№ 1213
гр. Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204308 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от П. И. П. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез адв. К. -
БАК, против Наказателно постановление № 02-89/28.09.2023 г., издаденото от Началник на
отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол” към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушаване на чл. 39, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се,
че фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП не отговаря на действителността.
Посочва се, че липсва извършено нарушение, а отделно от това в хода на производството са
допуснати нарушения, довели до опорочаване на цялото производство. Излагат се
твърдения за това, че нарушението е неправилно квалифицирано, поради което и се иска
отмяна на санкционния акт.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник –
адв. * К. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита,
че НП е правилно и законосъобразно, поради което и пледира за неговото потвърждаване
изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от приложената разписка (л. 7 гръб) НП е
връчено на жалбоподателя на 03.10.2023 г., а жалбата е подадена на 16.10.2023 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.08.2023 г. св. С. П. – главен специалист към ИАРА, съвместно с колегата си *
пътували със служебен автомобил по язовирната стена на яз. Мандра. В близост до
шлюзовете на язовира те забелязали лице, по-късно установено като жалбоподателя П.,
което извършвало риболов с уред тип – серкме (вид кръгла риболовна мрежа). Св. П. успял
да се приближи към лицето и му извикало да се качи до брега, заедно с мрежата си. П.
действително излязъл от водата, но отказал да вземе мрежата си. Отказал и да представи
личната си карта. Това наложило служители от ИАРА да го помолят да ги придружи до
близкото КПП, където се намирали полицейски служители и с тяхна помощ установили
самоличността му. Междувременно св. П. се върнал на място на шлюзовете и след като си
поставил необходимото оборудване успял да влезе във водата и да извади рибарската мрежа.
След установяване на самоличността на жалбоподателя на място св. П. му съставил
АУАН № 0039458/04.08.2023 г., в който описал горните факти и ги квалифицирал като
нарушение на чл. 39, ал. 1 ЗРА. Актът бил подписан от П., като в него той вписал, че е
отишъл да огледа язовира с цел риболов с въдица и не е ловил с посочения риболовен уред.
На 08.08.2023 г. жалбоподателят депозирал подробни възражения срещу АУАН, в
които заявил, че в действителност е отишъл на язовира, за да разходи кучето си, което е
влязло във водата и се заплело в нещо и той е влязъл във водата, за да го освободи. Отрекъл
да е използвал риболовни принадлежности или да е ловил риба.
На база на съставения АУАН на 28.09.2023 г. административнонаказващият орган
издал и обжалваното НП, като не дал вяра на изложеното във възраженията, а пресъздал
фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на
жалбоподателя, като нарушение на чл. 39, ал. 1 от ЗРА, поради което и на основание чл. 73,
ал. 1 от ЗРА му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД – 09-406/01.04.2022 г. на
Министъра на земеделието и храните, а АУАН е съставен от компетентно лице, съгласно чл.
91, ал. 1 и ал. 4 ЗРА. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това настоящият състав счита, че както актосъставителят, така и АНО,
2
неправилно са квалифицирали извършеното нарушение, като по този начин са допуснали
съществено нарушение на производствените правила, довело до ограничаване на правата на
жалбоподателя до степен, налагаща отмяна на НП.
Това е така по следните причини.
В случая и в АУАН и в НП е посочено, че се касае за нарушение на чл. 39, ал. 1 ЗРА.
Въпросната разпоредба гласи, че „Забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов,
пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите,
предназначени за аквакултури“. Повече от очевидно е, че тази разпоредба, освен че не
създава правило за поведение, чието нарушаване да води до налагане на санкция, но и по
никакъв начин не кореспондира с даденото словесно описание на конкретните факти. Това
води до там, че освен неправилно квалифициране на фактите е налице и съществено
противоречие между описаните и правната квалификация, което е попречило на
жалбоподателя да разбере, за какво точно се ангажира отговорността му. В случая е
следвало АНО да констатира нередовността на акта и да упражни правомощията си по чл.
53, ал. 2 ЗАНН и да даде вярната квалификация, но не го е сторил.
В тази връзка следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на
законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и
грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица
прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената
административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно
посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия
орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите
обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на
друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако
правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и
субективни признаци на деянието.
В конкретния случай АНО не използвал даденото му правомощие, като в НП той
също е дал изцяло неприложима правна квалификация на иначе доказано противоправно
поведение на жалбоподателя, като по този начин допуснатата грешка в АУАН се е пренесла
и в НП и е довела до незаконосъобразно санкциониране на жалбоподателя, което налага
отмяна на санкционния акт спрямо него.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
3
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може
служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-89/28.09.2023 г., издаденото от Началник на
отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол” към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушаване на чл. 39, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА на П. И. П. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4