Решение по дело №8442/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.12.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски и съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 8 442 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1]         ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на „Ю.Б.“ АД срещу Ц.А.М. за установяването, че последната дължи на първата по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г. следните суми:

-                 67 859,41 лева главница;

-                 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г.;

-                 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г. „Ю.Б.“ АД е със съдебен адрес АС „Ф.Л.С.“, гр. София, бул. „******************. Ц.М. е със съдебен адрес – адвокат П.М.,***.

 

[2]         ОСЪЖДА Ц.А.М. да заплати на „Ю.Б.“ АД следните суми:

- 30 593,16 лева на основание чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД главница по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г. плюс законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното изплащане;

- 897,73 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[3]         ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу Ц.А.М.:

- за разликата над 30 593,16 лева главница по договор за потребителски кредит HL32244/21.12.2007 г до пълния предявен размер от 67 859,41 лева;

-                 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г. и 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г.

 

[4]         ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД да заплати на Ц.А.М. 277,47 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[5]         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

[6]         Ако „Ю.Б.“ АД обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 859,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако Ц.М. обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 611,86 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[7]         В искова молба от 25.06.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че с ответницата Ц.М. е била сключила договор за заем. По този договор Ю. е била заемодател, а Ц.М. е била заемополучател.

 

[8]         Ц.М. не е заплащала погасителни вноски. Затова Ю. е обявила кредита за предсрочно изискуем.

 

[9]         След това Ю. е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата. СРС е издал такава заповед по ч. гр. д. 23 875/2014 г. за:

- 67 859,41 лева главница;

- 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г.;

- 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г.

 

[10]    След като ответницата е получила поканата за доброволно плащане, тя е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Ю. моли съда да приеме за установено, че ответницата ѝ дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена и отхвърли иска, Ю. заявява, че с исковата молба обявява предсрочната изискуемост на кредита и моли съда да осъди ответницата да ѝ заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-10 от делото).

 

2. На ответника

 

[11]    Ц.М. е оспорила предявения иск. Тя твърди, че:

1. не е подписвала и не се е съгласявала с твърдения договор за кредит, а с друг, който е бил в швейцарски франкове;

2. не е получавала сумата по договора за кредит, защото не се е подписала по банковият документ за удостоверяване, че е получила сумата на каса;

3. неравноправни и следователно нищожни са клаузи от договора, свързани с едностранното увеличение на възнаградителната лихва;

4. не е била уведомявана за обявяването на предсрочната изискуемост;

5. правото на иск за вземанията е погасено с тригодишна давност. Затова тя моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 50-58).

3.            По допълнителната искова молба

 

[12]    Ю. е заявила, че:

1. страните са сключили два договора за кредит на една и съща дата – единият жилищен в швейцарски франкове, а другият потребителски в левове;

2. договорът за кредит и банковия документ за получаване на каса на сумата по кредита са били подписани от пълномощник на ответницата;

3. Ю. е променяла базовия лихвен процент, което е допустимо, а уговорките за това в договора са били индивидуално договорени, като сделката е била търговска;

4. вземанията не са погасени по давност (допълнителната искова молба, л. 145-154).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[13]    На 19.11.2007 г. Ц.М. е упълномощила С.Г.Д. да я представлява пред „П.Б.“ за тегленето на кредит до 20 000,00 лева, при условия и срок, каквито договори. Ц.М. е упълномощила С.Д. и: да закрива и открива нейни сметки в „П.Б.“; да тегли суми от тези сметки без ограничения; да разполага със сумите по отпуснати кредити; да превежда суми от тези сметки; да получава извлечения от тях (пълномощното, л. 170-171).

 

[14]    На 04.12.2007 г. С.Д. е подала от името на Ц.М. до Ю. искане за отпускане на 79 958,00 лева потребителски кредит с ипотека (искане HL 32244, л. 156-158; заключението на вещото лице Х., л. 439-442). На 21.12.2007 г. Ц.М. и Ю. са сключили договор за потребителски кредит за 61 000,00 лева, за 25 години и лихва, образувана от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на Ю. за жилищни кредити и надбавка от 0,45%. Към момента на сключването на договора БЛП е бил 7,5% (чл. 1, 2 и 5 от договор HL 32244, л. 9-13).

 

[15]    Ю. и Ц.М. са договорили, че при неплащането на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго задължение по договора, Ю. е могла да превърне кредита в предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора). Те също са договорили, че при неплащането на три погасителни вноски, кредитът е ставал предсрочно изискуем от датата на падежа на последната вноска (чл. 18, ал. 2 от договора).

 

[16]    В същия ден Ю. и Ц.М. са сключили и втори договор за кредит. Той е бил за равностойността в шв. франкове на 38 338,00 лева, които да се използват за покупката на апартамент (договор HL 31786, л. 62-67).

 

[17]    На 20.02.2008 г. Ю. и Ц.М. са сключили договор за ипотека. Тя е обезпечавала потребителския заем на Ц.М. към Ю. (нотариалния акт, л. 75-77).

 

[18]    На 27.02.2008 г. С.Д. е подала в Ю. искане за усвояване на потребителския кредит (искането, л. 159; заключението на вещото лице Х., л. 442). На 29.02.2008 г. по разплащателната сметка на Ц.М., посочена в искането, са постъпили 61 000,00 лева (отговор на първа задача от заключението на вещото лице С., л. 352).

 

[19]    Ю. е увеличавала БЛП съответно: на 29.03.2008 г. на 7,75%; на 29.06.2008 г. на 8,25%; на 29.07.2008 г. на 9,00% (отговор на осма задача от заключението на вещото лице С., л. 356). На 08.05.2009 г. Ю. и Ц.М. са сключили допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от 21.12.2007 г. С него те са уговорили 310,54 лева просрочена главница и 3 784,67 лева просрочена лихва да преминат към редовната главница. Те също са договорили Ц.М. да ползва 12-месечно облекчено погасяване на кредита (споразумението, л. 14-15).

 

[20]    Последното плащане от Ц.М. на главница е било на 10.10.2008 г., а на възнаградителна лихва на 31.03.2010 г. (заключението на вещото лице С., л. 356). На 02.12.2010 г. и на 30.09.2011 г. СРС, 70-ти с-в е издал заповеди за изпълнение и изпълнителни листа в полза на Ю. срещу Ц.М. за дължими суми по договора за потребителски кредит от 21.12.2007 г. (заповедите и изп. листа, л. 87-90). Понеже Ц.М. е подала възражение в срока за това, а Ю. не е предявил установителен иск в срока, указан му от съда, СРС е обезсилил издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листа, а впоследствие е издал и обратен изпълнителен лист на Ц.М. (разпореждането, л. 132-133; изп. лист, л. 134).

 

[21]    На 07.05.2014 г. Ю. е поискал от СРС да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц.М.. СРС е издал такава на 12.05.2014 г. за:

- 67 859,41 лева главница;

- 5 134,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода 29.04.2010 г.-21.10.2010 г.;

- 571,58 лева такси за периода 29.12.2009 г.-21.10.2010 г. (заповедта, л. 29-20.

 

[22]    Липсват доказателства преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 07.05.2014 г. Ю. да е уведомявал Ц.М. за обявяването на потребителския кредит за предсрочно изискуем. Затова съдът приема, че Ю. не е направил това.

 

[23]    Ако Ю. не е завишавал едностранно възнаградителната лихва и не е отнесъл към главницата просрочената възнаградителна лихва, Ц.М. е заплатила на Ю. до 11-та вноска включително и част от 12-та вноска, като от нея са останали непогасени 137,73 лева (приложение 3 от заключението на вещото лице С., колона 7-8, л. 367)[1]. Падежът на 12-та вноска е бил 28.02.2009 г., а на 13-та вноска е бил 29.03.2009 г. Сборът от вноските, които не са били заплатени, и които са били с падеж преди 25.06.2014 г., е 29 671,50 лева (63х468,79+137,73)[2].

 

[24]    Ако Ю. не е завишавал едностранно възнаградителната лихва и не е отнесъл към главницата просрочената възнаградителна лихва, главницата, която Ц.М. дължи на Ю., е 60 264,66 лева (приложение 3 от заключението на вещото лице С., колона 18, л. 359). Ц.М. не заплатила на Ю. тази сума (заключението на вещото лице С., приложение 3, колона 18, л. 369).

 

[25]    Ю. е заплатила: 1 471,31 лева държавна такса (л. 32); 687,40 лева възнаграждения за вещи лица (л. 207-28 и л. 380). Ц.М. е заплатила 475,00 лева възнаграждение за вещи лица (л. 317 и л. 390).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[26]    Ю. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответницата ú дължи главница, възнаградителна лихва и такси по договор за заем. Тя е предявила и евентуален иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответницата да ú заплати главница, възнаградителна лихва и такси по договор за заем. Условието за разглеждане на евентуалния иск е съдът да отхвърли главния иск. Съдът отхвърля главния иск, а уважава частично евентуалния иск.

 

1.            По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[27]    Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между банка и ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател; 2. банката да е предала парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

 

[28]    Съдът установи, че Ю. и Ц.М. са сключили валиден договор за кредит, по който Ц.М. е усвоила сумата, предоставена ѝ от Ю. в заем. Налице са първите две предпоставки за уважаване на иска.

 

 

[29]    Ю. се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Ето защо, за да уважи съдът иска, следва да се установи също, че: 1. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2. банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

 

[30]    Съдът установи, че след 31.03.2010 г. Ц.М. не е заплащала нищо на Ю., но съдът също установи, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение Ю. не е уведомила Ц.М. за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо предсрочната изискуемост не е била настъпила към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

 

[31]    Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.            По евентуалния иск чл. по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[32]    Предпоставките за уважаването на този иск са идентични, като тези за уважаването на основния иск. Единствената разлика е, че за уважаването на евентуалния иск е достатъчно Ю. да е заявила в исковата молба, че превръща кредита в предсрочно изискуем (решение на ВКС 10-2020-II Т. О. по т. д. 16/2019 г.). Ю. е направила това. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките за уважаването на иска.

 

[33]    Ц.М. е заявила, че Ю. едностранно е завишавала възнаградителната лихва, което е незаконно, и така я е ощетила. Ц.М. също така е възразила, че искът е погасен по давност.

 

[34]    Нищожни са клаузи в договор, които позволяват: 1. едностранното увеличаване на възнаградителната лихва от кредитора (решение на ВКС 424-2015-IV Г.О по гр. д. 1899/2015 г); 2. начисляването на лихва върху възнаградителна лихва (решение на ВКС 66-2019-II Т. О. по т. д. 1504/2018 г.). В случая са налице такива клаузи в основния договор и в допълнителното споразумение от 08.05.2009 г. Те са нищожни. Ето защо съдът приема, че размерът на непогасената главница е 60 264,66 лева. Той е определен при възнаградителна лихва, равна на първоначално договорената в договора от 21.12.2007 г., и без преминаването към главницата на дължимата възнаградителна лихва, чийто падеж е бил настъпил към 08.05.2009 г.

 

[35]    Съдът отхвърля установителния иск на Ю.. Следователно нейното вземане по заповедта за незабавно изпълнение остава неустановено. Ето защо с подаването на 07.05.2014 г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е било прекъснато теченето на погасителната давност. То е било прекъснато с подаването на исковата молба на 25.06.2019 г.

 

[36]    Погасителната давност за главницата и таксите е пет години, а за възнаградителната лихва е три години (чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Следователно правото на иск на Ю. е погасено по давност вземания, станали изискуеми преди: 25.06.2014 г. за главницата и такси; 25.06.2016 г. за възнаградителни лихви.

 

[37]    Съдът установи, че 29 671,50 лева е сборът от погасителните вноски, които не са били заплатени, и, които са били с падеж преди 25.06.2014 г. Следователно за тази сума правото на иск на Ю. за главница е погасено по давност. Ето защо Ц.М. дължи на Ю. 30 593,16 лева (60 264,66-29 671,50). Затова съдът уважава иска за главница за 30 593,16 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 67 859,41 лева.

 

[38]    Правото на иск на Ю. за процесната възнаградителна лихва и такси е погасено по давност. Това е така, защото такива се търсят за период до 21.10.2010 г. Ето защо съдът отхвърля иска в тази му част.

 

3.            По разноските

 

[39]    Ю. търси разноски. Тя е направила такива за 2 158,71 лева.

 

[40]    Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 30 593,16 лева при предявен размер от 73 565,62 лева. Затова съдът осъжда ответницата да заплати на Ю. 897,73 лева разноски по делото (30 593,16/73 565,62х2 158,71).

 

[41]    Ответницата също търси разноски. Тя е направила такива за 475,00 лева.

 

[42]    Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 42 972,46 лева при предявен размер от 73 565,62 лева. Затова съдът осъжда Ю. да заплати на Ц.М. 277,47 лева разноски по делото (42 972,46/73 565,62х475,00).

 

Съдия: