Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...11.2019 г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
При
участието на секретаря Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Маркова,
в.т.д.
№ 1502/2019 г., по описа на
ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 50909/11.07.2019 г. от М.Д.Х., ЕГН **********, с местожителство
*** срещу Решение № 638/15.02.2019 г., поправено с Решение № 3038/04.07.2019
г., постановени по гр.д. № 5269/2018 г. на ВРС, XXXI с., в
частта, с която прието за установено, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата 55.96
лв., общ размер на дължими месечни абонаментни такси, всяка от по 13.99
лв., за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., за телефонен номер *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18308/2017 г.,
по описа на ВРС, ХXXI с.
В жалбата се излага, че
решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството
прекратено, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. Първо и трето ГПК. В случай, че
решението бъде възприето за допустимо, се твърди, че същото е неправилно. Сочи,
че при постановяването съдът е нарушил принципа на служебното начало, разписан
в чл. 7 ГПК и задължението си да бъде безпристрастен арбитър, което било видно
от множеството указателни уведомления отправени до ответника и липсата на
такива, отправени до ищеца, което счита за нарушение и на принципа на равенство
между страните, разписан в чл. 9 ГПК. Счита, че е налице и нарушение на чл. 13
ЕКПЧ, тъй като ответника била изправена пред липса на ефективни средства за
правна защита. Поддържа възраженията изложени в депозирания отговор. В с.з. не
изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Теленор България“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който счита въззивната жалба
за бланкетна и лишена от каквато и да е конкретика съобразно фактите по казуса.
От своя страна излага доводи за допустимост, законосъобразно и правилност на
постановения съдебен акт. По същество отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решене, в атакуваната му част. В с.з. не изпраща
представител.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Пред ВРС са предявени
обективно кумулативно съединени искове от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, както следва: - С правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че М.Д.Х., ЕГН **********, дължи сумата 81.29
лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, за аб. № *********,
за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18308/2017 г., на ВРС, XXXI с. и – С правно основание чл. чл. 92 ЗЗД, за осъждане на М.Х., да заплати сумата
340.60 лв., представляваща неустойка по
договор с аб. № *********.
В исковата молба се
твърди, че по повод сключен Договор за мобилни услуги, ответницата е абонат на
ищеца с аб. № ********* и титуляр на мобилен № *********, по програма Generation GLOBUL 13.90 лв.,
съгласно Сертификат от 10.11.2012 г. На 16.08.2014 г., ответницата се
възползвала от преференциални условия и сключила Договор за мобилни услуги с
предпочетен № *********, по програма Globul
Max 10.99 лв. На 20.11.2014 г., възползвайки се от
възможността да ползва повече от два номера, бил сключен и Догвоор за мобилни
услуги с предпочетен № 0895/459734, по програма GoWebUnlimited 2500 64kbps 13.90 лв. Излага, че на 20.11.2014 г. със
Сертификат за пакетни услуги, страните новирали отношенията си по повод
сключените договори като в обща пакетна услуга били обединени номерата *********,
по програма Резерв 1399 лв. и 0895/459734, по програма GoWebUnlimited 2500
64kbps 13.90 лв. Съгласно условията ответницата получила отстъпка в размер на
10 % от месечните абонаменти при фактуриране на потреблението като условията за
ползването били уговорени за срок до 20.11.2016 г. Сочи, че за потребените
услуги за трите мобилни номера ползвани от ответницата за периода 01.09.2015 г.
– 31.12.2015 г. били издадени фактура от 01.10.2015 г., за отчетен период
01.09.2015 г. – 30.09.2015 г., за сумата 44.39 лв. и фактура от 01.11.2015 г.,
за отчетен период 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г., за сумата 43.10 лв. След
извършена корекция на дължа общия размер на дължимата сума по фактурите
възлизала на 81.29 лв. Сочи още, че поради неизпълнение на задължението на
абоната да заплаща в срок задълженията си ищецът прекратил едностранно
договорите сключени с ответницата и на 01.01.2016 г. била издадена фактура с
начислена обща сума за плащане 421.97 лв., от която сумата 81.29 лв. за
ползваните услуги и 340.68 лв., договорна неустойка за предсрочно погасяване на
абонамента за трите мобилни номера, съобразно разпоредбата на т.11 от
индивидуалните договори.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез особен представител счита
предявените искове за недопустими. Счита, че липсва яснота кога е настъпила
предсрочната изискуемост, както и в каква форма и по какъв начин ответницата е
била уведомена за прекратяването на договора. Счита, че липсва подробно
извлечение от всички неплатени фактури, което било предпоставка за разглеждане
на предявения иск. Оспорва представеното уведомление, тъй като не ставало ясно
за какво всъщност била уведомена. Оспорва претенцията за неустойка и
претенцията за законна лихва върху нея. Оспорва съдържанието на представените
фактури, тъй като от тях не ставало ясно налице ли е потребление от страна на
ответницата и за какво точно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която първоинстанционния
съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и го е уважил частично.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази
следното: Решението е постановено от състав на ВРС, в границите на
правораздавателната му компетентност. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. № 18308/2017 г., на ВРС, ХXXI с. Произнасянето на ВРС обаче не съответства
на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното е недопустимо.
Не се спори между
страните и се установява от материалите по приложеното ч.гр.д. № 18308/2017 г. на ВРС, XXXI с. е, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
9847/01.12.2017 г. по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено ответницата
Х. да заплати на ищеца сумата 421.97 лв., по договор за далекосъобщителна
услуга от 10.11.2012 г., за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 30.11.2017 г.
до изплащането й, сумата 15.12 лв., обезщетение за забава за периода 17.01.2016
г. – 15.11.2017 г., както и разноските в заповедното производство, възлизащи на
сумата 205.00 лв.
Представен по делото е
Сертификат за пакетни услуги от 10.11.2012 г., от който се установява, че с
него са обединени услугите, които ответницата ползва по мобилни номера №№ *********,
по програма Generation GLOBUL 13.90 лв., и
**********, по програма GoWebUnlimited 1000.
На 16.08.2014 г., между
страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен № *********, по
програма Globul Max, при
месечен абонамент 10.99 лв.
На 20.11.2014 г., между
страните бил сключен и Договор за мобилни услуги с предпочетен № 0895/459734,
по програма GoWebUnlimited 2500
64kbps, при месечен абонамент 13.90 лв.
Представен по делото е и
Сертификат от 20.11.2014 г., по силата на който страните обединили в обща
пакетна услуга номерата *********, по програма Резерв 13.99 лв. и 0895/459734,
по програма GoWebUnlimited 2500 64kbps 13.90 лв.
По делото са представени
фактура от 01.10.2015 г., за отчетен период 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г., за
сумата 44.39 лв. и фактура от 01.11.2015 г., за отчетен период 01.10.2015 г. –
31.10.2015 г., за сумата 43.10 лв.
Видно от постановеното
съдебно решение е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по установяване
на вземане, което не е било предмет на издадената заповед. Установено е
съществуването на вземане за абонаментни такси за мобилен номер *********,
който мобилен номер е предпочетен от въззивницата по силата на сключен Договор
за мобилни услуги от 16.08.2014 г. Същевременно като основание за издаване на
заповедта по ч.гр.д. № 18308/2017 г. на ВРС, XXXI с. е посочен Договор за
далекосъобщителни услуги от 10.11.2012 г. След като това е така, то се
налага извода, че заповед за дължими суми по Договор за мобилни услуги от
16.08.2014 г. в полза на кредитора не е издавана, доколкото подобно задължение
не е било индивидуализирано по надлежния ред, нито в сезиралото заповедния съд
заявление, нито в издадената заповед. Произнасяйки се по иск на такова
основание, ВРС е постановил недопустимо решение, което следва
да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по вземането, което е
предмет на издадената заповед, а именно дължими суми по Договор за далекосъобщителни
услуги от 10.11.2012 г., за сключването на който са изложени фактически
твърдения в исковата молба. Първоинстанционният съд следва да извърши преценка
и за редовност на исковата молба, с оглед изискването за съответствие на
предявения иск с издадената заповед за изпълнение.
Доколкото, както бе посочено
по-горе въззивният съд следи служебно за допустимост на обжалваната част от
решението (вкл. и определянето на разноските) и това налага обезсилване и на
тази част въпреки липсата на оплаквания на страните (чл. 269 ГПК).
При новото разглеждане
на делото и при произнасянето си в частта за разноските, първоинстанционния съд
следва да се вземе предвид и разноските за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 638/15.02.2019 г., поправено с Решение №
3038/04.07.2019 г., постановени по гр.д. № 5269/2018 г. на ВРС, XXXI с., в частта, с която прието за установено, че М.Д.Х., ЕГН **********,
с местожителство *** дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 55.96 лв., общ размер на дължими месечни абонаментни такси, всяка
от по 13.99 лв., за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., за телефонен номер *********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18308/2017 г.,
по описа на ВРС, ХXXI с. И в частта, с която М.Д.Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 73.60
лв., разноски по исковото производство и сумата 27.19 лв., разноски за заповедно производство, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
В необжалваните му части решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.