Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 10/17.01.2011 г., постановено по гр. дело № 2634/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е осъден Г. Д. С., ЕГН * от гр. Г. О., кв. „К.”, ул. „С.” № 9,да заплати на М. Л. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „А. С.” № 1. сумата 3500.00 лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, извършено на 17.09.2010 г., ведно с дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2010 г.до окончателното и изплащане; сумата 61.30 лв. /шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща дължимата компенсаторна законова лихва, считано от датата увреждането – 17.09.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2010 г., както и сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща направените по делото разноски. С решението е отхвърлен предявения иск от страна на М. Л. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „А. С.” № 1. против Г. Д. С., ЕГН * от гр. Г. О., кв. „К.”, ул. „С.” № 9заобезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от престъпно деяние, извършено на 17.09.2010 г. в останалата част от 3500.00 лв. до пълния предявен размер от 6000.00 лв. Със същото решение е осъден Г. Д. С., ЕГН * от гр. Г. О., кв. „К.”, ул. „С.” № 9,да заплати на М. Л. М., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „А. С.” № 1. сумата 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща д.т. по т. 1 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист. В законния срок е постъпила въззивна жалба от Г. Д. С. от гр. Г. О. против Решение № 10/17.01.2011 г., постановено по гр. дело № 2634/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Присъдената сума от 3 500 лв. за причинената следна телесна повреда (счупен горен десен крайник) била завишена. Твърди се, че за такова увреждане константната практика на съдилищата била да присъждат суми около 1 000 лв. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск в по-малък размер (1 000 лв.). В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата неоснователна. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2634/2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от М. Л. М. от гр. Г. О. против Г. Д. С. от гр. Г. О. искове с посочено в молбата правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вреди за сумата от 6 000 лева и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното: Ищцата М. Л. М. твърди, че срещу Г. Д. С. от гр. Г. О. било повдигнато обвинение от Районна прокуратура – Г. О., за това, че на 17.09.2010 г. в гр. Г. О., ул. ”С.” пред № 9, чрез нанасяне на удари със селскостопански инструмент - вила, причинил другиму - на М. Л. М. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 2, алт. 2 във вр. с ал.1 от НК. Със споразумение от 05.11.2010 г. по НОХД № 1089/2010 г. на ГОРС, ответникът Г. Д. С. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр.2, алт. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК му било наложено наказание „пробация” като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без „лишаване от С.”, а именно: „задължителни периодични срещи е пробационен служител” за срок от 6 месеца; сто часа годишно „безвъзмезден труд в полза на обществото” за една година. Ищцата твърди, че в резултат от деянието на ответника е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Излага се, че на 17.09.2010 год. М. Л. М. се връщала от гр. В. Т. към дома си. Когато минавала покрай оградата на Г. С., той започнал да вика от двора си като я заплашвал с бой, като думите му били придружени с псувни и обиди. Ищцата притеснена от поведението побягнала към дома си. С. обаче изскочил на улицата, настигал я и я ударил няколко пъти с вилата, която носел, по тялото, главата и най-силно по дясната ръка. В резултат й били причинени кръвонасядания по тялото и главата и фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, като ръката била счупÕна на две места. За правилното зарастване се е наложило да бъде гипсирана за 45 дни и да лежи в болница. Твърди също, че след деликта била напълно безпомощна в ежедневието си. От удара в главата непрекъснато и се виел свят, а при всяко помръдване ръката я боляла силно. Наложило се деца и внуци да се грижат за нея. Това, че не можела да се обслужва сама, било много травмиращо за нея. До преди инцидента тя била тази, която организирала и ръководела живота в къщата, като най-възрастна. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2010 г. До окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск по размер. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните били съседи. На 17.09.2010 год. М. Л. М. се връщала от гр. В. Т. към дома си. Когато минавала покрай оградата на Г. С., той започнал да вика от двора си като я заплашвал с бой, като думите му били придружени с псувни и обиди. Ищцата притеснена от поведението побягнала към дома си. С. обаче изскочил на улицата, настигал я и я ударил няколко пъти с вилата, която носел, по тялото, главата и най-силно по дясната ръка. В резултат й били причинени кръвонасядания по тялото и главата и фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, като ръката била счупена на две места. За правилното зарастване се е наложило да бъде гипсирана за 45 дни и да лежи в болница. Със Споразумение от 05.11.2010 год., по Н.О.Х.Д. № 1089/2010 год. по описа на Горнооряховски районен съд, влязло в сила на 05.11.2010 год. ответникът - подсъдимият Г. Д. С., ЕГН * от гр. Г. О., кв. „К.”, ул. „С.” № 9е признат за виновен в това, че на 17.09.2010 г. в гр. Г. О., ул. ”С.” пред № 9, чрез нанасяне на удари със селскостопански инструмент - вила, причинил другиму - на М. Л. М. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 2, алт. 2 във вр. с ал.1 от НК. От показанията на св. Р. Д. – дъщеря на ищцата се установи, чемайка й след инцидента не можела да се обслужва сама трябвало да я къпе, да я мие, да я пере, да и готви. Била гипсирана за около 40 дни, след което лежала в болницата за раздвижване. Св. Д. заявява, че след инцидента майка й имала постоянно главоболие, виел и се свят, била я страх да ходи сама. И сега я боляла ръката, като не можела нито да си запали печакат, нито да си нацепи дърва. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 10/17.01.2011 г., постановено по гр. дело № 2634/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Със Споразумение от 05.11.2010 год., по Н.О.Х.Д. № 1089/2010 год. по описа на Г. раÚонен съд, влязло в сила на 05.11.2010 год. ответникът - подсъдимият Г. Д. С., ЕГН * от гр. Г. О., кв. „К.”, ул. „С.” № 9е признат за виновен в това, че на 17.09.2010 г. в гр. Г. О., ул. ”С.” пред № 9, чрез нанасяне на удари със селскостопански инструмент - вила, причинил другиму - на М. Л. М. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 2, алт. 2 във вр. с ал.1 от НК. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. Тази силата трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения. Затова обвързващата сила на присъдата не може да се оборва. Тя може да бъде оспорена само, ако се оспорва валидността на присъдата. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен ЮФ, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. На първо място е налице деяние, като конкретна външна проява на съзнателна волева дейност на делинквента. В случая то се изразява в действие – отправяне на нецензурни думи към ищцата. Деянието на ответника е противоправно. На трето място трябва да е налице вреда, изразяваща се в смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние – изживените обида, унижение и срам по отношение на околните и уроненото достойнство на ищцата. Безспорно между деянието на ответника и вредите претърпени от ищцата съществува причинна връзка. Установено е, че именно неговото противоправно действие, предизвиква претърпени неимуществени вреди. Наказателния съд е признал ответника за виновен в извършването на горното деяние. От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по безспорен и категоричен начин, е че извършеното от ответника осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, визиращ отговорността му пред пострадалия ищец, като е предизвикал вреди, пряка и непосредствена последица от деянието. Установено бе, че с побоят над ищцата са й нанесени следните телесни увреждания - фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. С оглед горното, това, че на ищцата е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната трета на дясната лъчева кост с дислокация на фрагменти, довела до трайно затруднение на горен десен крайник, последвалото лечение, физиотерапия и рехабилитация, невъзможността същата да се обслужва сама в ежедневните си нужди за един дълъг период от време, че обезщетението следва да бъде в размер на 3 500 лв. И пред настоящата инстанция не се събраха доказателства за съпричиняване от пострадалата (ищцата). Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за нанесени неимуществени вреди следва да бъде уважен, като С. бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3 500 лв. – претърпени болки и страдания. В останалата си част до пълно предявения размер от 6 000 лв., предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за нанесени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение лихвата за забава: Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 17.09.2010 г. - деня на увреждането. Оттогава в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата до датата на исковата молба – 61.30 лв., и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 10/17.01.2011 г., постановено по гр. дело № 2634/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск до размер от 3 500 лв., следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответницата по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВАРешение № 10/17.01.2011 г., постановено по гр. дело № 2634/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |