№ 458
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 3.02.2021 г. на ищците А. К. А. и А. И. В. срещу определението от 25.01.2021
г. по гр. д. № 609/2020 г. на Окръжен съд – гр. Видин, в частта, с която са отхвърлени искането на първия за
освобождаване от внасяне на разноски по делото и искането на втората за освобождаване от внасяне на държавна
такса и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано ВОС постановил обжалваните откази. Твърди се, че и
двамата ищци имали доходи под минималните средства за живот. Сочи се, че ищцата била майка на три деца, на
едното от които била „личен асистент“ по трудов договор от 30.10.2019 г. с община Чупрене, по който
възнаграждението е 353,85 лв. месечно. Твърди се, че немотивирано съдът е отказал да освободи ищеца А. А. от
разноски, а същевременно е уважил искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по исковата
молба. Сочи се, че били налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за цялостното освобождаване на двамата
ищци от такси и разноски по делото.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. К. А. и А. И. В. с искова молба от 21.12.2020 г., с която срещу
ЗК „Лев Инс“ АД са били предявени: 1) частични искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 25 100 лв. за
всеки от тях, представляваща част от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени вреди във връзка с ПТП
от 4.08.2020 г. в близост до с. Горни Лом, заедно със законната лихва от 4.08.2020 г. до окончателното изплащане,
и 2) иск за заплащане на сумата 70 лв. за ищцата, представляваща обезщетение за имуществени вреди. В исковата
молба са направени доказателствени искания, измежду които и за допускане на съдебномедицинска и
съдебнопсихиатрична експертизи, както и трима свидетели при довеждане. В исковата молба е направено искане
ищците да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски по производството, като е приложена и декларация за
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
1
В декларацията за имуществено и гражданско състояние ищцата А. В. е декларирала, че не е в граждански
брак; не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове; безработна е без доходи и е майка на три деца – И. А.
И., Л. А. И. и Н. А. И..
В декларацията на ищеца А. А. е посочено, че не е в граждански брак; не притежава недвижимо имущество,
МПС и влогове; безработен е без доходи; няма непълнолетни деца, които да издържа.
С разпореждане от 23.12.2020 г. съдът е изискал информация от НОИ – Видин дали ищците имат актуален
трудов договор и с кои работодатели. Според полученото писмо с изх. № 50/7.01.2021 г. на НАП ищецът няма
действащ трудов договор и няма осигуряване от работодател, а ищцата има действащ трудов договор с община
Чупрене, считано от 30.10.2019 г.
С обжалваното определение от 25.01.2021 г. съдът е освободил ищеца от задължението за внасяне на държавна
такса, но не и от това за разноски по делото, като в мотивите липсва обосновка защо е направено това
разграничение. Спрямо ищцата е постановен отказ за освобождаване от такса и разноски по съображения, че има
регистриран трудов договор с община Чупрене.
Към частната жалба са представени 3 бр. удостоверения за раждане; трудов договор № 41/30.10.2019 г.,
сключен между ищцата и община Чупрене; ЕР на ТЕЛК № 2149/5.06.2019 г.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Условие за освобождаване от държавна такса и/или разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да
заплати същите /чл. 83, ал. 2 ГПК/.
В конкретния казус ищецът А. А. е декларирал, че е безработен, без доходи и имущество. Тези данни са били
достатъчни на ВОС да освободи ищеца от внасянето на държавна такса по исковата молба. Непоследователно
обаче е отказано освобождаване от другите разноски по делото, включващи и тези за бъдещото събиране на
доказателства, за което не са изложени никакви съображения. При това не е съобразено, че освобождаването
следва да не е само за конкретните такси и разноски, но и по принцип за цялото съдебно производство и то ще
важи и за в бъдеще ако няма промяна в обстоятелствата – така мотивите към т. 12 на ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС –
ОСГТК. Въззивният съд намира, че предвид декларираните данни за имущественото и здравословно състояние на
ищеца, същият не е в състояние да заплати и съдебните разноски по настоящото дело, поради което са налице
предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК и спрямо това искане.
Спрямо ищцата А. В. е установено, че единствените доходи, които има са от трудовия договор № 41/30.10.2019
г., сключен с община Чупрене, като „личен асистент“ на едно от децата си, което е с трайни увреждания и със 75
% ТНР. Този трудов договор е срочен – до 1.06.2021 г., като възнаграждението по него е минимално – 3,37 лв. на
час при 105 часа месечно, т.е. 353,85 лв. на месец. Няма съмнение, че този доход е крайно недостатъчен и далеч
под жизнения минимум, като се има предвид, че ищцата има 3 деца. Не се установява притежанието на друго
имущество и други доходи. При тези данни налице са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК и спрямо ищцата – за
цялостно освобождаване от такси и разноски по делото.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като се уважат исканията по чл. 83, ал.
2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 25.01.2021 г. по гр. д. № 609/2020 г. на Окръжен съд – гр. Видин, в частта, с
която са отхвърлени искането на А. К. А. за освобождаване от внасяне на разноски по делото и искането на А. И.
В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото, и вместо това постановя:
ОСВОБОЖДАВА ищцата А. И. В. от задължението за заплащане на такси и разноски по делото.
ОСВОБОЖДАВА ищеца А. К. А. от задължението за заплащане на разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3