Определение по дело №2834/2015 на Софийски градски съд

Мотиви на присъда по НОХД № 2438/2015г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31-ви състав

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против М.С.Д. и същият е предаден на съд за това, че на 11.12.2013год. около 19,00 часа, в гр.С.,***, в локално платно пред бл.***на бул.“******”, на тротоарна площ пред магазин „Фантастико“ направил опит умишлено да умъртви Д.К.С., ЕГН **********, като произвел изстрел с неустановено по делото оръжие, към тялото /в областта на гърдите/ на С., вследствие на което му причинил едно транзиторно огнестрелно нараняване в областта на проксималната /първа до фланта/ фалагни на пети пръст на лява ръка, довело до раздробено- многофрагментно счупване на основата на първа фалагна на пръста, като деянието, макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици- смъртта на Д.К.С., поради извършено от последния телодвижение, с което избегнал попадение на куршума в тялото си, като деянието е извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина- престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК.

На основание чл.76 и чл.84 от НПК е приет за съвместно разглеждане предявеният от Д.К.С. граждански иск в размер на 200 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди. В качеството на граждански ищец и частен обвинител е конституиран Д.К.С..

В съдебно заседания прокурорът поддържа обвинителния акт и направените в него фактически констатации. Счита, че от събраните в досъдебното производство и проверени по съдебен ред доказателства безспорно е установено, че на 11.12.2013г. пострадалият Д.С. и синът му К.С. се намирали в гр.С., на паркинга на бензиностанция „ОМВ“, находяща се на бул.„******“. Поддържа, че малко преди 19,00 часа свидетелят Г.С., работещ като таксиметров шофьор, ги взел с автомобила си „Шкода Фабиа“ с ДК № ******Твърди, че пострадалият Д.С. заел мястото до шофьора, а детето седнало на задната лява седалка. По желание на Д.С., свидетелят С. насочил автомобила към магазин „Фантастико„, находящ се в жк.„******“, в локалното платно на бул.„******“ в близост до бл.***откъдето пострадалият изразил желание да закупи хранителни продукти. Поддържа, че когато стигнали до адреса пострадалият Д.С. излязъл от колата и посетил хранителния магазин, след което се отправил към таксиметровия автомобил, който се падал с лявата си част към него.Счита, че вървейки към таксито, на около метър и половина от него, от дясната си страна Д.С. забелязъл подсъдимия и му направило впечатление, че същият е нетипично облечен за него- с яке до кръста с отворен цип, на което яката била вдигната, с шапка на главата, с голяма козирка, наподобяваща каскет. Прокурорът поддържа, че разпознавайки подсъдимя М.Д., свидетелят Д.С. помислил, че последния го е видял и е отишъл да разговаря с него.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че когато били на разстояние около два- три метра един от друг посъдимият Д. извадил от найлонов плик сиво- бяло на цвят, неустановено по делото огнестрелно оръжие и

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 2 стр.

 

го насочил към гърдите на свидетеля Д.С., като непосредствено след това възпроизвел изстрел. Поддържа, че инстинктивно, с оглед да се защити, пострадалият вдигнал лявата си ръка пред гърдите и извършил телодвижение, с цел да избегне огнестрелно поражение в тялото си, като се отместил от траекторията на куршума. Твърди, че произведеният изстрел засегнал пети пръст на лявата ръка на пострадалия, вследствие на което му причинил едно транзиторно огнестрелно нараняване в областта на проксималната фаланги– /многофрагментно счупване на основната първа фаланга на пети пръст на лявата ръка/. Поддържа, че след като куршумът поразил ръката на пострадалия продължил траекторията си пробивайки лявото стъкло на задната лява врата на таксиметров автомобил „Шкода“, модел „Фабиа“ с ДК № ***, в който се намирали свидетелите Г.С. и К.С. и проникнал в задната част на облегалката на предната лява седалка където спрял.

Прокурорът поддържа, че уплашен от ситуацията пострадалият Д.С. побягнал в посока сладкарница „Малина“, находяща се в бл.*** в жк.„***“, подсъдимият го последвал, като произвел втори изстрел, но не успял да го уцели. Твърди, че в сладкарницата свидетелият Д.С. настоял пред свидетелите К.С. и В.Б. да заключат заведението, като им обяснил, че бил прострелян и ги помолил да известят за това полицията и „Бърза помощ“.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че след като измил кръвта от ръката си и я превързал със салфетки пострадалият Д.С. се обадил на свидетеля Грогор С., обяснил му къде се намира и пожелал последния да го вземе с автовмобила и откара в болница. Твърди, че излизайки от заведението свидетелят Д.С. започнал да се връща по пътя, по който дошъл в сладкарницата, с цел да прибере покупките си и изтървания от него мобилен телефон. Счита, че зад магазин „Фантастико“ последният намерил и взел покупките и телефона си, които изтървал бягайки от мястото на инцидента. Прокурорът подържа, че непосредствено след това пострадалият Д.С. бил откаран от свидетеля Г.С. във Военно медицинска академия за оказване на лекарска помощ.

Прокурорът поддържа, че непосредствен свидетел очевидец на осъщественото от подсъдимия деяние е станал свидетелят Т.М., който на инкриминираната дата, около 19,00 часа се намирал в жк.„****“, зад блока, в който е магазин „Фантастико“. Твърди, че вървейки в посока магазина свидетелят чул два „пукота“ и веднага след тях викове за помощ, като малко след това възприел пострадалия Д.С. да тича срещу него, следван от мъж на видима възраст около 50 години, със светъл каскет на главата, облечен с яке с вдигната яка. Счита, че на свидетеля Т.М. направило впечатление, че мъжът, гонещ Д.С. в дясната си ръка държи тъмен пистолет и в момента, в който го забелязал го прибрал в бял найлонов плик.

Представителят на държавното обвинение счита, че в подкрепа на категоричността на разпознаването се явяват показанията на поемното лице Б.Ч., който заявил, че разпознаването е извършено с участието на две

Мотиви по НОХД № 2834/2015г.,СГС, НО, 31-ви състав, 3 стр.

 

поемни лица, при взети са мерки за това преди извършеното действие разпознаващия и предоставените за разпознаване лица да нямат контакт помежду си.

Прокурорът поддържа, че доказателство за това, че подсъдимият е имал съприкосновение и е държал оръжие в деня на извършеното престъпление са иззетите малко след деянието отривки от ръцете му и съгласно заключението на физикохимическата експертиза в отривката на дясната му ръка е регистрирано наличие на капсулна микрочастица със състав идентичен с този на капсулния състав на намерената на местопроизшествието гилза. Поддържа, че вещите лица от трасологичната и балистични експертизи изясняват, че намерената на местопроизшествието гилза и открития куршум в таксиметров автомобил марка „Шкода“, модел „Фабиа“ с ДК № *** представляват част от патрон калибър 9х18 мм, предназначен за стрелба с пистолет калибър 9х18 мм. Поддържа, че разпитани в хода на съдебното следствие експертите балистици твърдят, че не е възможно тези капсулни частици, открити по ръцете на подсъдимия, да се получат от нещо друго, освен от изстрел.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че от показанията на свидетелите Т.С., Н.В., Л.П. се установява, че подсъдимият се е прибрал в дома си в края на политическите новини по „БТВ“, които приключват в 19,30 часа, като за времето от 19,00 часа до 19,30 часа липсват доказателства за местонахождението му. Счита, че деянието е осъществено във фазата на довършения опит, тъй като изпълнителното деяние е завършено, но исканите от дееца и предвидените в закона обществено опасни последици не са настъпили по обективни причини, независещи от волята на подсъдимия М.Д., а именно инстинктивно предпазване на гражданския ищец и частен обвинител- свидетеля Д. С., при което последният, за да избегне прострелното нараняване, извършил телодвижение, с което да се отклони от траекторията на куршума.

Прокурорът поддържа, че от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като с възпроизведения изстрел към тялото на пострадалия, подсъдимият е целял пряко смъртта на Д.С.. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за осъществен квалифициран състав на престъплението убийство по смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК, доколкото деянието е осъществено по начин и със средство опасни за живота на мнозина

Представителят на държавното обвинение счита, че с оглед личността на подсъдимия, неговото чисто съдебно минало, извършеното от него деяние, степента на довършеност на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем, години които да изтърпи при първоначален строг режим.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.М. моли подсъдимият да бъде признат за виновен в авторството на деянието, по така повдигнатото му обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен начин.

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 4 стр.

 

Поддържа, че от показанията на свидетеля Д.С., които били ясни, последователни и категорични, по категоричен и безспорен начин доказва авторството на престъплението, извършено от подсъдимия М.Д.. Твърди, че гражданският ищец и частен обвинител Д.С. е имал възможността от непосредствена близост да възприеме и разпознае подсъдимия, като лицето извършило прострелване срещу него и в последствие след като се е опитал да избяга от него, подсъдимият е започнал да го гони с цел, да довърши търсените вредоносни последствия. Поддържа, че благодарение на рефлективното движение на свидетеля Д.С., търсеният целен престъпен резултат от подсъдимия не е постигнат.

Повереникът поддържа, че свидетел на инкриминираната дата и място е синът на гражданския ищец и частен обвинител Д.С.- свидетелят К.С., който макар и малолетен, ясно и непосредствено е възприел, състоянието на баща си след инцидента и последващите притеснения, формирани от тях двамата във връзка със страха от преживяното. Счита, че доказателствената съвкупност относно авторството на деянието на подсъдимия се подкрепя и от показанията на свидетелите В.Б. и К.С., служителки в сладкарница „Малина“, в която пострадалият Д.С. е потърсил първа помощ след инцидента. Счита, че обвинението се доказва и от показанията на свидетелите Р.П., който е свидетел очевидец и пред когото Д. С. малко след като е прострелян от подсъдимия му е казал, че именно М.Д. е стрелял по него, както и от показанията на свидетеля Т.М.. Твърди, че свидетелят Т.М. дава показания и посочва подсъдимия като лицето, което е тичало след свидетеля Д.С..

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа, че в извършенотого разпознаване, проведено по реда на НПК в досъдебната фаза и прието в хода на съдебното следствие, свидетелят Т.М. категорично разпознава подсъдимия като лицето следвало свидетеля Д.С.. Счита, че по време на това действие и преди разпознаването свидетелят Т.М. е разпитан и е дал подробно описание на разпознавания.

Повереникът твърди, че описаната фактическа обстановка се подкрепя от изготвените и назначени в хода на досъдебно производство експертизи, тъй като няколко часа след инкриминираното престъпно деяние, от подсъдимия М.Д. са снети обтривки от лявата и дясната му ръка и контролна проба, и съгласно заключението на физикохимична експертиза отривката на дясната ръка на М.Д. е регистрирана една капсула микрочастица със състав олово, калий и антимон. Поддържа, че съгласно това заключение тази капсулна микрочастица произхожда от капсулния състав на гилзата, намерена и иззета при извършения оглед на местопроизшествието от предния ден. Счита, че по ръцете на подсъдимия М.Д. не следва да съществуват капсулни микрочастици от огнестрелно оръжие, каквито са установени. Моли съдът да не кредитира обясненията на подсъдимия М.Д., тъй като същите представляват защитна версия.

Повереникът моли съдът да не кредитира показанията на свидетелите

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 5 стр.

 

Т.С., С.Д. и Н.В., тъй като същите правят опит да организират защитна версия на подсъдимия и между тях съществуват явни противоречия. Поддържа, че свидетелят С. е заявил, че на инкриминираната дата подсъдимият е пристигнал в дома си след 19,00 часа, след като са започнали новините, които преди това е гледал със съпругата си, свидетелката В., а подсъдимият е пристигнал пет- десет минути след пристигането на В.. Твърди, че според свидетеля С. подсъдимият е дошъл бус, с разкопчано яке, като не помни дали е било късо, или дълго, а свидетелката В. е заявила, че подсъдимият е бил с черно кожено яке, като е дошъл с джипа си марка „Нисан-навара“.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител счита, че от обективна и субективна страна безспорно е доказано авторството на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М.Д.. Твърди, че деянието е останало във фазата на довършения опит, но предлага съдът да отчете прекия умисъл при извършване на деянието от страна на подсъдимия, с годно огнестрелно оръжие, насочено в областта на тялото на доверителя му и повторно произведения изстрел. Предлага съдът да определи наказание над средния размер, предвиден от законодателя и уважи предявения граждански размер в неговия пълен размер, като доказан по основание и размер. Претендира направени по делото разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител Д.С. моли за справедлива присъда.

Подсъдимият М.Д. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Твърди, че със свидетеля Т.М. се запознали през месец юни 2014г. в Бизнес парка и същият му поискал 5 000,00 лева, за да се откаже от показанията си и го помолил да се обади на адвокат Ц.. Поддържа, че е отишъл при адвокат Ц., обяснил му как стоят нещата и отново му се обадил свидетелят Т.М.. Твърди, че при разпознаването не е видял свидетеля Т.М. и не знае кой го е разпознал, както и че пострадалият е сътрудник на полицията.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия адв.Д. моли съдът да признае подзащитния му М.Д. за невиновен и го оправдае по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и пр.2, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 11.12.2013г. около 19,00 часа в гр.С., пред магазин „Фантастико“, находящ се в ж.к.“Младост“ е направил опит умишлено да умъртви Д.С., като е възпроизвел изстрел с неустановено по делото оръжие към тялото на Д.С.. Счита, че така повдигнатото обвинение не се доказва от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Поддържа, че от показанията на свидетелите Л.П. и С.Д. се установява, че на 11.12.2013г. подсъдимият М.Д. малко след 18,30 часа се намирал в офиса си, находящ се в село Л.. Счита, че от показанията на останалите свидетели не се установява по категоричен начин, че на 11.12.2013г. М.Д. се е намирал пред магазин „Фантастико“ в ж.к.“Младост“ и е планирал да извърши

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 6стр.

 

убийство по отношение на Д.С.. Поддържа, че описаните от пострадалия Д.С. обстоятелства и факти, че на излизане от магазин „Фантастико“ в ж.к.“Младост“, видял, че до него на няколко метра се движи М.Д., който в един момент бърка в найлонова торба, вади пистолет и стреля по него, са останали неподкрепени от доказателствата по делото.

Защитата поддържа, че пострадалият Д.С. е заявил, че при посещение при шивач, наречен Т., му е съобщил, че знае какво се е опитал да направи М.Д. спрямо него, но от показанията на свидетеля С.Т. твърдение е категорично опровергано. Твърди, че при задържането на М.Д. от органите на полицията са му иззети натривки, като от пробата е установено, че на дясната ръка на М.Д. се намира една капсулна микрочастица, но експертът заявява, че не във всички случаи капсулните микрочастици са в резултат на произведен изстрел с огнестрелно оръжие и могат да бъдат от вторичен пренос. Поддържа, че капсулните микрочастици могат да бъдат пренесени при допир, ръка в ръка, което е могло да се е случи при задържането на М.Д. от органите на полицията.

Защитата твърди, че съгласно заключението на балистичната експертиза с ръка не може да се промени траекторията на куршума и ако е произведен изстрел от пистолет от няколко метра разстояние, то изхода за свидетеля Д.С. би бил фатален.

Авдокат Д. заявява, че свидителят Б.Ч. е присъствал в качеството на поемно лице при извършване на разпознаването, но същият е заявил пред съда, че полицаите го взели от бул.“******“ до магазин „Фантастико“ в локалното платно и след като установили контакт с него, нищо не помни.

Защитата моли на основание чл.304 от НПК съдът да признае подсъдимия М.Д. за невиновен и го оправдае по така повдигнатото обвинение и отхвърли гражаднския иск.

В последна дума подсъдимият М.Д. заявява, че е невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият М.С.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

На 11.12.2013г. гражданският ищец и частен обвинител Д.С. взел сина си- свидетеля К.С. от училище около 16,00 часа и отишли на ресторант. Пострадалият оставил автомобила си на бензиностанция ОМВ, находяща се на бул.“******“. Малко преди 19,00 часа свидетелят С. се обадил на свидетеля Г.С., работещ като таксиметров шофьор и го помолил да го вземе и откара до домът му в ж.к.“******“. Около 19,00

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 7 стр.

 

часа свидетелят С. отишъл до мястото с таксиметров автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № ******Пострадалият С. и синът му се качили в колата, като първият заел мястото до шофьора, а детето седнало на задната лява седалка, след което потеглили в посока центъра като се движели в локалното платно на бул.“******“. По желание на Д.С., свидетелят С. насочил автомобила към магазин „Фантастико“, находящ се в ж.к.“******“ в локалното платно на бул.“******“, в близост до бл.***откъдето пострадалият изявил желание да закупи хранителни продукти. Автомобилът спрял пред входа, в насрещното платно за движение, като предната част на колата била ориентирана към центъра и с лявата си част към магазина. Пострадалият излязъл от колата, влязъл в магазина и напазарувал, и вървейки към таксито от дясната си страна забелязал подсъдимия М.Д.. Свидетелят Д.С. разпознал подсъдимия, тъй като го познавал много добре от връзката си с дъщеря му- свидетелката С.Д., с която преди време живеел на семейни начала. Когато били на разстояние около два метра един от друг подсъдимият извадил от найлонов плик сиво бяло на цвят неустановено по делото огнестрелно оръжие, насочил го към гърдите на Д.С. и непосредствено след това възпроизвел изстрел. Инстиктивно пострадалият вдигнал лявата си ръка и извършил телодвижение, за да избегне огнестрелно поражение в тялото си, като се отместил от траекторията на куршума. Проектила от изстрела засегнал пети пръст на лявата ръка на пострадалия и му причинил едно транзиторно огнестрелно нараняване в областта на проксималната фаланги. Куршумът продължил траекторията си, пробивайки лявото стъкло на таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с ДК № ***, в който се намирали свидетелите С. и К.С., и проникнал в задната част на облегалката на предната лява седалка, където спрял.

Свидетелят Д.С. усетил болка в ръката си и побягнал в посока сладкарница „Малина“, находяща се в бл.*** в ж.к.“***“.

Подсъдимият последвал свидетеля С., произвел втори изстрел, но не успял да го уцели. През това време свидетелят Т.М. чул два „пукота“ един след друг и видял свидетеля Д.С. да тича, а след него още едно лице, което като го видяло се стъписало и прибрало пистолет в светъл плик. Свидетелят Д.С. влязал в сладкарницата и настоял пред свидетелите К.С. и В.Б. да заключат заведението, като им обяснил, че е прострелян и ги помолил да известят за това полицията и Бърза помощ. Пострадалият измил ръката си, превързал я със салфетки и напуснал заведението, като минал по същия път, по който избягал след прострелването. Връщайки се по пътя свидетелят Д.С. намерил и взел покупките си и мобилния си телефон, които изтървал, бягайки от мястото на инцидента. Свидетелят Р.П. видял пострадалия да си търси телефона на земята, попитал го какво е станало и свидетелят Д.С. му отговорил, че бащата на свидетелката С.Д. е стрелял по него. Малко след това пострадалият бил откаран от свидетеля Г.С. във Военно медицинска академия за оказване на лекарска помощ.

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 8 стр.

 

След известно време свитеделят Д.с. посетил с такиметров автомобил шивашкото ателие на свидетеля С.Т., който направил оглед на седалка и установил, че има дупка.

При извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети гилза на тротоара пред бл.***в ж.к.“***“, полиетиленов плик с надпис „Хускварна“, банкнота от два лева и плик с надпис „Фантастико“.

При извършено на 16.05.2014г. разпознаване на лица и предмети свидетелят Т.М. разпазнал подсъдимия като лицето, което е тичало след Д..

В хода на досъдебното производство е изготвена и приета трасологична експертиза, сътласно чието заключение няма изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата на представения за изследване лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № *** и с номер на рамата „TMBPF16Y564596868“.

Съгласно заключение на съдебно- балистичната експертиза по протокол № 13/БАЛ- 316 представеният за изследване един брой куршум е част от патрон кал.9х18 мм, предназначен за стребла с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм- „Макаров“, „Стечкин“ и други. Куршумът най- вероятно е бил изстрелян от пистолет конструкция „Макаров“ и е годен за провеждане на сравнително изследване само с конкретно заподозряно оръжие. Установеното зелено лаково покритие върху куршума и гилзата, както и еднаквият им калибър указват, че същите е възможно са да били части от един и същ патрон.

По делото е изготвено заключение на съдебно- балистичната експертиза по протокол № 13/БАЛ- 316, съгласно което представената за изследване гилза е част от патрон кал.9х18 мм, предназначен за стребла с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм- „Макаров“, „Стечкин“ и други. Гилзата най- вероятно е била изстреляна от пистолет конструкция „Макаров“. Следите върху гилзата, оставени от детайлите на оръжието, с което тя е била изстреляна, са годин за провеждане на сравнително изследване и идентифициране на оръжието, с което тя е била стреляна.

Съгласно заключение на физико- химична експертиза по ръкавите на мъжко кадифено яке не е установено наличие на капсулни микроследи.

По делото е изготвено заключение на физико- химична експертиза, съгласно което в отривката на лявата ръка на М.С.Д. не се регистрират капсулни микрочастици. В отривката от дясната му ръка се регистрира една капсулна микрочастица със състав Pb, Sn, Sb. В пробата от отривката на лявата ръка на Г.Л.С. се регистрира една капсулна микрочастица със състав Pb, Sn, Sb и две индикативни микрочастици със състав Pb, Sb. В отривката от дясната му ръка не се регистрират капсулни микрочастици. В пробата от отривката на дясната ръка на Д.К.С. не се регистрират капсулни микрочастици.

Съгласно заключение на техническа експертиза през касите за разплащане в магазин „Фантастико“ преминават множество лица с черни дрехи и шапки на главите. Всички лица, носащи шапки не са годни за сравнително изследване и

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 9 стр.

 

идентификация, поради което не може да се отговори на въпроса дали Д.К.С. е бил в търговския обект.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно чието заключение при постъпване на Д.К.С. в болнично заведение са установени две рани с характеристики на огнестрелни- входна и изходна рана преминаващи през средата на проксималната фаланги на на пети пръст на лява ръка и се касае за едно транзиторно огнестрелно нараняване. Установеното увреждане само за себе си е причинило ня пострадалия трайно /за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение на движенията на левия горен крайник. След приложеното лечение се налага имобилизация три- четири седмици, наложената  метална остеосинтеза следва да се отстрани на 30- 35- ти ден.

Съгласно заключение на съдебно- психиатрична експертиза свидетелят Д.С. не страда от същинско психично заболяване- психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието. В интелектуално отношение се е развивал правилно, няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Той притажава добри съпротивителни възможности и не е лесно податлив на стрес. Претърпяната в миналото- през 2005г. тежка телесна и психотравма, не е довела до възникване на посттравматично психогенно разстройство, което да води до дезадаптивно поведение, отдавна е приживял на емоционално нивопоследствията от този инцидент. При него няма данни за злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества. Макар той да е преживялпървоначален емоционален стрес бързо се е организирал психически и в по- нататъшната обстановка е действал напълно адекватно. При него липсват данни за реакция на остър емоционален стрес със силна реакция на страх, блокиране на конигтивната оценка на реалността и дезадаптивни действия. Преживяното от него не е довело до дистрес в ситуацията, той е действиал организирано и целенасочено, за да „запази живота си“.

По делото е изготвена физико-химична експертиза, съгласно чието по представените два броя полиетиленови торбички не е установено наличие на нитроцелулоза- основен компонент на бездимните барути.

Съгласно заключение на съдебно- дактилоскопна експертиза върху предоставените за изследване обекти- полиетиленов плик с надпис „Хускварна“ и „Хенди“ не се проявяват и откриват годни за идентификация дактилоскопни следи.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства, съгласно чието заключение по полиетиленов плик с надпис „Хускварна“ се определя профил на лице от мъжки пол, в по плик „Хенди“ се визуализира смес на клетъчен материал с ниски нива, която не подлежи на интерпретация и няма идентификационна стойност.

Съгласно заключение на съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства клетъчният материал от дръжки на плик „Хускварна“ не произхожда от М.Д., а от други и към момента неизвестно лице от мъжки пол.

По делото е изготвена съдебно- медицинска и балистична експертиза, съгласно чието заключение предоставената за изследване гилза е част от патрон кал.9х18 мм, предназначен за стребла с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм-

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 10 стр.

 

„Макаров“, „Стечкин“ и други. Представеният за изследване един брой куршум е част от патрон кал.9х18 мм, предназначен за стребла с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм- „Макаров“, „Стечкин“ и други. Куршумът най- вероятно е бил

изстрелян от пистолет конструкция „Макаров“. Установеното зелено лаково покритие върху куршума и гилзата, както и еднаквият им калибър указват, че същите е възможно са да били части от един и същ патрон. При постъпване на Д.К.С. в болнично заведение са установени две рани с характеристики на огнестрелни- входна и изходна рана преминаващи през средата на проксималната фаланги на на пети пръст на лява ръка и се касае за едно транзиторно огнестрелно нараняване. Наличните данни позволяват да се направи извод, че лява ръка на пострадалия е била по пътя на изстреляния проектил, като е напълно възможно това да е станало когато стрелящият е бил в дясно от пострадалия на разстояние от няколко метра. Анализът на наличните данни не позволява да се приеме, че е имало рикошет на куршума, а нараняването е получено от директен изстрел.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия М.Д., показанията на свидетелите Д.С., К.С., Л.П. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, С.Д., Т.С., Н.В., С.А., Г.С., В.С., Р.П., В.С., С.Т. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, К.С., Г.С., Т.М., В. М. /частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, М.Д., С.А., Б.Ч., протоколи за оглед на местопроизшествие /л.7- 8, л.17- 18, т.I от досъдебното производство/,ведно с фотоалбуми, пртоколи за претърсване и изземване /л.44, л.50, л.64, т.I от досъдебното производство/, пртокол за обиск и изземване /л.56, т.I от досъдебното производство/, ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно предаване /л.129, л.130, л.131, л.205, т.I от досъдебното производство/, протокол за разпознаване на лица и предмети /л.199, т.I от досъдебното производство/, трудов договор /л.40, т.III от досъдебното производство/, заключенията на назначените и изготвени по делото трасологична /л.113, т.I от досъдебното производство, балистични /л.2- 4, л.11- 13, т.II от досъдебното производство/, съдебно- химически /л.23- 24, л.26- 28, л.185- 186, т.II от досъдебното производство/, техническа /.82- 85, т.II от досъдебното производство/, съдебно- медицинска експертиза /л.158- 159, л.193- л.195, л.204- 206, т.II от досъдебното производство/, съдебно- психиатрична експертиза /л.169- 180, т.II от досъдебното производство/, дактилоскопна /л.189- 190, т.II от досъдебното производство/, комплексна ексепртиза /л.213- 217, т.II от досъдебното производство/, справка за съдимост на подсъдимия М.Д.

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 11 стр.

 

/л.123- ***т.I, л.30- 31, т.III от досъдебното производство/, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

Настоящият съдебен състав не възприе и не кредитира обясненията на подсъдмия М.Д. като прецени, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото и представляват негова защитна версия. В същите последният обяснява за взаимоотношенията между него, свидетеля Т.М. и адв.Ц., без да споменава за инкриминираното деяние.

Съдът възприе и кредитира показанията на свидетелите Д.С., К.С., Г.С., Р.П., Т. М., К. С. и В.Б., като прецени, че същите са логични и последователни и се отнасят до събития, случили се на инкриминираната дата-11.12.2013г.около 19,00 часа. В показанията си свидетелят Д.С. е категоричен, че лицето, което е произвело два изстрела по него е подсъдимият М.Д., а свидетелят Т.М. поддържа, че чул два „пукота“ един след друг и видял свидетеля Д.С. да тича, а след него още едно лице, което като го видяло се стъписало и прибрало пистолет в светъл плик. От показанията на свидетелите К. С. и В.Б. се установява, че пострадалият Д.С. влязал в сладкарница „Малина“ и настоял да заключат заведението, като им обяснил, че е прострелян и ги помолил да известят за това полицията и Бърза помощ. В показанията си свидетелят Р.П. поддържа, че видял пострадалия Д.С. да си търси телефона на земята, попитал го какво е станало и свидетелят Д.С. му отговорил, че бащата на свидетелката С.Д. е стрелял по него, но не се обадил на полицията и Бърза помощ.

Настоящият съдебен състав не възприе и кредитира показанията на свидетелите С. Д., че на инкриминираната дата подсъдимият М.Д. в 19,00 часа е бил в дома си, като прецени, че същите се оборват от останалите събрани по делото доказателства и същата е заинтересована от изхода на делото, тъй като е дъщеря на подсъдимия. В показанията си свидетелите Д.С., Г.С., Р.П., Т. М. са кетогорични, че именно подсъдимият М.Д. е лицето, произвело изстрел по пострадалия Д.С.. В показанията си свидетелят Т.С.поддържа, че когато дошла съпругата му Н. около 19,00 часа и гледали политическите новини, се прибрила подсъдимият М.Д..

Показанията на останалите разпитани по делото свидетели съдът възприе и кредитира като прецени, че между същите не се отриват съществени противоречия, които да налагат поотделното им обсъждане по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.

Настоящият съдебен състав възприе и кредитира заключенията на изготвените по делото трасологични, балистична, физико- химични, съдебно- медицинска, съдебно- психиатрична, дактилоскопни експертизи, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни и относими към предмета на доказване в производството.

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 12 стр

 

Останалите събрани по досъдебно производство № 391/2013г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 11 551/2013г. по описа на СГП и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият М.С.Д. от обективна и субективна страна е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр. с чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК.

От обективна страна подсъдимият М.Д. е извършил поредица от действия, с които е направил опит умишлено да причини смъртта на Д.С.. Той е произвел изстрел с неустановено по делото оръжие, към тялото, в областта на гърдите на Д.С., вследствие на което му причинил едно транзиторно огнестрелно нараняване в областта на проксималната фалагни на пети пръст на лява ръка, довело до раздробено- многофрагментно счупване на основата на първа фалагна на пръста, като деянието, макар и да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици- смъртта на Д.К.С., поради извършено от последния телодвижение, с което избегнал попадение на куршума в тялото си, като деянието е извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице квалифициращият признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр. с чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК. За да бъде квалифицирано убийството като извършено по начин и със средство опасни за живота на мнозина, е необходимо да се установи, че съществува реална опасност за живота на мнозина. От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е произвел изстрел на обществено място, където са се намирила и други хора и първият куршум е пробил лявото стъкло на задната лява врата на таксиметров автомобил „Шкода Фабия“ с ДК ********

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е искал и пряко е целял смъртта на Д.С. като е възпроизвел изстрел към тялото му, където се намират жизнено важни органи. Вината като субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно поведение, а поведението на подсъдимият М.Д. сочи, че в съзнанието му е било оформена ясна представа, че произвежда изстрел с огнестрелно оръжие към жизнено важни органи. Поведението му потвърждава изводите на съда, че той е искал настъпването на смъртта на пострадалия.

Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и 2, вр. с чл.115, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 13 стр.

 

НК и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Причина за извършване на престъплението е незачитане неприкосновеността на личността на пострадалия, ниската му правна култура.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, семейното му положение, трудовата ангажираност, а като отегчаващи отговорността обстоятелства- липсата на критичност към извършеното и начина на извършване на деянието. Тези обстоятелства сочат, че обществената опасност на подсъдимия не е висока и съществува реална възможност за вграждането му в обществото и за превъзпитаването му за зачитане на установените правни и морални норми. Във връзка с тези обстоятелства извършеното от него престъпление не налага изолирането на М.Д. до края на живота му, т.е. най- подходящо за постигане целите по чл.36 от НК от трите алтернативно предвидени санкции в разпоредбата на чл.116 от НК, се явява наказанието “Лишаване от сводоба”. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства по сисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, които позволяват да се обоснове извода, че целите на наказанието могат да се постигнат и с лишаване от свобода под минималния, предвиден в закона срок за извършеното от М.Д. престъпление. Лишаването му от свобода за срок от седем години ще повлияе положително върху по- нататъшното му развитие като човек и ще допринесе за реализиране както на специалната, така и на генералната превенция. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването с такова по вид наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.

На основание чл.58, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

Съдът счете, че предявеният от Д.К.С. против подсъдимия М.С.Д. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за претърпени от него неимуществени вреди, е доказан по основанието си. Установиха се предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на подсъдимия М.Д.- виновно и противоправно поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне

Мотиви по НОХД № 2834/2015г., СГС, НО, 31-ви състав, 14 стр.

 

размера на обезщетението и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за причиняване на средна телесна повреда и възстановяването би настъпило за около два месеца, поради което определи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева, като отхвърли предядения граждански иск до пълния му размер от 200 000,00 лева.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия М.С.Д.съдът възложи да заплати направените по делото разноски в размер на 3 001, 70 лева, сумата от 800,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, държавна такса в размер на по 5,00 лева служебно издаване на всеки изпълнителен лист, както и на Д.К.С. сумата от 6 000,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН – СЪДИЯ: