Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД
№ 1 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „**“ АД, с ЕИК: **, седалище и адрес на управление гр.
П., община П., област П.**, ул. „**“ № 1, с управител В.М.К.**, чрез адвокат К.С.
*** против съдебно решение № 597 от 10.11.2022 г., постановено по АНД № 1089 по
описа за 2022 г. на Районен съд – П.**.
С
обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ГБО-0074
от 04.07.2022 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „**“ АД, с ЕИК: **, на основание чл. 34,
ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН за нарушение по чл. 8а, ал. 6 във вр. с чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ, е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че при постановяване на съдебния акт, районният съд не е
обсъдил и не е направил анализ на всички събрани по делото доказателства и
изложените в жалбата срещу НП доводи – за извършено от наказващия орган
смесване на понятията „разпространител на твърди горива“ и „разпространение на
твърди горива“, каквото смесване е извършил и съда и за неприложимост на
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ към продажбата на твърдо гориво за битово
отопление. Излагат се доводи и срещу изводите на районния съд за неприемане на
процесния случай за маловажен, както и доводи за несправедлив размер на наложената
имуществена санкция. Иска се съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4
от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да я
отхвърли и да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условието на алтернативност моли
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на касатора, в
законоустановения минимум.
В
проведеното съдебно заседание касаторът – „**“ АД, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх. № 230 от
24.01.2023г. от пълномощника на касатора, в която се иска решението и
наказателното постановление да се отменят и да се присъдят разноски за двете
инстанции, за което се представя списък на разноските.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на районния съд
да остане в сила.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:
С НП № ГБО-0074 от 04.07.2022 г., председателят на ДАМТН,
на основание чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „**“ АД, с ЕИК: **, имуществена
санкция в размер на 10 000 лв., за това, че в периода от 01.02.2022 г. до
04.02.2022 г., дружеството е разпространявало чрез продажба твърдо гориво за
битово отопление – въглища, без обектът и провереното дружество да са вписани в
Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се
разпространяват твърди горива, по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ, с което е нарушен чл.
8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – П.** който с решение № 597 от
10.11.2022 г., постановено по АНД № 1089 по описа на съда за 2022 г., го е
потвърдил.
За да
постанови обжалваното решение, районният съд, след анализ и преценка на
приобщените по делото доказателства приел за безспорно установено по делото
отразеното в съставения за процесното нарушение акт и в НП от фактическа
страна.
Въз
основа на изводите си по фактите, в резултат на извършената цялостна проверка
за законосъобразност на производството, решаващият първоинстанционен състав,
приел от правна страна, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, основание за отмяна на НП – съобразени са
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН и чл. 44 от ЗАНН. Разгледал спора по същество, районният съд е приел,
че е безспорно доказано по делото разпространение от страна на наказаното
дружество посредством продажба на процесните горива – въглища, без изискваната
регистрация през посочения в НП период, с което е осъществен именно приложения
от наказващия орган административнонаказателен състав, а наложената санкция е
правилно определена в минималния предвиден от законодателя размер от
10 000 лв. с оглед данните по делото за оказано съдействие от страна на
наказаното дружество и предприетите незабавно след установяване на нарушението
действия по регистрация, без тези смекчаващи отговорността обстоятелства да се
явяват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Касационният състав не възприема
направените от първостепенния съд изводи за законосъобразност на обжалваното
НП. Описаното в него изпълнително деяние се изразява в това, че на 01.02.2022 г. до 04.02.2022 г., в обект ТЦ“Модерно
строителство“, намиращо се се в гр. П., ул. „**“ № 1, управляван от
санкционираното търговско дружество, се е разпространявало чрез продажба твърдо
гориво за битово отопление – въглища, без да са изпълнени условията на чл.
8б, ал. 1 от ЗЧАВ за вписване в Регистъра на лицата, които разпространяват
твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Настоящата
съдебна инстанция приема, че в наказателното постановление е извършено смесване
на понятията "разпространител на твърди горива" и
"разпространение на твърди горива". Видно от разпоредбата на § 1,
т. 44 от ДР на ЗЧАВ, "разпространение на твърди горива" е
движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос
или въвеждане, до разпространителя включително, а според § 1,
т. 45 от ДР на ЗЧАВ, "разпространител на твърди горива" е лице,
което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди
горива за битово отопление. Анализът на тези две разпоредби налага извода, че
не е налице идентичност между съдържанието на двете понятия, като в дейността
по разпространението не е включена продажбата на твърдо гориво за битово отопление
до крайния потребител, което налага извода, че продажбата на твърди горива на
преките потребители съставлява отделна дейност, която се извършва от
разпространителя на твърди горива и не е част от дейността по разпространение,
което приключва с движението на твърдите горива до разпространителя
включително. На следващо място относно твърдението от наказващият орган за
осъществено разпространение на същите посредством продажба не са ангажирани
относими доказателства, от които да се установява продажбата. В този смисъл по
преписката липсват както надлежни документи за извършено подобно
разпространение, така и дори твърдения на някои лица да са се сдобили с твърдо
гориво за битово отопление именно от проверения обект. Складовия картон сам по
себе си не обективира и не е доказателство за извършена продажба. Факта, че в
обекта е имало доставка на въглища в предходен момент, а към дата на извършване на проверката в обекта - 23.03.2022
г. няма наличност на твърдо гориво за битово отопление е недостатъчен за
ангажиране на административно наказателната отговорност. Липсват доказателства,
от които да се приеме, че в процесния обект е извършвана продажба на твърдо
гориво. Изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП като
разпространяване чрез продажба, създава неяснота в
административно-наказателното обвинение, което от една страна нарушава правото
на защита на сочения като нарушител, а от друга страна поставя съда в
невъзможност да прецени дали действително има извършено нарушение.
С оглед изложеното касационната
инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление,
първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение поради неправилно
прилагане на материалния закон, което следва да бъде отменено. След отмяната на
решението касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора,
като по изложените по-горе съображения издаденото НП следва да се отмени изцяло
като незаконосъобразно.
При този изход на спора касатора
има право на разноски. Същите са своевременно предявени и са придружени със
списък на разноските. Иска се присъждане на съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение общ в размер на 2130.00лв. Възражението за
прекомерност е неоснователно. Видно от представените по делото договори за
правна помощ и съдействие от 07.07.2022г. и от 13.01.2023г. възнаграждението е
договорено върху стойността на наложената
санкция, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба за № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения в редакция, в ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020
г. и
бр. 88 от 4.11.2022 г.. и е изплатено в тези му размери, които са
и минималните размери, за всяка
една инстанция. На касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на
2130.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник в касационен състав.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 597 от 10.11.2022 г., постановено по АНД № 1089 по описа за 2022 г. на
Районен съд – П.**, и вместо него:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление НП № ГБО-0074 от 04.07.2022г. на зам. председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 34, ал. 3
от ЗЧАВ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „**“ АД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. П. ул. „**“ № 1 имуществена санкция в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ.
ОСЪЖДА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес гр. С. общ. С.**,
бул. „***“ № 52а да заплати на „**“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „**“ № 1 съдебни разноски в общ размер на 2130.00
/две хиляди сто и тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/