О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №260437
гр.Пловдив, 17.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 128/2021 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай
тръст" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Витоша" № 146, ет.4, против Разпореждане № 284264 от 19.11.2020
г. по ч. гр. д. №14710/2020 г. по описа на
Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, с което е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Х.К.Д. за
сумата от 1827,21 лв. главница, 80,13 лв. - административни разноски, 391,21
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 464,47 лв. -
договорна лихва, 42,04 лв. - лихва за забава по договора за кредит; 35,27 лв.
- лихва за забава по договора за поръчителство, както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като прави искане за неговата отмяната и за
връщане на делото на първостепенния съд с указания за издаване на заповед
за изпълнение за посочените суми.
Частната жалба е подадена в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за процесуално
допустима.
По същество:
„Ай тръст" ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Х.К.Д. за следните суми: 827,21 лв. Главница, 42,04 лв. - лихва
за забава, 80,13 лв. - административни разноски, 391,21 лв. - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 35,27 лв. - лихва за забава по
договора за поръчителство, 464,47 лв. - договорна лихва, които сума
счита, че са дължими поради встъпването му в правата на
кредитора по Договор за потребителски кредит № 2067110 от 29.07.2019 г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Х.К.Д., който договор за кредит е обезпечен с
договор за поръчителство от 29.07.2019 г., сключен между кредитора и заявителя
„Ай Тръст“ ЕООД.
Изложени са обстоятелства да е бил сключен
договора за кредит № 2067110 от 29.07.2019 г., между „Кредисимо“ ЕАД и Х.К.Д.,
който е бил обезпечен с договор за поръчителство от 29.07.2019 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Изложени са твърдения, че заявителят е
встъпил в правата на кредитора по договора за кредит от
29.07.2019 г., като същият се позовава и на сключен между него и длъжника
договор за предоставяне на поръчителство от 29.07.2019 г., по който е било
уговорено възнаграждение за поръчителя.
С обжалваното разпореждане ПРС е отказал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като е изложил мотиви, че
искането противоречи на закона и се основава на
неравноправни клаузи в сключения с потребителя
договор. В тази насока съдът е приел, че констатацията за
евентуална неравноправност на отделни клаузи от договора, предвид липсата на
данни за извършени плащания по същия, е достатъчна да обоснове отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по силата на чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК. Предвид това, неоснователно се твърди, че районният съд не е изложил
мотиви при постановяването на своя акт.
Видно от данните по делото претендираните
от заявителя вземания произтичат първо от договор за предоставяне на
поръчителство, който е сключен в изпълнение на договор за кредит, и второ от
самия договор за кредит, за вземането по който заявителят се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД. Следователно длъжникът –
физическо лице, се явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от
потребителската закрила.
Съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и ако искането се основава
на неравноправна клауза на договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за
това.
Според настоящия съдебен състав е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се
претендира заплащането на административни разноски. Съгласно разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а заявителят претендира именно такива разноски за извънсъдебно
събиране на вземането, което по същността си е действие по управлението на
кредита.
Що се касае до вземането за
възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство и обезщетение за забава върху
него:
Възнаграждението се претендира въз основа
на сключен договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на
който „Ай тръст“ ЕООД е поело задължението да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД,
а длъжникът - да му заплати възнаграждение.
Постигнато е съгласие възнаграждението за поръчителя да се заплаща
на кредитодателя - „Кредисимо“ ЕАД, който е изрично
овластен да го приеме. Формално възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
лице - поръчител, различно от кредитодателя, но е пряко
свързано с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1,
т.1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при
изчисляване на ГПР. При сключването на договора
за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, за което се
дължи възнаграждение е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите по кредита. Това
възнаграждение има характера на скрита възнаградителна лихва,
уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като кредиторът „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на
поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.
Предвид горното искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнените по отношение на вземанията
му за възнаграждение по договора за поръчителство
и обезщетение за забава върху него е в противоречие
със закона и добрите нрави следва да се
отхвърли.
По правилото на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо заповед следва да се издаде само за посочената неплатена
главница и мораторната лихва за забавеното и плащане, както и за законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане и разноските по делото.
Предвид изложените мотиви,
обжалваното разпореждане е неправилно в частта, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1827,21 лв. главница, 42,04 лв. - лихва за
забава по договора за кредит и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски, поради което същото ще се
отмени, а делото ще се върне на районния съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми.
В
останалата му част разпореждането е правилно, а подадената частна жалба против
него е неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 284264 от 19.11.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. №14710/2020 г. по описа на
Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х.К.Д. за сумата от 1827,21 лв.
главница, сумата от 42,04 лв. - лихва за забава по договора за кредит, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и съответните разноски и
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Пловдив, XIX гр. с-в, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 146, против Х.К.Д. за
сумата от 1827,21 лв. - главница, сумата
от 42,04 лв. - лихва за забава за
периода 11.11.2019 г. – 09.10.2020 г. по отношение на главницата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на вземането, дължими поради встъпването на
заявителя в правата на кредитора по Договор за
потребителски кредит № 2067110 от 29.07.2019 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
Х.К.Д., обезпечен с договор за поръчителство от 29.07.2019 г., сключен между
длъжника Х.К.Д. и „Ай Тръст“ ЕООД, както и за
направените от заявителя разноски пред първата и въззивната инстанция,
съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ай тръст" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" № 146, ет.4,
против Разпореждане № 284264 от 19.11.2020
г. по ч. гр. д. №14710/2020 г. по описа на
Районен съд- Пловдив, XIX гр.състав, в ЧАСТТА, с която
е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Х.К.Д. за сумата от 80,13 лв. -
административни разноски, 391,21 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 35,27 лв. - лихва за забава по договора за
поръчителство, 464,47 лв. - договорна лихва, дължими поради
встъпването му в правата на кредитора по Договор
за потребителски кредит № 2067110 от 29.07.2019 г., сключен между „Кредисимо“
ЕАД и Х.К.Д., който договор за кредит е обезпечен с договор за поръчителство от
29.07.2019 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: