О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 18.11.2020 г.

 

         АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи  състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ

                                                                                НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                           

 

след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 555 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

 

         Делото е образувано по частна жалба на защитника на подсъдимия М.С. по НОХД 4015/2019 г. по описа на СНС против протоколно определение от 09.11.2020г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека.

С жалбата се иска отмяна на определението и постановяване на ново такова, с което мярката за неотклонение на подсъдимия М.С. да бъде изменена от „Задържане под стража“ в по-лека, като алтернативно се иска „домашен арест“ или „парична гаранция“ в подходящ размер. Навеждат се доводи за влошено здравословно състояние на подсъдимия, несъвместимо с условията в следствения арест, като се твърди невъзможност за полагане на адекватни медицински грижи. Излагат се аргументи за нарушаване правото избор на лечебно заведение, лекарски екип и терапия. Акцентира се на изтеклия срок на задържане, като се подчертава, че по-голямата част от свидетелите са разпитани в хода на съдебното следствие. Посочва се, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление е намалял, поради което тя успешно може да бъде преодоляна с изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава.

         АСНС, след като се запозна с частната жалба, както и с приложените по делото материали, счита, че същата е процесуално допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, а разгледана по същество се явява неоснователна.

         Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт против четиринадесет лица, сред които и подсъдимият С., на когото са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321 ал.6 от НК; чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК; чл. 248а ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК; чл. 248а ал.2 от НК и по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК.

Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното  ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налично обосновано предположение за вероятна съпричастност към престъпленията, за които е обвинен. Според въззивния състав е правилен е изводът на СНС, че към настоящия момент това обосновано предположение не е разколебано. То може да бъде различно във всеки един момент на съдебното следствие, като за подсъдимия в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Въззивният съд намира за верен и изводът на първоинстанционния, че по делото липсват данни, от които може да бъде формиран извод за опасност от укриване на подсъдимия.

Този състав, се съгласява и със заключението на първоинстанционния, че може да бъде направен извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимия С.. В тази връзка правилно първостепенният съд е изходил от спецификите на вероятно осъществената от подсъдимия С. престъпна деятелност, а именно на пет умишлени престъпления от общ характер, част от които отговарят на законовия критерий за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. СНС не е пренебрегнал и наличните по делото данни за съществуваща опасност от оказване на неправомерно въздействие върху свидетели по делото, намиращи се в зависимости от подсъдимия.

Въззивният състав се солидаризира и с извода на първостепенния съд за това, че срокът на задържане на подсъдимия до настоящия момент не може да бъде определен като неразумен. Преценка за разумност на срока на задържане се прави на база фактическата и правна сложност на делото, етапа, на който то се намира и поведението на компетентните държавни органи. По делото, както беше посочено, са привлечени към наказателна отговорност 14 /четиринадесет/ лица, голяма част от тях с обвинения за повече от едно престъпление, които са тежки и умишлени по смисъла на чл.93, т. 7 от НК, с продължителен инкриминиран период. Поради това делото може да бъде определено като такова с фактическа и правна сложност. Известно е също така, че в съдебното производство не е предвидена максимална продължителност на най-тежката мярка за неотклонение. Съдебните заседания по делото са насрочвани ритмично, без да се наблюдават неоправдани забавяния и в този смисъл съдът полага максимални усилия производство да приключи във възможно най-кратки срокове.

Доводите в жалбата за влошено здравословно състояние на подсъдимия С. към настоящия момент не се явяват достатъчно основание за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. Видно от Становище № 5 на Медицинска комисия рег. № 10608 от 27.10.2020 г., подсъдимият С. е с увредено общо здравословно състояние, като предстои уточняване на урологичния му статус. Същият е на постоянна поддържаща терапия и редовен медицински контрол, като комисията счита, че лечебно-диагностичния план и лечението му отговарят на добрите медицински стандарти. В този смисъл правилен се явява изводът на контролираната инстанция, че по делото липсват данни здравословният статус на подсъдимия да е несъвместим с условията на ареста. Действително, предстои извършването на медицински изследвания. В тази връзка в кориците по делото се съдържат многобройни доказателства за оказвана адекватна медицинска помощ на подсъдимия, включително чрез даване на разрешение за лечение в медицинско заведение, различно от СБАЛЛС София. На подсъдимия се осигурява редовен медицински контрол и въззивният съд няма основание да не се съгласи с извода на медицинските специалисти, че провежданото лечение е адекватно и съответно на медицинските стандарти.  

Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимия С. следва да бъде оставено без уважение, а мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява адекватна с оглед наличие на реален риск от възможно противоправно поведение на подсъдимия и за постигане целите, регламентирани в чл. 57 от НПК.    

         Предвид горното, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.11.2020 г. по НОХД № 4015/2019 г. на СНС, 12 състав.

            Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: