№ 203
гр. гр. Димитровград, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100389 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Ищецът Ж. Н. Ж. твърди в искова молба, че с Решение №11/04.02.2022г. по НАХД
№7/2022г. по описа на РС-Димитровград ответникът Д. Д. Г. бил признат за виновен за това,
че на 29.08.2020г. в с.** причинил на Ж.Ж. по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в прекъсване сухожилието на трети пръст на дългия разгъвач на пръстите на
дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка- престъпление
по чл.133 вр.чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и е осъден на глоба в размер на 1000 лева. Посочва, че въпросното
решение е влязло в сила на 22.02.2022г. Твърди, че в резултат на причинената му средна
телесна повреда, на 30.08.2020г. бил опериран в МБАЛ“Хасково“АД, след което бил
гипсиран и обездвижен повече от месец. След това започнал поетапни раздвижвания. От
самото начало и до момента изпитвал големи болки, които в началото следвало да
обезболява с перорални лекарства и кремове за мазане, а към момента само с лекарства.
След разкъсване на сухожилието и претърпяната операция ищецът се възстановявал повече
от 2 месеца. През този период не можел да мърда цялата си дясна ръка и не можел да се
обслужва сам, като за това му помагали ежедневно неговата съпруга и майка. Съпругата му
го къпела, обличала и хранела, когато това се налагало. След свалянето на гипса, по
препоръка на лекуващия лекар, започнал да раздвижва ръката си, като правел ежедневно
упражнения. Те били съпътствани с ужасни болки, които не отшумявали повече от 6 месеца.
Болки изпитвал и към момента, особено при натиск и разгъване на ръката. Движенията на
същата били трайно ограничени, като ищеца не можел да разгъва изцяло пръстите на
дясната си ръка, което останало като траен недъг. Не можел да стисне ръката си силно, тъй
1
като малкия й пръст не можел да се затваря. Това му пречело да хваща здраво, да вдига и
дърпа, което пък ограничавало способностите му да работи пълноценно с ръката си.
Ежедневно мажел ръката си с фибронизол, като при неблагоприятен резултат и липса на
подобрение щяла да последва друга операция на сухожилията на дясната ръка. Наред с
физическите болки и страдания, изпитвал и душевни такива, тъй като повече от 2 месеца за
него трябвало да се грижат съпругата и майка му. Това го карало да се чувства
непълноценен, като глава на семейството и човек на когото досега всички са разчитали
финансово. Нямал самочувствие на съпруг и баща и изпитвал неудобство от факта, че
трябва да бъде издържан от жена си. Страдал, защото децата му го виждали в безпомощно
състояние, а сега виждали и недъга на ръката, който имал. Малкото му дете изпитвало
постоянен страх от това, че ответника му е причинил увреждането, като плачело и се
страхувало, че той може да го нападне. Наред с това, ищеца изпитвал страх, че случката
може да се повтори и той отново няма да може да се защити. Счита, че причинената му
телесна повреда е извършена виновно, като в причинно –следствена връзка с нея са
причинените му имуществени вреди под формата на физически болки и душевни страдания,
изключително неудобство и намалено самочувствие, като тези вреди следвало да бъдат
адекватно обезщетени от ответника. Претърпените от ищеца неимуществени вреди той
оценявал на стойност от 15000 лева. Поради това, иска съдът да постанови решение, с което
да осъди Д. Д. Г. да му заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената му от него средна телесна
повреда на 29.08.2020г. в с.**, община Димитровград, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ж. Н. Ж. депозира отговор на исковата молба,
в който поддържа, че предявения иск е допустим и основателен. Не отрича, че е причинил на
ищеца описаната в исковата молба средна телесна повреда, за което е бил признат за
виновен по водено срещу него наказателно дело. Оспорва иска по размер, като счита, че
претендираната сума не съответства на нормите на справедливостта. На следващо място
оспорва описаното в исковата молба увреждане, като обем, засягащо здравето на
ищеца.Счита ,че твърденията на ищеца за друг вид увреждания, описани в исковата молба,
са недопустимо привнесени към претенцията.Същият не бил понесъл описаните болки и
страдания. Твърди, че няколко дни след инцидента ищеца бил видян да упражнява нелек
физически труд, изразяващ се в строителни дейности. Счита, че ищецът е съпричинил
увреждането, за което претендира обезщетението, с нанасянето преди това на ответника на
остри обиди, изваждане на огнестрелно оръжие /пистолет/, което го афектирало и довело до
непредпазливото причиняване на вредата. С оглед на това счита, че обезщетението следва
да бъде намалено наполовина. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата молба Решение №11/04.02.2022г. по НАХД
2
№7/2022г. на РС-Димитровград, Д. Д. Г. /ответник по настоящото дело/ е бил признат за
виновен в това, че на 29.08.2020г., в с.**, община Димитровград, причинил другиму- Ж. Н.
Ж. /ищец по настоящото дело/, по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в
прекъсване сухожилието на трети пръст на дългия разгъвач на пръстите на дясната ръка,
довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка- престъпление по чл.133
вр.чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.чл.78а от НК го
освобождава от наказателна отговорност и го осъжда на наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева. Така постановеното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на
22.02.2022г.
В мотивите за своето решение съдът приел за установено, че ищецът по настоящото
дело Ж. Н. Ж. и неговата съжителка свид.** работели в заведението на бащата на първия
„Централ“, находящо се в с.**, община Димитровград, ул.“**. Непосредствено зад
търговския обект била разположена къщата, в която живеели Панев и семейството му.
Поради това, в дъното на лятната градина на заведението била монтирана врата, за която
имало пътека, осигуряваща пряк път за достъп до жилищната сграда. Вратата била
изградена от алуминиева дограма със стъкло, отваряща се посредством плъзгащ механизъм.
Стъклата и на двете крила на вратата били облепени с непрозрачни рекламни материали. На
28.08.2020г. вечерта, ищецът и свид.** обичайно работили в заведението. Около полунощ
решили да приключват работа като изчаквали да си тръгнат и последните клиенти. Тогава в
заведението дошъл ответника Д. Д. Г., който бил във видимо нетрезво състояние. С него
били съпругата му -свид.** Г.а, двете им деца и познати на семейството. Първоначално Ж.
отказал да обслужи новодошлите посетители, тъй като имал намерение да затваря
заведението. По настояване на последните обаче се съгласил и те се настанили в лятната
градина. В последствие при тях седнал и самия ищец. Д.Г. започнал разговор с него, но
постоянно се опитвал да го провокира, като употребявал и обидни думи по отношение на
него. Ж. го приканил да спре, но ответника продължил с провокативното си поведение. В
един момент той съблякъл тениската си, направил я на топка и я захвърлил в лицето на
ищеца. Последният не реагирал на тази провокация, но станал от масата и отишъл до дома
си откъдето взел законно притежаваното си огнестрелно оръжие-пистолет, който поставил т
вътрешната страна на панталона си. След това се върнал в заведението си, като установил,
че ответника и компанията му са излезли вече на улицата. Афектиран от предходните обиди,
Ж. ги последвал навън, като започнал да крещи към Г.. С оглед на това, между двамата
отново избухнал словесен конфликт. Свид.** отишла при ищеца и започнала да го дърпа и
умолява да се прибере в заведението. В този момент, пистолетът на Ж. се изхлузил и паднал
на земята. Ищецът вдигнал веднага оръжието и го скрил зад гърба си. Ответникът забелязал
това и още повече се афектирал. Междувременно свид.** успяла да убеди ищеца да се
прибере у дома си, като той се оттеглил зад вратата, разделяща заведението от пътя за
жилището му. Г. забелязал това и се затичал след Ж.. Един от клиентите в заведението
обаче успял да го хване и задържи непосредствено преди да стигне до алуминиевата врата,
за която бил застанал ищеца. В желанието си да се отскубне и да достигне до Ж., ответника
се засилил към вратата и се ударил в стъклото й. От удара стъклото на едното крило на
3
вратата се счупило, като едновременно с това се откъртило и самото крило, като Г. паднал
на земята от задната страна на вратата. При счупването на стъклото едно от парчетата
хвръкнало и се забило в дясната предмишница на Ж., който стоял зад вратата. Същият
веднага извадил стъклото от ръката си , при което от нея започнало силно кръвотечение.
Ищецът превързал ръката си с кърпа и с автомобил бил откаран в МБАЛ Хасково.
Съгласно представената от ищеца Епикриза Ортопедия, изготвена от „МБАЛ
Хасково“АД, ищецът е постъпил в болницата на 29.08.2020г. в 01.30ч. като е изписан на
01.09.2020г. в 09.30ч. Същият е с окончателна диагноза: Разкъсно контузна рана на дясната
предмишница. Лезия на сухожилието на 3-ти пръст на дългия разгъвач на пръстите. В
анамнезата е посочено, че при съприкосновение със стъкло Ж. е получил нараняване на
дясна предмишница с невъзможно разгъване на трети пръст. След необходимата подготовка
пациента бил опериран в спешен порядък, като операцията е извършена на
29.08.2020г.Следоперативния период е протекъл гладко. Препоръчано е да се правят
стерилни превръзки през три дни, а конците да се свалят на 16-я ден. Да носи гипсова шина
25 дни, след което да започне раздвижване.
От приложените към исковата молба Амбулаторен лист №2909/02.10.2020г. и
Амбулаторен лист №772/10.03.2022г., издадени от д**в, се установява, че на ищеца са били
извършени амбулаторни прегледи, като при първия преглед са установени ограничени
движения в гр.стави-дорзия и флексия и пълното разгъване на 3-4-ти пръст, препоръчана е
терапия за поетапно раздвижване. При втория преглед са установени локална палпаторна
болезненост и ограничени в крайните фази движения. Препоръчана е терапия с фиброзинол
за мазане.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
допусна до разпит свидетелите **, ** и **в, а по искане на ответника- ** **
В своите показания свид.** посочва, че живее на семейни начала с ищеца Ж..
Поддържа, че на 28 срещу 29 август 2020г. двамата работели в заведението си ,като малко
преди да затворят ответника дошъл при тях и поискал за пиене. Отказали му, тъй като
трябвало да затварят. Ответникът започнал да се заяжда с тях като седнал на една от масите
пред заведението, като при него дошли съпругата и двете му деца. Докато ищецът бил
отишъл до дома си, ответника блъснал свидетеля и съборил столове. След това блъснал
силно плъзгащата се врата в заведението, като счупил стъклото й. Парче от него порязало
ръката на ищеца, който в този момент се намирал зад вратата. Потекла много кръв, като на
място била повикана кола на Спешна помощ. Ж. бил закаран в МБАЛ Хасково, където го
оперирали. След изписването му носел гипс на ръката си 45 дни, а възстановителния период
продължил 6 месеца. Докато бил с гипсирана ръка не можел да се обслужва сам, както и да
се къпе и храни без чужда помощ. Свидетелят и майка му трябвало да се грижат
непрекъснато за него. Помагали му да се облича, къпе и храни. Изпитвал силни болки и пиел
болкоуспокояващи. По-малкия син на ищеца бил много стресиран от случилото се, като се
страхувал да излиза навън. Ищецът се чувствал много зле, понеже нямало как да помага на
семейството си. След като свалили гипса от ръката му, той провеждал физиотерапия, но
4
отново изпитвал болка. Ръката не се раздвижила напълно, като кутрето не можело да се свие
и нямал сила да дърпа и стиска. Кутрето не можело да се допре до дланта, като лекар му
казал, че това няма да има възстановяване. С ръката си ищецът нямал нужната мускулна
сила. Започнал работа във фирма за доставка на храни, но трябвало да пренася и вдига
касетки с хранителни продукти, като ръката го боляла. Поради това се принудил да напусне
работа. Изпитвал болки и към настоящия момент. Чувствал неудобство, че ръката му е в
такова състояние и не може да я използва пълноценно. Казали му, че може да се
инвалидизира. Изпитвал срам и неудобство от това, като се притеснявал, че не може да
извършва тежка физическа дейност и работата в домакинството падала повече на свидетеля.
Заявява, че около 10 дни след инцидента Ж. не бил полагал труд в двора на заведението,
нито е местел чадъри и поставял транспаранти.
От показанията на свид.** -майка на ищеца, се установява, че след операцията сина й
посещавал болница всеки ден. Носел гипс на ръката си 45 дни. Не можел да се обслужва
сам, като не можел да отиде дори до тоалетна сам. Помагали му тя и съпругата му. Синът й
приемал болкоуспокояващи, тъй като изпитвал много силни болки. След като махнал гипса,
започнал рехабилитация. Въпреки това не можел да сгъва кутрето, нито безименния пръст.
Не можел да сгъне дори дланта си, нито да стисне нещо или да вдигне тежест.
Възстановителния период продължил около 6 месеца. Твърди, че случилото се причинило
голяма травма за по-малкия син на ищеца, който тогава бил на 7 години. Счита, че Ж. освен
физически болки имал и психически такива. Притеснявал се от детето си, че нищо не може
да направи с ръката си. Издръжката на семейството се осигурявала от съпругата му и
родителите на ищеца. Към момента той не можел да извършва физическа работа, както
преди. Започнал работа, но скоро след това напуснал тъй като с ръката си не можел да
шофира. За получената травма лекарите казали, че няма оправяне.
В своите показания свид.** посочва, че е приятел на ищеца, като се срещал с него
доста често. Преди две години, по телефона му казал, че при инцидент в заведението му е
пострадал и ръката му била разрязана, което наложило спешна операция. Свидетелят
отишъл да го види, като установил, че той е с гипсирана ръка. Травмата била сериозна, като
имало разкъсване на сухожилия. Възстановяването отнело дълъг период. Ищецът усещал
сериозни болки в ръката и не я чувствал. Съпругата и майка му помагали в хранене,
събличане и къпане. Когато гипса бил махнат, Ж. споделил, че болките му не отминават,
въпреки ,че усещал подобрение в ръката. Правел упражнения за рехабилитация, но
психически не се чувствал добре. Не можел да работи и да изкарва средства за издръжка на
семейството си. Споделил, че според докторите нямало гаранция за пълното възстановяване
на движенията на ръката му. С нея не можел да хваща и да дърпа силно. Не можел да свива
кутрето и безименния си пръст. Споделил със свидетеля, че кандидатствал за работа на
различни места, но не го вземали. ** му съдействал за започване на работа, но тя била
свързана с шофиране и пренасяне на касетки с хранителни стоки, което причинило отново
болки в ръката му. Лекарят му казал, че ако иска да запази ръката си трябвало да си намери
друга работа. Поради това той напуснал фирмата.
5
Според показанията на свид.Г.а-съпруга на ответника, тя видяла Ж. една седмица
след инцидента. Ръката му била бинтована, но той бил в добро състояние. Работел в
заведението си, като сервирал и отсервирал. Малко след инцидента ищецът правел
разчистване на терасата на заведението- вдигал плочки и слагал чадъри, като си помагал с
двете ръце. Работел сам, без помощта на други хора. Това било около месец след инцидента.
От своя страна свид.** посочва, че след инцидента видял Ж. навън, като това станало
през м.септември. Ищецът работел навън, като местел чадъри и плочки, а ръката му била
бинтована. Плочките вдигал с двете си ръце.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-медицинска
експертиза. Според заключението на вещото лице д-р Хр.Е., след запознаване с
медицинската документация, предоставена от ищеца Ж., той установява разкъсно контузна
рана на дясната предмишница. Прекъсване на сухожилието на трети пръст на дългия
разгъвач на пръстите. Описаните увреждания са причинени от действието на остър предмет
и могат да се получат при инцидент по начина, времето и при обстоятелствата описани в
предварителните сведения. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка
по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсването на разгъвачното сухожилие на
трети пръст на ръката. Разкъсаното сухожилие е възстановено чрез медицински шев.
Имобилизацията на ръката е била за около 45 дни. След получаване на травмата Ж. е
изпитвал болки с понижаващ се интензитет след проведено лечение. Срокът на
имобилизация е бил около 45 дни, а срока за възстановяване на движенията около 6 месеца.
През този период е изпитвал болки с умерена интензивност. В периода на възстановяване е
провеждал рехабилитация и процедури за раздвижване на ръката. Съхранен е облия захват
на ръката с непълно прибиране на петия пръст и намалена мускулна сила. Способността за
ползване на ръката за тежък физически труд е ограничена. Пълното възстановяване е
несигурно. Възможна контрактура на ръката при условие, че не я раздвижва правилно.
В проведеното на 21.06.2022г. съдебно заседание по делото вещото лице посочва, че
когато говори за възстановяване на облия захват това означава, че ако има някакво
ограничение на ръката то е нищожно. Пръста нямало да се възстанови, защото бил зашит на
късо. Разкъсано било разгъвателното сухожилие, което отговаря за разгъването, а не за
сгъването на пръста. Когато това сухожилие се скъса то може да сгъва , но не може да
разгъва. Когато са го зашили са възстановили функцията на разгъване, но са го скъсили,
така че не може напълно да прибира. При зашиването сухожилието е било скъсено, като
иначе подобни скъсвания се възстановявали напълно нормално.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че с влязло в сила Решение №11/04.02.2022г. по НАХД
№7/2022г. на РС-Димитровград, Д. Д. Г. е бил признат за виновен в това, че на 29.08.2020г.,
в с.**, община Димитровград, причинил другиму- Ж. Н. Ж. /ищец по настоящото дело/, по
непредпазливост средна телесна повреда - престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 от НК, за
което на основание чл.798а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е
6
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Няма спор, че
причинената на ищеца средна телесна повреда е причинила на пострадалия болки и
страдания за един сравнително продължителен период от време.
От своя страна ответникът не оспорва, че по непредпазливост е причинил на ищеца
средна телесна повреда, като не оспорва и основателността на иска за присъждане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, а оспорва единствено същия по размер.
Спорно по делото е какъв трябва да е размера на обезщетението, който ответника
дължи на ищеца за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в следствие на причинената му по непредпазливост на 29.08.2020г. средна
телесна повреда.
Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2 от НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е
дееца и наказуемо ли е деянието. Поради това и съдът не следва да обсъжда в настоящото
производство горните обстоятелства, а трябва да приеме, че ответника виновно е извършил
престъпното деяние, за което му е било наложено административно наказание по чл.78а от
НК по НАХД №7/2022г. на РС-Димитровград.
С оглед изложеното съдът счита, че са напълно доказани деянието, в следствие на
което са причинени вредите- претърпените и твърдени болки и страдания, както и
причинната връзка между деянието и вредите, а също така, че вредоносния резултат е пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника Г.. С оглед на това, той следва да
заплати обезщетение на ищеца Ж. за нанесените му неимуществени вреди, което съдът на
основание чл.52 от ЗЗД определя по справедливост.
Видно от събраните по делото доказателства е, че средната телесна повреда е била
причинена от ответника на ищеца по непредпазливост, тъй като същия не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Според от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на ищеца е
било причинено трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от
НК, което се дължи на разкъсването на разгъвачното сухожилие на трети пръст на ръката.
Разкъсаното сухожилие е възстановено чрез медицински шев. Имобилизацията на ръката е
била за около 45 дни. След получаване на травмата Ж. е изпитвал болки с понижаващ се
интензитет след проведено лечение. Срокът за възстановяване на движенията на ръката бил
около 6 месеца. През този период ищецът изпитвал болки с умерена интензивност. В
периода на възстановяване е провеждал рехабилитация и процедури за раздвижване на
ръката. Съхранен бил облия захват на ръката с непълно прибиране на петия пръст и
намалена мускулна сила. Способността за ползване на ръката за тежък физически труд била
ограничена. Пълното възстановяване било несигурно, като е възможна контрактура на
ръката при условие, че не я раздвижва правилно. Същевременно в проведеното на
21.06.2022г. съдебно заседание по делото вещото лице посочва, че когато говори за
възстановяване на облия захват това означава, че ако има някакво ограничение на ръката то
е нищожно. Пръста нямало да се възстанови, защото бил зашит на късо. Разкъсано било
7
разгъвателното сухожилие, което отговаряло за разгъването, а не за сгъването на пръста.
Когато това сухожилие се скъса то можело да сгъва, но не можело да разгъва. При
зашиването на сухожилието то било скъсено, като иначе подобни скъсвания се
възстановявали напълно нормално.
Така установения сравнително дълъг период за възстановяване от увреждането, около
6 месеца, е причинил съществен дискомфорт на Ж., което съдът установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца. След причинената му средна
телесна повреда, ръката му е била гипсирана за 45 дни, изпитвал е болки, като през този
период не е можел да се обслужва сам, без чужда помощ. Не е могъл самостоятелно да се
храни, облича и къпе, като за това е бил подпомаган от своята майка и жена. През периода
на възстановяване ищецът не е могъл да работи и да се грижи за издръжката на семейството
си, а след това и до настоящия момент същия не е в състояние да извършва с ръката си
тежък труд.
Същевременно, при определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се има предвид, че съгласно заключението на вещото лице е
съхранен е облия захват на ръката с непълно прибиране на петия пръст и намалена
мускулна сила. Въпреки това, ако имало някакво ограничение на ръката то било нищожно.
Пръстът нямало да се възстанови, защото бил зашит на късо, като в противен случай
сухожилията след такова скъсване се възстановявали напълно нормално.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че на основание чл.52 от ЗЗД,
справедливия размер на обезщетението което ответника следва да заплати на ищеца за
причинената му по непредпазливост средна телесна повреда и съпътстващите същата болки
и страдания през въстановителния период, следва да бъде в размер на 5000 лева. В
останалата му част, за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева иска се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Върху така определения размер на обезщетението за причинени на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде присъдена законна лихва, която трябва да бъде
начислявана от датата на увреждането- 29.08.2022г.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски във връзка с предявения от него иск за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от
иска, а именно 513,33 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. От представеното по
делото адвокатско пълномощно е видно, че ответника е упълномощил адв.А.П. да го
представлява по делото, като за това му е заплатил възнаграждение в размер на 1500 лева.
От страна на пълномощника на ищеца беше направено възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение, която съдът намира за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е видно, че минималното възнаграждение при цена на иска от
8
15000 лева е в размер на 980 лева. Настоящото производство не беше с голяма фактическа и
правна сложност, като същото реално започна и приключи в две съдебни заседания.
Предвид това, съдът счита, че възнаграждението на пълномощника на ответника се явява
прекомерно високо, като същото трябва да се намали до минималния предвиден в Наредбата
размер, а именно 980 лева. От друга страна, това възнаграждение следва да бъде съобразено
с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, като се редуцира, съобразно отхвърлената част от иска.
С оглед на това, в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 653,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Г., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**, сумата от
5000 лева /пет хиляди лева/-главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 от НК, за което Д.
Д. Г. е признат за виновен, съгласно Решение №11/04.02.2022г. по НАХД №7/2022г. на РС-
Димитровград, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането – 29.08.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 15000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Ж., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**,
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 513,33 лева
/петстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Ж. Н. Ж., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Г., с ЕГН **********, от с.**, община Димитровград, ул.“**,
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 653,33
лева /шестстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9