Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 5541 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 295767/06.12.2019 г. по гр. д. № 44773/2019 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), II ГО, 53
състав, е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ
„С.а.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, сумата от
70 000 лв., частичен иск, предявен от общо 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени
вследствие на претърпяна на 28.12.2018 г. от ищеца трудова злополука по време
на изпълняване на служебните си задължения във връзка с трудово правоотношение
с ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането (28.12.2018 г.)
до окончателното плащане. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК „С.а.“
ЕАД да заплати по сметка на СРС сумата от 2800 лв. - държавна такса върху предявения
иск, сумата от 350 лв. - разноски за съдебно - медицинска експертиза и на
адвокат Я.Д. сумата от 2630 лв. - възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца за използвана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ******.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5007129/16.01.2020 г. от ответника „С.а.“ ЕАД,
чрез изпълнителния му директор, с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Излагат се твърдения, че трудовата злополука е
настъпила поради груба небрежност от страна на работника - ищец. Съдът не е
съобразил, че пострадалият не е изпълнил свои законоустановени задължения,
вменени му с длъжностната характеристика и при проведените инструктажи по
безопасност на труда. Не е преценено наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, което обуславя намаляване на дължимото обезщетение, като при
определянето му съдът не е взел предвид всички релевантни обстоятелства. Твърди
се, че ищецът не е спазил условията за работа, определени в Инструкция за
безопасна работа при ремонт на автобуси и Инструкция за безопасна работа при
техническо обслужване и ремонт на автобуси, което поведение може да бъде
квалифицирано като груба небрежност от обективна и от субективна страна - чл.
201, ал. 2 КТ, налице е груба небрежност, тъй като не е изрично възложено на
ищеца да приема от ремонт автомобила по време на настъпване на инцидента. Ищецът
не е представил доказателства, че е направил необходимото за безопасното си
слизане от аварийния автомобил, как се е случила злополуката, причината за
настъпването ѝ, за неравности на мястото на слизане. Не са изяснени
причините за злополуката и причинната връзка с падането и уврежданията. Сочи
се, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните
правила и на правилата за безопасност. Излагат се и твърдения, че присъденото
обезщетение е прекомерно с оглед наличието на съдебна практика по сходни казуси
и обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на
злополуката. Твърди се и че съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение от
работодателя при настъпили неимуществени и имуществени вреди следва да се
намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, какъвто в случая е сключеният договор за
задължителна групова застраховка „Трудова злополука“, вр. с чл. 1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне
на исковете, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца В.Д.С.,
чрез адвокат Я.Д., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано. Сочи се, че
районният съд правилно е преценил фактите и обстоятелствата, относими по делото
и е формирал правилни и обосновани фактически и правни изводи за уважаване на
исковата претенция, в т. ч., че са налице всички кумулативни елементи от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ. Поддържа се, че от представените по делото доказателства се установява,
че няма отклонения от нормалните действия и допуснати нарушения на нормативните
актове от страна на ищеца, не са посочени и какви конкретни предписания,
съдържащи се в цитираните във въззивната жалба инструкции, са нарушени от
страна на работника, съответно обосновават проявена от негова страна груба
небрежност, с което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника чрез действия, съставляващи груба небрежност, е останало
недоказано в условията на пълно и главно доказване. Сочи се, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е изцяло съобразен с принципа на
справедливостта, всички обстоятелства по делото и със съдебната практика по
сходни случаи. Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без
уважение и за присъждане на разноски.
От
привлеченото от ответника трето лице - помагач ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е подадено
становище вх. № 296736/25.03.2021 г., чрез юрисконсулт Д.Д., с което се поддържат
изложените във въззивната жалба твърдения и възражения, моли се за отмяна на
решението като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне на исковете,
евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. № 2020056/01.08.2019 г. на В.Д.С., ЕГН **********, срещу „С.а.“ ЕАД,
ЕИК ******, с която ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати
на основание на чл. 200 КТ
и чл. 86 ЗЗД
сумата от 70 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната
лихва от 28.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от увреждания, причинени при трудова
злополука, настъпила на 28.12.2018 г. Ищецът
навежда твърдения, че работил при ответника по трудов
договор № 60/18.09.2008 г. като „автомонтьор и шофьор на авариен автомобил“ с
месторабота поделение „Земляне“, на 28.12.2018 г. около 11:00 ч. в сервизно
хале на поделение „Земляне“ претърпял трудова
злополука по Разпореждане № 22982/22.01.2019
г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ - София - град, влязло в сила на
26.02.2019 г., а именно - при ремонт на авариен автомобил „Камаз“ в сервизно
хале, слизайки от кабината загубил равновесие и паднал в съседния канал, при
което получил следните травматични увреждания: черепно - мозъчна травма с две
разкъсно - контузни рани в ляво темпорално на главата, горна парапареза,
фрактури на първи и втори торакални прешлени (Тх1 и Тх2), травматична
хематомиелия (кръвоизлив в гръбначния мозък) на ниво четвърти и пети цервикални
(шийни) прешлени (С4 и С5), лезии в областта на трункуса (предимно гърба),
горни и долни крайници, травматична шийна миелопатия и спастична квадрипареза.
Уврежданията наложили на ищеца болничен престой, носене на шийна яка, хирургично
обработване на разкъсно - контузните рани на главата, медикаментозна терапия,
констатирани били МРТ - данни за травматична хематомирлия на ниво С4-С5 и
дегенеративна стеноза на канала на нива С4-С5-С6-С7. Ищецът сочи, че поради
невъзможност за извършване на движения в областта на шията, слабост, скованост
и ограничена подвижност в горните крайници, вкл. изтръпване и оток по двете
ръце, съчетани със слабост в краката, отново бил хоспитализиран,
като при изследванията били констатирани нарушена стойка и затруднена походка -
горна парапареза с намалена мускулна сила на горни крайници, затруднена флексия
в интерфалангеалните стави на двете ръце, затруднен юмручен захват и слабост на
долните крайници, последвала рехабилитация, впоследствие били констатирани
травматична шийна миелопатия и спастична квадрипареза (слабост в четирите
крайника - ръце и крака), за което била
назначена медикаментозна терапия, съчетана с продължаваща рехабилитация. Tвърди,
че вследствие на злополуката изпитвал силна уплаха и стрес, интензивни болки в
областта на главата, придружени с кървене, главозамайване и гадене, приемал
обезболяващи, изпитвал сънливост, лесна уморяемост, отпадналост, дразнение от
различни източници на светлина, за което спазвал и подходящ хранителен режим. В
резултат на получената горна парапареза изпитвал интензивни болки в шийната
област, слабост, скованост, ограничена подвижност в горните крайници, вкл. и
изтръпване и оток по двете ръце, съчетани със слабост на краката, движенията на
главата били напълно ограничени или блокирани, ползването на шийна яка също причинило
неудобства и невъзможност за функционално и пълноценно използване на горната
половина от тялото, вкл. и четирите крайника. Това наложило използването на
чужда помощ за задоволяване на елементарни битови нужди, често се налагало
тялото да бъде поставено в легнало положение. Страдал и от временно безсъние,
допълнително негативно влияние оказали и получените лезии в областта на гърба,
долни и горни крайници с характерната за последните клинична симптоматика, за
което провеждал медикаментизно лечение и физикална терапия. Ищецът твърди, че
предвид настъпилите травми е възможно да не настъпи пълно възстановяване, като
е налице вероятност от настъпване на последващи усложнения основно в
неврологичния статус. Вследствие на злополуката се отключили и постравматични
състояния на безпокойство, напрежение, тревожност и потиснатост, накърнено било
чувството за себеоценка и пълноценност. Добавя, че с експертно решение №
1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК му е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години до 01.07.2022 г. вследствие на получените
травматични увреждания. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответникът - „С.а.“ ЕАД е оспорил исковете
в срока по чл. 131 ГПК. Посочва, че от страна на ищеца не са били спазени условията
за работа, определени в Инструкция за безопасна работа при ремонт на автобуси и
Инструкция за безопасна работа при техническо обслужване и ремонт на автобуси.
Възразява се за съпричиняване на трудовата злополука поради проявена от ищеца
груба небрежност с доводи, че към момента на трудовата злополука ищецът не е
спазил инструкциите за безопасна работа при ремонт на автобуси. Ищецът не е представил
доказателства, че е направил необходимото за безопасното слизане от автобуса,
как се е случила злополуката, причината за настъпването ѝ, наличието на
неравности на мястото на слизането, как е слязъл, къде е стъпил, поради което
се моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Моли се за привличане
по делото на трето лице - помагач - ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с евентуално
възражение за приспадане на сумата, платена от застрахователното дружество като
застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ на ищеца, в
случай на уважаване на иска за неимуществени вреди.
Третото лице - помагач на страната на
ответника - ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, изразява писмено становище за
неоснователност на исковете. Сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си по
застрахователния договор като е платил на ищеца сумата от 342,41 лв. (47,93 лв.
на 27.03.2019 г. и 294,48 лв. на 11.09.2019 г.), доколкото ищецът е бил
застрахован от своя застраховател - „С.а.“ ЕАД на основание Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ със застрахователна полица № 0501-195-2018-00004. След настъпване на
трудовата злополука застрахователят е бил уведомен и в тази връзка е била
заведена щета № 0501-195-0001-2019, въз основа на която е изплатена посочената
сума на ищеца. Излагат се доводи, че злополуката е настъпила по изключителна
вина на ищеца, евентуално че е налице груба небрежност при изпълнение на
трудовите задължения от страна на последния, т. е. съпричиняване, обуславящо
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Моли се за отхвърляне на исковете.
Безспорно е, че към датата на настъпване
на злополуката - 28.12.2018 г. ищецът е
заемал при ответника длъжността „автомонтьор на МПС и шофьор, авариен“ с място
на работа в гр. София, поделение „Земляне“ - в тази връзка по делото са приети
неоспорени от страните трудов договор №
60/18.09.2008 г., допълнително споразумение РД-163/05.09.2017 г. към трудов договор № 60/18.09.2008 г., допълнително
споразумение РД-271/06.06.2018 г. към трудов
договор № 60/18.09.2008 г., допълнително споразумение РД-2032/01.08.2013 г. към
трудов договор № 60/18.09.2008 г. и др.,
носещи подписи за страните по тях, длъжностна характеристика за длъжността
„автомонтьор на МПС и шофьор, авариен“, връчена на ищеца на 15.09.2017 г. срещу
подпис, производствена характеристика от 15.07.2019 г., уверение от 05.03.2019
г. от директора на „С.а.“ ЕАД, съгласно което В.Д.С. е назначен на постоянен
трудов договор на длъжност „автомонтьор и шофьор, авариен“ в „С.а.“ ЕАД -
поделение „Земляне“ и е осигуряван за всички осигурителни случаи.
Приети са по делото неоспорени от
страните декларация за трудова злополука от 17.01.2019 г. - Приложение към чл.
3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки и протокол за трудова злополука №
01/17.01.2018 г. - Приложение към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в които са
обективирани данни, че злополуката
е настъпила в 11 ч. на 28.12.2018 г. в сервизно хале на поделение „Земляне“ в
гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Житница“ при ремонт на авариен автомобил
„Камаз“ в сервизното хале, при който ищецът слизайки от кабината, губи
равновесие и пада в съседния канал, при което удря задната част на главата си, в
посочените писмени доказателства е отбелязано, че няма отклонение от нормалните
действия (условия), няма нарушения на нормативните актове, като необходима
мярка за недопускане на подобни злополуки е предвиден извънреден инструктаж на
пострадалия, за свидетели са посочени: Д.А.П.и Л.Д.Л..
По делото е прието неоспорено от страните
разпореждане № 22982/22.01.2019 г. на НОИ, териториално поделение - София град,
с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
както и удостоверение от териториално поделение на НОИ - София град, видно от
което посоченото разпореждане за признаване на злополуката за трудова е влязло
в сила на 26.02.2019 г.
По делото е приета неоспорена от страните
епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, съгласно която на 28.12.2018
г. ищецът е бил приет в болницата в съзнание, контактен, адекватен, с
окончателна диагноза „контузио церебри. Хеморагия субарахноидалис травматика.
Контузио ет в. л. к. № 2 регио темпоралис син. Капитис. Хематомиелия С4-С5
травматика. Фрактуре процеси спинози Тх1 ет Тх2“, с посочване, че му е наложена
шийна яка и са започнати реанимационни мероприятия, с локален статус - контузия
и две разкъсно - контузни рани в ляво темпорално на главата, обработени
хирургично с 2 % разтвор на Лидокаин, и неврологичен статус - ясно съзнание,
горна парапареза, двигателна активност - съхранена за долни крайници, на 02.01.2019
г. е направена Магнитно - резонансна томография на шиен отдел на гръбначния
стълб (МРТ) с данни за травматична хематомиелия на ниво С4-С5, дегенеративна
стеноза на канала на нива С4-С5-С6-С7, проведено е медикаментозно лечение, вкл.
с прием на обезболяващи, като в епикризата е посочено обективно състояние при
изписването - в ясно съзнание, горна парапареза, без отпадна двигателна
симптоматика за долни крайници, предписано е медикаментозно лечение - невротроп
и клексан за 5 дни и препоръки за хигиенно - охранителен режим и провеждане на
контролен КТ на главен мозък след 1 месец, ищецът е изписан на 09.01.2019 г. с
изход от заболяването - с подобрение.
По делото е приета неоспорена от страните
епикриза, издадена от „Национална специализирана болница за физикална терапия и
рехабилитация“ ЕАД, гр. София, видно от която ищецът е постъпил на 01.04.2019
г. и е изписан на 08.04.2019 г. за физикална терапия и рехабилитация на болести
на централна нервна система по повод оплаквания от слабост, скованост и ограничена
подвижност в горни крайници, изтръпване и оток по двете ръце и слабост в
краката. В епикризата са посочени данни за нарушена стойка, затруднена походка,
горна парапареза с намалена мускулна сила за горни крайници, затруднена флексия
в интерфалангеалните стави на двете ръце, затруднен юмручен захват, долни
крайници с дискретна слабост, хипестезия по Л5-ЕС1 дерматом. Двустранно,
рефлекси - отслабени в долни крайници, с проведена физикална терапия:
електростимулации, електрофореза, компреси с луга, масаж, йонофореза, друга
топлинна терапия, пасивно мускулно - скелетно упражнение, с ход на
заболяването: с подобрение по отношение на неврологичната симптоматика, ищецът
е изписан с подобрение на двигателните функции и самостоятелността в дейностите
от ежедневието, определен е рехабилитационния потенциал и схема за последваща
рехабилитация, препоръчано е да спазва хигиенно - диетичен режим, редовна
рехабилитация и да не натоварва шийния гръбнак, предписано е и периодично
наблюдение от невролог.
По делото е прието неоспорено от страните
експертно решение № 1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК, II МБАЛ
-
II състав, с което на ищеца след освидетелстване и преглед е
определена 50 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 17.07.2019
г. и срок до 01.07.2022 г. за 3 години, с водеща диагноза - последици от травма
на гръбначния мозък вследствие на трудова злополука. В експертното решение са
посочени противопоказни условия на труд - Т.Ф.Р., продължително ходене, качване
и слизане по стълби и изкопи, към мотивите на експертното решение е посочено,
че лицето не може да изпълнява заеманата длъжност, при необходимост следва да
се трудоустрои.
По делото е приет неоспорен от страните амбулаторен
лист от 06.06.2019 г., издаден от Медицински център „Доверие“, видно от който
на посочената дата на ищеца е проведен първичен амбулаторен преглед с основна
диагноза: други уточнени увреждания на централната нервна система, с обективно
състояние: спастична пареза на ръцете, предимно на китките и пръстите, травматична
шийна миелопатия, спастична квадрипареза, по - тежка на ръцете. Предписана е
медикаментозна терапия и рехабилитация.
По
делото е приет неоспорен от страните амбулаторен лист от 01.10.2019 г., издаден
от Медицински център „Доверие“, видно от който на посочената дата на ищеца е
проведен вторичен амбулаторен преглед с основна диагноза: други уточнени
увреждания на централната нервна система, със заключение: травматична шийна
миелопатия, спастична квадрипареза (по - тежка в дясната ръка). Предписана е
медикаментозна терапия и рехабилитация.
Приети
са неоспорени от страните болничен лист от 18.07.2019 г., от 07.06.2019 г., от
10.05.2019 г., от 09.04.2019 г., от 11.03.2019 г., от 08.02.2019 г., от
14.01.2019 г., съгласно които ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност поради претърпяната трудовата
злополука в периода от 28.12.2018 г. до
16.07.2019 г.
По делото е приет Акт №
РД-15-49/08.08.2019 г. за прекратяване на трудовия договор между страните №
60/18.09.2008 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 12.08.2019
г., получен срещу подпис от съпругата на ищеца на 13.08.2019 г., протоколи от 31.07.2019
г., от 05.08.2019 г. и от 06.08.2019 г. от заседание на комисиите по
трудоустрояване в „С.а.“ ЕАД, с които се уведомява В.Д.С., че няма подходящо
свободно работно място, отговарящо на посочените в експертното решение на ТЕЛК
от 16.07.2019 г. противопоказни условия на труд.
По делото са приложени и заповеди за
разрешаване ползването на платен годишен отпуск на В.Д.С. общо за периода от 17.07.2019
г. до 09.08.2019 г.
По делото са приети Договор за възлагане
на обществена поръчка за услуги № А-101/14.09.2017 г., сключен между „С.а.“ ЕАД
като възложител и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД като изпълнител, с предмет -
пълна застрахователна защита по няколко вида застраховки, срещу възнаграждение,
сред които: задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обхващаща всички видове транспортни средства, собственост и
експлоатирани от „С.а.“ ЕАД и застраховка „Трудова злополука“ съгласно Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ и др. и Допълнително споразумение към Договор № А-101/14.09.2017 г.
за изпълнение на обществена поръчка чрез открита процедура с предмет
„предоставяне на услуги по застраховане на имуществени и неимуществени интереси
на „С.а.“ ЕАД“, приета е и застрахователна полица № 0501-195-2018-00004,
сключена на основание Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, по силата на която ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е приело да застрахова служителите в „С.а.“ ЕАД - поделение
„Земляне“ - общо 532 застраховани за риска „Трудова злополука“ по приложен
списък, с начална дата на покритие - 20.10.2018 г. и крайна дата - 19.10.2019 г.,
включваща като покрити рискове: смърт на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора - на законните наследници се изплаща
застрахователната сума, трайна загуба на трудоспособност на застрахования в
резултат на трудова злополука през срока на договора - на застрахования се
изплаща процент от застрахователната сума (37 149 956,76 лв.), равен
на процента загубена трудоспособност, определен от ТЕЛК и временна загуба на
трудоспособност на застрахования в резултат на трудова злополука през срока на
договора, като в зависимост от продължителността е предвидено на застрахования
да се изплаща съответен процент от месечната работна заплата на работника или
служителя, при която е сключена застраховката.
По делото са приети неопорени от страните Доклад
№ 1 по щета № 050119500012019/15.03.2019 г., с който е взето решение сумата от
47,93 лв. да бъде изплатена на В.Д.С. във връзка с процесната трудова злополука
по застраховка „Трудова злополука“, полица № 0501195201800004, валидна от
20.10.2018 г. до 19.10.2019 г., Доклад № 2 по щета № 050119500012019/22.08.2019
г., с който е взето решение сумата от 294,48 лв. да бъде изплатена на В.Д.С.
във връзка с процесната трудова злополука по застраховка „Трудова злополука“,
полица № 0501195201800004, валидна от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г., възражение
от 10.04.2019 г. на В.С. до застрахователното дружество, с което е възразено
срещу размера на първоначално изплатеното обезщетение с искане за
преразглеждането му, както и банкови извлечения за извършени преводи на
посочените суми в полза на ищеца.
По делото е прието извлечение от Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа (Инструктаж на работното място,
периодичен инструктаж, извънреден инструктаж), видно от която ищецът е преминал
периодичен инструктаж на 10.01.2018 г., за което се е подписал, приети са
Инструкция за безопасна работа при техническо обслужване и ремонт на автобуси и
Инструкция за безопасна работа при ремонт на автобуси, утвърдени от
изпълнителния директор на „С.а.“ ЕАД.
По делото са приети писмени обяснения от
17.01.2019 г. от Д.А.П.- автомонтьор, според който на 28.12.2018 г. около 11 ч.
минавайки около каналите видял човек, че лежи в единия от тях, сигнализирал
трудовата медицина и В.С. бил откаран в спешна помощ, и от Л.Д.Л. - шлосер,
според който на 28.12.2018 г. около 11 ч. видял шапка на ръба на съседния канал
и колега, който лежал в канала, викнали трудовата медицина, други колеги се
обадили на 112.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.Б.Б.и Н.Д.И.- служители
при ответника, чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото. И двамата свидетели нямат непосредствени
възприятия относно конкретния механизъм на настъпване на инцидента. Свидетелят
Божилов (инспектор по здравето) заявява, че е видял ищеца след като е паднал,
пристигнала бърза помощ и ищецът бил транспортиран в болница. Свидетелят И.(началник
- сервиз) посочва, че въпросния ден не бил на работа, заявява, че ищецът е
авариен шофьор, водач на аварийни камиони, които теглят аварирали автобуси,
работи от 20 години, с дълъг стаж. В ремонтното хале имал за ремонт „Камаз“,
свидетелят разяснява каква е практиката в подобни случаи - след ремонта на
камиона аварийният шофьор бива извикван да го запали, както е бил извикан и
ищецът. И.заявява, че не може да каже кога е настъпил инцидентът и как се е
случил. Пояснява, че работникът е бил инструктиран чрез писмени инструкции,
както и свидетелят като пряк началник му е разяснил всички опасни неща, с които
следва да внимава. Според свидетеля са падали хора по каналите по принцип,
което е опасност, която не може да бъде избегната, счупвали са си крака, ръце,
но не е имало толкова тежки последствия от падане в канал, каквито при ищеца.
В първоинстанционното производство е
разпитана и свидетелката З.В.(съпруга на ищеца), от показанията на която се
установява състоянието на пострадалия непосредствено след увреждането. Нейните
показания следва да се кредитират, преценени по реда на чл. 172 ГПК, като
отразяващи непосредствени възприятия относно релевантни за спора обстоятелства -
търпените от ищеца болки и страдания в резултат на трудовата злополука, показанията
на В.са логични и кореспондират изцяло на останалите събрани по делото
доказателства. Следва да се посочи, че е житейски
обяснимо именно най - близките (членовете на семейството, роднините) да са свидетели и да имат
непосредствени възприятия за хода на събитията и естеството на
преживяното. Свидетелката сочи, че съпругът ѝ разказал как се
случил инцидентът - бил на работа, в сервиза, накарали го да се качи два пъти
да запали камиона, да дигне кабината, след което монтьорите отишли на обяд и
при слизане от кабината ищецът паднал (не си спомня как), може би около половин
час лежал в канала и се събудил в канала, ръцете му били на гърдите и не можел
да ги движи, двама монтьори го видели и извикали лекар, който бил в гаража и
който извикал „Бърза помощ“, след което ищецът бил изваден от канала и откаран
в „Пирогов“. Свидетелката пояснява, че в болницата ищецът прекарал 13 дни, имал
шев на главата, поражение на 4 - ти и 5 - ти прешлен на гръбначния стълб, бил с
яка до м. април - общо около 3 месеца и нещо, след което лекарят казал, че
докато е вкъщи ищецът може да маха яката, но навън - да я слага. Според В.през
тези месеци ищецът бил на легло, с памперси, с яка на врата, пиел вода и сокове
от тръбичка, защото не можел да си движи ръцете, хранила го лично, защото не
можел да се храни и да става от леглото, и до настоящия момент не може да се
храни - да си отреже хляб или сирене, не може да се къпе сам, бръсне се с
помощта на свидетелката, десният му крак е по - зле - когато ходи по -
продължително кракът се изкривява настрани и започва да го влачи и се опитва да
го повдигне, за да стъпи. Лекарите ги предупредили, че всяко едно стъпване
накриво, падане или подхлъзване, понеже е засегнат гръбначният мозък, може да
бъде фатално. Личният лекар им казал, че когато започнат дъждове, снегове,
ищецът пак трябва три месеца да бъде с яка на врата, когато излиза навън. В.пояснява,
че ищецът не работи, има определен процент инвалидност, като от местоработата
му казали, че не могат да му осигурят работа за неговия процент инвалидност,
свидетелката се грижи за него, а когато е на работа - синовете и дъщерята.
Добавя, че ищецът може да се движи самостоятелно вкъщи, но когато е навън
трябва да е с някого. Излизали заедно навън като част от рехабилитацията.
Свидетелката опитала да намери работа на ищеца, защото изпадал в странни
състояния - да крещи и постоянно да гледа по телевизията камиони, защото това е
неговият живот, винаги е бил пред волана. Допълва, че ищецът изпитва болки в
ръцете и китките, казва, че „все едно огън му е запален на китките“.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), от което се
установява, че в резултат на процесния инцидент на 28.12.2018 г. ищецът е
получил следните травматични увреждания: черепно - мозъчна травма, изразяваща
се в контузия и две разкъсно - контузни рани в лява слепоочна област на
главата, КТ данни за контузия на главен мозък, двустранно челно, травматичен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, гръбначно - мозъчна травма, изразяваща се
в контузия на гръбначен мозък с кръвоизлив - хематомиелия на ниво 4 - ти и 5 - ти
шиен прешлен и счупване на шиповидните задни израстъци на първи и втори шийни
прешлени. Според вещото лице травмите могат да се получат по време и начин,
съобщени в исковата молба - при трудова злополука на 28.12.2018 г., със
стъпаловидно падане от високо. От причинените травми пострадалият е изпитвал
силни, интензивни болки, налагащи медикаментозно обезболяване. Болките са се
засилвали при движения. Постепенно с времето и от провежданото лечение те са
намалявали по интензитет, като и към момента на изготвяне на експертизата се
изявява слаба болезненост в крайни фази на движения на шията и гръбначния
стълб. В заключението е посочено, че парапарезата е състояние, характеризиращо
се с нарушения на функциите, слабост на горни или долни крайници, водещо на
практика и до частична невъзможност за движение на крайниците. В конкретния
случай се касае за последица от гръбначно - мозъчна травма с кръвоизлив в шиен
отдел на гръбначния мозък - хематомиелия. От нея е последвало и обективно
установено развитие на квадрипареза (засягане - функционална слабост за горните
и долните крайници). Към момента на изготвяне на заключението се отчита умерена
до лека спастична парапареза на горни крайници и набелязана до латентна такава
за долните крайници. Увреждането води до нарушени функции: слабост и скованост
в движенията и по - лесна уморяемост. Това при ищеца е изразено за китки и
пръсти на ръцете - с което макар и възможна, е съществено нарушена хватателната
функция. За долните крайници е налице по - лесна уморяемост. В заключението е
посочено, че от медицинската документация не се установява на ищеца да е
предписвано имобилизиране на шията с шийна яка. Според вещото лице с оглед
наличието на травма в шийно - гръден отдел на гръбначния стълб би било
препоръчително да се избягва натоварване и като част от лечението да се проведе
и обездвижване на шията, вкл. с имобилизираща яка за период от около 25 - 30
дни. В заключението е посочено също, че травматичната хематомиелия е вид тежка
травма на гръбначния мозък, изразяваща се морфологично с кръвоизлив в сивото
мозъчно вещество. Клиниката се свежда до настъпване на взезапна, частична или
пълна пареза, смутена сетивност от проводников тип от мястото на кръвоизлива
надолу. В мускулите, инервирани от съответния сегмент на гръбначния мозък,
настъпва вяла атрофична пареза или парализа, а под тях - спастична пареза или
парализа. Наблюдават се и сетивни разстройства - нарушен усет за болка и
температура при запазен допир и дълбока сетивност. Възможни са тежки тазово -
резервоарни разстройства. С оглед характера на получените травми, на ищеца е
следвало и след изписване от болницата да се оказва помощ, за да може да
изпълнява ежедневните си нужди през възстановителния процес. Към момента
пострадалият е адаптиран към персистиращите последици от травмата и може да се
самообслужва, макар и със затруднение. Експертът е направил заключение, че е
възможно на базата на травмите в бъдеще да се задълбочат последиците от
съществуващи (документирани с ЯМР изследване) преди инцидента при С.
дегенеративни болестни промени в гръбначния стълб. Възстановителният процес не
е приключил. Напълно е възможно, независимо от продължаващото лечение,
последиците от травмите да персистират завинаги. Това се обяснява с развилите
се в травмираната зона на гръбначния мозък некротични процеси - диагностирани като
травматична миелопатия. По - точна прогностична оценка за евентуално
възстановяване може да се направи само след провеждане на инструментални
изследвания - високоинформатични образни (ЯМР) и функционални (ЕМГ, ЕНГ) и др.
Вещото лице е констатирало, след преглед, че ищецът е в добро общо състояние.
Активните и пасивни движения на шията и крайниците са възможни в пълен обем, но
с набелязана болезненост в крайните фази на движение, което ограничава
активните движения при нормален мускулен тонус. Налице е умерена до леко
изразена спастична пареза за ръцете с набелязана слабост за проксимална
мускулатура и добре изразено намаление за мускулна сила за китките и пръстите.
Налице е хватателен дефицит със затруднен юмручен захват, по - изразено за
дясна ръка. Установява се съхранена сетивност, двустранно еднаква. Отчита се
бърза уморяемост от повтарящи се движения за горните крайници. При проба за
латентна пареза се отчита леко до дискретно изявена слабост за долни крайници.
Самостоятелната походка без помощни средства е възможна. В заключение вещото
лице е посочило, че е възможно на базата на травмите и развилите се от тях
усложнения да настъпи допълнително влошаване на състоянието на ищеца в бъдеще и
да се стигне до ограничаване завинаги на физическата му активност. В открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице пояснява, че парезата
на крайниците е усложнение от гръбначно - мозъчната контузия, диагностицирана с
образното изследване на гръбначния стълб. Доказана е парезата и самото
увреждане и неговата степен. По медицински документи степента на увреждане е
постоянно разстройство на здравето, пълно възстановяване не може да се очаква.
Ищецът се придвижва сам, но бързо се уморява. Трудността за движението на
крайниците му е продиктувана от мозъчното гръбначно увреждане. Кръвоизливът в
гръбначния мозък е довел до заместване на нервната тъкан на гръбначния мозък с
фиброзна тъкан, която не е пълноценна и травмата на краката се обуславя от
това. Според експерта ищецът не може да упражнява професията си предвид
намалената работоспособност.
Останалите приети по делото писмени
доказателства - част от трудовото досие на ищеца, вкл. за наложени
дисциплинарни наказания, нямат пряко отношение към настоящия спор, поради което
не следва да бъдат обсъждани поотделно.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото
в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението въззивният съд приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3). За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените
на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2) трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение; 3)
вреда, водеща до неблагоприятни последици - намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди - претърпени болки и страдания от пострадалия или лица,
които имат право да получат обезщетение и 4) причинно - следствена връзка между
злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, тоест те да са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието.
Съгласно установената съдебна практика,
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и
при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката -
съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато
злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по
време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло
освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил
умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ),
размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй
като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
гаранционно - обезпечителна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност за
обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно поведение
на работодателя (в посочения смисъл - решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. №
516/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015
г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай горепосочените
правопораждащи факти са доказани по делото. Безспорно е във въззивното
производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
процесната злополука - 28.12.2018 г. между ответника и ищеца В.С. е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е
заемал длъжността „автомонтьор на МПС и шофьор, авариен“ с месторабота -
поделение „Земляне“ в гр. София, както и че на посочената дата, през време и
във връзка с извършваната работа - ремонт на авариен автомобил „Камаз“ в
сервизно хале на поделение „Земляне“, слизайки от кабината на автомобила, ищецът
е загубил равновесие и е паднал в съседния канал, вследствие на което е получил
телесни увреждания.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Характерът на злополуката като трудова и
наличието на причинно - следствена връзка между злополуката и уврежданията се
установява от разпореждане № 22982/22.01.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО,
влязло в сила на 26.02.2019 г. Надлежният ред за установяване на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е
нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в
сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора
по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът,
доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото
правоотношение (така решение № 1247/09.12.2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на
ВКС, III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС,
III г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.
о. и др.).
По делото не е спорно и обстоятелството, че с
експертно решение № 1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК на ищеца е призната 50 % трайно
намалена работоспособност. Доколкото по делото няма данни, а и не се твърди,
експертното решение да е обжалвано в предвидения за това срок, то съдът приема,
че същото е влязло в сила.
Получените в резултат на трудовата
злополука от ищеца телесни увреждания са установени както от изготвената СМЕ,
която въззивният съд кредитира изцяло като компетентно дадена и в пълнота отговаряща
на поставените задачи, така и от приложената медицинска документация и от
показанията на свидетелката Василева, които след преценка по реда на чл. 172 ГПК въззивният съд кредитира изцяло, доколкото са непротиворечиви и
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
От експертното заключение на СМЕ се
установява и причинно - следствената връзка между злополуката и причинените
неимуществени вреди.
При така установеното съдът приема, че
отговорността на ответника по чл. 200 КТ
може да се ангажира.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство
са свързани с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.
В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в ППВС №
4/1968 г., са продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото
и социално положение, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни
относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите
от него.
Съдът приема за установено по делото, че в
резултат на трудовата злополука от 28.12.2018 г. ищецът е претърпял
следните травматични увреждания: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в
контузия и две разкъсно - контузни рани в лява слепоочна област на главата, КТ
данни за контузия на главен мозък, двустранно челно, травматичен кръвоизлив под
меки мозъчни обвивки, гръбначно - мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
гръбначен мозък с кръвоизлив - хематомиелия на ниво 4 - ти и 5 - ти шиен
прешлен и счупване на шиповидните задни израстъци на първи и втори шийни
прешлени, непосредствено след инцидента е претърпял хирургична интервенция за
обработване на разкъсно - контузните рани в лявата слепоочна област на главата,
в периода 28.12.2018 г. - 09.01.2019 г. е бил хоспитализиран, приложено му е продължително
медикаментозно лечение, включително с прием на обезболяващи, проведена му е
рехабилитация в периода 01.04.2019 г. - 08.04.2019 г. В резултат на
уврежданията ищецът е изпитвал силни интензивни болки, изискващи
болкоуспокояващи, които болки са се засилвали при движения, в продължение на
повече от година ищецът е изпитвал болки в областта на шията и горните крайници
и слабост в долните крайници, включително и затруднения в движенията,
понастоящем има слаба болезненост в крайни фази на движение на шията и
гръбначния стълб - отчита се умерено до лека спастична парапареза на горни крайници
и набелязана до латентна такава за долните крайници, по - лесно се уморява,
нарушена е хватателната функция - по - изразено за дясна ръка. Установено е, че
ищецът се е нуждаел от помощ непосредствено след изписването от болницата и
месеци след това, а към настоящия момент може да се обслужва самостоятелно, но
със затруднение, за период около три месеца е носил шийна яка (в тази връзка
въззивният съд възприема както показанията на свидетелката Василева, така и
отразеното в епикризата от УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ в анамнезата, че е наложена
шийна яка и заявеното от вещото лице по СМЕ, че при подобни травми следва да се
проведе обездвижване на шията), като в същия този период пострадалият е
изпитвал затруднения в придвижването, имал е и неудобства от битов характер,
доколкото се нуждаел от чужда помощ за къпане, хранене, обличане и др. Съдът
отчита, че възстановителният процес не е приключил и не се очаква пълно
функционално възстановяване, възможно е да се стигне завинаги до ограничаване
на физическата активност на ищеца. Тези обстоятелства се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, заключение по СМЕ, гласни
доказателствени средства, които съдът кредитира като логични, последователни,
неопровергани от другите доказателства по делото.
При така приетото, при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът взе
предвид характера и тежестта на увреждането на здравето - няколко
тежки травми, засягащи основно гръбначния мозък, а оттук и функциите на
крайниците, причинили на ищеца постоянно разстройство на здравето, характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания, наложената хирургична интервенция, необходимостта от
носенето на шийна яка, дългия период на възстановяване, който все още не е
приключил, дългия период на интензивни болки и прием на болкоуспокояващи -
първите няколко месеца след увреждането, отделно и рехабилитацията, причинените
неудобства в битов и личен план, негативните емоционални изживявания като
обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение,
вкл. че се налага ангажиране помощта на близки, стрес и състоянията на
потиснатост, нарушеното чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да
полага труд и да упражнява професията, която е упражнявал повече от 20 години, липсата
на перспектива за пълно възстановяване и рискът от настъпване на по - тежки
последици, които да доведат изцяло до загуба на физическата активност на ищеца. Съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял злополуката
- 57 г., трудоспособна възраст, при която продължителната
неработоспособност и липсата на добра перспектива за наемане на работа се
отразява негативно на личностната себеоценка, със съпътстващите негативни отражения на това състояние върху психиката
на 57 - годишния мъж, върху неговата
личностна, социална и професионална реализация, периода на ползван
отпуск по болест поради временна неработоспособност в пряка - причинна връзка с
инцидента - в случая това е период от около 7 месеца, както и съществуващите в
страната обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2018 г., и съдебната практика по сходни казуси, настоящият
съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение поне в размер от 70 342,41
лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното
измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд. Цитираната от въззивника съдебна практика е
неосносима към настоящия казус, тъй като касае увреждания, различни от
установените по настоящото дело и настъпили през 2007 г. - 2009 г., не през
2018 г., поради което не може да послужи като ориентир за определяне на
справедливото обезщетение. Следва да се прецени налице ли са предпоставките за
намаляване на отговорността на работодателя поради съпричиняване на вредата от
страна на ищеца.
Съобразно установената съдебна практика
при трудовата злополука обезщетението може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не
се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудова злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основани
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. Поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както
и с проведените от работодателя инструктажи за работа,
като работникът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния
резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати - модел на
поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
наличието на такова субективно отношение на работника,
установяващо се от обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и най - небрежният би положил в
подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата
на чл. 200, ал. 2 КТ при установено нарушение на някое от правилата за
безопасност на труда (решение №
125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г.
о., решение №
60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение
№ 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва
да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника
груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и
главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа, каквато
и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства. Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката,
от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на
доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията
на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради
проявена от работника груба небрежност не е доказано (в този смисъл
решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
Установеният по делото механизъм на настъпване на
инцидента мотивира настоящата инстанция да приеме, че от страна на ответника не
се установи при условията на пълно и главно доказване да е
осъществена груба небрежност от страна на пострадалия. В случая работодателят е
релевирал възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.
2 КТ при заявено общо твърдение, че
пострадалият не е изпълнил свои установени задължения, вменени му с длъжностна
характеристика и при проведените инструктажи по безопасност на труда - не са
спазени условията за работа, определени в Инструкция за безопасна работа при
ремонт на автобуси и Инструкция за безопасна работа при техническо обслужване и
ремонт на автобуси. В последните е предвидено, че „техническото обслужване и
ремонтът на автобуси се извършва в помещения, обзаведени с канали и естакади,
добре осветени и с локални аспирационни уредби“ (т. 5) и „ремонтът на автобуси
да се извършва в халетата, имащи канал, естакада, като се вземат предвид мерки
за безопасна работа“ (т. 2). На първо място от страна на ответника (въззивник) не са
изложени твърдения кои конкретни разпоредби на Инструкциите за безопасност на
труда, приложени към отговора на исковата молба, са били
нарушени от страна на работника, от друга страна, не са
събрани и никакви доказателства ищецът по какъвто и да било начин да е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука -
напротив - от показанията на свидетеля И.се установява,
че ищецът е действал съобразно практиката при подобни ремонтни дейности
(няма данни ищецът да не е следвало да приема от ремонт автомобила), на
същия е бил проведен инструктаж, като подобни инциденти
се случват по принцип, което е опасност, която не може да бъде
избегната. В
този смисъл е приетият протокол за трудова злополука №
01/17.01.2018 г., обективиращ изводите на назначената от работодателя комисия
за причините за инцидента, в който е отразено, че няма нарушения на
нормативните актове и лица, допуснали нарушения, който протокол следва да се
цени в съвкупност с останалите ангажирани по делото доказателства - в частност с показанията на свидетеля
Иванов. Липсата на данни за причината за настъпване на
злополуката, за наличието на неравности на мястото на слизане (при установения
механизъм на настъпване на злополуката - вкл. в разпореждането за признаването
ѝ за трудова), как е слязъл и къде е стъпил ищецът и направил ли е
необходимото за безопасното си слизане, за конкретните действия
на пострадалия непосредствено преди злополуката, в това
число, че е осъзнавал реалната възможност, че в резултат на негови
действия/бездействия ще настъпи неблагоприятният резултат,
независимо от което ищецът да е предприел и извършил съответни
действия/бездействия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да
настъпи или че ищецът ще е в състояние да го предотврати, не
може да обуслови основателност на възражението, че пострадалият е действал при
груба небрежност. Следва да се посочи, че е нормално ищецът да не си спомня
част от обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, липсват и преки
свидетели на същия. Както бе посочено изводът за съпричиняване от страна на
работника не може да почива на предположения, а при липса на доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на
труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната
груба небрежност не може да се направи. По изложените
съображения се налага извод, че поради неоснователност на релевираното
възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ,
определеното обезщетение за вредите от настъпилата злополука не подлежи на
намаляване.
По оплакването
на въззивника, че от определеното обезщетение следва на основание чл. 200, ал.
4 КТ да бъде приспаднато полученото от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка
„Трудова злополука“ въззивният съд приема следното:
Съгласно чл.
200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал.
3 на чл. 200 КТ, дължимото
обезщетение е разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Следователно дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука
се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и
пропуснати ползи) и неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по справедливост, и
от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото обезщетение
според чл. 200, ал. 4 КТ се
извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злаполука“ за сметка на работодателя при условията на чл.
57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно
обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото
от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява „дължимото обезщетение“, законът не предвижда
намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и
за имуществени вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл.
290 ГПК, обективирана в решение №
227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което е даден
положителен отговор на въпроса „следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка „трудова злополука“, сключена от работодателя, да
се приспада от обезщетението, определено по иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди“, по подобен начин е прието и в решение №
125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о. В случая от приетите по делото доказателства се
установява, че ищецът е получил застрахователно
обезщетение в размер на 342,41 лв. (47,93 лв. на 27.03.2019 г. и 294,48
лв. на 11.09.2019 г.) по застраховка за риска „Трудова злополука“ по застрахователен договор, сключен между работодателя и ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за
което не се спори по
делото, нито има оплакване
относно приетия от районния съд факт на заплащане на застрахователното обезщетение на ищеца. В случая обаче,
доколкото искът е предявен като частичен, а според въззивният съд справедливото
обезщетение надхвърля сумата от 70 000 лв. поне със сумата от 342,41 лв.,
то същата следва да бъде приспадната от приетия за основателен размер, а не от претендирания
като частичен такъв, каквито мотиви е изложил и СРС (в този смисъл и решение № 243/03.05.2018 г. по т. д. №
198/2017 г. на ВКС, II т. о.), като така отново остава дължима
сумата от 70 000 лв. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер за сумата от 70 000 лв. и върху тази сума следва
да се присъди законна лихва за забава, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука - 28.12.2018 г. до окончателното плащане.
Поради съвпадането на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат
единствено на въззиваемата страна.
От процесуалния
представител на ищеца (въззиваем) са претендирани разноски за оказана безплатна
правна помощ по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно договор за правна помощ
от 10.02.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК в размер на 2 630 лв., който
съответства на минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение - чл. 7, ал. 2, т. 4 (в приложима
редакция към момента на сключване на договора за правна помощ). Ето защо
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д. - процесуален
представител на ищеца сумата от 2 630 лв. - възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в хода на въззивното производство.
От третото лице - помагач не са
претендирани разноски и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 295767/06.12.2019 г. по гр. д. № 44773/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА „С.а.“ ЕАД,
ЕИК ******, с адрес: ***, да заплати на адвокат Я.Д.,
САК, с адрес: ***, пл. „******, офис 10, сграда СБА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 2 630 лв. (две хиляди шестстотин и тридесет лева) -
разноски за оказана безплатна правна помощ на ищеца В.Д.С. пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ответника трето лице - помагач -
ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.