листове, в които имало отразени констатации от някаква контролна дейност. И.П.е бил заместник директор АСД, но към момента на проверката друго лице е заемало тази длъжност. Периодът на проверката обхващал и време, през което това лице е бил заместник директор АСД. Не е представена книга или документи, свързани с реализирана контролна дейност. Поначало контролната дейност се реализира не само върху дейността на учителите и персонала, а по отношение на документацията, сградния фонд и пр. За всяка една проверка следвало да се съставят протоколи. За учебната 2016г./2017 г. не е имало план за контролната дейност. Към констативния протокол, който е предоставен на министъра,  е имало много приложения, които са предоставили на два пъти – в края на юли и в началото на август 2017 г.  информацията се съдържала в 4-5 класьора.  Книгите за контролна дейност се водели за съответната длъжност. Представените отЕ.И. чек - листове не били заведени в книгата за контролна дейност на същата в качеството й на заместник директор. Същата не е имала и план за контролната дейност. На проверяващите не е представила план и книга за контролната дейност. За всяка контролна дейност се съставя констативен протокол, с резултатите от който се запознава контролираното лице.

На основание чл.183 ГПК ищецът е задължен да представи оригинал на книга за контролна дейност на помощник директора, находяща се на стр.610 – стр.622., том ІІІ от делото.  Същите са представени по делото.

Със заповед № РД01-48/11.03.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката е постановено директорите, в качеството си на органи за управление на детските градини, училища и обслужващи звена, които организират, контролират и отговарят за цялостната дейност, за създадат необходимата организация, като определят със своя заповед длъжностни лица, които ежедневно да следят в интернет страницата на РУО - София-град публикуваните съобщения, с оглед стриктното и своевременно спазване на сроковете за изпълнение на поставените задачи. Постановено е директорите да следят и да спазват изричните срокове, поставени от координаторите на проектите с европейско финансиране на МОМН, в които училищата участват. За неизпълнение на тези задължения по посочената заповед е предвидено, че директорите ще носят дисциплинарна отговорност по КТ.

В проведеното на 09.03.2018 г. открито съдебно заседание, с оглед изявленията на страните, съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода на извършената проверка от МОН 21.07.2017 г. – 28.07.2017 г. информацията, касаеща дейността на заместник директораЕ.И. не е била нанесена в книга за контролна дейност на помощник директора, започната на 05.09.2015 г., както и че книгата е била налична.

В същото съдебно заседание страните са заявили, е представеният списък образец 1 се отнася за 2016/2017 г. учебна година, като е допусната техническа грешка и неправилно е посочена 2017/2018 г. учебна година.

Съдът е постановил извършване на очна ставка между свидетелката В.Д.и ищеца по реда на чл.174, изр.2 ГПК.

В проведеното на 19.03.2018 г. открито съдебно заседание свидетелката В.Д.е потвърдила показанията си, че преди началото на всяка учебна година се провежда съвещание на директорите в Националния исторически музей, като ищецът е присъствал на това съвещания. Присъствал е поне 2 години от както е директор на СМГ. За учебната 2016/2017 г. не е присъствал. Категорична е в показанията си, че през м.04.2017 г. ищецът е присъствал на разясненията на Механизма за училищния тормоз, тъй като разполагала със снимки от това събитие, на които ищецът присъствал. Свидетелката е пояснила, че не е присъствала на този семинар. Неговата тема била „Преодоляване на агресията в училище“. Свидетелката е гледала обаче снимките от  този семинар и така разбрала, че ищецът е присъствал на него. Имало е снимки с чаша в ръка, както и в учебна обстановка. Не е запозната за коя от сесиите са направени снимките. Ищецът се е подписал на присъствените списъци.    

В същото съдебно заседание ищецът е заявил, че никога не е присъствал на това конкретно съвещание за учебната 2016/2017 г., както и на нито едно от съвещанията в началото на учебната година, защото тогава се изготвял списък образец 1. По тази причина изпращал своите заместници. Ищецът е потвърдил, че е присъствал на организирания през м.04.2017 г. семинар, като е уточнил, че понеже бил неразположен, е отишъл с личния си автомобил за вечерята на първия ден от семинара. Присъствал е на втория ден преди обяд, когато по групи разисквали казуси, но не можал да се включи. Не бил чул за никакъв механизъм, както и не си спомня темата на семинара. На него се е коментирало темата за агресията, но до неговото знание механизъм не бил сведен.  

Както свидетелката, така и ищецът са заявили, че казват истината.

От показанията на свидетеля Б.М.С.се установява, че работи в СМГ като заместник директор по административно – стопанска дейност (АСД), на цял щат, както и на половин щат като учител по изобразително изкуство. От м.07.2017 г. до м.09.2017 г. също е работил в СМГ, като първоначално пил на половин щат заместник директор АСД, а от 04.09.2017 г. преминал на цял щат на тази длъжност. Наскоро се запознал с процесуалния представител на ищеца адв. Г., преди това само бил чувал за него. Запознал се с него по повод на това, че адв. Г. е идвал в СМГ да иска документи – книга за контролната дейност на г-жаЕ.И. и плана за контролната дейност на ищеца. След като поискал тези документи, трябвало да изчакат да дойде г-жа И., за да предаде книгата за контролна дейност. Г-н С. казал, че имал спомени, че е виждал планът за контролна дейност в 123 стая, която през лятото била като временна дирекция, помощна дирекция. Г-н У. казал на свидетеля, че адв. Г. е казал, че г-н С. е заявил, че знае къде се намира плана. Когато му казал това, той отишъл до 123 стая и се върнал с тетрадка. Тя била подготвена за контролна дейност, там бил пъхнат планът и една папка с документи от 2016 г., от предходната учебна година 2015/2016 г. В стая 123 организирали нещата във връзка с провеждане на изпити. Не се съхранявали документи в нея. Преди срещата с адв. Г. за последно бил в тази стая през м.12, преди един обществен съвет. Г-н У. възложил на свидетеля и на две хигиенистки да почистят стаята, за да може да заседават там обществения съвет, тъй като дирекцията тогава не била подходяща. Нямало почти нищо тогава в стаята. Свидетелят не си спомня да е имало някакви документи в стаята. В деня на посещението на адв. Г. и преди срещата в кабинета на г-н У. домакинът г-н И.С. през по – голямата част е бил при свидетеля. Не знаел да се е виждал с адв. Г. преди срещата му с г-н У.. Свидетелят, заедно с г-жа И. и г-н С. е съдействал на комисията на МОН за предоставяне на изисканите от нея документи. Проверката започнала на 21.07.2017 г. Тогава от комисията (г-жа Н.Б.) поискали да представят всички документи за контролната дейност – книги, планове и протоколи на директор, заместник директори, всички материали. Търсили са този план за контролната дейност, но тогава го е нямало. Доколкото знаел, бил съставен по – късно. Знаел на кой компютър е съставен и от кое лице. По тази причина поставили пароли, за да спрат да изчезват файлови документи. Документът бил съставен на компютъра на г-жа И. някъде през м.09, пред 04.09.2017 г. Г-жа И. му казала, че документът бил съставен по – късно и че тя е участвала в съставянето му. Тя му го показала на компютъра си. Всеки заместник директор, завеждащ администрация, технически изпълнител, домакин, касиер, имал персонален компютър. Имало и практика да се ползват чужди компютри. Например касиерката нямала принтер и за това ползвала и други компютри. Обикновено г-н И.С. съставял документите на ръка, след което свидетелят ги изготвял на компютър. Обяснил им, че пишел бавно на компютър. От лятото бил в една стая с г-н С.. Когато трябвало да се подготви доклад, той го пишел на ръка, а свидетелят го пишел на неговия компютър. Преди да започне работа в СМГ С. е молел секретарката на училището да върши тази дейност. След предходното съдебно заседание ищецът се е свързал с майката на свидетеля, за да й каже да не свидетелства. Не знае причината за това. Майката на свидетеля обяснила на ищеца, че е призован да свидетелства, също така са се виждали. Ищецът й казал той да не свидетелства, да каже, че не е добре, защото ще се обърка от поставените му въпроси. Свидетелят подписал съставения констативен протокол от извършената от комисията на МОН проверка. Свидетелят е виждал плана за контролната дейност на компютър, но не и като документ, не бил разпечатан. Г-н С. е донесъл папка с документи за учебната 2015/2016 г. Сред тях била мушната папка, подготвена за книга за контролна дейност. При почистването на 123 стая свидетелят не е видял папката и тетрадката. Проверяващите от МОН са звънели на свидетеля и на г-жа И.. Заедно качвали документите за тях се обаждал на г-н С., на секретарката или на г-н У.. Липсвали част от документите, които проверяващите изискали да представят. Свидетелят е питал ищеца за тези документи, но той го насочил към г-н У. или към г-жа И.. През периода на проверката г-н С. е бил на работа. Съдействал за много дружи неща. По време на проверката е влизал в стая 123, но не е ровил по шкафовете подробно. Повечето документи били по масите или по стелажите. Тази година документацията била описана и имало определено със заповед място. През 2017 г. свидетелят не знаел каква е била организацията. При извършване на проверката г-жа И. е присъствала, замествала ищеца. Последният отишъл при проверяващите и им казал, че има всичко и ние ще им го осигурим. Доста се затруднили, тъй като документите били разположени на различни места, в различни помещения. По време на ремонта документите на г-жа И. не са били премествани, тогава се преместил ищеца в стая 123 заедно с някои документи. Когато е искал някои документи, му ги носили. По време на проверката на МОН са можели да предоставят исканите документи. Предоставили им списъци с документите, които трябва да представят. През м.09.2016 г. свидетелят нямал преки наблюдения относно документацията в училището. Г-жаК.ги извикала във връзка със съставения протокол от проверката. Отишли свидетелят, г-жаВ. и по – късно се включил по пътя и г-н С., счетоводителката и касиерката. Г-жаК.им казала, че протоколът е изключително сериозен и да започнат едно по едно да отстраняват нещата, които липсват, за да започне учебната година нормално. Свидетелят не е виждалЕ.И. да е давала разпечатан плана за контролната дейност на ищеца.

От показанията на свидетеля И.С. се установява, че е виждал плана за контролната дейност на директора на СМГ за учебната ********* г. година. В началото на м.09.2017 г. бил подготвен плана, преди 15.09.2017 г. били събрали много документи. Към този момент свидетелят е заемал длъжността заместник директор АСД. В това си качество занесъл плана на ищеца, който го подписал, подпечатал го, след което свидетелят го занесъл в заместник дирекцията.  След това се наложило преместване на дирекцията в 123 кабинет. Пренасяли са много документи, оборудвали стаята, пренасяли техника, документацията, която е необходима за работата на директора. В началото тези документи са били писани по времето на директора г-жа М.Т.в дирекцията, а след това започнали да ги подготвят в 123 кабинет. През 2016 г. започнал ремонт в училището, включително и на 123 кабинет. През м.09.2016 г. ищецът е подписал пред свидетеля плана за контролната дейност за учебната 2016/2017 г. Подписал се, дал на свидетеля документите, сложили ги в папка. По време на проверката от свидетеля са искани документи единствено относно обществената поръчка. Свидетелят си спомнял, когато адв. Г. е посетил СМГ. Тогава свидетелят бил тръгнал да проверява отоплителната инсталация, когато видял адв. Г.. Той му обяснил за документите, които трябва да се представят пред съда – плана за контролната дейност на директора, както и книгата за контролната дейност на заместник директора. Преди това в 123 кабинет подготвили всички документи, които са били по масата и папките с документите, като ги поставили в шкафовете. Там имало една папка с документи от 2016 г., както и много други документи, листчета, на които ищецът си записвал някои неща. Уведомил г-н У. за посещението на адв. Г. и за търсените документи. Той го извикал и му поставил въпроса дали знае и ако може да представи този план и тетрадката. Свидетелят обяснил, че тетрадката е при заместник директорката. Планът го е виждал, но тъй като е за 2016 г. Не проявил повече интерес към него. След това г-н У. разпоредил всички документи, които са останали в 123 стая да бъдат преместени. Б.С.отделил документи, които са необходими, за да ги занесе в деловодството или в дирекцията. Останали още документи, които според него и според свидетеля са стари и не са основни документи, поради което и към момента се съхранявали в шкаф. Почистването е станало след посещението на адв. Г. в училището. Планът не бил най - отгоре, а под папки. Занесъл плана за контролната дейност на г-н У. заедно с други документи от 2016 г. Той изразил учудване, че в тази стая имало толкова много документи, за които не е знаел. Изразил учудване и защо тези документи не са в деловодството или в дирекцията. През този период имало изключително много размествания на документацията. Свидетелят не е присъствал при изготвяне на плановете за контролната дейност. Предоставили му ги от счетоводството, за да ги занесе на ищеца за подпис, тъй като заемал длъжността заместник директор АСД. Затова контактувал с директора за окончателното оформяне на документите. Това се случило преди 15.09.2016 г. Планът за контролна дейност следвало да се състави от заместник директорите по учебната дейност. През тази година г-н У. е бил заместник директор. Планът за контролната дейност не бил съставен от ищеца, а от някой от заместник директорите. Планът за контролната дейност е намерен при поредното преместване и търсене на други документи. Свидетелят не можел да посочи кога е намерен планът за контролна дейност, станало е през лятото на 2017 г., когато размествали, но не знаел дали преди или след уволнението на ищеца. Планът за контролна дейност не бил скрит, а бил между другите документи. Свидетелят е бил сам, когато е намери плана. Не е споделил това с никой, тъй като не са го питали за това. При посещението на адв. Г.в СМГ не е бил повикан по телефона, за да се видят. В качеството си на домакин свидетелят не съхранявал документи, те се съхранявали в архив. Свидетелят не си спомнял проверяващите през лятото на 2017 г. да са искали от него планът за контролна дейност. Различните проверяващи искали различни документи. Б.С.е търсел съдействие от свидетеля, не го е питал за плана за контролната дейност. Никога не е укривал документи. Проверяващите са искали книгите за контролна дейност на заместник директорите и свидетелят я предал. За останалите отговарял Б.С.. Свидетелят нямал за цел да помни документите, но книгата за контролна дейност я запомнил, тъй като била написана с големи букви. На свидетеля е предявен дневник за входяща кореспонденция на СМГ от 01.09.2011 г., отбелязване под № 77 и заповед от 11.03.2013 г., при което свидетелят е заявил, че тази заповед не е подписана и не е получена от никой. Свидетелят не е виждал тази заповед. Той е виждал заповедите, когато върху тях имало резолюция. Не си спомнял дали е трябвало да се определи човек, който да следи сайта на РУО. Не знаел дали заповедта е получена от ищеца. Не е виждал заповед на ищеца, с която да определя лице, което да следи сайта на РУО. При необходимост от корекция в дневници и документация, тя се нанасяла от лицето, което извършва корекцията с червен химикал, директорът също се подписвал, поставял се и печат, за да е видно, че корекцията е направена точно. Към 2013 г. е заемал длъжността заместник директор АСД, поради което е отговарял за деловодството, за дневника за входяща и изходяща кореспонденция.

От показанията на свидетелката М.Д.А.се установява, че е работила в СМГ от 01.06.1994 г. до 05.12.2016 г., след което се пенсионирала. На свидетелката е предявен дневника за входяща кореспонденция от 01.09.2013 г., като същата е заявила, че под № 77 текстът е написан ръкописно от нея. На свидетелката е предявена заповед № РД01/11.03.2013 г., при което е заявила, че почеркът е неин. Към този момент е заемала длъжността „завеждащ административна служба“. Върху заповед № 77 датата е написана на ръка. Тогава е нямало печати. Такива са били изготвени към края на 2015 г. - началото на 2016 г. Свидетелката не си спомня дали е давала заповед № 77 на ищеца, тъй като е изминало много време от тогава. По времето, когато ищецът е бил директор, е имало случаи, когато е имало поставен индекс – 1, 2, като свидетелката не си спомня в дневника да е имало. По принцип индекси са били използвани по време на работата й. Свидетелката не помни защо не е написала номера на самата заповед, а само индекс, предполага, че се дължи на разсейване, след което не е довършила номера. Имало класьор за входящата кореспонденция. Изпращали до РУО общ работник, който да носи документи – И.С. или У.. Би трябвало те да са уведомили ищеца. Със свидетелката са разговаряли У., Д.Р.и ищеца, но не са разговаряли за делото.

От заключението на вещото лице д-р С.Г.Б.по изслушаната пред СРС съдебно техническа експертиза на документи, се установява, че в лабораторията на Научно-изследователския институт на МВР към момента на са извършвани такива изследвания на документи, тъй като няма стандартна методика, която да е утвърдена и общодостъпна в експертната практика от Европейската мрежа на изследователските институти по криминалистика и от секцията по техническо изследване на документи към него. Няма условия за извършването им и в експертните служби, тъй като липсва необходимото техническо оборудване и специалисти със съответните знания и опит, които биха могли да извършат такива изследвания. По тези причини вещото лице не може да извърши изследване и да даде отговор на въпроса дали е възможно заповед № РД 014В от 11.03.2011 г., дневник ЕСДС от 01.09.2011 г. да е съставена през 2013 г. или по – късно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо служебната проверка на въззивния съд се свежда до валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, но служебният контрол е отречен по отношение неговата правилност.

Предвид изложеното въззивният контрол в разглеждания случай е ограничен до извършване на преценка относно онези дисциплинарни нарушения, спрямо които са изложени доводи и оплаквания от страните съответно във въззивната жалба и писменият отговор на същата. Извън тези дисциплинарни нарушения въззивният съд не следва да извършва проверка на правилността на формираните изводи на СРС, доколкото същата би надхвърлила пределите на въззивния контрол, очертан от страните и установения с действащия процесуален закон ограничен въззив.  

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Ето защо следва да се разгледат по същество доводите на страните относно неговата правилност.

Страните в производството са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 22.1996 г. трудов договор, като въз основа на споразумение от 26.07.2012 г., след проведен конкурс, жалбоподателят е заемал длъжността „директор“, считано от 06.08.2012 г.

Със заповед № РД 01-340/04.09.2017 г. на началника на РУО – София -град на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Макар заповедта за налагане на оспореното дисциплинарно наказание да изхожда от горестоящ спрямо жалбоподателя орган, надлежен ответник по исковете по чл.344, ал. 1 КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, в какъвто смисъл са задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК на ВКС. Ето защо исковете, предмет на делото, са предявени срещу надлежна, процесуално легитимирана страна.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е привидно мотивирано, същината на решението започва от 27 страница на същото, като решаващият съд не е обсъдил всички релевирани по делото възражения.

Обжалваното решение е съобразено с императивните изисквания на чл.236 ГПК, като в мотивите към него съдът е посочил исканията и възраженията на страните, подробно е анализирал големия обем доказателствен материал, ангажиран по делото    , като е обосновал правните си изводи. В случай, че решаващият съд не е разгледал някое своевременно заявено възражение срещу оспорената заповед за дисциплинарно наказание, при наличие на оплакване за необоснованост на постановения съдебен акт, въззивният съд следва да обсъди този довод и да извърши преценка дали крайните изводи на двете инстанции съвпадат или не.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 и ал.3 КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Също така в нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ е предвидено, че моментът на прекратяване на трудовия договор при прекратяване без предизвестие е от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Ответникът по жалбата излага съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че заповедта е връчена на служителя на 21.09.2017 г., когато е получена по пощата, вместо на 04.09.2017 г., когато жалбоподателят – ищец е отказал да подпише заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Релевантно при определя момента на налагане на дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта, а не моментът на узнаване за заповедта. Макар върху представения от ответника екземпляр от заповедта за уволнение да са положени подписи на шестима свидетели за връчването на същата при отказ, следва да се съобрази обстоятелството, че  при наличие на оспорване на това удостоверяване, доказването на удостоверените обстоятелства се осъществява чрез разпит на свидетелите. Достатъчно е да се установи фактическото предоставяне на документа на разположение на неговия адресат (решение № 48 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 265/2012 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 155 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 6897/2014 г., на ВКС, ГС, ІV ГО и др.).

В случая е разпитана свидетелката В.Д.К., която е удостоверила върху заповедта обстоятелството, че същата е връчена при отказ. От показанията й се установи, че ищецът не е получил препис от заповедта, защото е отказал да я подпише както и е имал възможност да упражни трудовите си права, като си я поиска по надлежния ред и след това ще я получи. И двата екземпляра останали в нея, тъй като ищецът не е подписал заповедта. Ето защо въззивният съд приема, че моментът, в който дисциплинарното наказание е наложено на ищеца е моментът на получаване на препис от заповедта по пощата – 21.09.2017 г. За пълнота следва да се отбележи, че снабдяването на ищеца с препис от първата и последната страница от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не може да се възприеме като фактическо предоставяне на документа на неговия адресат, доколкото документът е в обем от 34 страници. Не може да се приеме също така, че тези страници отразяват същественото съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение. Отделен е въпросът, че ищецът реално се е запознал само с първите 10 страници от заповедта, съгласно показанията на свидетелката В.Д.К..

Неоснователен е поддържаният от жалбоподателя – ищец довод, че е налице опорочаване на процедурата по връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което води до незаконност на същото. Липсата на надлежно връчване на оспорената заповед на 04.09.2017 г., не рефлектира върху законността на уволнението, а има значение за определяне точния момент на налагане на дисциплинарното наказание, който в случая е 21.09.2017 г., когато ищецът е получил препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Този факт има съществено значение при преценка законността на уволнението, тъй като той определя изчисляването на сроковете по чл.194, ал.1 КТ и чл.358, ал.1, т.2 КТ и др.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого  е извършено то. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ.

Жалбоподателят поддържа релевирания с исковата молба довод за немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не му е връчен констативния протокол от извършената проверка, към който препраща самата заповед.

Липсва спор между страните, че посоченият констативен протокол не е връчен на жалбоподателя – ищец. Спори се относно обстоятелството дали това е било необходимо или не. Съдебната практика на ВКС, на която се позовава жалбоподателя, не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като тя е формирана за случаите, при които липсва описание на осъщественото дисциплинарно нарушение, но в нея има изрично позоваване на друг документ, т. е. налице е  препращане към друг документ. Разглежданият случай обаче не е такъв. Дисциплинарните нарушения, за осъществяването на които страните спорят във въззивното производство, са надлежно индивидуализирани посредством съществените им признаци и не е налице препращане към констативния протокол от извършената от МОН проверка. Ето защо за работодателя не е възникнало задължение да връчи заедно със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препис от посочения констативен протокол. Нужно е да се отбележи също така, че направените констатации при тази проверка са точно възпроизведени в съдържанието на постановената от работодателя заповед, което изключва необходимостта от връчване на констативния протокол.

При преценка дали оспорената заповед е съобразена с изискванията на чл.195, ал.1 КТ, следва да се съобрази обстоятелството, че част от деянията, за които се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя – ищец, са свързани с неупражнен от него контрол, т. е. касае се за бездействие. При тези дисциплинарни нарушения за работодателя не е налице задължение да опише в кой конкретен момент и чрез какви конкретни действия служителят е следвало да осъществи нужния контрол. Правно релевантно е обстоятелството да се опишат конкретните контролни функции, които служителят не е изпълнил, както и периодът, през който е следвало да се осъществи необходимия контрол. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание относно деянията, за осъществяването на които страните спорят в настоящото производство, са съобразени с тези изисквания. Това дава възможност да се извърши преценка за спазване изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и е обезпечена възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи за немотивираност на заповедта относно разглежданите в настоящото производство деяния, се явяват неоснователни.   

Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението  на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.

Жалбоподателят поддържа своевременно заявения с исковата молба довод срещу атакуваното уволнение, че работодателят не е изпълнил и това свое задължение, тъй като не му е връчен констативния протокол, съставен при извършената от МОН проверката и многото приложения към нея, за които показания дава свидетеля Р.В.. По този начин бил поставен в ситуация да отговаря по цитирани протоколи, чието съдържание не познава, без да има гаранция, че отразеното в писмата до него съответстват на констативния протокол.

До жалбоподателя – ищец са изпратени две писма, с които са поискани обяснения, на основание чл.193, ал.1 КТ, в 3 – дневен срок от получаването им. В тях дисциплинарните нарушения са описани по начина, по който са възпроизведени и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Изложените по – горе съображения във връзка с доводите да нарушение изискванията на чл.195, ал.1 КТ, намират приложение и при преценка основателността на доводите за опорочаване на процедурата по даване на писмени обяснения. Изрично в изпратените до ищеца писма са описани конкретните действия, по повод на които са установени нарушенията на трудовата дисциплина, за които от служителя се искат писмени обяснения. Също така в изпратените до него писма точно и пълно са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, за осъществяването на които се спори в настоящото производство и за които от служителя се искат обяснения. Не е налице нито непълнота на описанието на нарушенията на трудовата дисциплина, нито препращане към съставения констативен протокол. Дали отразеното в писмото съответства на съдържанието на констативния протокол има значение относно извършване на преценка дали са осъществени нарушенията на трудовата дисциплина, за които страните спорят в настоящото производство, но нямат значение за процедурата по чл.193, ал.1 КТ. Ето защо и този довод на жалбоподателя се явява неоснователен.

Жалбоподателят поддържа довода си, заявен с исковата молба, че определеният му срок за даване на писмени обяснения е кратък. В КТ не са въведени формални изисквания за тази процедура. Поначало разумен и достатъчен е този срок за писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният, след като се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си отношение, включително ако е допуснал нарушението. Работникът или служителят може да даде обяснение, но той не е в положение да доказва. Достатъчно е да бъде насочен работодателя към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и оцени (решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2016 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 440/2002 г. по гр. д № 784/2001 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 171/2010 г., по гр. д № 68/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 857/2011 по гр. д № 1068/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО). В случая в депозираните писмени отговори ищецът е оспорил всички нарушения на трудовата дисциплина, взел е подробно отношение по отношение на отделните деяния, като е изтъкнал конкретни причини за допуснати технически неточности в документацията, респ. е отрекъл извършването на сочени дисциплинарни нарушения. С писмените обяснения не са ангажирани доказателства, жалбоподателят не се е позовал на такива, нито е изразил становище, че определеният срок за даване на писмени обяснения е кратък, респ. не е отправил искане за предоставяне на по – дълъг срок за депозиране на писмени обяснения. Писмените обяснения на жалбоподателя са взети предвид от субекта на дисциплинарна власт, което е отбелязано в заповедта. Ето защо доводът на жалбоподателя за предоставяне на кратък срок за депозиране на писмени обяснения пред работодателя се явява неоснователен. По делото се установи, че субектът на дисциплинарна власт е обезпечил възможност на жалбоподателя да се запознае с конкретните трудови нарушения, да изрази отношението си към тях и да посочи доказателства при необходимост.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.  С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението.

В случая жалбоподателят отрича да е извършил лично и виновно сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които решаващият съд е приел, че е извършил, поради което в доказателствена тежест на работодателя е да установи при условията на пълно, главно доказване наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от жалбоподателя, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Същевременно жалбоподателят провежда насрещно доказване, за да разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети пълното доказване, което следва да осъществи ответника.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.1.1. от заповедта:

Страните не спорят, че през учебната 2016/2017 г. учениците от V А, Б, В, Г, Д класове в СМГ са изучавали през първия учебен срок 1 час музика, а през втория учебен срок 2 часа, в нарушение на утвърдените училищни учебни планове, съгласно които учебният предмет музика се изучава с два часа седмично по време на учебната година или общо 68 часа. В тази насока са както обясненията, дадени в първото редовно съдебно заседание, проведено пред СРС, така и ангажираните по делото доказателства, обсъдени по - горе. Спори се дали това деяние може да се вмени във вина на жалбоподателя, след като е определил комисия, начело с И.У.– помощник директор по учебната дейност, която да изготви седмичните разписания на учебните занятия през първия учебен срок на посочената учебна година, които са предадени на учителя, който отговаря за седмичното разпределение – М.К..

В нормата на чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1 от Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план, в сила от 04.12.2015 г. е регламентирано, че училищният учебен план се приема с решение на педагогическия съвет и след съгласуване с обществения съвет към училището при условията и по реда на чл.269, ал.2 и ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждава от директора на училището. Учебното време, предвидено в училищния учебен план в раздел А и в раздел Б за изучаване на съответните учебни предмети/модули за придобиване на училищна подготовка, е задължително за всеки ученик в училището.

Позоваването на жалбоподателя за погрешно подаден стар учебен план от заместник – директора У., не може да го освободи от отговорност, тъй като организацията и контролната дейност му е вменено в негово основно задължение. Същевременно отговорността в случая не е за чужди действия, а за неговата лична пасивност, изразяваща се в неупражнен контрол върху организацията на учебния процес в институцията, както и върху изготвеното седмично разписание за първия учебен срок, довели до неизпълнение на изискванията по държавния образователен стандарт за учебния план на учениците от V класове през учебната 2016/2017 г.

Цитираната във въззивната жалба практика не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като се отнася до обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, каквато в случая не се установи. Причините за неефективния контрол върху образователния процес са от субективен, а не от обективен характер.

Не може да се възприеме довода на жалбоподателя, че след като материалът по предмет „музика“ е преподаден, то не са ощетени учениците и не са нанесени вреди, което от своя страна води до маловажност на този пропуск, който не е негово дело. Спазването и прилагането на държавните образователни стандарти е безусловно задължение за всяко учебно заведение и разпределението на часовете през двата срока не подлежи на последваща преценка и промяна на заложените параметри. Липсата на съответствие между тези изисквания и учебния план съставлява нарушение на трудовата дисциплина, независимо дали материалът е наваксан през втория учебен срок на учебната 2016/2017 г., което от своя страна пряко рефлектира върху качеството на учебния процес.

Жалбоподателят поддържа, че като не е обсъдил длъжностната характеристика на заместник директора по учебната дейност, която лично е подписана от него, решаващият съд е достигнал до неправилния извод, че е жалбоподателят – ищец е извършил това нарушение. Длъжностната характеристика за посочената длъжност няма отношение към отговорността на жалбоподателя, тъй като тя произтича от липсата на ефективен контрол. При наличие на такъв, жалбоподателят би могъл да вземе нужните мерки, за постигане на съответствие на разглеждания учебен план с установените образователни стандарти, което не е сторил.

Жалбоподателят поддържа, че по отношение на това деяние не е спазен срока по чл.194, ал.1 ГПК, тъй като с писмо изх. № 43/30.09.2016 г. е изпратил до директора на СРЗИ разписание за първия учебен срок за учебната 2016/2017 г., както и това разписание е публично известно и достъпно на интернет страницата на СМГ.      

Нормата на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по – късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Изчисляването на тези срокове, в рамките на който може да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя, правно релевантен е моментът, в който субектът на дисциплинарна власт е узнал за съответно нарушение на трудовата дисциплина. Наличието на принципна възможност субектът на дисциплинарна власт да узнае, няма отношение към началния момент, от който се изчисляват сроковете по чл.194, ал.1 КТ, тъй като те се изчисляват от реалния момент на узнаване за извършените нарушения на трудовата дисциплина, от когато субектът на дисциплинарна власт може да я упражни и да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Изпращането на седмичното разписание с писмо изх. № 43/30.09.2016 г. до директора на СРЗИ не съставлява узнаване на дисциплинарното нарушение по т.1.1 от заповедта от субекта на дисциплинарна власт. СРЗИ няма качеството на такъв, поради което не може да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Ето защо уведомяването на СРЗИ за седмичното разписание за учебната 2016/2017 г. не може да постави началото на срока по чл.194, ал.1 ГПК.

Следва да се отбележи също така, че по делото не са ангажирани доказателства относно подаденото към РУО съдържание на списък – образец № 1 и отразените в него часове по музика за V клас за първия срок на 2016/2017 г., което е било съгласувано с началника на РУО София-град, съобразно изискванията на чл.13, ал.3, т.1 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, в сила от 23.08.2016 г., издадена от министъра на образованието и науката. Това е необходимо с оглед извършване на обоснована преценка доколко съгласуваната с РУО – София-град седмична програма съответства на утвърдената такава от директора на СМГ, предвид заявените твърдения от ищеца за наличието на технически пропуск от страна на заместник директора У., който е предал погрешен учебен план (стария) с учебни часове на учителя, отговарящ за изготвянето на самата програма (седмично разписание). Отделно от това в първото редовно открито съдебно заседание, проведено пред СРС, процесуалният представител на жалбоподателя е направил признание, че фактически нарушението е било установено едва лятото от комисията при проверката на РУО. С оглед на това, предвид ангажираните по делото доказателства от страните и направеното признание от ищцовата страна, въззивният съд счита, че моментът, от който е започнал да тече срокът по чл.194, ал.1 КТ, е моментът на съставяне на констативния протокол изх. № РУО1-19638/24.08.2017 г. Страните не са ангажирали по делото доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че субектът на дисциплинарна власт е узнал за разглежданото нарушение на трудовата дисциплина в предходен момент. Същевременно изводите на съда не могат да почиват на предположения.

Предвид обстоятелството, че бездействието на жалбоподателя, описано в т.1.1 от заповедта, обхваща учебната 2016/2017 г., то периодът, през който е осъществено дисциплинарното нарушение съвпада с посочената учебна година. На основание чл.101, ал.3 ЗПУО учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември. В случая това е 15.09.2016 г. Доколкото дисциплинарното наказание е наложено на 21.09.2017 г., то извън установения в нормата на чл.194, ал.1 КТ срок е периодът 15.09.2016 г. – 20.09.2016 г., поради което следва да се прецени нарушението на трудовата дисциплина, извършено за периода 21.09.2016 г. – 21.09.2017 г. За този период се установи, че е налице констатираното неизпълнение на държавния образователен стандарт за учебния план на учениците от V А, Б, В, Г, Д класове на СМГ, поради което е осъществено нарушението на трудовата дисциплина, описано в т.1.1 от заповедта.  

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.1.3 от заповедта:

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че са заложени по – малко учебни часове за преподавателска  норма на преподавателя С. С. за посочената учебна година, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Същият поддържа, че това нарушение е резултат от горепосочените причини, както и част от трудовото правоотношение между преподавателя и училището, възникнало по силата на трудов договор. Засегнатото лице е имало право на иск, какъвто обаче не е заведен.

Задължението на жалбоподателя да организира и контролира цялостната дейност на институцията, произтича от обсъдената по – горе норма на чл.258, ал.1 ЗПУО. Също така в нормата на чл.19, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.13 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти са възложени на директора на държавно и общинско училище планира, организира, контролира и отговаря за дейностите, свързани с обучение, възпитание и социализация в институцията, да

отговаря за спазването и прилагането на държавните образователни стандарти, както и да отговаря за законосъобразно, целесъобразно, икономично и прозрачно разпореждане с бюджетните средства, за което представя тримесечни отчети пред общото събрание на работниците и служителите и обществения съвет. Тези задължения са описани и в длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност и те имат пряко отношение към възложените му закон функции да представлява училището в трудовите правоотношения на наетите работници и служители в него. Ето защо точното изпълнение на тези задължения на жалбоподателя има значение, както за конкретното трудово правоотношение между СМГ и съответния служител – в случая учителя по музика С. С., така и за точното изпълнение на трудовите задължения на жалбоподателя, в качеството му на служител.

Не би могло да се възприеме тезата на жалбоподателя, че по – малко заложените часове на посочения служител причиняват вреда единствено на учителя, но не и на СМГ. След като учителят по музика е нает на пълно работно време, работодателят е длъжен да обезпечи пълната му заетост, съобразно установения пълен норматив от часове. Заплащането на уговореното трудово възнаграждение без да се обезпечи пълния норматив от часове рефлектира върху законосъобразността на разпореждането с бюджетни средства от страна на директора на учебното заведение. С оглед на това не би могло да се приеме, че за училището не са настъпили вреди. Преценката на съда във връзка с ангажираната от работодателя дисциплинарна отговорност на жалбоподателя не е безусловно обусловена от развило се исково производство, още повече по инициатива на служителя, получил трудово възнаграждение за пълен норматив, без такъв реално да е заложен и отработен.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че не е ясно кога е открито това нарушение на трудовата дисциплина. Същото е станало известно на субекта на дисциплинарна власт с изготвения констативен протокол изх. № РУО1-19638/24.08.2017 г. С оглед на това наказанието не е наложено извън сроковете по чл.194, ал.1 КТ, предвид изложените по – горе съображения и спецификите на нарушението, извършено в рамките на разглежданата учебна година за периода 21.09.2016 г. – 21.09.2017 г.

За пълнота следва да се отбележи, че не може да се сподели и тезата на жалбоподателя, че е недопустимо дисциплинарно – наказващият орган да му вменява във вина отговорност за посоченото деяние, тъй като нямало доказателства за настъпили вреди за работодателя. Право на субекта на дисциплинарна власт е да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя както за нарушения, от които са произтекли преки вреди, така и за такива, от които вреди не са произтекли. Тези обстоятелства имат значение при определяне обема на отговорността на работника или служителя и индивидуализация на наложеното дисциплинарно наказание.

По изложените съображения въззивния съд счита, че нарушението на трудовата дисциплина по т.1.3 от заповедта е установено по делото.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.2.3 от заповедта:     

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че в книгата за решенията на ПС не е вписан списъкът на членовете на ПС за учебната 2016/2017 г. – обстоятелство, което се установи и от представения препис от посочената книга. Счита, че това нарушение не може да му се вмени във вина, тъй като ПС е колективен орган, както и членовете на ПС са известни на РУО – София - град.

В приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11 август 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, в сила от 23.08.2016 г., се съдържат задължителните реквизити и задължителната информация, която следва да съдържат документите на институцията. Относно книгата за решенията на ПС и протоколи от заседанията е посочено, че в началото на всяка учебна година се изготвя поименен списък на членовете на педагогическия съвет. Това нормативно изискване е безусловно и не се предпоставя от това дали РУО – София-град знае или не кои са членовете на ПС на съответното училище.

При преценка отговорността на жалбоподателя за това нарушение на трудовата дисциплина следва да се съобрази, че без значение е обстоятелството, че ПС е колективен орган, тъй като в чл.39 от посочената наредба е предвидено, че със заповед на директора на институцията се определя за всеки вид документ: 1. длъжностното лице, което изготвя/води документа; 2. мястото на съхранение на документа до приключването му; 3. редът за предаване, съхраняване и използване в архива на институцията след приключване на документа. С оглед на това организацията относно попълването, воденето и издаването на документите е възложена на директора на институцията, а не на колективния орган ПС. Също така съгласно чл.19, ал.2, т.14 от Наредба № 12 от 1 септември 2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, в сила от 27.09.2016 г., директорът на държавно и общинско училище контролира и отговаря за правилното попълване и съхраняване на документите. Ето защо въззивният съд счита, че по делото е установено и това дисциплинарно нарушение.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.3.1 от заповедта:

Жалбоподателят поддържа, че деянието по т.3.1 съставлява технически пропуск, за който няма вина и не са настъпили вреди.

От представената по делото книга за регистриране на заповедите на директора, започната на 01.09.2010 г. и завършена на 06.03.2017 г. се установи осъществяването на описаното в т.3.1 от заповедта нарушение на трудовата дисциплина – не е попълнена колона „№ по ред“. Макар директорът на училището да не попълва данните в книгата за регистриране на заповедите на директора, на него е възложено да упражнява контрол и отговаря за правилното попълване и съхраняване на документите. Ето защо липсата на ефективен контрол върху тази дейност съставлява нарушение на трудовата дисциплина от страна на жалбоподателя, който не е изпълнил законоустановените си задължения в тази насока.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.4.1 от заповедта:

В т.4.1 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е описано нарушение на трудовата дисциплина, свързано с констатирани от проверяващата комисия нередовности при водене на представената книга за контролната дейност на директора на СМГ за учебната 2016/2017 г., започната на 01.09.2016 г. Описаните в разглежданата точка констативни протоколи са ангажирани като доказателства по делото и от тях се установява, че не е посочена датата и годината на извършване на проверката. Това препятства възможността да се установи момента на извършване на проверките, както и тяхната ритмичност. Същевременно процесът на контрол на цялостната административно -управленска дейност в институцията е възложен на нейния директор по силата на чл.258 ЗУО и чл.19, ал.1 от Наредба№ 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.   

Жалбоподателят е изложил доводи за неправилно формирани от решаващия съд изводи във връзка с наличието и своевременното съставяне на плана за контролната дейност на директора за 2016/2017 г. При преценка относимостта на тези въпроси към спорния предмет е нужно да се отбележи, че след описаното в т.4.1 нарушение на трудовата дисциплина е налице отбелязване относно установеното от проверяващата комисията, че не й е представен план за контролната дейност на директора на училището за учебната 2016/2017 г. – това обстоятелство не е спорно в отношенията между страните и се подкрепя от ангажираните по делото доказателства, обсъдени по - горе. Също така в обобщението на извършените нарушения по т.4, за които се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, липсва посочване на обстоятелството, че такъв план не е съставен от жалбоподателя. Ето защо ангажираните доказателства относно момента на съставянето и обстоятелствата във връзка с откриването на плана за контролната дейност нямат отношение към законността на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, доколкото същият не е наказан за това, че не е съставил план за контролната дейност на директора за 2016/2017 г. Относимост към спорния предмет на това обстоятелство не може да се изведе и от позоваването на жалбоподателя на твърдение на процесуалния представител на насрещната страна, че такъв план не е съществувал към момента на проверката, нито към датата на уволнението и е съставен по – късно. Това е така защото този въпрос стои извън пределите на контрола за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, който е очертан от описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Други евентуални нарушения на трудовата дисциплина, дори да се установят в хода на съдебния процес, нямат отношение към законността на наложеното дисциплинарно наказание. Ето защо доводите на жалбоподателя и съображенията на насрещната страна в тази насока не следва да се обсъждат по същество.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.4.2 от заповедта:

Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд е разгледал деяние, което не е описано в заповедта – неупражнен контрол при отразяване на извършените проверки в книгата за контролна дейност, а релевантното деяние е, че г-жаЕ.И. няма въведена книга за контролната дейност.

Предвид начина, по който е описано деянието но т.4.2 от заповедта, както и неговата противоправност, се налага извода, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по тази точка е ангажирана за неупражнен  контрол от негова страна върху дейността на заместник директора по учебната дейностЕ.И., която заема тази длъжност от началото на календарната 2017 г., във връзка с това, че няма въведена книга за контролната дейност на заместник – директора. Разглежданото деяние касае единствено дейността на изрично посочения заместник директор, която е свързана с вписването на съответно необходимите данни в тази книга, а не в липсата на такава книга по принцип. Този извод се подкрепя и от факта, че назначаването на нов заместник – директор не е основание за започване на нова книга на заместник – директора, а вменява в задължение на същия да вписва надлежно и своевременно установената в Приложение № 2 към чл.7, т.2 от горепосочената Наредба № 8 от 11.08.2016 г. информация, за което от своя страна директора на институцията упражнява контрол. Ето защо като е обсъдил несвоевременното отразяване на извършените проверки в книгата за контролната дейност на заместник директора – обстоятелство, което е безспорно между страните и се подкрепя от събраните по делото доказателства, решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя нарушение и е разгледал нарушение, за което същият е наказан. Следва да се отбележи, че посоченото нарушение на трудовата дисциплина е установено от комисията, назначена от МОН и е обективирано в съставения констативен протокол, с който е приключила проверката. Също така в проведеното на 09.03.2018 г. открито съдебно заседание съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните, че към периода на извършената проверка от МОН 21-28.07.2017 г. информацията, касаеща дейността на заместник директораЕ.И., не е била нанесена в книгата за контролна дейност на помощник – директора, започната на 05.09.2015 г., както и че книгата е била налична.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.4.3 от заповедта:

Нарушението на трудовата дисциплина се изразява в това, че за периода 27.10.2016 г. – 13.03.2017 г. в книгата за контролна дейност на заместник директора по АСД, освободен от длъжност на 24.03.2017 г., са вписани 6 протокола от извършени проверки, като липсват подписи на проверените лица за запознаване с констатациите.

Описаното в т.4.3 от заповедта деяние се установява от представената по делото книга за контролната дейност на заместник директора. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че никъде в книгата не е записано, че е проверяван определен човек и че е насочвал проверките си към конкретен служител. Във всеки един от изготвените протоколи за разглеждания период е описан обект на проверка, като там са посочени конкретните преподаватели и лица, които са проверявани. Именно те са адресатите на проверката и като такива следва да бъдат запознати с резултатите от нея. Последните следва да положат подпис върху съставените констативни протоколи, съгласно императивното изискване на т.3 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от горепосочената Наредба № 8 от 11.08.2016 г., което в случая не е сторено.  Обстоятелството, че трудовото правоотношение на заместник - директора И.П.е прекратено на 24.03.2017 г., след разглеждания период, не води до освобождаване на жалбоподателя от задължението му, произтичащо от чл.19, ал.2, т.14 от посочената Наредба № 12 от 1 септември 2016 г. да контролира и отговаря за правилното попълване и съхраняване на документите. Ето защо се налага извода, че и това нарушение на трудовата дисциплина е доказано по делото.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.5 от заповедта:

Жалбоподателят поддържа, че наказанието по отношение на това деяние е ангажирано след изтичане на срока по чл.194, ал.1 ГПК, предвид датата на уведомяване на началника на РУО – София-град, съответно на 26.01.2017 г. и на 06.02.2017 г.

По делото се установи, че с обсъденото по - горе уведомление вх. № РУО1-433/06.02.2017 г. ищецът е уведомил РУО – София-град, че в периода 20.02.2017 г. - 24.02.2017 г. ще се проведе бяло училище, като към него са приложени проекти на договори за туристическо пътуване за одобряване. Същите са одобрени, като с писма съответно изх. № 0601-797/26.01.2017 г., изх. № 0601-798/26.01.2017 г. и изх. № РУО1-803/07.02.2017 г. на началника на РУО – София-град приложените проекти на договори за организирано туристическо пътуване са одобрени.

При това положение следва да се приеме, че за посоченото в т.5 от заповедта нарушение на трудовата дисциплина, свързано със сключване на описаните договори за туристическо пътуване преди получаване на разрешението от началника на РУО – София-град, субектът на дисциплинарна власт е узнал на 26.01.2017 г. и на 07.02.2017 г. - при постъпване на исканията за одобрение. Това се потвърждава и от дадените одобрения именно от субекта на дисциплинарна власт, по повод постъпилите искания. Ето защо срокът по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание 2 месеца след откриване на нарушението, но не по - късно от 1 година от извършването му, е изтекъл съответно на 26.03.2017 г. и на 07.04.2017 г. Същевременно дисциплинарното наказание е наложено на 21.09.2017 г., т. е. след изтичане на този срок. Ето защо за това нарушение на трудовата дисциплина е погасено правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. С оглед на това довода на жалбоподателя е основателен.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.10 от заповедта:

Жалбоподателят поддържа, че училището не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, както и че средствата за СБКО са изплащани от счетоводителя в съответствие с ПМС.

Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е обусловена от това училището да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Тя произтича от допуснато нарушение на изискванията на чл.40 от ПМС № 374 от 22.12.2016 г. (отм.) за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2017 г. във връзка с реда за вземане на решения за изплащане на СБКО.

В нормата на чл.40, ал.1 и ал.4 от цитираното ПМС е регламентирано, че средствата за социално - битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации, заедно с припадащите се суми за данъци и осигурителни вноски, се предвиждат по съответните бюджети в рамките на средствата за издръжка. Начинът на използване на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. В този смисъл е и нормата на чл.293, ал.1 КТ.

 По делото не са представени протоколи за проведено общо събрание на работниците и служителите, на което да е взето решение относно начина на използване на средствата за СБКО. Без значение е обстоятелството дали тези въпроси са обсъждани на ПС, доколкото те са в компетентност на Общото събрание на работниците и служителите. Същевременно общото събрание в предприятието се свиква от работодателя, съгласно чл.6а, ал.2, предл.1 КТ.

Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с това, че недопустимо решаващият съд е извършил контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК на административен акт, не следва да се обсъждат, тъй като такъв контрол не е упражнен. Не е налице постановен административен акт от жалбоподателя или негов служител, за да е налице основание да се преценява дали спрямо него са налице предпоставките за упражняване на косвен съдебен контрол от гражданския съд. Трайната съдебна практика приема, че заповедта на изпълнителния директор на едно дружество за дисциплинарното уволнение на работника или служителя не съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закона властнически правомощия, респ. създаващо правоотношение на власт и подчинение. По своята правна същност волеизявленията на работодателя са от гражданско-правно естество, поради което не съставляват административен акт (решение № 137 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1112/2010 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Тези съображения намират приложение и относно акта, въз основа на който е постановено изплащане на СБКО в СМГ.

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят е извършил горепосоченото нарушение на трудовата дисциплина.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.11 от заповедта:

Жалбоподателят излага съображения, че не следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност за описаното в т.11 нарушение на трудовата дисциплина, тъй като по делото не установено кога е бил запознат с постановената от министъра на образованието и науката № РД09-1871/18.12.2015 г., с която е утвърден Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, както и Алгоритъм за прилагане на този механизъм.

По делото се установи, че със заповед № РД 01-4В/11.03.2013 г. на началника на РУО – София-град е указано на директорите на училища за задължението им да следят в интернет страницата на РУО – София-град публикуваните съобщения, с оглед коректното и своевременно спазване на сроковете за изпълнение на поставените задачи. Върху тази заповед е поставен вх. № 77/12.04.2013 г. Разпитаната по делото свидетелка М.Д.А.е дала показания, че входящ номер е поставен от нея.

Жалбоподателят излага съображения, че заповед № РД 01-4В/11.03.2013 г. на министъра на образованието и науката, както и книга за входяща кореспонденция следва да се изключат от доказателствения материал, тъй като към момента на нейното депозиране е настъпила преклузия. Доводите относно обстоятелството, че не е бил уведомен за заповедите на МОН или РУО са заявени още с исковата молба. 

На стр.9 от исковата молба ищецът е заявил, че не е нарушил нареждания на началника на РУО – София-град или на министъра на образованието и науката. Няма доказателства, че е получавал такива и че не ги е изпълнявал. Ако съществуват писмени нареждания, за които не е научил, то е твърде възможни при издаването и оповестяването им да е бил в законоустановен отпуск или служебно командирован. В първото редовно открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е уточнил, че във връзка с т.11 от заповедта твърди, че заповедта на министъра на образованието от 18.12.2015 г. не е получена от ищеца и не е предоставена в училището. По тази причина, ако е имало някакво нарушение по този механизъм, именно е станало заради това. Още повече, че този механизъм е от 2015 г. и ако е изпратена януари 2016 г. и случайно е в училището, макар да нямат такива данни, то тогава е започнало евентуалното нарушение във връзка с неизпълнение на тази заповед, поради което това нарушение е преклудирано. В следващото съдебно заседание – 07.02.2018 г., стр.1593, 1594 от делото, процесуалният представител на ищеца поддържа, че няма неизпълнение на заповед на министъра и не му е предоставена такава заповед, от представените писмени доказателства не се установява, че ищецът е запознат със заповедта на министъра. В третото по ред съдебно заседание ответникът е представил горепосочената заповед на министъра на образованието и науката, както и книгата за входящата кореспонденция. В същото заседание са разпитани свидетели за установяване на обстоятелствата относно постъпването на посочената заповед на МОН в СМГ.

Въззивният съд счита, че с приемането на заповед № РД 01-4В/11.03.2013 г. на министъра на образованието и науката, както и книга за входяща кореспонденция СРС не е допуснал соченото то жалбоподателя процесуално нарушение. Тези доказателства са своевременно ангажирани от ответника, тъй като са свързани с проведения в същото съдебно заседание от 19.03.2018 г. разпит на свидетели. Посочените документи са от значение за извършване на преценка относно тяхната доказателствена стойност. Нужно е да се отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл.9 ГПК съдът е длъжен да осигури на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, което в случая решаващият съд е сторил. Чрез събирането на тези писмени доказателства съдът е обезпечил възможността да се провери достоверността на ангажираните в същото съдебно заседание гласни доказателства.

С оглед на това въззивният съд счита, че по делото е установено надлежното уведомяване на СМГ за задължението на директора на институцията, произтичащо от посочената заповед. Причините за липсата на организация в изпълнение на тази заповед стоят извън спорния процес и не следва да се обсъждат. За РУО – София-град не е налице задължение при смяна на директора на съответното училище повторно да връчва постановените заповеди, които касаят организацията на работата. Ето защо жалбоподателят бил длъжен да се информира чрез сайта на РУО – София-град за постановената заповед на министъра на образованието и науката.

Отделно от това следва да се отбележи, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка В.П.Д.се установи, че във връзка с Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, както и Алгоритъм за неговото прилагане е проведен семинар „Преодоляване на агресията в училище“, на които ищецът е присъствал. Присъствието на семинара, организиран през м.04.2017 г., не се оспорва от ищеца, предвид извършената пред СРС очна ставка между него и горепосочената свидетелка. Причините, поради които жалбоподателят не се е информирал за програмата през първия ден от семинара, на който поддържа, че не е присъствал, както и за дискутираните въпроси, имат субективен характер и не могат да доведат до освобождаването му от отговорност. Ето защо дори да не се ценят заповед № РД 01-4В/11.03.2013 г. на министъра на образованието и науката, както и книга за входяща кореспонденция като доказателства по делото, то описаното в т.11 от заповедта нарушение на трудовата дисциплина е доказано по делото чрез останалите посочени доказателства.

Жалбоподателят поддържа, че от това деяние не са настъпили вреди. Стриктното спазване на механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, както и Алгоритъма за неговото прилагане обезпечават превенцията на училищния тормоз – въпрос, който е от изключителна важност за целия процес на училищното образование, за гарантиране правата и интересите на децата в контекста на техните физически, психически и емоционални потребности.

Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е извършил разглежданото дисциплинарно нарушение.

По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.14 от заповедта:

Жалбоподателят счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че е прекратил няколко трудови договори в нарушение на закона, което сочи на утвърдена практика, тъй като по делото не са представени доказателства за влезли в сила съдебни решения, с които се отменят извършени от него уволнения. С оглед на това счита, че не е доказано, че неговите заповеди са незаконни. Още повече същите са подготвяни от М.А..

В т.14 от заповедта са описани изрично посочени трудови договори, които неправилно са прекратени от жалбоподателя. Законността на уволнението се преценява по исков ред чрез предявяване на иск от работника или служителя. По делото са ангажирани доказателства за инициирани производства за това от служители в СМГ, които към момента няма данни да са приключили с влезли в сила съдебни решения. Също така нормата на чл.344, ал.2 КТ предвижда възможност работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. По делото не се твърди и съответно не се установява да е налице и тази хипотеза.

Решаващият съд не е разгледал останалите нарушения та трудовата дисциплина, описани в т.14, свързани с неправилно посочените правни основания на сключени трудови договори със служители в СМГ. Не са заявени оплаквания в тази насока във въззивната жалба, както и в писмения отговор, депозиран от насрещната страна. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК дали са осъществени тези нарушения на трудовата дисциплина стои извън въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат.

Предвид изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят е осъществил по – голямата част от вменените му във вина нарушения на трудовата дисциплина, описани по – горе, за осъществяването на които се спори във въззивното производство. Те са свързани с организацията на учебния процес, ръководството и контрола на служителите и учителите при осъществяване на тяхната дейност, включително при водене на училищната документация и прилагане на държавните образователни изисквания за документите за системата на училищното образование. Процесът на организиране и контрол на цялостната дейност на институцията е непрекъснат и се основава на анализиране, планиране, изпълнение на нормативно установените дейности, оценка и подобряване на работата на училището. Процесът по контролиране включва установяване на изисквания, измерване на реално достигнатите резултати от изпълнителите, вземане на коригиращи решения в случаи, когато достигнатите резултати не съответстват на установените стандарти. Заинтересованите задължително се информират за установените отклонения точно и навременно, като при необходимост се предприемат и необходимите действия за дисциплиниране. Тази дейност е вменена в задължение на жалбоподателя по силата на закона – чл.258 ЗПУО и е включена в длъжностната му характеристика. Същият не може да се освободи от отговорност, включително и дисциплинарна, като осъществява контрол единствено чрез делегиране на контролни функции на други служители, в каквато насока са поддържаните във въззивната жалба доводи.

По релевираните доводи за нарушаване на императивната разпоредба на чл.189, ал.1 КТ:

Нормата на чл.189, ал.1 КТ вменява в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл.189, ал.1 КТ съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени (решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО).

В съдебната практика и доктрината се приема, че системност на нарушението има при три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, които не са били санкционирани, респ. поне едното от тях да не е санкционирано, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл.197 или чл.198 КТ. Допускането на системни нарушения на трудовата дисциплина, независимо от вида и тежестта на всяко едно от тях обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Това от своя страна е послужило като основание законодателят да предвиди в нормата на чл.190, а.1, т.3 КТ при системни нарушения на трудовата дисциплина възможност за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“. Наличието на системност на нарушенията на трудовата дисциплина обаче не освобождава работодателя да съобрази регламентираните в нормата на чл.189, ал.1 КТ критерии - тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

При преценка тежестта на нарушението следва да се съобрази  значимостта на задължението, което работникът или служителят не е изпълнил, в контекста на трудовата му функция на работника. Следва да се прецени също така обемът на неизпълнение на трудовите задължения, последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху дейността на работодателя, възможността от неизпълнението на трудовите задължения за работодателя да настъпят вреди. От значение също така е и формата на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността на същото и неговите последици, отношението на работника или служителя към стореното, налице ли е готовност да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).

В случая жалбоподателят е заемал длъжността „директор“ в елитно столично училище - СМГ „П.Х.“. Установените по делото нарушения на трудовата дисциплина, описани по – горе, са свързани основно с липсата на ефективен контрол от страна на жалбоподателя. Същевременно нормата на чл.258, ал.1 ЗПУО вменява в задължение на директорът на държавно и общинско училище да организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Възлагането на определени функции на заместник директорите в училище не може да освободи жалбоподателя от произтичащата от посочения закон отговорност за целия образователен процес в институцията. С формираната трайна съдебна практика относно посечените задълженията на директора на училище се приема, че същите съставляват широка възложена отговорност, съответстваща на значителните властови правомощия, с които директорът е натоварен. С посочената норма се очертава обща отговорност във връзка с организацията и контрола на цялостната дейност на институцията. Ето защо при установен пропуск, който би могъл да бъде отстранен, ако директорът ефективно и своевременно е упражнил правомощията си за контрол, отговорността следва да се понесе именно от него. Директорът не може да оневинява липсата на осъществен контрол с неизпълнение на преки задължения от страна на други лица, за дейността на които той отговаря, каквито са служителите в училището и заместник директорите. Също така директорът на институцията не се освобождава от отговорност поради неуведомяването му за наличието на проблем или пропуск в образователния процес или в прилагането на образователните стандарти. Въз основа на предоставените от ЗПУО и подзаконовите нормативни актове, обсъдени по – горе, директорът на институцията разполага с различни властови механизми, които е длъжен да ползва за установяването, предотвратяването и решаването на възникнали проблеми, което в случая жалбоподателят не е сторил в установените случаи на извършени нарушения на трудовата дисциплина.

Релевантно при извършване на преценката относно съответствието на наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на дисциплинарните нарушения е обстоятелството, че установените нарушения на трудовата дисциплина, по отношение на които не е погасено правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, обхващат различни сфери от дейността на училището – спазване на законоустановените образователни стандарти; обезпечаване на трудовата заетост при договорено пълно работно време; надлежното документиране на контролната дейност в институцията; надлежно свикване и провеждане на общо събрание на служителите и вземане на решения в неговата компетентност включително относно изплащането на СБКО; обезпечаване изпълнението и прилагането на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за неговото прилагане. Освен броя и вида на нарушенията на трудовата дисциплина от значение е и периодът, през който са извършени: 21.09.2016 г. – 21.09.2017 г. Това обосновава извода, че е налице  последователност, трайност и устойчивост на дисциплинарните нарушения, което обективно сочи на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, при което служителят не желае или не може да го коригира. Цялостното поведение на жалбоподателя, свързано с установените по делото дисциплинарни нарушения, за които правото на работодателя да ангажира дисциплинарната му отговорност не е погасено, нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. От значение е и обстоятелството, че не е налице проявена критичност от жалбоподателя по отношение на нарушенията на трудовата дисциплина, установени по делото и за които е наказан. Това обстоятелство също има значение при извършване на обоснована преценка по чл.189 КТ.

Предвид изложеното и доколкото установените по делото нарушения не са изолирани, установените пропуски в работата нямат временен характер, а обхващат продължителен период от време, същите са доведи до засягане на важни обществени отношения в системата на образованието, държавните образователни изисквания за водене и съхранение на документация, административно - управленска и контролна дейност, следва да се приеме, че тежестта на системните нарушения на трудовата дисциплина съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Този извод не би се променил дори да се приеме, че правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност за деянието по т.1.1 от заповедта е погасено.

По изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят законосъобразно е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на жалбоподателя най - тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Това обуславя неоснователност на предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно, както и на акцесорната претенция за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.  

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 1 440 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство, с включен ДДС.

Жалбоподателят своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е регламентирано, че пои исковете за отмяна на уволнение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) или за възстановяване на работа (чл.344, ал.1, т.2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – минималният размер на адвокатското възнаграждение е не по - малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата в настоящото производство се свеждат до депозиране на писмен отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни съображения по всеки един от релевираните доводи от жалбоподателя и е посочена съдебна практика, явяване в две открити съдебни заседания във въззивното производство,  представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер, както и депозиране на писмени бележки. Ето защо и доколкото делото се отличава с фактическа и правна сложност, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. не е прекомерно. С оглед на това жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сумата от 1 440 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото производство.

В предмета на делото се включва депозирана частна жалба от ищеца срещу определение № 38236/16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 7810/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 158 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника кумата от 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Изложените по – горе съображения относно наличието на фактическа и правна сложност на делото намират приложение и при разпределяне отговорността за разноските, сторени пред първата инстанция. Техният размер възлиза на 2 400 лв. с начислен ДДС. Предвид ангажираните в производството по делото значителен обем от доказателства, съдържащи се в общо 6 тома, изслушаните свидетели, проведените открити съдебни заседания, на които ответникът е бил представляван от упълномощения по делото адвокат, своевременно депозирания по делото писмен отговор на исковата молба и становища по исканията на насрещната страна, както и писмена защита обосновават извода, че не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника.

Относно доводите на жалбоподателя, че няма вина за избора на адвокат на насрещната страна, който е регистриран по ДДС, следва да се отбележи, че отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна - загубилата страна понася тази отговорност, дори ако е положила най-голямо старание да води процеса добросъвестно. Макар отговорността за разноските да е със санкционен характер за загубилата спора страна, същата не съставлява отговорност за вреди и обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна, но не и пропуснатите ползи. Тази отговорност намира своето правно основание чл.78, ал.1 ГПК и се предпоставя от това разноските да са реално сторени (определение № 88/24.02.2011 г. по гр. д. № 52/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 84/11.02.2016 г.по ч. гр. д. № 3655/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО и много други). Ето защо липсата на вина на жалбоподателя за избрания от насрещната страна адвокат, който е регистриран по ДДС няма отношение към обема на отговорността. Правно релевантно е обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение са реално сторени.

По изложените съображения частната жалба на ищеца срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 430716/15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 78101/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 158 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5133698/21.08.2018 г., депозирана от А.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. В.В., депозирана срещу определение № 38236/16.07.2018, постановено по гр. д. № 78101/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 158 състав, като неоснователна.

ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. В.В., да заплати на С.М.Г.„П.Х.“ , ЕИК*******, с адрес гр. София, ул. „*******и съдебен адрес *** – адв. Н.Н., сумата от 1 440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                            

                                                                 2.

Съобщи за изтекли лични данни